Poesía de autores contemporáneos

Sub categorías: Todos De amor Erótica De humor Del paisaje Para niños Filosófica Civil Odas y poemas Canción de autor Parodias Versos blancos Verso libre Formas orientales Verso acróstico Formas fijas Epigramas Otra
254.1K resultados

04 МАРТ 🇧🇬

Цвете есенно красиво,
всичко твое обично попивам.
Безпределно е и съкровено,
твойто чувство,
от ръцете ти родено. ...
Нобел40 (Делфи)
Нобел40
Poesía
1.2K 4

* * * 🇧🇬

Тръгнах да търся себе си.
И се намерих.
Захвърлена сред вещите
на детско минало.
Нежно вдигнах душата си ...
Шопче (Шопландия Софийска)
Шопче
Poesía
733 5

За вестничето 🇧🇬

За вестничето
Василена – 10 год.
Добрина
Всяка малка добрина
е като блестяща светлина ...
Меричка (Мери Попинз)
Меричка
Poesía
750 4

Отново е време.. 🇧🇬

Отново е време за ново начало,
когато старото се е разпиляло.
И болката тихо в мен преболява,
като остатък от угасваща жарава.
Отново е нужно път да проправя, ...
fr0zen (Милена Младенова)
fr0zen
Poesía
979 2

НЕ ИСКАМ МНОГО 🇧🇬

Не искам много, а само да обичам,
в косите си да нося аромата на цветя.
Да съм в очите ти, онази гола истина,
от която се страхуваш - Любовта!
Да се превърна в пристан от надежда, ...
byboJle4e`f (Сияна Георгиева)
byboJle4e`f
Poesía
1.1K 18

Никоя 🇧🇬

Помислих си -
не те обичам повече.
Достатъчно
си гризах ноктите.
Достатъчно ...
Fabiana (Галя Николова)
Fabiana
Poesía
780 6

Ревност 🇧🇬

Болезнено е други да поглеждаш,
така умирам, моля те не го прави,
мъка във сърце ми вгнездваш,
остро режеш ме, боли.
Трудно ми е да остана хладен, ...
dodic (Деян Димитров)
dodic
Poesía
1.1K 7

Минало и настояще 🇧🇬

Извървяхме възможните пътища,
и какво след това ни остана,
пак онези сме - гладни, измъчени,
все наивните, вярващи, двама.
Изгребахме с шепи нестихващи, ...
dodic (Деян Димитров)
dodic
Poesía
875 7

Довиждане Приятели 🇧🇬

Последни дни, не ми остава много,
готов във ъгъла багажът ми стои,
сбогувам се, и казвам ви - До скоро,
Довиждане, Приятели добри.
Аз знам отново ще ви срещна, ...
dodic (Деян Димитров)
dodic
Poesía
2.2K 10

липсваш ми, сънувах те 🇧🇬

Събудих се в един през нощта,
липсваш ми, сънувах те,
нещо в съзнанието ми затрещя,
затичах вън като дете...
Разхождах се по улици непознати, ...
kazanova (Любовник)
kazanova
Poesía
1.1K 2

Какво застава между нас.. 🇧🇬

Едно ме мъчи в този час:
въпросът - Какво застава между нас?
Защо ти вече не си онова момче,
Което можеше в любов да ми се врече...
Сега си друг - сякъш не си тук... ...
piweto (Ивелина Цветкова)
piweto
Poesía
896 2

Самота 🇧🇬

Безплодна вечер пак ме навестява
и в пустотата на душата ми наднича,
сетивата ми безгласно пак приспива,
и в сън мечтите ми разтваря.
Безплодно утрото ме призовава ...
Estranged (Борислава)
Estranged
Poesía
1.3K 8

"НЯМА ГО ПЛАМЪКЪТ" 🇧🇬

Студено е.
Лед сковава моето сърце.
Вятарът пронизва моето лице.
Всичко се къса.
Всичко умира. ...
zver4eto-f (Виктория Миткова)
zver4eto-f
Poesía
754 3

