Прибирам се вкъщи, в бащиният дом. Странно уж нищо не се бе променило, но се чувствам някак различно.
Отворих малката дъсчена порта.Тя изскърца с добре познатият ми звук.Но това беше всичко.Някак странно тихо и безжизнено бе в двора.Дългата пътека, която водеше до къщата едва се виждаше от бурени и ...
FIRST TIME, SECOND TIME
Тя така ме изгледа, когато ей тъй от нищото потече водопад от сълзи...
Прахоляка, който насрещните коли вдигаха по пътя успя да влезе през отворения прозорец, и понеже през миналия септември не бях със слънчевите си очила, их, все ги забравям...Та връщахме се от изток, слънце ...
Човек на покрива
Не бях минавал по тази уличка , но така се получи че трябваше да мина,защото съседната беше затворена.Някаква стена на сграда беше паднала и беше затрупала две момичета, а се предполагаше че има още затрупан ...
Вярвах ти безрезервно.Бях ти дала свобода да си тръгнеш веднага, щом пожелаеш.Единственото, което исках в замяна, бе искреност.
И ти ми я обеща!Никакво лицемерие, никакви преструвки.Каква глупачка съм била!
Всичко започна като на шега.Подхвърляхме си закачки, смеехме се и се дразнехме като хлапета.. ...
Искам да ви разкажа една кратка приказка за едно малко цвете, чийто живот бил подтискан от несправедливостта на този свят.
То било слабо, но се борело с всичките глупави неща в своят нещастен живот и се опитвало да направи всички или поне един човек щастлив. Колкото повече омраза и обиди то получава ...
Аз съм най-красивото момиче на света. Да, това е самата истина! Красива съм, обаче не защото мерките ми са 60-90-60, не защото
имам изваяни крака и пищен бюст. Нямам и теменужено сини очи, дълбоки като езера, нито пък руси коси, които се посипват
като слънчев водопад. Не!
Аз съм най-красивата на све ...
Във вените му течеше благородна кръв - баща му и всички роднини по бащина линия очевидно са били от канадската порода "ню фаундленд". Козината - гъста, гладка и черна, очите - черни и проницателни, муцуната - удължена и волева и накрая опашката - рунтава, извита над гърба - издаваха расовостта на по ...
- Какво ти е? - пита тя.
- Уморен съм.
Часът е седем. Навън вече е тъмно. В кристалната чернота на прозореца виждам отражението на булеварда. Десетки фарове на коли в едната, десетки задни стопове и габарити в обратната посока плуват безшумно. Достатъчно далече съм от тях, за да не се чува нито звук ...
Отскоро съм във фирмата и не познавам квартала добре. Всъщност и София не познавам добре извън широкия център. На картата видях, че е някъде на юг от Западния парк, малко преди Военното училище. Знаех, че е непрестижен квартал и че нашата куриерска фирма, “Фаст Деливърс”, много рядко има доставки та ...
Не съм планирала точно такова продължение на историята, но то се случи и се чувствам отговорна след като споделих началото, да те осветля как още един път с е сблъсках с необикновен литературен образ в реалния живот. Този път не беше старица, а циганка – гледачка на ръка и на к`вото дадеш или имаш п ...
Виждам те като искрящо злато. Като Слънце в тъмна нощ. Като звезда, повела ме по пътя стръмен, нагоре към по-нов, светъл небосвод.
За мене - ти си като глътка вино. Като бучка захар в моето кафе. За мене няма по-красиви от твоите очи, от тъмно кадифе.
До мене - ти си като слънчев лъч, светещ в моя м ...
Беше един от онези дни за които мечтае всеки любител на спокойният аскетичен живот сред природата - парещ понеделник в края на лятото и претъпкан до болка трамвай в дежурноно обедно задръстване на големия град. Всевъзможни миризми, една от друга по-неповторими се извиваха с отчайваща жестокост за да ...
