Cuentos y prosa — relatos originales de autores contemporáneos | Otkrovenia

Внезапна среща - 6 🇧🇬

Гласът ѝ звучеше сънито.
– Даа. Какво има, Владо?
– Нищо – съобщих. – Във Варна съм. Искам да те видя.
– По това време?
Не съобразих за времето. Бях изгубил представа – пътувахме със самолет, с автобус, травестити, таксита, и все по тъмно. Погледнах часовника. ...

exuded

Prosa » Relatos

1K 1 7

Осветли тъмнината 🇧🇬

Осветли тъмнината със светлината, която носиш и ще видиш, че там няма нищо страшно, нищо зло, нищо, което да мразиш, нищо, което да съдиш. Просто невинно детенце, което не го е осъзнавало и е създавало измислени демони в страха си, но страшно няма.

Rilska-Iglika

Prosa » Otros

1.9K 3 4

Алчност 🇧🇬

"Алчността погубва човека..." НЕ, алчността разкрива пред света кой е човек, и кой - човешко същество!

gurhito

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

832 3

Из " Писмата на един моряк" 🇧🇬

Любовта години нивга няма,
Живее тя във тук и във сега…
Здравей любима моя. Минаха няколко дни от както ме повикаха отново да се кача на корабът. Знам, че тъгуваш за мен (видях как когато вдигнахме котва, ти се разплака и допря чело в рамото на брат си). Аз също тъгувам, но не мога да се предам сега ...

unknownwriter

Prosa » Cartas

1.8K 1

Внезапна среща - 5 🇧🇬

Тя се надигна от стола и ми помаха енергично.
– Здравей – подадох ръка. – Изненада ме. Не очаквах да те видя тук.
– Да. Обичам изненадите. Заповядай, седни до мен.
Погледнах втората чаша кафе – беше недокосната.
– Не очакваш ли някого? ...

exuded

Prosa » Relatos

711 1 3

По струните на изгубената мелодия-Гл. XXVIII,XXIX 🇧🇬

Глава XXVIII
“Уважаема госпожо, Вероника!
Както обещах, ще се постарая да изясня доста неща, които вероятно сега са като непрогледна мъгла в умът Ви. Нормално е- все пак истината Ви връхлетя изведнъж- цялата. Вие бяхте последното парченце, което ми липсваше от пъзела на вашето семейство, вашите кръв ...

kokolinna

Prosa » Novelas y novelas cortas, Ciencia ficción y fantasía

1K 1

Далечният първи братовчед 🇧🇬

Един и половина по обяд. Градът е опразнен. По улиците няма жива душа. Освен такива като мен – принудени да бродят в жегата…
А, и трима там, дето задушевно беседват. Заобикалям ги и…
„Ей, господине…“
И как можах в празен град да се натъкна баш на него…
Далечният ми първи братовчед. Първи – защото ма ...

генек

Prosa » Relatos

614 1 7

Животът между вчера и вдругиден 🇧🇬

„Мила моя мамо, сладка и добричка…”
Странно, тази детска песничка нахлу от радиото на спрелия наблизо автомобил, върна ме години назад, разбърка мислите ми и ми припомни горчивия вкус на присъствието, което всъщност беше само фрагмент от мозайката на липсата…
Някога имах и нямах майка… Мразех Осми м ...

Довереница

Prosa » Relatos

3.6K 14 26

Етюд № 4 🇧🇬

Събудих се малко преди изгрев, стреснат от споходилите ме през нощта сънища. Небето надничаше иззад прозореца – отгоре хладно синьо, по-надолу прасковено, пронизано от златисти нишки, чакащо жаркото слънце. Сърцето ми биеше учестено, чувах го в ушите си. Леко се надигнах и се загледах в прозирната о ...

teodoralindemann

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

1.1K 1

Болни и разболявани 🇧🇬

Седнахме с един набор на кафе. Ама той малко напрегнат… „Що така?“…
Отивал при майка си. Тя живее в къщата им, той си купи апартамент. Панелен. Но е там с жена си. И всеки ден ходи при майка си. Най-напред да закусят. Тъй като тя от известно време… Абе, между нас казано – откача. Деградира. Изкрейзв ...

генек

Prosa » Relatos

594 1 12

Родопско сърце - 13 🇧🇬

***
Тиха пухена завивка като прашец падаше от небето. Неусетно се заснежаваха покривите на селските къщици, сливаха се в бяло дуварите и калните улички – всичко наоколо придобиваше нов облик и вид – чист и закачлив през деня и призрачно нереален привечер. Белотата бодеше очите, сърцето туптеше толко ...

