Животът ми е като градски транспорт
в изплетения от нерви столичен град.
През почивните дни е лъскав комфорт,
в понеделник сутрин прилича на ад.
Понякога зациклям във задръстване ...
Ела, вечеряй с мен и с тъгата,
че тя е дружка вярна несъмнено.
Ела, ще се погрижа блестящо за "храната".
А ти - "пиенето" да е неограничено.
Щом тъгата опознаеш - я заобичваш. ...
За моята любима баба - винаги ще те носим в сърцата си!
Възпях аз всичко на света –
любов, омраза, самота,
но нещо днес ме разлюля –
разбрах, че не описах аз смъртта. ...
Песен тиха долита с повея на вятъра,
напомня ми за слънчевите ти очи.
Заслушвам се в ритъма на нотите й,
а топлият ти глас в душата ми звучи.
Искрят в златист отенък есенни листа, ...
Естествено, нямаше да съм твоя,
до болка ясно беше ни на двама.
Изправен пътят е, гладък, за завоя
не ми достига скорост и програма.
От по-друг ъгъл гледах на нещата, ...
Ще те дочакам, чиста като ручей.
В беззвездно-тъмна нощ ще те позная.
От древна жрица приказна научих,
че мисъл с мисъл среща се в безкрая.
В планински извор бистър се изкъпах, ...
По-истинска не мога и да бъда,
будеща се сутрин все до теб,
тези чувства, сякаш по принуда,
постоянно крият се във мен...
Искам да докосна тишината, ...
Защо избрах в студа да леденея,
щом силен огън грееше до мен?
Да знаех песни - щях да ти попея,
криле да имах - щях да съм небе.
Ще ме търсиш сред море коприна, ...
Всичко ми е още... някак нереално...
като приказно-красив... вълшебен сън...
до полунощ принцеса бях... със рокля бална...
Пепеляшка съм отново... след дванайсетия звън...
За принца копнея... с който нежно танцувах... ...
Не те обичам, но отново с тебе съм сега.
Мразя те до болка и проклинам своята душа.
Проклинам и моето малко чувствено сърце,
както и деня, в който застана ти до мен.
Не те обичам вече, моля те, пусни ме, ...
Когато цветето оглежда се в росата
и се пробуждат сънени треви,
и изгрева... извайва със позлата,
денят, притихнал във рождението, мълчи.
Тогава... аз проглеждам цветна, ...
Ще отида в храм и ще се помоля,
ще запаля свещ за теб, лъжецо!
Ще заплача от мъка и неволя,
ще закрещи заради теб сърцето!
И ти, без да разбереш, ще влезеш, ...
Добре ми е в твоето сърце,
широко е, и топло, и удобно...
Помислих си, че вече е късмет
за мен да бъде истински свободно!
Не ме отпращай, скитах много! ...