Cuentos y prosa — relatos originales de autores contemporáneos | Otkrovenia

Малки трагикомедии - 2. 🇧🇬

Политическа
Ораторът: Хм, хм…Например, заплатите…
Партийният лидер: /шепне отзад/ Какви заплати? Какво говориш? Нали трябваше да кажеш, че не всичко у нас е добре, че хората са недоволни, че в някои неща изоставаме от другите държави…
Ораторът: /обръща се/ Нали това казвам? Например, заплатите…
Любовна ...

генек

Prosa » Otros

1.1K

Грабеж 🇧🇬

Вратата се отвори, младият мъж прескочи прага и излезе.
- Крадец, крадец! - провикна се женски глас след него.
Телефон. 112. Набиране. Полиция.
Последователност от безсмислени действия, които жената беше готова да предприеме.
Пари. Телевизор. Бижута. ...

stefanoV_

Prosa » Otros

981 2

Ще се любим ли? 🇧🇬

Петдесетгодишният младок – Любомир Станойкин, живееше в разглобеното село Кошара. Един от най-жизнените жители на това обезлюдено място бе ерген. Женски създания нямаше в кочината на свинята Гого. Надали можеха да се открият при дъртите кокошки, които отдавна бяха загубили способността си да кудкудя ...

thedac

Prosa » Relatos

1.7K 1 4

Неразбория 🇧🇬

Неразбория
Поредният пациент се изниза окрилен от диагнозата, турена му от д-р Руменчев, а никой след него не влиза! Докторът дремеше на бюрото, спеше му се по начин, за който народът е казвал „… две не види” . А той трябва да преглежда. В унисон със сестрата. Това на пръв поглед. Но ако вникнем в ж ...

latinka

Prosa » De humor

1.2K 1 6

Мъдрословия (32) 🇧🇬

292. Любовта съществува, но тя се губи сред облаците на днешното безразличие.
293. Избирайте мъдро, защото някои решения са цял живот.
294. Не плачи за това, което вече е изгубено. Усмихни се за това, което тепърва предстои.
295. Никой не може да спре бурята, но бурята може да спре всеки.
296. Залез ...

Адриан

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

808

Трупове 🇧🇬

Стържеше по гребените на вълните този вятър, щърбеше ги, във въздуха се чуваше свистене; от бурния сблъсък на вихрушката с морето ли или от друго звукът съскаше, грапав като шкурка, драскаща поресто дърво. Грозно и потискащо беше сивото на този месец, хотелите не работеха, а морето – почти спокойно ...

exuded

Prosa » Relatos

1.7K 3 6

Малки трагикомедии - 1. 🇧🇬

Живот
Той: Не, не, не! Тук не може да се живее…/излиза/
Тишина.
Той: /влиза/ И там не може да се живее…
Културна ...

генек

Prosa » Otros

1.3K

Днешната Ева 🇧🇬

Вървеше наперено по малката селска уличка. Тротоарът беше тесен и очукан, но лошият му вид не ѝ пречеше. Беше свикнала да маневрира ловко с високите токчета, преодолявайки потрошените павета. Беше облечена с шарена прилепнала рокля, която очертаваше пищните ѝ форми. Едрите ѝ задни части, бюст и бедр ...

troia

Prosa » Relatos, De humor

2K 1 11

Да си забравиш портфейла 🇧🇬

Борис слезе пеш до центъра на малкия град. Мина три, четири пресечки и стигна до главната улица на К. Това беше типичен малък американски град. От едната страна на главната улицата имаше бар и магазини, а от другата минаваше железопътна линия. Улицата свършваше до гарата. Борис тръгна натам. Качи се ...

robertratman

Prosa

830 3

Помощ 🇧🇬

Покритата с жълтеникави бурени и умиращи храсти равнина бе затисната от жега, каквато от дълго време не бе имало. Температурите вероятно гонеха четирийсет и пет градуса, а маранята не позволяваше да се вижда на повече от сто метра. Огненият диск на слънцето трептеше, разтрисан сякаш от мъчителни кон ...

Ambrouse

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

3.4K 5 10

Не всичко е така, както изглежда 🇧🇬

Не всичко е така, както изглежда
Имам среща с мъжа си. Той винаги е изключително точен, нали е германец. Аз пък почти винаги закъснявам, българка израсла в Куба, какво може да се очаква. Зима е, духа силно и вали сняг. Аз леко подтичвам, че да не закъснея още повече. Сигурна съм, че той вече ме чака ...

