Poesía de autores contemporáneos
Коледна нежност от любов 🇧🇬
празник е, глас на щастие ехти,
толкова много сбъднати мечти,
духът наред с птиците лети.
В този мразовит Коледен ден ...
Есен 🇧🇬
галят мокрите стъкла
и ръми дъждът спокойно
върху жълтите листа.
Тъжна есен е навън, ...
Лятна ваканция 🇧🇬
учението привърши
и за цяло лято
безброй игрички като ято!
И отново ний ще ходим на почивка! ...
Не си виновна ти... 🇧🇬
не си виновна ти...
П. К. Яворов
Не си виновна ти! -
Че ме сънуваш - може би ...
Бе такава любов 🇧🇬
Бе такава любов. Истинска. Силна.
Която изпълва до край.
Която сърцето ти милва
и Адът превръща в Рай. ...
Нашето име 🇧🇬
Смисъл има. Прави ни специални.
И събужда незададени въпроси.
Грее с аромати уникални.
Дават ни го нашите най-родни - ...
Изгубена душа 🇧🇬
прегръща ме със клонките си бели
и моли сякаш - моли ме за още
минути сън - за прошка закопнели.
Една бреза ме буди всяка нощ ...
Остави ме 🇧🇬
Остави ме на лятото, то знае как да ме стопли.
Остави ме на бурята, тя към мен е благосклонна.
Остави ме на птиците - да не умират сами.
Остави ме на мрака, аз пак ще те чакам. ...
Фъстъци 🇧🇬
Останал бе без работа, без хляб.
Във джоба сив на ватенката стара
бе мушнал суха вафла за обяд.
Избликнали в очите му, сълзите ...
Лунен монолог 🇧🇬
Онази Лунна светлина.
Не спирам, но и се страхувам,
да ме погуби тихо може тя.
Има сила... ...
Есен 🇧🇬
Есен лятото изгризва
и зеленото гори,
грива слънцето зализва,
гаснат във здрача зари. ...
Защо ли те видях? 🇧🇬
защо очите ми те зърнаха?
Защо на срещата не се стърпях
и всички спомени се върнаха?
Защо отново те видях, ...
Есенни дантели 🇧🇬
Есенни дантели вече стели
вятърът във близката гора,
с тихи стъпки, с стъпки бели
зимата пристига у дома. ...
Въпроси 🇧🇬
а злото шири се, цъфти?!
Дорде мъдрецът си мъдрува
виж, глупостта лети, лети!
Съдбата е несправедлива, ...
Перфектни в самата неперфектност 🇧🇬
измислям те, обличам те, осмислен
и ето те така завършен,
обожавам образа ти недовършен!
Аз искам те толкова перфектен, ...