Театър 🇧🇬

Не искам още едно красиво лице,
не искам глупави усмивки.
Искам едно топличко сърце,
не искам още минути изтекли.
Не искам любовта ми да отива на вятъра. ...
Jenata_Na_Dqvola (Милена Йорданова)
Jenata_Na_Dqvola
Poesía
800 3

На ангелът на изгубените мечти 🇧🇬

Искам да забравя
Всяка проронена сълза.
Искам миналото да променя
И спомените да превърна
в прах и вода. ...
DarkBrokenHeart (Роузи Перото)
DarkBrokenHeart
Poesía
847 5

ТАЯ НОЩ... НЯМА ДА СЕ ЛЮБИМ,СЪР (продължение) 🇧🇬

/Продължението е провокирано от коментар на Романтик-"Влязох, мадам...":))
Не се страхувайте!
Не бих ви наранил, мадам,
Оставил съм кинжала.
Душата ви за мене е олтар, ...
vesi-lina (Веска Алексиева)
vesi-lina
Poesía
1K 24

Анапест(ицид)но-реторично 🇧🇬

АНАПЕСТ(ИЦИД)НО–РЕТОРИЧНО
Докога ли ще страдаме - тъй уязвими
за прокоби зловещи космични и земни?
Докога ще мълвим често нечие име
като символ защитен, закрила тотемна?
Svetozar (Атанас Димитров)
Svetozar
Poesía
1.3K 7

Тиквичке моя 🇧🇬

Тиквичке моя,
липсваш ми много,
студено е дори и в зноя,
без твоята прегръдка...
Доматче мило, ...
kazanova (Любовник)
kazanova
Poesía
954 6

Мечтите ми вече са спомен 🇧🇬

На брега на нашата любов
аз седя и пренареждам мечтите си.
Като мидички в пясъка мокър
те се скриха от мен и изгубих ги.
Бях ли влюбена в теб, че не помня? ...
mim4ek (Мария Дуплищева)
mim4ek
Poesía
1.2K 10

Колко е хубав света! 🇧🇬

Нека си сложим сега
розовите очила
и навън да погледнем за час,
ще ахнем: "Колко е хубав света!"
Природата събужда се за нов живот, ...
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)
lunna_sianka
Poesía
957 23

СТРАШНО 🇧🇬

мълнията на страха
ни жегва тук отзад
в средата на гърба
пронизва ни
и потреперва ...
ЧАР (Чавдар Кунчев)
ЧАР
Poesía
810 8

Не идвай, ако се страхуваш 🇧🇬

Не идвай при мен,
ако от любовта се страхуваш!
Дойдеш ли,
ще трябва да се влюбиш!
Не ме целувай, ...
Aneta_kz (Анета)
Aneta_kz
Poesía
1.3K 10

НИКОГА 🇧🇬

ще ти кажа
не
за кой ли път
аз не те заслужавам
ще ти кажа ...
ЧАР (Чавдар Кунчев)
ЧАР
Poesía
1.1K 1 15

Афоризъм 2 🇧🇬

Парадокс
Ако не друго,
погрижете се поне
за един-единствен принцип:
Бъдете безпринципни!
ЧАР (Чавдар Кунчев)
ЧАР
Poesía
906 8

Палавница (детско) 🇧🇬

През елхова горичка
бяга палава рекичка.
Слънчо с лъчите си я гали,
във водата бистра
огънчета пали. ...
Laska (Ласка Александрова)
Laska
Poesía
869 11

Сираче(като песен народна) 🇧🇬

Хей, детенце мило,
мило и красиво.
Що си натъжено?
Що си насълзено?
Как да не съм тъжна? ...
Aneta_kz (Анета)
Aneta_kz
Poesía
1.5K 9

Отново 🇧🇬

Повярвах ти, отново ти се доверих.
Подмами ме със цъфнали дървета
със слънце и със топъл вятър.
Отново да сънувам стихове.
Предателка! ...
kuku_vica (Лили Николова)
kuku_vica
Poesía
1K 3

