Poesía — poemas de amor, versos cortos y haikus de autores contemporáneos | Otkrovenia

В теб да се влюбя 🇧🇬

За да светят звездите в небето,
за да има огромна луна,
да ми шепне морето вълшебно
и вълни да целуват брега,
мен ми трябва във теб да се влюбя, ...

MariaMustakerska

Poesía » De amor

654 2

Предвкусвах те с воал от святост 🇧🇬

С гласа на капката слуха докосна,
по-скъпа от вълшебна светлина,
в годината на щастието високосна,
от бога дар единствено за нас.
Предвкусвах те с воал от святост, ...

vega666

Poesía

530 9 6

Лъч Слънце 🇧🇬

Ако обич ти дам - ще получиш,
ако нежност ти дам - ще почувстваш,
Сърцето със любов ще отключиш,
Човека в себе си ще допускаш.
Ако сълзи полея - ще видиш. ...

Spring_sunrise

Poesía » De amor

935 1 2

Максим и Фенрир 🇧🇬

ПРЕВЕДЕНО И КАЧЕНО ОТ САМИЯ АВТОР!
В сивия град, където няма място за светлина,
Живееше шаманът Максим, черствен като камък.
До него беше демонът, наивният Фенрир,
Като ин и ян, съдбата ги свърза. ...

Морро

Poesía » De humor, Filosófica

798

На Карлос 🇧🇬

Той е българин - Карлос Насар,
с нетипичното българско име.
Великан е, на щангите цар,
не е просто момче, исполин е.
Той роден е в Париж, но живя ...

Izku6enie

Poesía » Civil

1.1K 1 2

* * * 🇧🇬

По пътя, който следвам, на инат,
човеци няма. Твърде са заети,
след мене даже луди не вървят,
едничка обич само – да ми свети,
че тъне лете в прах, а зиме в кал, ...

Patrizzia

Poesía » De amor

510 2 3

Сърца 🇧🇬

докосването
с думи озарява и
сърца сближава

rhymefan

Poesía

580 1

Съм и ще бъда 🇧🇬

Белег до белег съм, рана до рана.
Отиват ми на тъмните очи.
Когато триста дяволи ме хванат,
напук съм тиха и ми се мълчи.
Дума до дума съм, тъжна поема, ...

Patrizzia

Poesía

594 1 4

Санитар на световните болки 🇧🇬

САНИТАР НА СВЕТОВНИТЕ БОЛКИ
... някога – навярно в свят отвъден, дето греят весели слънца,
по-щастливи може би ще бъдем? – милиарди Божии деца! –
срещна ли по пътя си нещастник, ще го милна като роден брат,
ще ви казвам всяка сутрин "Здрасти!" с обич върху сухия комат, ...

Валери_Станков

Poesía

526 3 3

Времето 🇧🇬

Времето ме затяга,
всичко превръща се в жива рана,
неизлечима, неуловима,
носталгията пак ме настига.
Броя дните бавно, трагично, ...

kompanska

Poesía » Otra

933 1 1

Живея ли в нормален свят 🇧🇬

Ожулва челото ми царевичен лист,
във бездъждовното пустинно лято.
Парливия му допир отривист
от погледа ми кичурче отмята.
Живея ли в един нормален свят, ...

Елиза13

Poesía

750 1 3

Женско хоро 🇧🇬

На П.А.
Чу ли, брате... отзарана,
гайда рукна в станкин двор.
Рекох си... Е га е празник.
Хукнах бърже... няма спор. ...

Violet_86

Poesía

803 6 11

Пламен и Системата (спомен) 🇧🇬

Тъй пламна Пламен
в саможертвената
си клада,
че България цяла, изстена.
Ала трябват най-малко ...

Вълшук

Poesía

580 1 6

Достъп забранен 🇧🇬

Гледаш мен,
в очите право,
но не виждаш нищо там.
Променен
за тебе само, ...

