До своя край истинска бе моята любов
и давах ти я с пълни шепи,
но един ден ти бе толкова суров,
и просто с думите си я разцепи.
Държах любовта в своите длани ...
По стиха на Jane_d ( Деси Инджева) - „Страстта ми…”
Със всеки стих рисувам очертания,
изричам думи парещи... от нежност,
потапям се в греховни опиЯния,
във плен попаднал, в хиляди копнежи. ...
Уморих се от вечното скитане
по безкрайните черни пътеки,
където само пристън химерен откривам
и от болка се давя в сълзите си.
Защо не мога любов да намеря ...
Отиваш си, а тъй е хубаво и топло.
Отиваш си, но аз ще чакам пак.
Отиваш си и губиш се отново в
прегръдките на истинската нощ.
Отиваш си, защото ме обичаш. ...
Когато те нямаше, гушках едно мече,
но не е същото, защото то няма
блясъка в очите, които имаш ти.
С него не мога да стоя до сутринта,
защото то само мълчи ...
Един самотник в парка, един просяк с китара на колене.
Седнах до него да послушам, какво ще каже, вървим ли, накъде?
Светът се променя, песен за минало запя в нощта.
Песен за радост, любов, изгубени в прахта.
Война и смърт, прокрадваха се в неговата уста, ...
Навън дъжд тихо заваля без звук,
на гости дойде с токчета капчук.
Сърцето мое заигра във тръс,
но гостът се оказа по-чевръст!
Облян във пот, неспирен и игрив, ...
Оловна нощ, нажежена до червено,
кръв, завряла, застинала по вените,
мисли опийващи, разбунени,
уж била нощ обикновена, като другите!?
Примряла, едвам чувам сърцето си, ...
Бели облаци по тялото минават.
Във зениците картини замечтават...
Устните извайват шепот нежен.
Ручейче пътека във гърдите очертава...
Трепетни листенца пръстите улавят. ...
За 4 минути и 38 секунди ми стана лошо.
За 4 минути и 38 секунди искаx да повърнa многократно.
За 4 минути и 38 секунди светът се преобърна чрез крайна безтегловност.
За 4 минути и 38 секунди може да се случат чудеса, но може и да не се...
За 4 минути и 38 секунди нямах време да дойда на себе си. ...
Две тела, родени от тълпата,
отхвърлени търкалят се в прахта.
Те просто молеха за свободата
да изградят живот по свои правила.
Те можеха да чувстват и долавят ...
Сега седя и музиката свиря,
поредна песен композирам в нощта.
Но няма тя да е балада тъжна,
напротив, дивна ода, плам, за радостта.
А хората мъката ги обзела, ...
Човекът е потъващ айсберг.
Студен, величествен, огромен.
Подал главата си за капка слънце
над синьото море със име Нищета.
Създаден да стои над всичко, ...