Prosa

41,8 el resultado

Дневник на една влюбена 🇧🇬

Леглото беше единично, той, с тъмно сини боксерки с черни райета по ръбовете, лежеше до мен, толкова възбуждаш, толкова магнетичен. Влудяваше кръвта ми, изостряше сетивата ми , обладаваше мислите ми. Аз лежах до него по сатенено нощно бельо, прилепнало по тялото ми с цикламено оцветяване и черна дан ...
1K

Зад сините очи на твореца 🇧🇬

Сив, убиващ с апатията, която носеше със себе си, следобед бе обхванал града. Улиците бяха прогизнали от среднощния дъжд и във въздуха се носеше успокояващата миризма на мокър асфалт. Тази потискаща и в същото време омайваща обстановка бе прибрала всички хора по домовете им. Макар повечето от тях да ...
1.1K 2

Коминджии 🇧🇬

Две момичета и осем момчета се товарим на потрошен автобус.
Тръгваме от Хасково на едномесечен стаж за рудник Върба.
В Кърджали се прехвърляме на друга таратайка, посока Мадан.
Началото на март - снежнобелите върхове на Родопа заслепяват!
Пристигаме привечер и с открита „молотовка” потегляме за Върба. ...
1.1K 1

Изстрел 🇧🇬

Изстрел. И след него нищо.
Изстрел. И след него онази мъничка надежда за по-хубаво начало.
Изстрел. И след него сърцето ми намери всичките си парченца и самичко си се залепи.
Изстрел...
Как исках да ти кажа всички неща, останали неизказани, висящи над бездната между нас... Но не го направих. Не каза ...
1.2K 2

Шепот от луната - 1 🇧🇬

1
Стоеше на прозореца, гледайки пустата улица с изпълнен с празнина поглед. Монотонният звук от тракането на дъжда по ламарината и стичането на водата по улуците караха клепачите й да натежават, но тя не се отказваше и продължаваше да се взира в реките, течащи по асфалта и събиращите се океани в огр ...
586

Краят на слепотата(3) 🇧🇬

Трета част
1. Мария Хосе
–Доволен съм, момичета!-похвали ги управителят.-Оборотът се увеличава с всеки изминал ден.
Сузана предлагаше дрехи, а Мария Хосе-парфюмерия.
Тази нощ Мария Хосе сънува малко, пухкаво кученце. Доближи се до нея и се сви в краката ѝ. Тя го погали и то не пожела да си отиде. Ка ...
1.5K 6

Кучка 🇧🇬

Не пиеше много.
До козирката!
Ни повече, ни по малко!
При него всичко беше точно!
Пиеше само вечер. ...
1.2K 10

Когато стане трудно, най-добре се вижда кой наистина държи на теб! 🇧🇬

Когато стане трудно, когато стане невъзможно... Когато влачейки се, пак вървиш напред. Когато мисълта за щастие звучи тревожно и се чувстваш сякаш няма никой, а единствено за болката настъпва ред. Когато една след друга мечтите се разбиват и парчетата се пръскат на хиляди страни. Когато горчивите съ ...
8.4K 2

Тъгата по избледняващия спомен 🇧🇬

Тя бе всичко за него… Лидия, неговата Лидия, създание, пред което ангелите бяха просто бели сенки на мечтите и копнежите. Лидия бе омайна, желана, изкусителна и единствена, Лидия бе негова. В този момент Александър стоеше и се взираше в черните ú очи, в това, което те криеха. Очи, правещи сивия свят ...
963 2

Късият разказ 🇧🇬

Беше къс разказ. От най-късите. Жалък и неубедителен. Не ставаше. И си го знаеше. Беше чувал за други къси разкази, за които се носеха легенди. Самодоволни критици с дебели очила и димящи лули ги възхваляваха неуморно, изписвайки безкрайни страници. Разкази с късмет. Не беше от тях. Не ставаше. И си ...
1.1K 9

Слънцето и луната 🇧🇬

Младеж, роден от небето, благословен от Бога, носещ ангелска светлина, тичащ по пъстроцветна дъга. Гонен от вятъра, играещ с облаците. Той игрив е, пакостлив. Добър и всеотдаен. Мъка за някои, надежда за други.
Девойка с бял греховен пламък, търкаляща се по небесния свод, разхождаща се между звездит ...
701

Разковани дъски - 4 🇧🇬

РАЗКОВАНИ ДЪСКИ -4
С чувство на огромно разочарование установих: резултатите от тегленията на Спортния тотализатор са твърде променливи...
Оказа се, че птицата, дето ме нацвъка за късмет, просто е била разхлабена.
Причернява ми, когато трябва да тегля от „белите” пари, отделени за „черни” дни...
Нап ...
1.5K 5

По пъртината 🇧🇬

Бавничко пристъпваше по пъртината - дребничък планинец с горящи очи, покрай които се разстилаха замислени бръчици. Върху едното слепоочие на човечеца пулсираше развълнувана веничка и най-вече по това си личеше, че тази разходка за него не е обикновена. Виждаше себе си - смешно, палаво дете, търчащо ...
1K 9