От този момент намразих дните и се влюбих лудо в нощите. През нощта, двамата с Божидар, препускахме яростно към едно мъничко тайнство и излизахме пречистени оттам на сутринта. С всяка изминала нощ копнежът на телата ни ставаше все по-силен и все повече ни отдалечаваше от реалността. Вече нямахме нуж ...
Срещнах го на едно разгорещено студентско събрание. Бях едва първи курс студентка в Историческия факултет, а вече знаех за него, повече отколкото за всеки друг от колегите ми. Всички го описваха като чаровен и пленителен, почти божествен. Беше се превърнал в легенда. Казваше се Божидар.
Справедливост за всички (дебютен роман) от Тихомир Димитров
🇧🇬
"Справедливост за всички"
(дебютен роман)
Тихомир Димитров
Еп. 1
Докато си бръснеше краката в банята, Даниела беше пуснала ума си да блуждае в различни посоки. Понякога си говореше сама стига да е сигурна, че няма други хора наоколо. Спореше със себе си, задаваше си въпроси и им отговаряше остроумно ...
Джорето бе издънка на едни от най-видните русенски аристократи. Баща му беше зъболекар, завършил във Виена, но имал глупостта да се върне и задоми в родината. Майка му – възпитаничка на италианския колеж, бе въплъщение на изяществото, дори когато остаря и изнемощя.
В първите години след комунистичес ...
И какво ако не дойда навреме? И какво ако въобще не дойда? Няма да се обадя, няма и да вдигна ако ми се обадят. Просто ще изчезна от лицето на земята и мрежата на телекомуникацийте. Затривам се и толкоз. Ще остана тук, при музиката и осветлението на милионите лампички - монитор. Ще слушам музика и т ...
26.04.1991 година.
В старото хале на отдавна затворения завод влязоха две BMW-та и един джип. Направиха обход в халето и спряха с предници към входа. От колите излязоха по четирима мъже. В ръцете си държаха пистолети, а няко ...
Поредната нощ, в която сънят беше неспокоен. Напоследък Мина имаше странни видения, които я караха да се чувства уплашена. В началото не обръщаше внимание на военните самолети и безформените същества в съня си, но в последно време положението ставаше неконтролируемо. Събуждаше се сутрин плувнала в п ...
Когато това се случи
Когато любимият й почина, тя не намери сили да заплаче. Дори не чу и не забеляза как я обсъждаха селските клюкарки:
- Брей, каква корава жена! Една сълза не пророни!
- Толкова го е обичала!
- Ами, сигурн ...
Беше петък вечер. Седях и гледах през отвроения прозорец на стаята ми. Чуваше се някаква далечна музика. Светеха хиляди светлини. Луната и звездите нежно се отразяваха в морето. Телефонът ми, захвърлен на леглото, изведнъж зазвъня. Хвърлих един бърз поглед към малкия светещ дисплей и вдигнах:
- Ало. ...
Моят приказен сериал
Гледам разни серали по телевизията. Не ревностно и дори съвсем не редовно. Гледам и понякога си мисля: тези мексиканци, колумбийци и прочие латиноамериканци, толкова ли са бедни откъм имена, та във всеки ...
Събуждам се с чувството, че днес трябва да се става по- рано. Изведнъж се сещам. Днес е първият учебен ден на сина ми. Първият учебен ден като деветокласник. После, пишейки това, си спомням, как тръгвайки към първия си учебен ден, като деветокласник и като ученик извън родното си село, преди двадесе ...
Молитва
Затворих очи, тъмнината ме обви. Самотата скова душата ми, а една сълза се отрони и падна на възглавницата. Бавно мрака причиняваше болка и хиляди въпроси бушуващи в съзнанието ми. Наоколо имаше бели облаци и аз стъпвах върху тях. Всичко беше бяло напомнящо на болнична празнота и самота. Ход ...
