Cuentos y prosa — relatos originales de autores contemporáneos | Otkrovenia

Парижки вечери 🇧🇬

Да, той искаше да напише нещо, идеята току-що беше узряла в главата му; думите се ронеха като листа от пролетен цвят, свежи и чисти. Но някак си бяха дошли в неподходящ момент. Някак този, седящ в момента странник, не можеше да ги задържи и се изплъзваха, изтичаха като река, поглъщани от уличната пр ...

transytania

Prosa » Bosquejos literarios

1.7K

Разни късокра(т)ки хрумки 🇧🇬

(Пейзажни)
Стил
Автобус с уши,
с тиранти —
градска тролейбусна мода. ...

Lovewear

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

1.3K 15

Спомени, спомени, спомени 🇧🇬

Минало, настояще, бъдеще и един световъртеж в безкрая. И ние, една малка песъчинка на брега, докато в един момент се скрие в безкрайните морски вълни.
Каква пустота в живота, без смисъл и застой! Тогава сякаш времето спира. Остава само отчаянието и безразличието. Къде отиде, приятелю, твоята жизнено ...

mari45

Prosa

1.1K

Дребнавост 🇧🇬

В кухнята на Лара течеше усилена подготовка за вечерята, до която оставаше не повече от час. Предишната седмица тя беше поканила своя брат на гости заедно със съпругата му. Дрънчаха съдове и прибори, на котлона цвърчеше тиган, а до него пара пускаше сребриста тенджера. Във въздуха се разнасяха и пре ...

iboyadjiev

Prosa » Relatos

868

Вакуум 🇧🇬

Четвъртата чаша Джак също имаше вкус на Джак.
Никога не можеш да си сигурен, докато не провериш. Барманът ме погледна с разбираща усмивка. Вече бях напълно убеден, че някъде има училище за бармани, в което преподават точно такива усмивки. В трети бар, трети ден, виждам едно и също. Съчувствие. Явно ...

NoshtenSandvich

Prosa » Relatos

738

Юри 🇧🇬

ЮРИ
Юри е „хахо”!
От двайсетина години…
От тогава, когато му оставал само един изпит…
За да завърши медицина. ...

IvanStefanov

Prosa » Relatos

779 1

Не поглеждай по посока на съдбата 🇧🇬

Не бива да се бавя, развиделили се ще е късно, ще бъда разпознат.
Алоген с погнуса навлече вълнената дреха на простолюдието, захвърляйки бялата тога. И за последно повдигна Иглата на диаметрията.
Десетсантиметрово острие, а в основата му тясно иглено ухо. Алоген изчисти съзнанието си от тинята на тр ...

selsal

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

1.4K

Музиката на тишината 🇧🇬

Момчето седна задъхано на своята дървена пейка, сякаш захвърлена между дърветата в края на градския парк. Пейката беше малко изкривена, може да се каже дори изпоначупена с тези две-три изкъртени летви по нея - само на няколко крачки по-нататък имаше друга, по-хубава, но момчето сядаше винаги на тази ...

кремик

Prosa » Relatos

2.2K 10

Как готви един мъж 🇧🇬

Поканихме на гости наши стари приятели, с които съвсем случайно се засякохме на пазара. Бяхме се позагубили през последните години и срещата ни беше добър повод да се видим и поприказваме.
Моичкият като се паникьоса: какви мезета щели сме да приготвим, какви питиета, а основното ястие какво щяло да ...

galiakara

Prosa » De humor

1.7K 6

Джони и Сара 🇧🇬

И така бе приключил и последният и ден от седмицата. Тя ходеше с боси крака по шосето и държеше в дясната си ръка обувките си. Краката и сякаш залепваха по горящото шосе, но на нея не и правеше впечатление, тя беше твърде изморена от всичко, което бе извършила. Докато чакаше влака, седеше на спиркат ...

alexilaiho666

Prosa » Otros

1.1K

Изкушението на фонтана (Плейнхилс 2) 🇧🇬

Плейнхилс
Епизод 2
Изкушението на фонтана
Плейнхилс е симпатичен не особено голям град. Разположен от двете страни на река Мориц, течаща между средно високи хълмове. Градът има всичко необходимо, за да задоволи нуждите на стоте хиляди души, живеещи в него, красива природа, добро работно развитие, ху ...