LiaNik

Prosa » Novelas y novelas cortas

981 5 16

Симо 🇧🇬

„Ей, с жълтата фланелка…“
Аз съм във фланелка на „Левски“. И се обръщам. „Жълта фланелка, за да не показвам наиед жълтата си книжка“. Оня се хили…
Симеон. Едър, пълен – не шишкав, а сочен. Винаги си беше такъв. Обичаше шума на вестника, в който е увита баница или нещо друго за хапване, пред шумканет ...

генек

Prosa » Relatos

655 1 3

Внезапна среща - 4 🇧🇬

В София беше доста по-хладно. В автобуса към летището видях човека с „Тройной“, с шапка и лъснати обувки – открояваше се сред всички, но за радост този път Невена не го загледа. Минахме бързо през рутинната проверка и след миг се озовахме на пиацата за таксита. Духаше хладен северен вятър и някъде о ...

exuded

Prosa » Relatos

870 1 3

Празнота зад фацата 🇧🇬

Зърнах го отдалеч, не щях да го видя по-близо. Така човек избягва да се приближава до купчина боклук – дори от любопитство…
А едно време беше известен. Не уважаван, не признаван, но известен. Най-вече заради баща си. Който беше директор на гимназията. И почина точно, когато завърши випускът ни. Но с ...

генек

Prosa » Relatos

580 4

18+ На делта хикс от рая 🇧🇬

Тя притисна бедрата си и започна да ги трие бързо помежду им, сякаш искаше да запали с тях огън. Беше сама в стаята и се погрижи никой да не я безпокои. Надежно заключена, почервеня цялата и започна да се изпотява. Беше близо. Много близо до щастливия и тъй мечтан край. Най-сетне - на един косъм раз ...

vega666

Prosa » Erótica

1.9K 5 1

Ах, тези деца! 🇧🇬

х х х
Пролет е. От няколко дни слънцето е съживило природата. Показвам на Веско колко е красиво наоколо:
– Виж, Весе, колко е хубава тревичката – като зелен килим е. И клоните на дърветата са се раззеленили, а онзи храст там е такъв хубав и зеленичък, зеленичък...
Той слуша и попива.
След няколко дн ...

Ida-L

Prosa » Relatos

1.7K 2 4

Двойната корона на злото гл. 5 🇧🇬

САМОТАТА НА СИЛНИТЕ, ЧАСТ ПЕТА, ДВОЙНАТА КОРОНА НА ЗЛОТО
Глава пета. Вартоломеева нощ
Предисловие от авторката: Нека си припомним какво стана в страната през януари деветдесет и седма, може би най- драматичният период в историята ни през последните тридесет години.
Вилнееше небивала криза във всички ...

NeliKaneva

Prosa » Novelas y novelas cortas

869

Веганщайн 🇧🇬

Д-р Йосиф Веганщайн внимателно махаше горещото одеяло, като сапьор над бомба, но уви се чу един женски, но много плътен глас:
-Къде?!
В този момент нахална муха зазвънтя в лявото му ухо, а той без да съобрази се изпусна.
- Ах, ти дебела гадино...
Изведнъж онзи женски глас стана застрашително плътен ...

Writer96

Prosa » Relatos

646

Последната крепост 🇧🇬

В сърцето на Странджа планина, сред гъстите дъбови и букови гори е разположено село Българи - последната крепост на нестинарството. Древният обичай, най-вероятно с тракийски корени, не случайно е възникнал тук. Това тайнствено и мистично място пази спомена за отминали времена, когато нестинарите не ...

СветланТонев

Prosa » Relatos

720 1 2

Жар в очите 🇧🇬

Със жар в очите,
със тупкане в гърдите,
със пеперуди в стомаха,
със плам без дим видим,
със шепот без вопъл и стон, ...

Lunnatasianka

Prosa » Otros

940

Снишават се звездите - V част 🇧🇬

СЪЛДЪРМИ[1] И МЕДЖИДИИ[2]
След като напусна стаята на децата, дядо Добри подмина спалнята, която от години делеше с баба Яна и се запъти към навеса зад къщата. Присветкайки с едно фенерче, за да не пали яркото осветление, той се зарови в някакъв шкаф с отдавна неизползвани боклуци. От дъното му изва ...

Eleya

Prosa » Novelas y novelas cortas

901 1 5

Внезапна среща - 3 🇧🇬

Реших, че трябва да сменя тактиката. Не бива да приличам на себе си. Това е обезсърчително. Вече знам доста за нея и това ще ми помогне да се сближа. Научих името ѝ, клинът е същият, за това под нея – още не съм сигурен, но мога да предположа; има ботуши, които не съответстват на сезона, разсеяна е ...

exuded

Prosa » Relatos

724 3 8

Простички мисли на един обикновен човек - 14 🇧🇬

Търпението изисква грижа, защото, ако го занемариш, лесно се трансформира в апатия, или в завист. А оттам - до омразата, разликата е само една стъпка гняв...
16.09.2018
Ако обръщаш внимание само на постигането на перфектната форма, така ще прогониш съдържанието, което се надяваш, да я изпълни...
16. ...

muhaninja

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2.1K 4 10

Бягството 🇧🇬

Пролетта дойде. Долината оживя под звуците на птичи песни, съпроводени от весел смях и почти денонощни празненства. Околните хълмове се превърнаха от гигантски купчини сметанов сладолед в развълнувано море във всички цветове на дъгата.
Целият месец март бе безкраен, нестихващ купон. Непрестанно полу ...

