Празна стая, препълнена с хора и излишни думи.
Пред старата къща с празната стая е пак слънчево.
Зад къщата има несъществуващ тротоар и дете,
и улица, асфалтирана с кални, прегазени листа.
Детето може да вижда само светлина и е сляпо. ...
Ще ми простиш ли някога това,
че изкусих те с танц на мажоретка?
Фитила ти запалих, а сега
захвърлям те, като марионетка...
Ще ми простиш ли, че си поиграх ...
С безнадежден стон от своя сън се будя
за пореден път, дори тъгата вече си отиде...
Кошмари страшни аз сънувам,
но тъй съм от безбройни дни.
Скоро след като заспя, ...
Дивото ме призова
След него мислех, че ще мога аз да те обичам...
Обичах те, но аз ли бях това?!
Той караше ме да мечтая,
да вярвам в своята съдба, ...
Не са ми присъщи лоши обноски.
Добре се държа - предполагам.
Мозък си имам, дори да е малък,
но всъщност на него залагам.
Минуси имам, дал Бог много. ...
Приличам ли на теб, кажи ми, майко?
Поглеждам ли те с твоите очи?
Вървях ли по пътеката постлана -
пропита с много майчини сълзи.
Осъмваше ли с мен, кажи ми, майко? ...
МЕДИЕН ЗВЯР
Убийства.Кръв.Насилие и ужас -
от синия екран излива се безспирно.
В антракта ״чалга״ можеш да послушаш
или пък рап-пелтека с думи как жонглира. ...
Бялото цвете на гробове черни,
бели са сълзите в черни души.
Мислите Томини, мисли неверни
Господ простил е. А той не греши.
Бялата шапка на черните точки. ...
Обичам ли те - аз не зная,
но, че нов живот ми даде, знам.
Какво ми трябва повече да зная,
щом цялата горя със огнен плам.
Обичаш ли ме ти - не зная, ...
Вдигам телефона, когато съм самотна.
Често ми се случва - нали съм безработна!
Само кликвам - уговорено е между нас.
Ти звънваш и чувам бодрият ти глас.
И следват поздравите и въпроси рой, ...
Седиш край прозореца, с блеснали къдри,
край тебе прашинки във танц се въртят.
Ръчичките - малки, очичките - мъдри,
в потоци от слънце те къпе денят,
а аз, занемяла, те гледам и сякаш ...
Любовта ми е наивна и по детски,
но е най-чистата и истинска любов.
За този вид любов поет написал
в дебела книга една велика мисъл.
За този вид любов художник древен ...
Защо в живота ми отново ти се върна,
върна се след толкова лета -
когато тръгна в пепел ти превърна
мечтите, любовта и моята душа.
Кажи защо на колене ме молиш ...
И нека утрото огледа се в очите ти.
И нека денят почине си в твоята усмивка.
И нека залезът докосне далечните звезди.
Онези, които утрото с омая сутрин завива,
пак да светят вечерта за една щастливка. ...
В изненадата си тя забрави думите...
Уплахата във него в този миг се бореше със гордостта...
Но Двамата стояха и се сливаха, мълчайки,
и изтичаха минутите...
Разливаха се силуетите им, бягащи ...
От само себе си разгръща се от мене смачкания лист...
Разтваря се като извикано за обич цвете...
Срамувам се
за своята прибързаност...
Закривам се с ръце... ...