Cuentos y prosa de autores contemporáneos

42.6K resultados

В памет на дядо 🇧🇬

Безумно много те обичам, дядо
и ми липсваш всеки божи ден.
Спомням си лицето ти – изпито, бледо,
но с усмивка грейнала за мен.
Аз все такъв те помня, дядо, ...
4.7K 2

Скорост 🇧🇬

Аз се нося. Не, по-скоро аз се плъзгам, профучавам, прелетявам покрай останалите автомобили. Те се сливат в една неясна, размазана картина. Преливащи цветове - бяло, синьо, червено, черно, зелено - дъга. Петстотинте коня под капака изпъват жили, мотора реве, цилиндрите се задъхват. Аз летя, аз съм Б ...
1.6K 1

Кръв и погром 🇧🇬

Битката при Варна премина катастрофално. Османската империя успя да вземе връх над християните. Смъртта на младият крал, Владислав, доведе до смут в редиците на кръстоносците. Нито опитът на трансилванския войвода, Ян Хуниади, да подсили бойния дух на рицарите, нито обещанията, които водачите на пох ...
909 1 1

Три шишета в машината на времето - 9. 🇧🇬

32.
А, походих по ония краища. И по море, и по суша.
Ядох плов – пилаф, де. Ама с пръсти – с все ориза /друг вид, не нашенския/, със стафидите и другия пълнеж.
Пробвах грузинските лепешки – хачапури. Ама и как звучи, а!
Пих истински чай. Тоя, дето млади момичета и булки не берат – толкова е силен, ч ...
1K 2 6

Завръщане 🇧🇬

Разказ от Генка Богданова
Самолетът, нетърпелив да се гмурне в лазурната синева на небето , плавно се отлепи от пистата, набра височина и остави зад себе си огромния чужд град, който погълна десет години от живота ѝ.
Десет кошмарно дълги, тягостно и тъжни години, изпълнени с тежък труд, унижения, тр ...
1.7K 1 5

Жената на рибаря 🇧🇬

Вървях по тясната калдъръмена уличка и се наслаждавах на тишината и приближаващата нощ. Слънцето все още се подаваше на хоризонта и хвърляше последните си оранжево-червени отблясъци по прозорците на къщите, подредени като войници от двете страни на улицата. Дъждовният облак току-що бе отминал, но ле ...
2.6K 5 7

Три шишета в машината на времето - 8. 🇧🇬

28.
Увлякох се по войнишки спомени...
Сладко нещо – хем е минало, хем е интересно днес, хем ти става мило като се сетиш какъв идиот си бил... Не, че нещо се е променило, де.
Сещам се за една бригада нейде 75-а година май. В Чепинци.
Софиянци ходеха там на риболов – в блатата. ...
1.3K 1 5

Вечерта на младата дама 🇧🇬

„За какво се пееше в „Джулай морнинг”?“ - въпросът изскочи като че ли без причина в мислите ѝ, докато крачеше по каменната алея покрай морския бряг. Свечеряваше се. Чайки и гларуси прелитаха ниско над водата, щапуреха по хладния пясък и крещяха на воля с всевъзможни крясъци, наслаждавайки се на пуст ...
1.5K 1 3

Увличаш се 🇧🇬

Не знаеш накъде те води всичко.
Искаш щастие, искаш да се почувстваш така, както винаги си копняла. Щастлива, обичана, закриляна..
Не те интересува накъде ще попаднеш.
Това не го мислиш, мислиш кога ще усетиш следващата прегръдка, която ще ти спре дъха, ще ти спре функцията да мислиш. Ще спре всичко ...
1.5K 4 2

Вале купа 🇧🇬

Има спомени от детството, които се запечатват някъде дълбоко в подсъзнанието и изникват ей така, от нищото, при случайно дочути думи, миризми, картини или прости неща от ежедневието. Често, тези уж наглед нищо и никакви, детински преживявания оказват по-голямо въздействие отколкото си мислим. Те са ...
2.1K 1