MarkZlatomirov

Prosa » Otros

972

Дарбата 🇧🇬

Вече не помня как точно разбрах, че имам тази дарба.
Никога не съм се отличавала с нещо по-специално. Обикновено, по-скоро затворено дете, като момиче - същата работа. Повече с книга в ръка, отколкото с гадже под ръка. Не казвам, че ми е липсвало внимание, винаги съм била харесвана. Но истинската, г ...

hristam

Prosa » Relatos

1.2K 5

Царят е мъртъв! Да живее царят! 🇧🇬

Имало едно време един цар. Той живеел и властвал във време на трудности и неволи. Във време, в което да доживееш до трийстата си година било истинска рядкост, да не говорим, че ако си престолонаследник, „истинска рядкост“ значело да достигнеш пълнолетие.
Но изпитанията за наследниците на златната ко ...

iboyadjiev

Prosa » Relatos

1K 2

Гробището на демоните (4-та част) 🇧🇬

ужаси
Докато отново прекосявах с автобус необятната грузинска натура, аз се опитах да направя равносметка на всичко, свързано със странното гробище в Джебота. Исках да слея нещата, които чух, видях, дори сънувах, в някаква логическа последователност и да си съставя една обща картина на местността.
В ...

donkooooo

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.3K 6

"Ремонт" 🇧🇬

Душата на човека се подчинява на много строги собствени закони. И се оказва, че всички физически закони почти никога не могат да удовлетворят душата. Така се появяват и неписаните закони, които често се оказват и по-сполучливи, и по-устойчиви на времето. Ето как две близки същества се оказват в епиц ...

suhache

Prosa » Relatos

1.1K 4

Какво ли прави Радка? 🇧🇬

Пустият му Халил! Днес за втори път му бях дала да се подготви за упражнението и за втори път се ската! Писах му двойката и хич нямам угризания! Щом си поел ангажимент, трябва поне да дадеш сигнал, че нещо те е възпрепятствало да го изпълниш, а не просто да изчезнеш! Много несериозна работа!
Като он ...

670301

Prosa » Relatos

987 1

Умнотийки 5 🇧🇬

АктОа(на)лно
И в горната мина светлото бъдеще иде,
заплатите стари в картите днеска ги слагат,
машини отлични банката каза, че връща,
кой мултак утре кръв ще не ще, ще повръща... ...

sani-ti

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

1.1K 3

Спомени от детството - единадесета част 🇧🇬

Третият пристан на моето детство / и чак до сега/ е село Ж. Там е родното място на родителите на майка ми - маминка Мария и дядо Гавраил. От Ш. до там през 50-те години придвижването беше много трудно. Помня, че сме преспивали в град О., в С. Сменяли сме влак с автобус и обратно. В Котел сме чакали ...

yogimax

Prosa » Otros

807 1

Хак ми е! 🇧🇬

Винаги съм била обсебена от еретичната мисъл, че шефът е нормално човешко същество като всички нас: има същото анатомично устройство, аналогични мисли и чувства. Само дето провидението му е дало власт, за да му гледа сеира. Недоумявах защо се превиват на няколко ката пред шефа и правят всичко (не)въ ...

feia

Prosa » De humor

2.4K 42

Професия ¨Плачещи момичета¨ 🇧🇬

Ако не ви допадне този текст, значи сте кръгъл идиот, а ако след прочит ви хареса, значи сте по-голям идиот дори от онзи, дето не му допадна.
***
Ех, винаги съм харесвала сбърканите уводи. Онази специфична негативна нотка, промъкваща се зад безизразното лице на читателя, карайки го да си помисли:
¨А ...

Момичето...

Prosa » Otros

2.5K 7

Никотинова любов 🇧🇬

Никотиновите му пръсти пресичаха по лицето ù. Спряха се на устните. Тя долови мириса на изгорял тютюн и загуби съзнание.
Беше отказала цигарите в жестока дългогодишна битка с тях. Заклела се бе, че никога няма да им посегне.
Почина.
Клетвата бе престъпена.
Тя всяка нощ крадеше мириса им, впил се в к ...

fitipalti

Prosa » Relatos

1.2K 1

Нещата не винаги са такива, каквито изглеждат 🇧🇬

- Господин Кмет, имате писмо от Краля – секретарката отвори вратата на кметския кабинет и пусна вътре кралския куриер, носещ голям плик с червен печат.
Кметът стана от стола си, изгледа напрегнато невъзмутимия вестоносец и взе от ръцете му плика. Снажният куриер се обърна назад без да изрони дума и ...

iboyadjiev

Prosa » Relatos

976

Дневник с неизвестен притежател 🇧🇬

Ден… може би десети… на кого му пука?!
Още един пореден ден не съм на себе си. И какво от това? Само да не стана раздразнителна. Вече се появяват първите признаци… всъщност не е така, просто чак сега им обръщах внимание.
Ден като всеки, нали? Тръгваме на път аз и… въображаемият ми приятел, който още ...

