Сресах с пръсти косите на арфата,
засрамен, вятърът разклати уморените котви.
Разрошиха звуците перата на чайките
и пясък заскърца под стъпките на луната.
Вълните пригласяха, целувайки тихо скалите ...
Като бял непознат. Нерисуван.
Като лист от предстих. Мълчалив
моят ден, моя тежка присъда.
Дъждовит. Неприветлив. Мъглив.
Като грозно хлапе в мен наднича, ...
Самотен ангел във нощта тъй тихичко ридае,
и сам за слънчевия лъч с тъга мечтае.
Мечтае него той да срещне озарен,
и него да прегърне, от светлината му божествена пленен.
И пак самотен плаче този ангел във нощта, ...
Неистов писък сграбчи тишина.
От нея се взриви кълбо тревога.
“Не ме докосвай! Остави ме! Ааа...”
Една жена изстреля зов до Бога.
Мъжът отстъпи, явно поразен ...
Чудиш се защо не искам да говоря с теб,
чудиш се защо не искам да те виждам,
чудиш се защо не искам да си до мен.
Сега ще разбереш истината...
Защото, говоря ли с теб, изпитвам още по-голяма болка, ...
Далеч си ти от мене,
но това в мене смут не буди,
и вечност бихме дали за един миг сплотен,
в бляновете свои, един за друг, винаги да бъдем.
В утрините в здрача тъжен, ...
Бленуван път чертаят ми звездите
в планински склон, над сипея ронлив
и моят дух, на хубост ненаситен,
кръжи с орли, с годините по-жив.
Кръжи над Тракия и над морето, ...
На мястото на думите "Отивам си"
поставих други три - "Къде без мен".
Дали под миглите живеят ириси,
изпъстрени с предчувствие за ден?
Защото този ден вали отдавна ...
Когато заповядваш на ръцете две
да не ровят из сандъка стар и прашен,
разбиват се светкавици във сивото небе.
Не е ли този парадокс тъй страшен?!
Когато атакуват те гърмежите върховни, ...
Аз вярвах ти, а ме предаде,
цял живот няма да забравя болката!
И раната от ножа, във гърба забит,
завинаги ще пари и кърви.
Аз вярвах ти и на твойто рамо плаках, ...
Една Любов
Една любов, съблечена в росата.
Небето гледа, докосва я и плаче.
Протягам длан... очите му забърсвам.
Жарта под мен в пътека се превърна. ...
Тринадесет столетия живяла -
измъчвана, ограбвана, горена...
Ти всичко си, Родино, изтърпяла -
пред никого не падна на колене.
Нашественици много са мечтали - ...
Вървейки в мрака, аз търся светлина,
А ти ме чакаш под красивата луна.
С плахи стъпки към теб се приближавам,
И щом докосна те, направо онемявам.
Лъжа ли си? И ако си - лъжи ме, ...
Усещам дъха ти в лекия бриз на прибоя,
ласката, с аромат на омайни липи.
Галеща мисъл от нежни люляци и секвоя,
Божия искра, родена в пламенни очи.
Блика отново Надежда красива - ...
И в най-мрачните ми дни знам, че има едно нещо, което ме крепи...
Едно, което ми дава спокойствие, радост и надежда...
И това едно си ТИ!!
И без да те познавам, знам какъв си...
Не искам да ми сваляш звезди, ...
В този свят аз живея,
понякога губя, понякога печеля.
Истини откривам всеки ден и нощ,
но и лъжите се забиват като остър нож.
Несправедлив е този свят към нас, ...