Тялото ми пáри от последната среща.
Нажежено е като въглен.
Аз живея в пълна клада от страст.
Поддавам се на всяка негова провокация и не мисля какво ще стане.
Усещам тялото му върху своето и всеки път се осланям на надеждата ...
Аз мислех си, че с наплюнчените палци
разлиствам календара и гледам с умиление
ъгъла на прегънатия лист, а всъщност миговете
скачат в надпревара, докосващи извивката на
топлата ми гръд. ...
Искам някъде нас да ни има.
Да е нейде далеч, в незнайна земя.
Сгушени двама пред горяща камина,
потънали в пламъка на свойта съдба.
Да е тихо наоколо. ...
Заключвайки тъгата във кавички
надявам се в любов да те превърна.
Смалявам се до хиляди иглички
и като страх във кожата ти тръпна.
И бавно се надигам във стомаха ...
Отиде си Август, разпален и сух,
замина и лятото взе ми...
И ето Септември, прохладен и глух,
зарисува с кафяви пастели.
Тревите обагри със своите краски, ...
Слушай, да ти кажем, мойто положение:
в гърлото ме стяга тройно напрежение.
Гледам и не виждам... сто светулки кацат.
Бас! Половината са дошли от Враца!
Могат и летят си, никой не ги спира, ...
Краката ти са вечно на дистанция
и мястото е винаги заето...
А устните ти са с нюанс от Франция -
учителка си ти... на младите момчета...
Но само едно нещо ме смущава - ...
Подай ръка да хванеш по човешки,
че болката без възраст е, и без лице.
Животът нека мести своите пешки!
Щастливците да мислят,че винаги ще са добре.
Ти брой си щипките, просторите са дълги. ...
Прозорцът Луната позлатява
лъчи последни облаци съшиват.
Септември иззад хълма се задава,
пендари - от звездите му отиват.
Ухае вън на пушек и на дюли, ...
Омръзва ми от тебе и от мене си.
Понякога дотолкова - до лудост,
че нашата любовта е срамна ерес,
а всъщност е едно красиво чудо...
И без да искам правя заклинания ...
Поетът не излизаше от кръчмата,
в която съществуваше, чрез дим,
чрез думи и неизвървени пътища.
Причакваше го звяр неумолим
на прага ѝ. И не, не се страхуваше, ...
Две чаши пълни с август и една
чинийка с недокоснат мек септември.
Сърцата ни - прегърнали света,
а в погледите - време без резерви.
В градината от лято и море - ...
Откакто този вирус се намести
мъжете ми отказват за вечеря.
За месец - два със биричката мезих
и всичко ми е тясно с.. пет размера.
Реших, че ми е време да си хвана ...
Пак отлиташ с крилете на ятото
полетяло към топлия юг –
в надпревара, боси със вятъра.
Знам, че скоро си тръгваш от тук.
Мое лято, там където отиваш, ...
Прочетохте ми смъртната присъда.
Приписахте ми всички грехове.
И паднала дори в калта да бъда,
аз никога не съм на колене.
С какво сгреших? Дали, че съм обичала? ...
- Злато, Златице, защо дома не се вратиш? Нагиздила си златни
си коси со гердани жълтици, кат злата ябълка в градине си и
грейеш, месечинка ти йе кат огледало, що отражае твое мягко
сиянийе
- Не си се вращам дома, защо невеста змейова ке бида и си ...
С усмивка ще те пусна. Знам, че ти
отново ще се върнеш тук след време.
И ще разроши моите коси
гальовен вятър... A вълни солени
ще плискат във лицето ми прохлада... ...
Очите остаряват последни, Любов...
хранят се с пяна от извора нов
плънка от сянка на Стара любов
цвят от кармин или снежен покров
Очите умират последни, Любов ...
Не плача щом слънцето се скрие,
тогава в мрака виждам сто звезди.
Луната с гумичка умората ми трие
и не остават никакви следи.
Усмихвам се на леката прохлада, ...
Отлитат безумни мисли неканени
със стържещи звуци на вампирски крила.
Градим кули вечни, а тухлите... сламени...
кръвта разпилява се в фина мъгла.
От писъци сплитаме косите на вещици, ...
Жребец изнервен, с чаткащи копита,
е времето.Тълпата е пияна.
Какво от туй, че някого изрита?
Опиянява кървавата пяна,
от бърните раздрани тихо капе, ...