delusion

Prosa » Otros

1K

Ще те обичам винаги 🇧🇬

Има моменти, когато ми се иска да заплача, моменти, в които ми се иска да не мисля за нищо, да виждам само най-хубавото от живота....
Иска ми се да казвам "КАКВО ОТ ТОВА" на нещо, което боли безумно!
Иска ми се да казвам "КАКВО ОТ ТОВА", когато очите пълни са със сълзи!
Искам да забравя незабравимот ...

petrovi4

Prosa » Cartas

1.6K

Умнотийки 4 🇧🇬

АктОа(на)лно
Вървят си магистралите по пътя към гроба,
археолозите ровят, парички дрънкат им в джоба
и хляб ще имате, и работа, чухте ли, Ора,
нО за кокала тлъст, с вас нема да спОра! ...

sani-ti

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

1.1K 9

Оцеляване 🇧🇬

- Здравейте. Това, което съм дошъл да ви кажа, вече го знаете, но е мой дълг да ви го съобщя заради новодошлия. – шестимата погледнаха недоверчиво новия. - Вие не съществувате. Вие сте само герои на този кратък разказ. Затворени сте в тази стая за наше изключително удоволствие и забавление. Тази ста ...

NoshtenSandvich

Prosa » Relatos

871

Отгледана от вълци (1) 🇧🇬

Никога не съм предполагала, че ще ме убие именно жертвата ми...
Отгледана съм от вълци. Естествено, не буквално вълци, а просто безсърдечна група от хора, които се грижат единствено един за друг и все пак са безкористни към глутницата. Не че има нещо лошо в това, но понякога може да ти изиграе груба ...

ixora

Prosa » Relatos

1.1K 2

Да стигнем миналото 🇧🇬

За Варна сте нали? Е, имаме доста да пътуваме. Дано не ме сметнете за нахална, но виждам, че и Вие скучаете, затова ще Ви разкажа една история. Не е криминална, нито пък е новина, не претендирам да е интересна, но ми щеше да я споделя с някого, а от опит знам, че няма по-добър слушател от непознат в ...

pinkrose

Prosa » Relatos

1.3K 1

Сребърно перо 🇧🇬

Кралят и кралицата на две вечно враждуващи кралства решили да венчаят децата си, за да сложат край на безсмислената война, чието начало никой не помнел. Когато чула новината, дъщерята на краля си изплакала очите от мъка.
Вестта за венчавката минала през цялото кралство и стигнала до ушите на коварен ...

delta_f

Prosa » Cuentos y obras para niños

1.7K 4

Ако се събудиш, преди да си заспал 🇧🇬

1.
Съдбата всеки от рождение си я знае, но нима ще може да промени с нещо предопределения си край? – мислеше си Тай, няколко дни преди Коледа, подпрял се на изтъркания плот на бара на Сезар, и лениво гледаше в неоновото пано на нищото срещу себе си.
Пред него имаше чаша с нещо мътно и достатъчно сил ...

ГФСтоилов

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

2K 2

Окъс(н)ели разкази - 5 част. Фолк-история. 🇧🇬

„… Изпрати ми, майкоооо… Седем-осем леевааа! Да си купя, майкооо… Едно кило мастикаааа!...” - Извива глас фолк-певачка от „жисиема” на Рангел, наричан още Рамадан или Орхан…
Сега не се сещам как точно, но си е все тая… По една проста причина - Рангелчо си е пич отвсякъде! Мургавичък, но пък в сравне ...

kalin8

Prosa » Relatos

695 6

Минувач 🇧🇬

Преминавам към следващия етап. Това засега се оказва по-трудно от оцеляване. Дочух нощес – онази врата проскърца и някой от екипа оповести, че съм още жив, което си е своеобразна досада, но явно не е удобно да се прекрати. Съгласен съм с подобна постановка и се подписвам, за да има нещо черно на бял ...

radi.

Prosa » Relatos

1K 3

Малкото камъче преобръща каруцата 🇧🇬

На масата седяха трима души: две жени и мъж. Мъжът се казваше господин А-А, една от жените беше негова съпруга, а втората жена беше тяхна семейна приятелка и се казваше госпожа В-В.
Госпожа В-В често идваше на гости на семейство А-А и троицата се заседяваше до късно вечерта. В-В беше разведена от ня ...

iboyadjiev

Prosa » Relatos

1.3K 1

Монолози IV 🇧🇬

Никога не съм знаела как да обичам щастливо. Нещастната любов ме беше прелъстила безвъзвратно още първия път, когато се влюбих. Не го приемам непременно като нещо лошо. Важно е да чувстваш, а не какво чувстваш.
Когато бях на петнадесет, баща ми ме изпрати в Италия, за да се науча на любов. Не беше в ...

