Poesía de autores contemporáneos
Cвещицата когато догори 🇧🇬
от плачеща среднощно свещ от болка.
Аз, слабият, се мисля за велик,
а тя догаря бавно. Още колко,
в очите ми звездите ще горят ...
Скапаняк със свирка 🇧🇬
в мойта уста битието.
Учат ме: Никога то не греши,
сам си подритваш късмета.
Да, късметлия съм, вярвам си аз – ...
Вгледай се в небето... 🇧🇬
и пека мисирка, и варя коливо.
Питките са топли, песента – попътна,
сто хиени с вопли, чакат да се гътна.
Покрай мене мракът легнал е на лакът – ...
Кажи ми душа 🇧🇬
дълбоко свита в моето тяло,
колко години, без милост и жал,
аз те носех ранена, но цяла.
Не те познавах като млада, ...
Всеки август 🇧🇬
заминават на юг на море.
Край Ахтопол, Бургас и Кавала,
а понякога чак в Сен Тропе.
Те пътуват със някой родител, ...
Есенна репетиция 🇧🇬
в черно-бял репертоар,
птичи ноти върху жиците,
още лятото е цар.
Готви се, отива някъде ...
Издраскана клечка кибрит 🇧🇬
Потегля ли към оня свят,
навярно всичко ще забравя –
по пътя римите тежат –
и по-добре да ги оставя. ...
Сватба в гората 🇧🇬
лети из гората
малката светулка.
Утре ще е булка!
Затуй сега ходи ...
Свободата да сгрешиш 🇧🇬
Нима си струва да живееш в страх?
Спомни си за вълните, приятелю,
свободен си - точно като тях.
Не се предавай след всеки провал, ...
Сега е различно 🇧🇬
исках място във твойто сърце,
но от теб не очаквах
да получа частица небе,
да усетя сърцето ...
Свиркай си 🇧🇬
Страшно излиза на снимките, още по-страшно - на живо.
Лайква основно красивите. Другите чуват "заето".
Гълта ни жадно стотинките, после облича ни в сиво.
Днес си разхожда мисирките, вързани здраво с каишка. ...
Кула от надежди 🇧🇬
а тя не може нивга да го доближи,
защото в гърдите му бие камък, а не сърце
и няма как чувствата да разбере.
По заник тя го чака да се появи, но не успява да го зърне и уви - ...
Преди вратата да се хлопне 🇧🇬
на масата
блестят карфиците -
на купчинка.
Внимателно те наблюдавах ...
Две сълзи 🇧🇬
седя сега и пиша с тъга мойте слова.
Лицето ми каменно е, но спускат се сълзи,
две сълзи, от едната и от другата ми страна.
Тези две сълзи изгарят моето лице, ...
Мистерия 🇧🇬
вали, чадърът ми прави компания.
Локви неонови светят в краката ми
по паветата, подредени в хармония.
Обичам да скитам в мокрите вечери, ...
Трансформация на Хичкок 🇧🇬
Ако ние за радост сме жадни, да надигнем човешкия глас?
Изоставяме бавничко всичко, разрушено от пуста вина...
Сякаш всичко е трилър на Хичкок и ридаеща мощно жена.
Аз се мъча доброто да пазя и за него се боря с любов. ...
Тъпо стихотворение 🇧🇬
и виждам, че пристъпвам.
Дочувам звук от тишина.
По тишина ли стъпвам?
Пощипвам се. Не, не греша. ...
Мотивите от душите 🇧🇬
в който надникна ви в очите,
виждам без да искам
портала - на вас душите...
Вратичките на емоциите ...
Зари в края на лятото 🇧🇬
среднощ изстрелват празнични салюти.
Дали от утре с август си отива
и лятото с вълшебните минути?
Градът ще се изпълни с гневни хора, ...
Аз съм... 🇧🇬
снимката която няма да сложиш на стената си,
песента на която станцията ще смениш,
спомена който още гори душата ти...
Аз съм сънят, който на никой не разказваш, ...
Съдба ( по Антоан дьо Сент Екзюпери) 🇧🇬
Което трябва да се случи, ще се случи
Вятърът ще ни отвее някъде
където трябва в този миг да бъдем
И слънце ще огрее ярко хората, ...
Носим лятото в ръка 🇧🇬
светят морските простори.
На крило от бяла птица
слиза слънчева зорница.
Плажът ранни стъпки пие, ...
Път към дома 🇧🇬
Малък дом, кратък път.
Вместо да го извървя на един дъх,
обходих цялото земно кълбо.
Връщах се. ...
Съвременна приказка 🇧🇬
живееше рибар
и влюбен бе в русалка
със устни - цвят на нар.
Излизаше той нощем ...
Чаша наслада 🇧🇬
защото просто неземен си, а не човек.
Ти - далечно ехо, ясен изгрев,
звънък и ритмичен припев.
Знам, поредна грешка си, ...
Пръст на съдбата 🇧🇬
Да е лоша ли? Явно е длъжна.
Някой казва, било климактериум.
Друг не вярва, че просто е тъжна.
Отговорна за всички преплетени ...