Скитникът 🇧🇬

Рон беше един от онези мечтатели, които светът вечно подритва и пренебрегва. Въпреки цялата си забележителност, той тънеше в дълбините на черната забрава, която бе обгърнала душата му със своите самотни пипала. Останал неразбран, той скиташе из целия свят, търсеше пътеката, която щеше да го отведе д ...
811 1

Отново ти...част 1 🇧🇬

Вън валеше силен сняг, камината гореше силно, пламъците като самодиви „играеха” своя вълшебен танц. Аз стоях загледана в „танца” им и в този миг дочух познатите стъпки да отекват навън. Знаех - беше той! Той туко-що беше излязъл от затвора, не го очаквах толкова рано, дори изобщо не го очаквах, че щ ...
702 2

Пенсиониране на 67 🇧🇬

Пенсиониране на 67
Здравейте, аз съм Хуан Гийермо. Ето моята история:
Преди месец получих сърдечен пристъп и жена ми повика линейка. Тя дойде, сложиха ме на носилка и ме понесоха надолу по стълбите. Носачите бяха съответно на 65 и 66 години, единият-с ревматизъм, другият-с дископатия и не можаха да ...
1.5K 15

Един миг 🇧🇬

Тази вечер луната ставаше свидетел на малък емоционален апогей. Нямаше караници, нямаше сълзи, просто тишина... Снегът навън вече затрупваше и последните сиви парченца от земята. Вятърът пееше своята печална песен, а всичко наоколо беше притихнало и слушаше внимателно.
Там, в тази хармония от звуци, ...
1.3K 4

Началото... 🇧🇬

Повечето от хората приемат думата ,,начало'' като някаква светлина там, в края на тъмния тунел.
Аз за краткия си допир с живота осъзнах, че тази дума ме кара да изпитвам ужас.
Всичко все започва отначало, без престой и без връщане назад.
Може би в началото на живота ми е имало някакъв престой, но ба ...
2.8K 34

Близко бъдеще, някъде... 🇧🇬

(Тази пародийка не е моя. Със специалното съгласие на автора, мой приятел, Мирослав, лекичко я пригодих за сайта и реших, че трябва да се види от повече хора. Приятно забавление!)
(Граматическите грешки, които ще откриете, не са неволни.)
Година 2054. Държава нема. Град Софеа. Разруха, студ, глад. М ...
861 2

Романс край синьото езеро - глава втора 🇧🇬

Романс край синьото езеро
Глава втора
Петък към обяд Лидия се обади на Стан за да им предложи разходка до Копривщица през неделния ден. Естествено тя знаеше, че Нели е на симпозиум, а Радо беше командировка в Италия. Щеше да се завърне в събота на обяд. Разбраха се да се чуят в събота вечерта, когат ...
1.6K

За гъсеницата, цикламата и нас някъде между тях 🇧🇬

Някога бях гъсеница. Бях толкова зелена, с дълги крака и малки бляскави косми по цялото ми тяло. Имах късмета да бъда красива. Но всеки ден бях толкова различно зелена, че се сливах с растенията и никой не виждаше моята красота. Това беше отвътре. Отвън имах всички цветове на живота. Всички забелязв ...
693

Бягство към Себе си 🇧🇬

*
Откъдето и да погледнеш - роден конспиратор!
Съден за антидържавна дейност преди и след 09.09.1944 г.
Отказва да работи с комунистите, открито осъжда репресиите на новата власт!
Не признава друга кауза, освен тази на Стамболийски - земеделската! ...
984

Хакуна и Матата 🇧🇬

Хакуна и Матата бяха влюбени и заедно образуваха Хакуна Матата. На тях кръстиха онази Хакуна Матата, за която Тимон и Пумба така усърдно говореха и която търсеха толкова дълго време.
Те сияеха, те светеха в най-прекрасните цветове. Те викаха сутрин Слънцето и го изпращаха вечер. Те поръсваха черното ...
924

Прераждане 🇧🇬

Потъвам в потни пътища на петнадесети перон с пътници,
пресушили повече от половината подземен пир.
Пиша за покварена присъда и прощален подарък – парченце праскова.
После припадък. Птици, пожелаващи плът.
Писмо и плоча. ...
838 3

Кафе 🇧🇬

Кафе
С аромат на току-що сварено кафе, мирис на кафеени зърна, прясно смлени, на зелени листа, намачкани, бяла маса с очукана боя и чернокожа жена приготвя нещо. Шкафчета с шарени перденца, подът проскръцва от неравномерните ù стъпки с раздърпани домашни чехли. Показвам се на верандата, а слънцето в ...
1.2K 1

Въздъхна мигът 🇧🇬

Въздъхна мигът, когато тъмносиньото на здрача плавно се разми в уюта на зимната нощ. Прозвъннаха посипаните със сняг клонки под прозореца, а вятърът се засрами, профуча жално и се запиля далече от сърцето на дома. Огънят в камината се разгоря, вдъхнови се и зашушна… Сподели ми нещо съкровено, което ...
1.3K 19

