Poesía de autores contemporáneos
Условно наклонение 🇧🇬
които правят рани, по челото ти,
напразно някой там сега се пъне,
да обясни петната в потеклото ти.
Невидимо е мъничкото нещо, ...
На родителите ми, с любов! 🇧🇬
животът сякаш свършил е,
проблемите назад – струват ти се суета.
И искаш пак и още повече да го живееш,
стартираш с детски трепет, младежки усет, после... ...
Морска сирена 🇧🇬
зова те, щом ти далече си от мен..
Имам ли, като сирена, такава мощ
пред мене да те призова, смирен?
Всяка нощ нашепвам твоето име ...
Грях 🇧🇬
самота ли... не, в никакъв случай.
Пълни шепи със обич на мъж,
който с мене от Бог е отлъчен.
Той го знае, но пише ми стих ...
Два вируса 🇧🇬
като вирус завладява днес света.
С кръв рисува пагубни картини
на разруха, гнет и нищета.
Политиците се мислят за пророци, ...
Лъжи и сол 🇧🇬
бърлога търси си вълкът.
Овчици – предано готови,
за втори шанс... За стотен път.
Уж помъдрял, уши присвива, ...
Краят на щастието 🇧🇬
И едно чакащо умиление лице.
Прощално писъмце.
И умоляващо момченце .
До края бяхме скарани . ...
Воин 🇧🇬
На теб улиците и горите са ти тесни.
Воин роден с цел за свобода,
намерил я в собствените песни.
Не е нужно да изкореняваш тръни. ...
Черният кос 🇧🇬
загледана в своя прозорец.
Във синьото виждам света,
изписан от стар чудотворец.
Почуква със клюн черен кос, ...
Нощ в омагьосаната гора... (фантазия) 🇧🇬
(фантазия)
Чувал бях от малък още:
– има омагьосан лес,
там необяснимо но́щем ...
Непразнично 🇧🇬
влачи чувства и ври,
вчера слабо поточе,
днес брега си покри.
Дрипавата старица ...
За тъмното и светло вдъхновение 🇧🇬
до степен, помиярите да го отбягват.
Мекиците ми, стихове, са от тесто,
в което бъдещи мухи телата шават.
А химикалът ми е от строшена кост, ...
От утре 🇧🇬
разделят епруветките от амбалажа.
Да пусне корен Утре
с порой от дъжд на капки.
И как ще напои зажегления засух, ...
Сърцето, малка вселена 🇧🇬
Гранично. Между болка и екстаз.
Стръмни върхове и теб сънувам,
вода дълбока с цвят на тюркоаз
Колко тъмни са очите ти, вълнуват, ...
Морето и скалата 🇧🇬
мъртвите си риби.
ще се разбия в теб в нощта
като мегатонен
кристален полилей. ...
Предчувствие 🇧🇬
Не съм се уморил от любовта.
Навсякъде с надеждата се взирам
и повече опива ме мечта.
Ще бъде трудно, но ще те намеря. ...
В цедилото на мрака 🇧🇬
последните въздишки на светулките.
Спокойни бъднини ти още чакаш,
Родино, с плач надвесена над люлките.
Очите си изгледа за децата, ...