Poesía de autores contemporáneos
Спътници 🇧🇬
се върти около своята ос,
все по същата орбита.
И ние -
малки човечета - ...
Пролет 🇧🇬
и хормонът в тебе се пробужда.
През пролетта всичко разцъфтява,
а човек се подмладява.
Позаспали чувства във тебе тя разбужда, ...
Любов 🇧🇬
Някой ден животът ще ни грабне,
ще избягаме един от друг
и в самотата си ще бъдем хладни,
но ще търсим своя топъл юг! ...
Грешите... 🇧🇬
пред своя клас и от катедрата запитал:
- Студенти, вярвате ли в Бога? Да?
- О, да! - отвърнали студентите усмихнати.
Попитал пак професорът с насмешка: ...
Роса 🇧🇬
Плаче земята, плаче студена,
плаче със сълзи - роса.
Какво толкова ние сторихме,
че надига пак вятър гласа? ...
Непоследвана 🇧🇬
Сама съм...
Прегърната от тъмното.
Сълза съм...
Трогнала нощта. ...
Живот като на лента 🇧🇬
първият дълъг миг на самота,
първата прегръдка прощална
и почти две тъжни приятелски сърца.
Животът наш красив бе, ...
По силата на навика... 🇧🇬
всяка сутрин ми махат усмихнати.
Пак си представям, че си тръгвам
от твоя свят съвсем, завинаги...
От твоя свят съвсем, завинаги ...
Нощна идилия 🇧🇬
потъна, превърна се в блян
и звездите, като ярки искрици,
изчезнаха от свода голям.
Луната потъна в небето, ...
*** 🇧🇬
но кой ли го слуша.
Нос си навирил
и замислено пушиш.
Да си минувач е ...
илюзии 🇧🇬
лъжлива като мен самия,
аз имам сърце да се боря
и съм благодарен за това.
В океан от хора аз плувам сам, ...
Рекичке сребриста 🇧🇬
лъчиста, сребриста,
която безспир в планината течеш,
решихме да дойдем
на излет край тебе. ...
На истинската! 🇧🇬
а после дъжд!
Изпепели душата ми.
Преоткриваш мъж.
Ти сън прекрасен си. ...
дори не се запита 🇧🇬
аз няма да потъна в тишина,
няма да ме обгърне студ
и няма да позволя да ме прегърне друг.
Ще остана вярна на моето сърце, ...