Рима

Prosa » Relatos

1.3K 3

Умнотийки 3 🇧🇬

АктОа(на)лно
Капката преля и БОЙКОв гняв министрите заля.
Слушам, викнаха презглас, виновникът - без нас!
Умки - остроумки
Пилците ги преброиха наесен, но той още не се беше излюпил. ...

sani-ti

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

1.1K 6

Неон 🇧🇬

Гледам сивите хора, отдавна забравили цвета на щастието. Хората бързат в металния си свят, който за мен притежава очарованието на пейзажна картина. Аз виждам хълмовете, които ни обграждат, а те са забили поглед в паветата под краката ни. Единствено аз сред тълпата съм вперила поглед неуморно в безоб ...

byornova

Prosa » Otros

624

На Лия 🇧🇬

Чудя се кого да измамя, за да бъда близо до теб, Лия. Чудя се кой глупак да накарам да ме заведе при теб и после да го направя кръстник на сватбата ни.
Откакто си тръгна, посивях безпардонно. Търкалям ти образа в празните часове и крада от целувките ти докато целувам други. Май си онова ненадейно вл ...

fake2val

Prosa » Otros

1.1K 2

Изповед 🇧🇬

Имахме една любов необяснима, недоизказана и неоспорима.Филмови сцени бяха срещите ни и цели
пиеси обясненията ми, а очите ти - синьо-зелени, присвити и доволни, щом ме погледнеха, губих
всяка моя мисъл. Всеки жест ми се виждаше малко и звездите дори не бяха достатъчни за теб. То
бяха прегръдки, дъл ...

emil16

Prosa

834 2

За теб, за мен, за нас… Завинаги! 🇧🇬

За теб, за мен, за нас… ЗАВИНАГИ!
На всички, които вярват във вечната любов -
за да я открият и ценят.
На онези, които обичат и са обичани –
за да бъде вечно. ...

imperfect

Prosa » Cartas

1.9K 1 7

Понеделник сутрин 🇧🇬

Добро утро, свят. Днес се чувствам малко позакъсняла, но за къде – не знам. Как така закъснявам, когато всичко върша точно като по часовник. Моят часовник обаче е различен - стрелките му да се местят достатъчно бавно, за да ги стигна. Времето тук тече бързо, а моето се влачи по корем. Дали ще мога н ...

byornova

Prosa » Otros

692 1

Cuentos y prosa de autores contemporáneos

Парижки вечери 🇧🇬

Разни късокра(т)ки хрумки 🇧🇬

Спомени, спомени, спомени 🇧🇬

Дребнавост 🇧🇬

Вакуум 🇧🇬

Юри 🇧🇬

Не поглеждай по посока на съдбата 🇧🇬

Музиката на тишината 🇧🇬

Как готви един мъж 🇧🇬

Джони и Сара 🇧🇬

Изкушението на фонтана (Плейнхилс 2) 🇧🇬

Дарбата 🇧🇬

Царят е мъртъв! Да живее царят! 🇧🇬

Гробището на демоните (4-та част) 🇧🇬

"Ремонт" 🇧🇬

Какво ли прави Радка? 🇧🇬

Умнотийки 5 🇧🇬

Спомени от детството - единадесета част 🇧🇬

Хак ми е! 🇧🇬

Професия ¨Плачещи момичета¨ 🇧🇬

Никотинова любов 🇧🇬

Нещата не винаги са такива, каквито изглеждат 🇧🇬

Дневник с неизвестен притежател 🇧🇬

Ще те обичам винаги 🇧🇬

Умнотийки 4 🇧🇬

Оцеляване 🇧🇬

Отгледана от вълци (1) 🇧🇬

Да стигнем миналото 🇧🇬

Сребърно перо 🇧🇬

Ако се събудиш, преди да си заспал 🇧🇬

Окъс(н)ели разкази - 5 част. Фолк-история. 🇧🇬

Минувач 🇧🇬

Малкото камъче преобръща каруцата 🇧🇬

Монолози IV 🇧🇬

Умнотийки 3 🇧🇬

Неон 🇧🇬

На Лия 🇧🇬

Изповед 🇧🇬

За теб, за мен, за нас… Завинаги! 🇧🇬

Понеделник сутрин 🇧🇬

Cola