Poesía de autores contemporáneos
Точка на топене 🇧🇬
на стоманеното ми сърце
е някъде между
топлотата на бедрата ти
и пронизващия студ ...
Фидипид по следите на доброто 🇧🇬
Да се будиш, същинско е злато! За какво ти е онзи медал?
За какво ти е цялата проза на пияни кратуни в нощта?
Ще потънеш в морета от рози, ако нямаш смирена душа.
Ще се слееш безмълвно с тълпата и ще станеш пореден циник, ...
По приятелски 🇧🇬
Жестока.
Борбата,както казват,
е себична.
Аз печеля, ...
Мини край мен 🇧🇬
Нахлуй в безцветния ми свят
и с мъжкия си аромат
повикай погледа ми дързък.
Опий ме с плътния си тембър ...
Пролетен адрес 🇧🇬
с нежен цвят на плодни дръвчета,
събуди и последното зрънце,
стопли земята, прегърна полето.
На всяко цвете нежно зашепна, ...
Хербарий 🇧🇬
към колко хора. (Дълго беше.)
Разбрах едно - не бях живял,
затуй на себе си съм грешен.
Накрая уморен и жаден ...
Мечтание излъчва ми душата... 🇧🇬
отвъд пределите на самотата.
И низост, и невежество, страдание
не спират волята ми от желание
да ме изпълва с яркост красотата. ...
Момичето на моя ужас 🇧🇬
Въшлив клошар,
докопал влажен фас –
по гарите денят ми се изниза.
Ей тъй – без теб – из Варна скитам аз, ...
Живот назаем 16 🇧🇬
Тъмната Енергия е квинтесенцията,
тъмна материя не съществува,
основен контекст на концепцията
как Свръх Разума с нас контактува. ...
Кречетало 🇧🇬
с отскочила съвест
се гледам отгоре
и търся причини
за неуспешните полети. ...
Празничен стожер 🇧🇬
народът пак е в храма
и проповеди слуша,
но капка вяра няма.
Очаква знаци в слава, ...
Спасение 🇧🇬
Недей да цивриш вече в слаби рими.
Шамар си удари. Сърце, потрай!
Перото щом трепери е ранимо.“
Побързах да си кажа, но не спрях. ...
Пред мен е тази твоя красота... 🇧🇬
пробудила духа на свежестта.
Финесът на природата сплотен
разчувства с пролет истински света
и знам надежда ще е в светъл ден. ...
Шоколад и кюфтета 🇧🇬
другия от риба пак се крие.
Да не става дума за спанак
или да направя качамак.
Картофки и кюфтета много обичат ...
Деца на война 🇧🇬
в който днес живеем...
витае миризма на смърт.
Войната –
облак е събуден, ...
Сърцето ми е стих – неписан 🇧🇬
ли ползвам? Дяволът ме взел!
И той ме взема все на заем,
и все ме връща. Не поел
така нелеката задача, ...
Автопортрет по залез 🇧🇬
... сякаш бебенце на пазва в златоткани пелени,
кротко слънцето залязва – пали залезът кладни,
през гората вятър вейва – вирва зайчето уши,
гракне гарга ненадейна, сетне всичко се стиши, ...
Упование 🇧🇬
Пренебрегвам, изхвърлям, изтривам,
Отпращам, отблъсквам, прекратявам,
Изтръгвам, обезсилвам, умъртвявам....
Изпразвам, изключвам, ограждам...какво? ...
Пр(о/е)зрение 🇧🇬
Само един човек може да разбере
картините ми и това съм аз…
Джорджо де Кирико
От първия човек – Адам – ...
Оцелял, за да обичам 🇧🇬
през ада и в десета планина,
едва ли нещо друго се надявахте,
увѝ но скоро няма да умра!
Напук на завистта и проклетѝята, ...
За вятъра 🇧🇬
Той дава ми крила.
Издига ме високо
и ме учи да летя.
С него аз препускам ...
Позволи ми 🇧🇬
Виждам как приказно и вълшебно се преливат.
Напомнят ми на един приказен свят,
в който бих живяла.
Когато светлината ги огрее, ...
Фрагментарен залез 🇧🇬
Денят изтлява:несбогуван с това което бе, или не бе.
И как да седна и да пиша за случилото се между нас?
Защо луната все въздиша, а земята тръпне в този час?
И ако стене тази тиха болка,която носи моята душа: ...
Лъжичка мед за утринен чай 🇧🇬
Не разбирам светът накъде е потеглил,
нито всичко, което в деня ми се случва.
И защо ли в мъглата, пропита с враждебност,
той скимти, сякаш храни с душата си куче. ...