"Животът е прекалено прекрасен и прекалено ужасен, за да се отказваш от него" 🇧🇬

Такаа... малко предварително обяснение: това го започнах като книга. Най-вероятно няма да стане някоя с 200-300 страници, но няма значение. Та, това е началото, бих искала да чуя мнението ви за него, има ли някакъв смисъл да го продължавам? xD
А заглавието е само временно, аз самата не знам какво ще ...
1.3K 1

Дирята в живота ни 🇧🇬

1.2K 2

Прашната, стара площадка 🇧🇬

Вдъхновена от спомените, нахлули в съзнанието й, тя реши да напише тази кратка история. В нея леко се пробуди страх, дали той не би я обвинил, че прави това публично, но се замисли и се сети как тя отдавна не е част от живота му и той едва ли би прочел какво е написала за своя скъп спомен...
Била то ...
739

Сама, красива, перфектна... 🇧🇬

Тя се качи в апартамента си, но не искаше, не можеше да остане. Всичко тук ù напомняше за него. Снимките, дрехите, дори ароматът му беше все още тук. Остави чантата си, взе само ключовете и побегна. Бе с високи обувки, но бягаше и бягаше, и бягаше. Едната започна да ù пречи затова тя ги събу, метна ...
800 2

Като празен лист хартия... 🇧🇬

Като празен лист хартия...
Гледм те. Изпивам те.
Изпивам всяка твоя усмивка,
всяка дума, излязла от твоите уста.
Искам те. Жадувам те. ...
1.3K 2

Спомени от детството - седма част 🇧🇬

Когато бях в пети клас, в училище подготвихме пиеса по приказката "Снежанка и седемте джуджета". Избраха ме за ролята на царицата. Каква "царица" съм била се вижда от снимката, която татко ми направи с дрехите от ролята. Тоалетът ми беше от две части: пола и блуза. За полата майка използва пердето о ...
600

Бях там - първа глава 🇧🇬

Бе нощ, но ми се струваше, че е по-сива, отколкото всички, които досега съм преживявала. Наистина, чувството ми за представа относно света бе малко претъпено, но нямаше как, животът се налагаше над мен -да живея. Често си седях у дома и мозъчето ми извърташе невероятни изобретения, но те, макар да и ...
898 1

Бог ни забрави в Мрак и ние подпалихме Рая =05.= 🇧🇬

02.
Дори и не чувам какво казва онзи човек, облечен в бяла роба, който стои в двора на къщата до сами края на познатата ми част на Вавилон. Нито помня как съм стигнала до тук, нито кога са ме подготвили за сватба. Всичко ми е една гъста, лепкава мъгла. Сън. Нищо повече от лош сън.
Този свят е загнил ...
773

Нямам муза за писане... 🇧🇬

Нямам муза за писане…
Питате ме защо не напиша някоя история, а се ровя в интернет и си губя времето. Е, ще ви кажа. Защото нищо не ми идва в главата, бе хора. История! Каква история? Мозъкът ми отказва. Зациклила съм на едно място. Тръгна ли напред, взема, че се препъна. Това е! Няма вече да пиша. ...
2.6K 32

Авторът винаги има право(11) Кучият син 🇧🇬

Авторът винаги има право
(11)
Кучият син
Мила Мария,
Редовете, за които ме питаш, не са стих. Не искам да ги включвам в бъдещата си стихосбирка, защото нямат художествена стойност. Нека си останат само в моите чернови и на гърба на El Índolo, сувенирчето със символа на андалуския град Алмерия. На ед ...
1.3K 12

Разкази. Част 3. 🇧🇬

Седя си на една пейка и гледам как хората вървят щастливо по улиците, окичени като коледни елхи с мартеници. Бъркам си в джоба и вадя малко малка гривна, изплетена от червени и бели конци. От тези - със сърчицата и завъртулките по тях.
Огледах се. Още я нямаше. То си беше рано.
- Колко сладкооо! – И ...
666

Вълшебното дърво на принцеса Тайра 🇧🇬

Някъде далече – на брега на голяма река, се издигал замък. Той бил толкова стар, че кулите му се ронели в бавните води, тесните прозорци потраквали самотно от вятъра и само гласът на една стара сова се чувал нощем из тъмните коридори. Понякога голямата врата на замъка се отваряла и от нея излизал кр ...
2.3K 5

Лудница 🇧🇬

Л у д н и ц а
Действащи лица: Доктор /психиатър/
Сестра
Полицай
Пациент ...
1.7K 4

Приказка за последния 4-та глава 🇧🇬

4
Адол седеше пред Г-н Дъб и го гледаше кръвнишки. Сякаш щеше да го изгори с поглед! Светьо гледаше шоуто развеселен и дори и не помисли да помогне на Ади в делото и, а именно:
- Навън съм! Най-сетне излязох! Сега ще видиш проклет дъб!
Като специалист по оръжията, естествено Адол не бе прекалено уме ...
1K