Poesía de autores contemporáneos
Катерене на Родословното дърво 🇧🇬
Във дни на радост или тиха скръб,
тъй както кротко ходя по земята,
дори да мъкна камъни на гръб,
аз сторвам път на мравчицата свята, ...
Мегера 🇧🇬
Няма общо със Дездемона.
Не, не е наша светица
познаваща силикона.
Тя е злоба в образ събрана - ...
Ще дишам 🇧🇬
отвън
сред мъглата
и ще дишам,
ще вдишвам ...
Електрони 🇧🇬
към кичур от косата,
чертаеща лицето ми,
а горкото ми сърце
забрави как да бие. ...
Роза 🇧🇬
С тази роза ти казвам колко много те обичам
С тази роза показвам чувствата си към теб
С тази роза ти обещавам че до края на живота ми
ти ще си единствената в сърцето ми ...
Път ме чака 🇧🇬
и все недостижимо е небето.
Напук на теб се мръщи и вали,
и питаш се: Ще литна ли? Дали
са лунните пътеки странно къси, ...
Стих, написан на салфетка 🇧🇬
След теб запомних джемпър на цветя,
бакшиша, който ти след миг стопира,
и как една мушичка връхлетя
във моята прощална халба с бира, ...
Дордето ходя 🇧🇬
Където лазил съм, не се завръщам.
По мене още хвърлят камъни,
а аз събирам ги за нова къща.
И в мойто ясно по начало бъдеще, ...
Време за глупаци 🇧🇬
Досадникът не знае да мълчи.
Дори и не разбира, че досажда.
От триста километра му личи,
че го измъчва безсловесна жажда. ...
В бездънния покой на Мъдреците 🇧🇬
... изглежда, помъдрях полека-лека, додето тъй несетно остарях,
за вярата в доброто и в човека отдавна вече спря да ме е страх,
дори и най-потулваната благост в зениците на всекиго чета,
„Кажи му Аго, да му стане драго!” отваря и залостени врата! – ...
Последните ми 10 кинта в джоба 🇧🇬
... започнах пестеливо да живея – от благите съблазни се лиших –
ни ямбът, ни дактилът, ни хореят ми носят някой лев за всеки стих,
с последните пет лева в портмонето на мама купих шепица цветя,
с две думи съм щастливец общо взето, че из прекрасни сънища летя, ...
Кръстопът 🇧🇬
Сърцето ми е раздвоено
и залъкът ми е горчив,
в душата ми е пресолено.
В дълбокото ли да се хвърля ...
Дванадесет камбани 🇧🇬
което бие камбаните на храма в гр. Шипка
До Господ стига призивният глас
на старите и пеещи камбани.
Дванайсет са на брой и с мощен бас ...
Собствена клада 🇧🇬
в минало, в бъдеще, във вечността.
Търся и питам се, и пак мечтая
да срещна себе си нейде в безкрая.
Да се намеря, да се обичам, ...
Ще изляза само за минута 🇧🇬
Зимата си тръгна – адски люта,
две в едно – торнадо и тайфун,
ще изляза само за минута –
да си купя вестник и тютюн, ...
Земята – най-красивата енигма 🇧🇬
Светът понякога е тъй враждебен,
но аз не му се сърдя и придирям.
И знам, че има смисъл да прогледна,
щом дишам дъхове на мак и риган. ...
Момичето в града на чудесата 🇧🇬
Не падам в потрес и покруса – към мен се друсаш с автобуса,
аз гледам пак косица руса, очи – ситнеж из небеса,
и със душица благодарна те чакам в центъра на Варна –
град – мъка, обич, стих и карма, ...
Светлинка в бутилка 🇧🇬
и поемах светлата посока.
Светех ти в среднощната тъма,
гонех мрачината най-дълбока.
На фенерчето ми се присмя ...
Врата 🇧🇬
И почти не го запомних.
Сега се втурвам в нови светове,
от старото останаха единствено проблеми.
Запомних песни, ...