ЛюсиЦ

Prosa » Relatos, De humor

3K 7 31

Последният ден от лятото 🇧🇬

Последният ден от лятото
Беше се смрачило, но едва ли щеше да вали. Не ми се седеше в къщи по сумрак!
– Махленски кучета, ескортиращи мъжът и жената ни усетиха и настървено се спуснаха към нас, вдигайки врява до небето! Знаех, че ще се размине само с лай и ръмжене , затова небрежно продължих, замисл ...

vozi

Prosa » Relatos

1.3K

Военен прочит на Червената шапчица 🇧🇬

Преди много изстреляни патрони, през девет засади в десета, в дън окопите тилилейски, живеело момиче командос – червена барета, под кодовото име "Червената шапчица". Един ден "Червената шапчица" получила нова мисия от своя старшина – майка на ротата, чиято цел била да достигне до отдалечен пост навъ ...

duffmckagan

Prosa » Cuentos y obras para niños

1.7K 1 1

Село на римски път - 8.4. /край/ 🇧🇬

4.
Пролетта се развихряше сред цвят и зеленина. Както винаги, както векове наред…
Малкото селско гробище се разшири. Някои мъртви бяха закарани за погребение далеч из страната, по новите места на децата и внуците им. Но се появиха и нови жители. Сред тях дори млади хора…
Идеята на Минчев за паметник ...

генек

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.8K 1 8

Лепило и вълни (8) 🇧🇬

След като се развидели си намерих уютно местенце на една полянка, където след като похапнах няколко питки дори успях и да подремна малко. Напоследък не спях като хората. Сигурно ми се събираха 2-3 часа на денонощие, пък и хората си имаха хубави места за спане с покрив над главата и легло. Но аз сам ...

Късата_клечка

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.9K

"Ерекция" към щастието - глава V 🇧🇬

"Ерекция" към щастието...
Глава V
Пелинова не можа да заспи дълго след напрегнатият ден. Емоциите на всички около наближаването на Фарс бяха превърнали атмосферата на кораба като в кошер. Хаотични движения и жужене. Всеки разнасяше някакви папки, коментираше се шумно за това какво ли е там, дали ще ...

diesto

Prosa » Relatos, Ciencia ficción y fantasía, De humor

1.2K 1 7

Време за бягство 🇧🇬

Калина ми се обади по телефона и беше разстроена.
- Защо? Какво се случи?
- Нищо. Абсолютно нищо.
- Е, как така!?
- Просто си събрах багажа и си тръгнах. ...

Kalisi

Prosa » Relatos

2.3K 5 4

Доклад за едно пътуване 🇧🇬

Неотдавна, докато се прибирах след нелек ден, прекаран в университета, имах щастието (случайно) да срещна една (своя) колежка от по-горен курс, с която (неведнъж) сме имали съвместни лекции. След кратка размяна на поздрави, ние (вкупом) се запътихме към ЖП гарата на града, който носи вече позабравен ...

Адриан

Prosa » Otros

946 1 1

Ако Господ беше българин 🇧🇬

Ако Господ беше българин...
...Всяко Негово чудо щеше да е за...три дни!
...Нямаше да посмее да си извади ръцете от джобовете и да ги вдигне към Небето за молитва, защото ще знае, че така някой може да го преджоби!
...Щеше да накара някой друг да Му носи кръста до Голгота!
...Нямаше да се излага да ...

duffmckagan

Prosa » De humor

1.2K

Село на римски път - 8.3. 🇧🇬

3.
- Даскале, - каза Милко – даскале…
Кръстев изстена и отвори очи. Лежеше на дюшек върху горната площадка до кръчмата. Наоколо се щураха десетина човека, неколцина съсредоточено ядяха нещо от тенекиени паници, две баби замятаха чаршаф над главата на неподвижно тяло върху палет, един мъж – Дойно беш ...

генек

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.1K 1 2

Една късна вечер в метрото 🇧🇬

Беше късно неделя вечерта – около единайсет часа. Борис се прибираше към Бруклин в Ню Йорк след двата почивни дни, прекарани в Westchester. Това е по-заможната част на щата Ню Йорк; намира се на север, над мегаполиса с еднойменното име. През почивните дни Борис беше работил при едни негови познати - ...

robertratman

Prosa » Relatos

1.1K 2 6

Импозантни Алпи 🇧🇬

Както става донякъде известно от претенциозното и високопарно заглавие, аз ненадейно съм се сдобил с тежки парични дисаги и сега отмарям от света – потънал дълбоко в недрата на Швейцарските Алпи и носталгичната музика на клуб НЛО. Неудобните торби бяха пътьом разтоварени из разни лихтенщайнски и шве ...