Eowyn_Kenobi

Prosa » Relatos, Ciencia ficción y fantasía

1.5K 1

Хитър Петър и терзията 🇧🇬

Хитър Петър, когато бил малко момче, се хванал за чирак при един терзия. Там чиракувал и племенникът на майстора - Стоянчо, който бил доста глуповат и мързелив. Сутрин трябвало да се донесе вода, да се измете шивачницата, да се запали кюмбето през зимата, да се подредят топовете плат. Двамата чираци ...

СветланТонев

Prosa » Cuentos y obras para niños

1.3K 4

Пасторални селски истории - Докторката 🇧🇬

Когато завърших медицинският институт ме разпределиха в този малък общински център. Няколкото селца, които пренадлежаха към територията му бяха почти обезлюдени. Шепа хора бяха останали в тях. Най си харесах село Здравченце. Не го търсете на картата. Може и да го намерите след време стига да направя ...

slaveja123

Prosa » Relatos

853 1 3

Първи учебен ден 🇧🇬

Светла се събуди рано. Навън още беше тъмно. Отвори прозореца на спалнята и усети хладния септемврийски въздух. Отиде в детската стая. Седна на леглото на седемгодишния си син Николай. Погали спящото дете по главата и каза:
- Ники, хайде мамо, време е за ставане!
Детето отвори очи, обърна се на друг ...

perfanov

Prosa » Relatos

2.3K 1

Контра на Ерих Фром "За любовта" 🇧🇬

“Можем ли да имаме любов? Ако можехме, любовта трябва да съществува във вид на нещо – субстанция, която човек може да има, да притежава, да владее. Истината е, че няма такова нещо „любов“. „Любовта“ е абстракция, някакво неземно същество, богиня, макар още никой да не е виждал тази богиня. В действи ...

gurhito

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

818 1 2

Внезапна среща - 2 🇧🇬

Съдбата реши да я срещна отново.
Пътувах от Варна за София. Пристигнах, по-точно докараха ме по-рано на аерогарата, пих кафе, после нещо безалкохолно. Времето не минаваше. Чекирах се, влязох във вътрешния магазин, където уж е по-евтино. Накупувах шоколади, марципани, бисквити и една бутилка токайско ...

exuded

Prosa » Relatos

918 2 9

След свещичката мрак 🇧🇬

Свърши пАнаирът…
Нищо особено не беше – доколкото се поразмаах /нашенско/ из него. Щандове, барачки, каравани, пуканки, локуми, кебапчета, сладолед, пластмасови украшения, всякакви играчки… Ха кажете – кой в малкия беден град може да си позволи голям плюшен пес? Ама го продават. И все някой си купув ...

генек

Prosa » Relatos

630 8

Цикъл "Пилешки неистории." - 3 🇧🇬

3.
За това как малкото камъче обръща нещата
или какъв е светът на младата кокошчица, когато петелът се мисли за куче
„Ревността винаги гледа с далекоглед, който прави малките предмети големи, джуджетата – гиганти, подозренията – истини.”
Мигел де Сервантес ...

LiaNik

Prosa » Relatos, Ciencia ficción y fantasía, Otros

1K 3 9

Самосвал колхозник 🇷🇺

Самосвалу этому, с самого начала строительного извоза не везло, а людям что на нём отрабатывали, тем более, - у сельхозхимии купили. Кузов на шасси стоит большой – «колхозник», на три стороны сваливает. И не то чтобы водители плохие попадались, - технические данные автомобиля отупели, отошли от всяк ...

Бетон

Prosa » Relatos

1.4K

За едно пътуване 🇧🇬

Обичам да пътувам! Така посещавам нови места, запознавам се с различни хора и разширявам мирогледа си. Някои биха казали, че пътувам, за да избягам от нещо. Аз бих казала, че пътувам, за да забравя. За лошите моменти. За негативните емоции. За хората, които правят ежедневието ми сиво. Ако не се зани ...

messedupmind

Prosa » Relatos

1K

Родопско сърце - 12 🇧🇬

***
Сийка разкърши снага, наведе се, вдигна и повлече кофите по втвърдилата се покрита със скреж земя,влезе в къщата и ги остави встрани от коритото. До огнището имаше купчина дрехи още ненатъркани със сапун. Сега в коритото се люшкаше димяща сапуненица, в която киснеха малките премени на Славейка, ...