Поредният 🇧🇬

Не желая да звуча егоцентрично, но не мислите ли, че гастрономията върти света?
Че тя е навсякъде около нас?
Е, може би, поне в развитите страни...
Работите до пот и сълзи от сутринта, а в обедната почивка отивате на обяд в близкия ресторант или на горчиво питие в близкото кафене...
Мечтаете си за о ...
1.3K 1 1

Лепило и вълни (13) 🇧🇬

Барабани, хашиш и разбира се... полиция!
Метнах се на колелото, хванах първата пряка надолу и се спуснах нанякъде. Едва ли съм карал много когато попаднах на градска градинка. Намираше се близо до неголямо кръстовище. Имаше си алея с тревна площ и цветя около нея, дървета, паметници и разбира се пло ...
1.1K

Три шишета в машината на времето - 7. 🇧🇬

24.
Най-шантава история там беше с “нападението” на Погребите.
Те се намираха извън града. Какво ли нямаше в тях. Виждал съм дори немски пушки и патрони с пречупен кръст.
Та давахме караул там. На пост, подчаси, почиващ... Не е леко, особено, ако си втора мръсна смяна.
Него ден войниците бяхме на ки ...
2K 1 7

Този път няма да ти се размине 6 🇧🇬

Дългото ми чакане най-сетне бива възнаградено. Дворната порта се отваря и тя излиза. Вдигам бинокъла и го доближавам до очите си. Облечена е в официална рокля и е вдигнала косата си на кок. Изглежда добре. Няма какво да се лъжа, направо прекрасно изглежда. Извръща се и поглежда право към мен, но ням ...
1K 2

Чичо Страхил 🇧🇬

Още като дете беше изчел цялата криминална литература, която успя да намери. Градчето беше малко, но библиотеката му се струваше огромна. Ядосваше се, че тези, които са чели книгите преди него, не са ги пазили. Отначало го беше повече яд, защото може някой друг – запленен от историите като него, да ...
1.3K 2 7

Коледният пътепис, който ти обещах - 4 🇧🇬

25 декември
Този ден нещо ми се губи. Дали не ходихме пак на разходка из острова? Само че в другата посока. По пътечките, по които тичат Г-н и Г-жа ...сон. Стигнахме до други езера. Минахме през други гори. Срещахме разхождащи се семейства с деца...
26 декември
Г-н и Г-жа ...сон не бяха на работа, а ...
956 1

Бъдни вечер 🇧🇬

Бай Георги работеше в завода вече четиредесет години. След казармата веднага започна работа. Времето бързо се изниза и сега му оставаше само година до пенсия. Тъкмо когато си мислеше, че всичко се е наредило, жена му се представи пред Господа. Синът му замина на работа в Англия и той остана съвсем с ...
2.6K 6 24

Сестра Лора 🇧🇬

Лора беше на четирсет и шест години. От над двайсет години служеше вярно на катлическата църква и спазваше всички Божи правила. Смяташе себе си за почти безгрешна, доколкото е възможно за един грешник, какъвто е човекът по природа и често търсеше поводи да го спомене. Но не с цел да се изтъкне, тъй ...
1.1K

На татко 🇧🇬

Времето и вятърът нищо не оставят след себе си. Само спомени. Повечето от тях те карат душата ти да страда. Стоиш и гледаш старата си бащина къща, която е събрала спомени от четири поколения и много паяжини .. Децата, които се родиха в нея, излетяха като птици да търсят нови хоризонти. Старите, един ...
1.8K 2

Приоритети 🇧🇬

- Искам един ден да стана заможен и богат - каза ми Тревър.
- Успех, приятелю, ще се радвам за теб - отвърнах.
- Ами ти?
Аз ли? Не знам.
Всъщност, един час повече прекаран с нея е достатъчен.
951