Krisscho

Poesía » De amor, Canción de autor

930

Събуждам се като стих 🇧🇬

Денят е августовски тих,
а миговете са с пера
и се събуждам като стих
да мога, да се разбера.
Какъв е тайния мотив ...

zelenaradost

Poesía

697 1 2

В края на времето 🇧🇬

В края на времето,когато,
всичко е блеснало в злато,
взираш се в последните лъчи,
а душата прехласнато мълчи ...
Не помисляш, че изгреви мечтаеш ... ...

goblenka

Poesía

1.1K 3 6

Един 🇧🇬

Трябваше да тръгна ,
а така исках да остана .
На мен ми трябваше един ,
не ново нараняване .
Ти се луташе във лабиринт , ...

honesty

Poesía » Canción de autor

1.1K 1 4

Пресметнах със усмивка 🇧🇬

Животът си превърнах в равносметка
на мойте побеляващи години,
по улея на времето изтекли -
към кръста със фамилното ми име...
И въпреки умората на дните, ...

diesto

Poesía » Filosófica

818 2

Мъжът с шапка от вестник 🇧🇬

МЪЖЪТ С ШАПКА ОТ ВЕСТНИК
... ще взема да напъхам във чувала прекрасното си битие на мъж,
ще туря сетне ризката си бяла и кларка с цвят на прегоряла ръж,
и ще си грабна шапката от вестник, която ти с любов ми наката,
и, леко трезвен варненски несвестник, ще тръгна да те диря по света – ...

Валери_Станков

Poesía » De amor

536 6 7

Несбъднато 🇧🇬

Когато ме остави просто мръкна.
Мъждукаше единствено скръбта.
Огниво нямах някак да си стъкна
искричка малка – лек за самота…
А времето ме стискаше – в юмруци, ...

Konstance

Poesía » Filosófica

945 2 14

Симпатия 🇧🇬

По устните на грапавия вятър
полепнали са светли песъчинки...
И мирното море е непонятно.
Вълните може би не ги е имало.
Подмамени от памет обещаваща, ...

RainaVakova

Poesía » Otra

1.1K 3 11

Не е "... тъй рече Заратустра." 🇧🇬

Щом питаш,
има само - два
пътя:
единият - до Рим,
другият - от Рим... ...

popnikodimov

Poesía

1K 1 2

Асоциация 🇧🇬

Летни пожари денонощно
горите ни жарят.
И на зловещия този червено-чер фон,
някакъв комплексар-пироман
скрито се изживява, ...

Вълшук

Poesía

482

Беше ли 🇧🇬

Между лятото и есента,
сред папурите на селската река
и сред пърхащи крила на водните коне
есента сънува... своите плодове...
С нотките на пъстроцветен блян ...

Лютиче

Poesía

709 8

Мирково 🇧🇬

Живея го! Животът е пред мене.
След много пътища – с превити плещи,
на масата – от стар паркет скроена,
празнувам днес поредната ни среща.
Чиния сирене, две люти чушки, ...

argonyk

Poesía

811 6 7

Щастлив летен ден 🇧🇬

Денят събужда се щастлив,
а заедно и с него аз,
без никакъв велик мотив
и съзерцаваме в захлас
красивия божествен миг, ...

zelenaradost

Poesía

727 2

„Девойко, мари хубава…“ /на сестра ми/ 🇧🇬

Лятна вечер. Слънцето уморено притваря очи
и ляга ребром зад хребета. С теб го изпращаме
от скалата, то ни целува с последни лъчи,
гората притихва, синкав мрак бавно припада.
Танцуват искрите на огъня, проблясват за миг ...

Дейна.1

Poesía » Otra

1.2K 1 7

Срещи 🇧🇬

От изгрева на слънчевото лято
до срещата на стар приятел:
минават дните в звездни нощи...
А душата търси още,много още
спомени в сънното пространство! ...

Ranrozar

Poesía

662 4 8

Каквото да ти кажа 🇧🇬

Каквото да ти кажа дръзка, плаха,
продавам просто шарени лъжи.
Купи ги, моля, за да вдигна стряха,
за любовта... дано да издържи.
Тя, истината винаги е гола ...

Patrizzia

Poesía » De amor

598 1 3

*** 🇧🇬

Пламти морето в пурпура на залеза...
На плиткото и лодката отмаря...
Потъвам в дълбините на очите ти,
в отблясъците в синьото на ирисите
и в дланите с мазоли от веслата… ...

anabel7

Poesía » Versos blancos

1K 3 4

Истината - вяра, красота и любов 🇧🇬

/безглаголно/
Толкова чувствени спомени -
болка от чиста душа.
Капки - сълзици отронени.
Дъжд от красиви слова. ...

tanq_mezeva

Poesía » Filosófica

1K 7 17

Затворен сред безкраен лабиринт 🇧🇬

И след мечтите за огромните неща,
отново спирам се на малки гари,
с надежда там, че ще се утеша,
защото миналото в мене още пари.
Разхождам се по някой глух перон, ...

vega666

Poesía

547 8 5

Сенокос 🇧🇬

С гръб към залеза на светлината,
те плавно,със уверен ритъм
косят растящите си сенки.
Покосените редици--зелени воини,
паднали в дълги върволици: ...