murjoflos

Prosa » Relatos

1.2K 1

Капитанът 🇧🇬

Искате да говоря? Добре ще говоря и всичко ще си кажа, ще разберете от първа ръка кой, какъв и защо бе Капитанът. Знаем се от ей такива. Да съм минел по същество ли? Добре де, добре, бях там на двадесет и пети, когато всичко се случи. Първо това ще изясня. От вечерта ли да почна, когато се видяхме? ...

murjoflos

Prosa » Relatos

2K 4

Орис (Сафина) 38 🇧🇬

>

teodoralindemann

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.3K 1

Младенецът 🇧🇬

– Усетих как сънят си отива, духвайки в клепачите ми, и инстинктивно отворих очи. Манастирът беше още тих, но това бяха миговете преди разкъсване на тишината. След малко клепалото ще удари. Усещам го с цялото си същество. А и как иначе? Вече двадесет години съм тук. Когато чичо ме доведе, бях още де ...

slaveja123

Prosa » Relatos

2.4K 2 11

Мълчание 🇧🇬

Има хора, които се запечатват в паметта като тапет, залепен с хелметекс. Нямат сваляне, нямат забравяне. Може да се разруши стената, да се разруши живота, но те ще останат. С такъв спомен се боря вече година и колкото, и време да минава, той изплува като кичозна стена в сутерена на многоетажен блок. ...

OlesyaNikolova

Prosa » Relatos

1.1K 1 5

10- те Божи заповеди в побългарен вариант 🇧🇬

БЕЗ ИЗХОД ГЛ.20, 2 – 17
[20:2] Аз съм Господ, Бог твой, Който те изведох до 4- то място на Световното първенство в САЩ 1994;
[20:3] да нямаш други богове, защото само Господ е българин, а останалите - не.
[20:4] Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земя ...

duffmckagan

Prosa » De humor

1.5K 2

Осемдесет и първи за дядо 🇧🇬

Осемдесет и една щяха да са ти много.
Как една торта побира толкова много свещи
и как на осемдесет и една имаш достатъчно кислород
в дробвете че да ги духнеш всичките,
за да ти се изпълни желанието? ...

Dess-troyer

Prosa

908 1 1

"Ерекция" към щастието - глава IV 🇧🇬

"Ерекция" към щастието...
Глава IV
Видеозвънецът ме събуди, като на дисплея се виждаха огромните очила на Черноморски. Погледнах часовника си. Беше малко след 9 ч. Оперативката ни винаги е в 8, като аз обикновено съм станал 2-3 часа по-рано.
- Антонов, яко парти а? Как се наковах човечееее, направо ...

diesto

Prosa » Relatos, Ciencia ficción y fantasía, De humor

1.2K 5

Малката гара 🇧🇬

Малката гара е като дърво през различните сезони - хем се променя неузнаваемо, хем си остава същото.
Малката гара хем я има за хората, които я навестяват, хем я няма - за хората от бързия влак, който я подминава небрежно.
Независимо от местонахождението си - дали е насред полето или в планината, мал ...

Diskordia

Prosa

1.3K 2 5

Село на римски път - 8.2. 🇧🇬

2.
Двамата се завърнаха живи и здрави. Но не и с очакваната плячка. Милко беше попаднал на забравен убит и прибрал три пълнителя, Киро пропълзял между няколко трупа долу, обаче носеше само стотина патрона. Пак добре, че бяха стандартни, та ставаха за картечниците…
После всичко отново замря…
Кръстев ...

генек

Prosa » Novelas y novelas cortas

938 2

Просто едно писмо 🇧🇬

Здравей, Н. !
Трудно ми е да намеря думи, с които да опиша радостта си за това, че реших да участвам в конкурса. Не зная за другите, но аз имам чувството, че вече спечелих, защото успях да срещна приятели.
Аз силно се съмнявам, че съществува сила, способна да заличи спомените ми от това мероприятие. ...

Адриан

Prosa » Cartas

993

Паяка 🇧🇬

През една хладна неделя през март аз и Ани отидохме до близкото гробище. Тя избра мястото и аз я последвах, макар че не си умирах да ходя там. Все пак това беше една от първите ни срещи и бях доволен, че съм с нея, независимо къде ще ме заведе. Проведохме добър разговор - за кафе, алкохол, книги и ф ...

robertratman

Prosa » Relatos

661

Последна среща 🇧🇬

В малък провинциален град живеел един старец. В него живеела и една по-млада и по-хубава старица. Те крачели по уличните коридори всеки по своя път. Те просто крачели и не виждали. Живеели в объркан свят на алчност, пълен с лъскави коли и мързеливи искащи принцеси. Но един ден се срещнали и тогава н ...

chrisy26

Prosa » Relatos

2.6K 1 6

Този път няма да ти се размине 2 🇧🇬

Изнервям се, защото тя е принудена да ме чака. Но няма как, дежурен съм, не мога да зарежа работата си, въпреки че работа на практика няма. Броя минутите до края на смяната. А те се точат протяжно, мъчително.
Тя лежи на неудобната кушетката в ъгъла. Притворила е очи, но явно не спи. Та как се спи, к ...