ИЗГУБЕН ПУЛС 🇧🇬

ИЗГУБЕН ПУЛС
Отчаян вик пронизва с болка...
Изгубен пулс в човешката ръка!...
Аз само питам: още колко
ще бъдат жертвите без имена?... ...
Монша (Дилян Дончев)
Монша
Poesía
2.2K 1 13

Равносметка 🇧🇬

Равносметка
Забиваме със страшна жар
обидни думи и постъпки,
болката от нас е дар,
приятелството ни от кръпки. ...
Човек (Анна Станоева)
Човек
Poesía
987 9

С последен дъх 🇧🇬

С последен дъх
В този късен час аз не спя.
Запалвам поредната цигара,
гледам небето и звездите,
иде ми да се протегна и да ги докосна. ...
B3n1f10s (Benifios)
B3n1f10s
Poesía
791 3

забрави ли? 🇧🇬

Забрави ли колко те обичах,
или как всеки ден в теб се вричах.
Забрави ли как ти бе Бог за мен,
как вярвах, че ти ангел си роден.
А може би не си го знаел ...
always`sad (Веселина Ангелова)
always`sad
Poesía
1.1K 6

Снежанка и 7те смъртни гряха 🇧🇬

Събуди ме за ново начало.
Не мога
във този кристален ковчег да остана
зазидана.
Аз съм тук, за да бъда Видяна. ...
alisa_wonderland (Елица Мавродинова)
alisa_wonderland
Poesía
1.5K 9

11 септември 🇧🇬

11 септември
Навсякъде смърт и разруха,
земя посивяла и нищо родено.
Никъде не усеща разтуха
сърцето човешко стаено.
Човек (Анна Станоева)
Човек
Poesía
822 6

Как, защо го правя! 🇧🇬

Как, защо го правя?
Защото имам нужда.
Как чашата си да оставя,
щом изпитвам жажда чужда!
Усещам устните си, тъй напукани, ...
Човек (Анна Станоева)
Човек
Poesía » Otra
1.9K 10

Животът - полица без дата и падеж 🇧🇬

И ето - пред тебе аз се появих,
размахала сърце за поздрав!
Kато на листи съм - изписан стих,
рисувам с рими идващото лято.
Във него потопи се, в обичта ми, ...
petinka67 (Петя Кръстева)
petinka67
Poesía
997 16

Обиколката на живота 🇧🇬

Петнадесет години врати отварям.
Години наред оставaм в стаи и ги напускам.
Толкова време местата обикалям,
толкова хора изслушвам.
Чукам на първата врата... тя беше красива, ...
Jenata_Na_Dqvola (Милена Йорданова)
Jenata_Na_Dqvola
Poesía
657 1

Отровно момиче 🇧🇬

Правех всичко за забавление.
Правех всичко като наранявах.
То ми стана едно увлечение.
Не усещах как се самозабравях.
Получих нови очи, с които гледах надменно. ...
Jenata_Na_Dqvola (Милена Йорданова)
Jenata_Na_Dqvola
Poesía
1.5K 1

нечакано 🇧🇬

Не предвиждахме тази развръзка.
Разделихме се, без да се срещаме.
Даже мисля, че малко ни втръсна
от пиянство на думи за верност.
Аз поплаках - а ти... знам ли сцената? ...
дакота (Дакота)
дакота
Poesía
993 10

морски пръски 🇧🇬

(писано за разтуха)
Тръгна пътя,
спря в морето -
кресна гларус,
чайка литна, ...
дакота (Дакота)
дакота
Poesía
1.5K 11

Така ми се иска! 🇧🇬

Разсъмва се. Гларуси, чайки летят,
пригласят на плача ми - крещят.
Със крясък ми напомнят милите,
че още съм и аз сред живите.
Съдбата ми е тъжна, монотонна, ...
evropa (Нели)
evropa
Poesía
891 6