Ranrozar

Poesía

799 3 6

Треви 🇧🇬

Треви мои буйни и зелени, по обширните поляни волно разстлани.
Росата със свежест ви е напоила, цветята с палитра от красота ви е дарила.
Този мой ден с вас искам да споделя, в зеленото ви тихо да се потопя. Пръсти и длани във вас да втрия, във влажната пръст топлината си да попия.
Очите мои уморени ...

gepepetrov

Poesía » Otra

745

Нощна любов 🇧🇬

Тиха лятна нощ,
любов за сънуване.
Леките звезди,
намигат ми закачливо.
Аз заспал мълчаливо, ...

СВОБОДЕН

Poesía » De amor

809 1 1

Лавина 🇧🇬

в памет на Блага Димитрова
На светли пируети пада лавината на твоите коси...
Нима за тебе страдат и други алпинисти,че да си
толкова привидно тиха?И всеки да жадува връх!
Нима очите ни се слепиха от дъха на леден дъх ...

Ranrozar

Poesía

609

Беше ден за Обич и Надежда 🇧🇬

БЕШЕ ДЕН ЗА ОБИЧ И НАДЕЖДА
... сигурен съм, Господ ни наглежда от мига, във който сме дошли,
води ни към стръкчето надежда! – в кукувича прежда и бодли,
в мигове на горест и несрета черните ни облаци мете,
за да бъде нашата планета синя като ирис на дете! – ...

Валери_Станков

Poesía

701 6 5

В нас уюта да смени 🇧🇬

Тези дни, съвсем случайно
срещнах хубава жена.
Беше… приказна, омайна,
и не носеше халка!
Тя бе с мерките на Шифър, ...

Yuri

Poesía » De humor

767 6 11

Къде ти... 🇧🇬

По Сизифовски делник помъкнали
все сами си говорим, учтиво,
и сме хора, но само по мръкнало,
през деня – тръни в Божата нива.
И какво ли след свойто рождение, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

590 1

Повивам Август в жълтите треви 🇧🇬

ПОВИВАМ АВГУСТ В ЖЪЛТИТЕ ТРЕВИ
... и август неусетно се стиши на хълбок в подивялата коприва,
и зайчето наостри в миг уши след лятото – което си отива,
разлюшка се магарешкият трън, от вятъра все още непосечен,
денят си тръгна, кратък като сън, и няма да се върне нивга вече, ...

Валери_Станков

Poesía

480 6 5

Poesía de autores contemporáneos

В теб да се влюбя 🇧🇬

Предвкусвах те с воал от святост 🇧🇬

Лъч Слънце 🇧🇬

Максим и Фенрир 🇧🇬

На Карлос 🇧🇬

* * * 🇧🇬

Сърца 🇧🇬

Съм и ще бъда 🇧🇬

Санитар на световните болки 🇧🇬

Времето 🇧🇬

Живея ли в нормален свят 🇧🇬

Женско хоро 🇧🇬

Пламен и Системата (спомен) 🇧🇬

Достъп забранен 🇧🇬

Събуждам се като стих 🇧🇬

В края на времето 🇧🇬

Един 🇧🇬

Пресметнах със усмивка 🇧🇬

Мъжът с шапка от вестник 🇧🇬

Несбъднато 🇧🇬

Симпатия 🇧🇬

Не е "... тъй рече Заратустра." 🇧🇬

Асоциация 🇧🇬

Беше ли 🇧🇬

Мирково 🇧🇬

Щастлив летен ден 🇧🇬

„Девойко, мари хубава…“ /на сестра ми/ 🇧🇬

Срещи 🇧🇬

Каквото да ти кажа 🇧🇬

*** 🇧🇬

Истината - вяра, красота и любов 🇧🇬

Затворен сред безкраен лабиринт 🇧🇬

Сенокос 🇧🇬

Треви 🇧🇬

Нощна любов 🇧🇬

Лавина 🇧🇬

Беше ден за Обич и Надежда 🇧🇬

В нас уюта да смени 🇧🇬

Къде ти... 🇧🇬

Повивам Август в жълтите треви 🇧🇬

Cola