Три шишета в машината на времето - 6. 🇧🇬

19.
Нали ни пробваха, направиха ме отряден командир. На втори отряд – нашия курс. Златан заместник.
А на първия беше една Маргарита – лека лигла, комсомолска натегачка, злобна, макар и хубавичка.
Това беше в Радиново, дето веднъж го споменах.
Та посред войнишките изпращания една сутрин се оказахме б ...
1.1K 1

"Не ме съдете" 27 🇧🇬

Глава XXVII
Очите ѝ натежаваха. Цялото напрежение от следобяда обаче, бавно отстъпваше място на приятната омая на бялото вино, което сервираха в самолета. Ирина рядко си позволяваше какъвто и да е алкохол, особено при полет, но днес нищо не вървеше по правилата. След скандала, който им спретнаха слу ...
1.7K 4 3

Присъствието в отсъствието ѝ 🇧🇬

Всеки има по една такава жена. Обикновено е по-млада. Има много пламък в очите. И те обича, когато не си и за харесване. Толкова е усмихната, че чак е съмнителна. Изглежда дива и свободолюбива, времето не я притеснява. Тя не се води по него, изглежда сякаш то се нагажда по нея. Тя не е шумна, но вин ...
1.3K 1 1

Оттук до залеза 🇧🇬

– Оттука до залеза има две педи път!
Голямо упътване, няма що. Но все пак благодарих. Значи ме чакат два педи.
Човекът не беше хижар. Нито стражар, нито лесничей. Не беше дори Педя човек-Лакът брада.
Не. Той нямаше даже педя ръст. Но имаше лакти, протрити. И брада нямаше. Носеше униформа. И как ли б ...
1.1K 6 6

Руска рулетка 🇧🇬

Никога не можеш да знаеш предварително дали хората, които допускаш близо до себе си, са правилните. Точно това е целта на сближаването. Да разбереш. Играем си на руска рулетка, зареждайки оръжието с чувства, страхове, надежди, истини. И го подаваме в ръцете на отсрещния. За да убие с тях съмненията ...
1K 3 1

Снежният човек 🇧🇬

Имаше някаква красота и в същото време някаква странна напрегнатост в това пътуване. През цялото време – от излизането от квартирата им в Прегин, за да отидат до едно от летищата в Лос Анджелис, откъдето да хванат директния полет за Москва и от там самолета за Якутия - Едуард и Луиза се чувстваха зл ...
1.6K 3 13

Три шишета в машината на времето - 5. 🇧🇬

ХVII.
Леле, три глави настрани мръднах. И нещо разказът стана сантиментално-мемоарен, вместо планираната шантава веселост.
Поради което се налага да се върна в оная заран.
Защото си беше вече заран – слънцето надничаше с половин око, нейде тракаха каруци, бръмчаха двигатели, народът се надигаше, за ...
1.7K 1 4

Късметлията 🇧🇬

Събуди се рязко... не трябваше изобщо да заспива. Не разполагаше с телефон или друг вид аларма и макар да осъзнаваше реалния риск да закъснее за работа си поспа. И така, младият мъж изскочи от леглото със светлинна скорост и изследва чистотата на лежащите по пода дрехи, майсторски използвайки единст ...
1K

Аре стига, бе! - 16 🇧🇬

Аре стига, бе! - 16
Както и да е!
Бъркам в портмонето и изваждам банкноти.
– Маме, – поглежда ме Диана. – Не пътувахме дълго... не са ли много петдесет кинта?
Не отговарям, вадя петдесетарка и тръгвам да му я подавам. ...
2.5K 1 4

Три шишета в машината на времето - 4. 🇧🇬

ХIII.
Май пак трябва да мръдна от основната линия.
Иначе наистина ще помислите, че ние като студенти само сме пили и тичали по мацки.
Не е баш така – и по нас тичаха.
Но и не беше само пиенето. ...
1.2K 3 4