Вървя по тъмната алея, а ти до мен си. Парфюмът ти обгръща ме като облак нежен. Вървим, но накъде? И двамата мълчим. Тежи ни нещо. И двама ни боли. Ти ли ще започнеш или аз? Да спрем поне, така е трудно. Вдигни очи. Няма смисъл да се крием. Виждам мъката, боли. Вдигни очи, за да ги видя за последно. ...
Не се нуждая просто от спорт... Нуждая се от съвсем нов начин на живот.
Ако знаех, че да си студент е свързано с толкова много нервни депресии, здравословни проблеми и прочие, нямаше да се хващам на хорото.
"Най-хубавите години - ми казваха, - са студентските...", моите обаче се превърнаха в ад, дор ...
През онзи декемврийски следобед се запознах с нея.
- Здравей – каза тя.
- Здрасти – отвърнах.
После зимата стана по –топла.
Лежахме в старото легло в нейното ателие, ...
Бе поредният ден, в който за пореден път трябваше да задоволя нуждата, породена от най-простичкия инстинкт в природата, а именно от това да остана жив. Нямаше смисъл, но въпреки всичко то беше по-силно от мен и не можех да го преборя. Цялото ми тяло започваше да тупти при мисълта да сложа край на вс ...
Стоя на скалите и гледам синьото море колко е красиво и колко тайни е запазило в себе си. Стоя и мечтая за тебе, мечтая за нас, как някой ден ще дойдем тук двамата и ще бъдем безкрайно щастливи чаках и още ще чакам да бъдем заедно. Не се страхувам от времето, то е безсилно пред мечтите ми! Страхувам ...
Ах, събор, ах щастие ! Бях само за един ден и обстановката ми напълни душата! От сякъде ти свирят и пеят! Красота. Е нема такова нещо казвам ви!
В капривщица Пристигнах на седми в 12 на обяд. Слизам от автобуса! Всичко е фул с хора да не говорим за рейсове. Само моя автобус пътуваше към градчето сле ...
Не мислете, че е лесно да се издава вестник, пък бил той и ученически.
Не можеха да го набират по време на часовете, поради тоталната цензура от страна на г-жа Маринова, учителката по Информатика, а в извън учебно време не ги допускаха в компю-търния кабинет. Положението стана толкова напечено, че е ...
Гледам се в огледалото, светлината отразява образа ми. Но напоследък огледалото сякаш се е повредоло. Виждам едно момиче, чуждо на мен и на света. "Коя си ти?" тихо пошепвам. А момичето от огледалото ми отговаря: "Аз съм истинското ти аз." Истинското ми аз... но това е невъзможно!Аз не съм такава. Г ...
Откъс от романа "Виртуална история"
Тази година първата половина на септември е топла и приятна. Слънцето припича, подмамващо и ме подканя да не се застоявам вкъщи. От няколко дни търся решение на въпроса, който е поставен в Интернет като призив: “Да спасим Сайт “Откровения”, а иначе той е направен ...
Teen – клюки
София
Не харесваше името си. Не можеше да проумее как могат двама високообразовани, интелигентни родители да кръстят детето си като някой град, пък бил той и столица! Уж я били нарекли на Света София. А откакто ...
Привечер
Отива си денят и утре съм на път. Реших за последно да се разходя из гората. Тук, под старите букови дървета, чувствам преходността на човешкия живот. Тук времето не лети, а бавно се просмуква между листата. Днес е ...
Царицата на цветята. От най-знатен род.
Смучейки повече слънце, тя се развиваше повече от другите цветя в градината. Разперила буйните си листи, засенчваше околните. И понеже растеше на най-хубавото и централно място, беше забелязвана от всички минаващи наоколо и се пукаше от гордост. Цветенца, нейн ...
Зимна приказка
Петък
Отначало Петков беше много ентусиазиран. Случайно беше открил това райско кътче от нашата природа – високи сини планини, бели снегове, зелени борови гори, чист въздух и една съвременна хижа с всички удоб ...