Heel

Prosa » Relatos

794 3 1

"Кръвта вода не става" 🇧🇬

Разказ от Генка Богданова
Дъждът кротко потропваше по стъклата. Беше ситен пролетен дъжд, за който земеделците казваха, че е дар от Бога за посевите. Но Ивана никак не му се радваше, защото покривът на старата им къща отново беше протекъл около комина и ръждиво-черното петно на тавана се беше втренч ...

evgeniagenka

Prosa » Relatos

3.3K 1 8

Задушница 🇧🇬

ЗАДУШНИЦА
Разказ от Генка Богданова
Днес е най-студеният ноемврийски ден. От сутринта скитахме по градските улици с надеждата да събера малко кашони за продаване, за да купя поне хляб, но циганите и силният вятър не бяха оставили нищичко в контейнерите за смет. Поехме, гладни и премръзнали, с Топчо ...

evgeniagenka

Prosa » Relatos

2.3K 9

Писма отникъде-1 🇧🇬

Изпратено на: Петък, 2008, Февруари 22 13:30:17
Относно: Пардонства.
Здравей, Нощен!
Спомням си и за един колега от студентската ни група - Боби. Той беше вегетарианец, защото "искал да живее колкото костенурките, че даже и повече". Не знам доколко това е един от начините да надскочиш гене
(тук няко ...

Regulus

Prosa

1.2K

На танцуващите 🇧🇬

И? съществува ли романтика или я изгубихме във време в което душата ни не може да понесе емоции по силни от сиво ежедневие … премесено с бяло.
Изгубихме ли се във време на празни стаи и зими студени. Нима мислим само за пари и сметки. Цифрите ли заместиха романтиката
И не, не говоря за романтика под ...

Мушмулче

Prosa

975 2 1

Разказче с парадокси 🇧🇬

При все че в разговор с лекота подхвърляше тежки аргументи, дълбочината на мисълта му и широтата на възгледите му не съответстваха на висотата на служебното му положение. Постоянно недоумяваше защо измежду всичките му познати най-работлив беше Неделчо, а най-ленив – Деян, защо Снежа все мечтаеше за ...

VladimirKostov

Prosa » De humor

851

Cuentos y prosa de autores contemporáneos

Малки трагикомедии - 2. 🇧🇬

Грабеж 🇧🇬

Ще се любим ли? 🇧🇬

Неразбория 🇧🇬

Мъдрословия (32) 🇧🇬

Трупове 🇧🇬

Малки трагикомедии - 1. 🇧🇬

Днешната Ева 🇧🇬

Да си забравиш портфейла 🇧🇬

Помощ 🇧🇬

Не всичко е така, както изглежда 🇧🇬

Последният ден от лятото 🇧🇬

Военен прочит на Червената шапчица 🇧🇬

Село на римски път - 8.4. /край/ 🇧🇬

Лепило и вълни (8) 🇧🇬

"Ерекция" към щастието - глава V 🇧🇬

Време за бягство 🇧🇬

Доклад за едно пътуване 🇧🇬

Ако Господ беше българин 🇧🇬

Село на римски път - 8.3. 🇧🇬

Една късна вечер в метрото 🇧🇬

Импозантни Алпи 🇧🇬

Капитанът 🇧🇬

Орис (Сафина) 38 🇧🇬

Младенецът 🇧🇬

Мълчание 🇧🇬

10- те Божи заповеди в побългарен вариант 🇧🇬

Осемдесет и първи за дядо 🇧🇬

"Ерекция" към щастието - глава IV 🇧🇬

Малката гара 🇧🇬

Село на римски път - 8.2. 🇧🇬

Просто едно писмо 🇧🇬

Паяка 🇧🇬

Последна среща 🇧🇬

Този път няма да ти се размине 2 🇧🇬

"Кръвта вода не става" 🇧🇬

Задушница 🇧🇬

Писма отникъде-1 🇧🇬

На танцуващите 🇧🇬

Разказче с парадокси 🇧🇬

Cola