LiaNik

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.2K 5 18

По света у нас - събота сутрин 🇧🇬

Сутрин. Събота. Хората си отспиват. Защото снощи е имало знаменателно събитие. Аз помня посещенията на другаря бай Тошо, ама де може това ежедневие да се сравни с великото събитие – концерт на самия Тоооннни Сторароооо…
Цялата маалЪ явно се изсипала на площада… Кеф, брато…
Че и по местната кабелна П ...

генек

Prosa » Relatos

719 3 8

Ах, тези деца! 🇧🇬

х х х
– Чета литературен вестник, а Кирил играе някакви свои игри. Става му скучно и ето го пред мен:
– Лельо, чети ми и на мене!
– Добре, нека свърша този текст и ще ти прочета нещо и на тебе.
– Не, чети ми от твоя вестник! ...

Ida-L

Prosa » Relatos

2K 1 6

Горе 🇧🇬

Във фоайето беше прохладно. Невидими климатици обръщаха въздуха, а нащърбените клони на палмите в огромните саксии целомъдрено се поклащаха: тихо, спокойно, библейски, като за поздрав. Чакаха гости.
Пиеше чай, болеше го корема от глад, чакаше и той и се поклащаше като палмите; но не точно гости се н ...

exuded

Prosa » Relatos

853 4 5

Мóре, сестрице, честта си давам, телевизора – не 🇧🇬

Ех, пък и ти, душице, като си ме зачекнала – разкажи, та разкажи. Не си ли чувала за кражби – с взлом и без взлом, с жертви и без жертви? Ей, оня ден, съседката ми обрали. Качила се в тролея с портмоне – слязла без него. Някакъв тип все се притискал към нея, тя решила, че я "харесал", сопнала му се, ...

МарияДимитрова.67

Prosa

686 5

Прозрение (15) 🇧🇬

1. Изстраданият успех е двойно по-сладък от всеки друг.
2. Спомените - носталгия по отминалите дни.
3. Съвременните "кръстоносци" отново са в битки за спасение на своя Йерусалим.
4. Интернет - остров на безплатни удоволстия.
5. Световните водачи имат мисия за народно добруване, само у нас – лидерите ...

СветланТонев

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

731

По света у нас 🇧🇬

ПАНАИР
Излизам аз на площадчето, дето е големият сух фонтан – символ на живота днес, и гледам – опъват шатра. Ама бая голяма. От едната страна открита – явно за представление. Може клоуни да играят, може кметът реч да държи, може... Абе, в Бяла Слатина всичко може. Но да не се хваля – подобно всичко ...

генек

Prosa » Cartas

920 3 8

Cuentos y prosa de autores contemporáneos

Внезапна среща - 6 🇧🇬

Осветли тъмнината 🇧🇬

Алчност 🇧🇬

Из " Писмата на един моряк" 🇧🇬

Внезапна среща - 5 🇧🇬

По струните на изгубената мелодия-Гл. XXVIII,XXIX 🇧🇬

Далечният първи братовчед 🇧🇬

Животът между вчера и вдругиден 🇧🇬

Етюд № 4 🇧🇬

Болни и разболявани 🇧🇬

Родопско сърце - 13 🇧🇬

Симо 🇧🇬

Внезапна среща - 4 🇧🇬

Празнота зад фацата 🇧🇬

18+ На делта хикс от рая 🇧🇬

Ах, тези деца! 🇧🇬

Двойната корона на злото гл. 5 🇧🇬

Веганщайн 🇧🇬

Последната крепост 🇧🇬

Жар в очите 🇧🇬

Снишават се звездите - V част 🇧🇬

Внезапна среща - 3 🇧🇬

Простички мисли на един обикновен човек - 14 🇧🇬

Бягството 🇧🇬

Хитър Петър и терзията 🇧🇬

Пасторални селски истории - Докторката 🇧🇬

Първи учебен ден 🇧🇬

Контра на Ерих Фром "За любовта" 🇧🇬

Внезапна среща - 2 🇧🇬

След свещичката мрак 🇧🇬

Цикъл "Пилешки неистории." - 3 🇧🇬

Самосвал колхозник 🇷🇺

За едно пътуване 🇧🇬

Родопско сърце - 12 🇧🇬

По света у нас - събота сутрин 🇧🇬

Ах, тези деца! 🇧🇬

Горе 🇧🇬

Мóре, сестрице, честта си давам, телевизора – не 🇧🇬

Прозрение (15) 🇧🇬

По света у нас 🇧🇬

Cola