Poesía de autores contemporáneos
... 🇧🇬
и опънахме нерви като струни.
Нелечима зависимост се оказа
електронната връзка помежду ни.
Помислих, че пипнал е вирус ...
Светлина бъди 🇧🇬
Дете, когато се роди
вселената блажено се усмихна
и мигом тя криле ти подари,
по своя път безгрижно да политнеш. ...
Писаното остава 🇧🇬
все за смъртта да пиша.
Животът е конструктор "Лего",
светът ритмично диша.
И в старостите има детство, ...
Кремчето на баба 🇧🇬
Все ме тъпче с манджи разни.
За да стана аз голям,
готви ги разнообразни.
Всяка манджа е със сос ...
Тишината е глуха 🇧🇬
да се вглеждаме заедно в тъмнината,
в мълчание да чуваме само
часовника на сърцата.
Беше хубаво. ...
Oстатъци 🇧🇬
на рамото ми плака дълго натъжен,
а после тихо към нощта преля се.
Дали защото бе порой, не дъжд,
разпука се небето изведнъж ...
Загадката на нашето създаване 🇧🇬
Загадката на нашето създаване
едва ли някога ще проумем!...
Дълбаем в микрокосмоса... Надяваме се...
Вселената?... Надничаме и в нея... ...
Събуждаш в мен любовния мечтател 🇧🇬
сърцето неизменно го желае.
Душата ми чете те и мечтае,
защото аз съм влюбен в теб читател.
Събуждаш в мен любовния мечтател ...
Хитър Ванко 🇧🇬
без принуда, сърдитни.
Титлата "дете злоядо"
Ванката си защити.
С палачинки за закуска ...
Лятна полунощ 🇧🇬
в дълбокото небе на юли.
Разпенен прилив,
облъхва свежест мрака.
Расте, надига се в тревата, ...
Неуловим 🇧🇬
Неуловим, красив и необятен –
дъждът рисува образа ти мил,
Вселената на мене го изпрати,
а той е толкова неустоим. ...
Прозрение 🇧🇬
на всичко, що природата твори.
Разбрахме че смъртта не е разплата,
не е и наказание дори.
Разбрахме, че смъртта не е решение ...
Самота 🇧🇬
със спомените в пясъка рисува,
в ръката ми, паднала звезда,
със сърцето поиска да пирува.
А то се свива на топка в гръдта ...
Паричка за късмет 🇧🇬
дето всички наричат пройдоха, крадец и гамен,
взех и мъничко цвете, светът ни е толкова лош, че
да го сгрея за миг и усмихна се падна на мен.
Рошав вятър преви до земята чак тънките клони. ...
Сънотворно 🇧🇬
там го чувах как тупти...
Есента го сгу́ши: Клето
облаче, лети, лети...
Извалял се беше вече ...
Част от теб 🇧🇬
От ритъма на твоето дихание...
Не се тревожа, нито пък се чудя
Дали си тук със своето мълчание.
Достатъчно е в себе си да бъда ...
Дете на здрача 🇧🇬
и всички пътища на спомена са минати,
и ето сякаш сто години
как разговарям само със портретите.”
Днес миналото бясно ме човърка, ...
Закъснялото завръщане... 🇧🇬
на Светлата памет на Майка ми
Да се завърнеш в бащината къща
Димчо Дебелянов
Скитане ли ми омръзна?... ...
Не ще потъне корабът ми, знам... 🇧🇬
че сътворих го с искрени мечти.
Той плава в океани и лети
във небесата, и излъчва плам.
Пътува неотклонно все натам, ...
*** 🇧🇬
Отронена въздишка или вик?!
Сънувам… или сянката ти плаче?!
Долавям колко те боли. За миг.
А после се събуждаш в моя стих. ...
Гледна точка без отсрочка 🇧🇬
Шишето ми е пълно със ракия.
Пържолата цвърчи във свойта мас.
Салата има. Значи пак ще пия.
Цените се покачват, но какво ...
Есен 🇧🇬
сякаш ярка светлина
от листата позлатени
с есента при нас дошла.
От дърветата се ронят, ...