Поетико-прозаично 🇧🇬

Мълчанието внушава по-голямо уважение от обяснението.
Уверените в себе си хора не се оправдават.
Ерик-Еманюел Шмит
Наричат ме мълчалив. С ироничен тон. Сардонични погледи блъскат с юмруци стените на моите възгледи. Отровни езици изплитат злокобни мрежи от гнусни лъжи. Къде ти тук място за трепет, ме ...
931 1 3

Самотата e мъртва, да живее Самотата! 🇧🇬

Самотата е мъртва, да живее Самотата!
Владко бе детенце мъничко и сладко, откакто птиче имаше си в клетка,
все отказваше игрите с Първолетка. Тя пък, милата бъбривка,
тъжно гледаше към Владковата придобивка, щеше и на нея да ѝ подарят,
ала в дома си мама, тате – животинче хич не щат. Та от дома на В ...
1.3K 5 12

СПОМЕН ЗА БЪДНИ ВЕЧЕР 🇧🇬

Беше преди няколко години. Бях на гости в приятели за Бъдни вечер. Тръгнах си веднага след вечерята защото рано сутринта имах важен ангажимент.
Вървях по празните улици. От много къщи се чуваше музика,веселба. Празничните светлини създаваха странна атмосфера на извънземен град
Внезапно пред една къщ ...
2.8K 3 5

Заекът късметлия 🇧🇬

Когато Бойко реши да записва курсовете и да става ловец, незаменима помощ му оказа бай Стоян. Много енергичен и ерудиран човек, въпреки натрупалите се върху плещите му вече шейсет и пет години, бай Стоян, усетил мерака в душата на момчето и пламъка в очите му, взе решение да му помогне. Той задейств ...
1.4K 1

ЖИВОТ В СКАЛАТА 🇧🇬

Отново е пролет … Посрещаме я в тъй нареченото ПОЛОМИЕ – една от най-живописните части на Природния парк Русенски Лом.
Слънцето блести не само в очите ни, то сгрява и душите ни след дългата зима. Въздухът е изпълнен с аромати – смесица от дъхавите цъфнали храсти и уханието на влажна земя. Луднала е ...
926

Софийски потайности в малката уличка 🇧🇬

Беше приятен слънчев следобед. Лятото отстъпваше пред есента и топлите дни бяха към своя край. Листата падаха по земята, завършвайки своя път, за да дадат възможност природата да изрисува следващия зашеметяващ пейзаж. Около парка цареше обичайния хаос. Хората хвърчаха по тротоарите, за да догонят ид ...
1.7K 1 3

Три шишета в машината на времето - 3. 🇧🇬

IХ.
Каквото и да правят, както и да се стараят – по-голям ураган над алкохола от Врабчока не съм виждал.
Врабчока беше звеновод в ТКЗС-то в Бяла Слатина.
Едно лято аз и брат ми искахме да позаработим някой и друг лев, та се хванахме на полска работа.
Е, идеята беше да станем поливачи. Хич не леко, н ...
1.3K 1 6

Жабока 🇧🇬

Жабока ... беше общо-взето странен тип. Имаше доста необичайно, грозно лице. Прякорът му беше много подходящ. Намерението ми не е да го подигравам, като казвам, че приличаше на жаба, но наистина си беше така. Той беше черенокож, висок около метър и шейсет. Главата му беше много голяма и сякаш се беш ...
1.4K

Paths apart 🇬🇧

"In the moment I saw her walking out that room, a flash of memories hit me with an amazing force. The world is cruel. Back in the days we were happy. We were waking with a smile next to one another. We laughed and cried together and now ... now I realized she wasn't the person I once knew, and our p ...
3.5K 2

Момичето и морето 🇧🇬

Родителите ѝ стояха срещу нея в любопитно очакване. Беше им казала, че ще им съобщи нещо. Те се спогледаха, усмихвайки се един друг само с очи. Бяха свикнали с нейните съобщения. От малка започна да им „съобщава”. Не разбраха откъде беше научила думата, но предположиха, че я е чула от селската радио ...
1.3K 1 3