Cuentos y prosa de autores contemporáneos
Опасна зона 🇧🇬
и разбраха, че се намират в много опасна зона. Вървейки напред, след малко стигнаха до една голяма, дървена къща, която нямаше никакви прозорци. Бен потрепервайки почука на голямата врата. Настана зловеща тишина, която още повече ги обезпокояваше. Тъкмо Бен отн ...
Пиянството на един народ - Влюбени 🇧🇬
Скъсаният косъм - 15. 🇧🇬
Не мога да кажа, че започнахме да учим по-добре... Нито, че направихме нещо изключително, пробив в науката... Но старанието ни личеше. А и разбирахме защо учим...
Освен това, усетихме ценността на всеки от нас. Та кой знае дали тази Анка няма да е бъдещата велика откривателна на нови вълни в про ...
Раненият гълъб и Серафим 🇧🇬
-Добре ли си?- я попита Милена
-Да, разбира се! Защо?
-Нещо много бледа ми изглеждаш.
-Така ли?! Може би днес малко се преуморих. ...
Ангелогласната 🇧🇬
Имаше нещо в гласа й. Напомняше песен, но макар все още не беше истинска песен, трогваше повече от истинска песен. И тъй като сърцето й, още тогава беше безкрайно отворено, а сетивата й изострени, тя усети, ч ...
Вина 🇧🇬
Публикуваха снимките в Nasional Geographic, организираха изложби, получи Голямата награда за фоторепортаж на годината; заляха го с покани за лекции, семинар ...
До майка ми 🇧🇬
Пиянството на един народ - Увод 🇧🇬
Прозрение (29) 🇧🇬
2. Ако никой не те слуша, какво говориш, колкото и силно да викаш, пак няма да бъдеш чут.
3. Лошите моменти в живота правят удоволствието от хубавите, още по-голямо.
4. Липсата на критика води до ... безкрит ...
Скъсаният косъм - 14. 🇧🇬
После се заточиха дълги зимни дни и нощи. Събирахме се в големия апартамент на третия етаж, дежуряхме на пост, цепехме и носехме дърва, ходехме за вода, готвехме, перяхме...
И много четяхме...
А още повече си говорехме...
Така стигнахме до една идея – какво е станало със света... ...
В сенките на вълчите дихания - 3 🇧🇬
Ако си сребристо бялата луна-
Богинята на нощния вой,
или онази си - с позлатения лик,
която огрява в езерото черно ...
Лидерът - глава 23 🇧🇬
-Мръсно чудовище!! – разкрещях се аз срещу зелените очи на Лидера, раздирайки гърлото си. Двамата войници ме държаха за ръцете, но аз впрегнах всичките си сили да се изтръгна от тях. – КОПЕЛЕ!!!
Той ме наблюдаваше спокойно с извратена усмивка и тръгна бавно към мен.
-ЕЛА МИ! – крещях аз и с ...
Жега и студ 🇧🇬
толкова повече Ледниковият период и студенина между хората – също!
Непрочетени писма - писмо 2 🇧🇬
Писмо!?! Какво писмо, по дяволите? Нали поне трябва да започва с обръщение! Поне това, нали? А аз как да те наричам: Господине, колега, приятелю, любими… Ти не си нищо от това и в същото време всичкото накуп. Объркващо е. Точно толкова объркващо, колкото в онзи първи миг. Нали ве ...
Пиянството на един народ 2 🇧🇬
Скъсаният косъм - 13. 🇧🇬
Новата година посрещнахме с празник. Скромен, но празник. Имаше дори елха – донесохме я от парка. Украшения се пазеха във всеки апартамент, жените сглобиха менюто, хубави дрехи се намериха...
По-сложно беше с настроението. Но успяхме да преодолеем песимизма и болката пред деградиращия ни свят. П ...
Картина 🇧🇬
Тогава рисуваше залеза в парка и не усети кога се смрачи. Може би защото над нея светеше лампа. Дорисува картината, доволно се усмихна и прибра всичко в дървения куфар. Разбра, че се е мръкнало, когато тръгна по неосветената алея. Другото б ...
Чантата с мечтите 🇧🇬
Всичко започна без да се усетим. Такива думи от жена не бях чувал! Е, освен от комшиите когато си „говореха” на висок тон - то този тон се чуваше, не като тон от парчето на група „Контрол” (... и твойта майка съъъщоооо...) по- зле беше. Не вярвах, че тази кра ...
Мазанка 🇷🇺
На опушке дубового крымского леса недалеко от Мазанки, когда-то стояла скрытая от врагов ракетная часть, но турки или американцы её рассекретили. Разместили в лесу сапёрный батальон. Секретов мало, а вся служба: полигон и лечебное минное поле. Тут каждое лето военная кафедра ОИСИ с преподава ...
Доктор Вреден - глава 20 🇧🇬
На сутринта се събудих преди Димитър – той кротко спеше по гръб, светлината на сутрешното слънце осветяваше красивото му спокойно лице. Загледах се по изваяните черти на този мъж – правилния нос, меките устни, тази леко набола брада… исках да го докосна, но не исках да го събуждам, затова с ...
Снишават се звездите - VІІ част 🇧🇬
Всяка сутрин, след закуска, дядо Добри засядаше по час-два на масата под асмата и пишеше нещо в дебела тетрадка. На децата им бе забранено да разпитват и пипат дебелата книжица.
И тази сутрин двамата се навъртаха около дядо си и незаинтересовано му хвърляха по един поглед през р ...
Пиянството на един народ 🇧🇬
Лудост е 🇧🇬
Била съм там и знам.
Просто съществуваш.
Сиво ежедневие.
Нямаш цел, мечти, смисъл… Безтегловност… ...
Синята мравка 🇧🇬
В Етиопия близо до Адис Адеба, грани ...
Вяра, надежда, любов 🇧🇬
На ръба 🇧🇬
Бе увиснал, на ръба на 20 метрова запустяла сграда,едвам държейки се с пръстите на едната си ръка. Времето беше по-студе ...
Скъсаният косъм - 12. 🇧🇬
Не успяхме да убедим господин Георгиев да остане при нас. А и беше си прав – във вилата щяха да са на добро място. Нали и аз мечтаех за подобна база за нас...
Мина ноември, дойде същинската зима...
Сняг, виелици, затрупани улици...
Не излизахме никъде – освен до изворчето в парка. Което понякога ...
*** 🇧🇬
но вие можете и трябва да им простите.
Пълнолуния 🇧🇬
- Гея, отмести се,
закриваш ми едни
хубави пълнолуния ...
08.08.2017, 8,16 часа
Непрочетени писма - писмо 1 🇧🇬
ТРИПТИХ Утринни пътеки 🇧🇬
В есенната хладина на тази утрин селцето е притихнало и изглежда безлюдно с безмълвието си. Още първите празни къщи покрай тревясалите улички ми натрапиха чувството за обреченост на този малък свят. Тук-там, в превзетите от високи бурени градини, все още упорито жълтеят никому ненужни дюли. Като ...
Той избра нея... 🇧🇬
Влизай скъпи 🇧🇬
Случка 🇧🇬
...
Скъсаният косъм - 11. 🇧🇬
Пред входа стояха двама души – немлада жена и младеж. Подкрепяха други двамина, момиче и възрастен мъж...
И през мътното стъкло се виждаше – болни...
Наоколо сиво утро, лек дъждец, тих ветрец рошеше голите клони на дърветата в парка...
- Дойдоха преди малко – каза чичо Свилен, изправен до лявата ...