Cuentos y prosa — relatos originales de autores contemporáneos | Otkrovenia

Поли и Силвия 🇧🇬

Поли и Силвия
Това се случи отдавна, когато още бях ски учител.
Бях в ски учителската стаята, когато няма клиенти за обучение и чакаме в стаята в Алеко.
Седейки си така, усетих непреодолимо желание да изляза да отида на пистата да се спускам.
Когато се спуснах до долната станция на "Романски", едно ...

eek69

Prosa » Relatos

1.3K 1

В мъгливото 🇧🇬

„В Щатите, бабче, такива покривки за маса не са модерни. Хич и не си играй за мен на една кука да я плетеш! Не ми трябва, чуваш ли!“ – вече година откакто внукът й беше заминал за САЩ, а още я мъчеха думите му. Почти довършваше сложната дантела. Като не я иска детето, ще я подари на майка му – мисле ...

Eia

Prosa » Relatos

1.4K 1

Предупреждението 🇧🇬

Това беше последната им ваканция. И четиримата знаеха, че след нея няма да се видят в училище на другия ден, защото ученическите години бяха свършили. Дипломите бяха взети, приемът в университет беше факт, документите бяха подадени. Нямаше връщане назад. Щяха да навлязат в истинския свят и да се зан ...

wolf-soul

Prosa » Relatos

1K 5

Нестинари 🇧🇬

Не е вярно, че малцина за това имат призвание!
В живота всички сме нестинари...
Много на рядко и кратки са миговете,
когато от жаравата излизаме -
колкото да си починем. ...

slan4ogled

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

842 3

Отиващият си живот 🇧🇬

Отиващият си живот
Тъмна беше нощта. Уличните лампи леко блещукаха. По тихите улици се чуваха стъпки. Бавно приближаваха. Под светлината на лампата се появи фигура. Лекият вятър галеше лицето ù а червената ù коса леко се вееше. Въздишка се чу. Младата девойка беше отегчена. Седна на една пейка и зач ...

anjelik

Prosa » Otros

570

Клоун 🇧🇬

…
Кръвта му изтичаше с бясна скорост, а той, както винаги, продължаваше да се смее истерично. И както винаги, зад този смях не се отгатваха никакви чувства.
Но постепенно погледът му обезумя и гръмкото му хилене се превърна в тъжна усмивка. Тя се задържа известно време на лицето му, сетне изчезна и ...

D-S-C-H

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

1.2K 1

Страх 🇧🇬

От четири стени съм обградена. Но ме е страх да погледна навън. Тук ми е някак познато, а какво зная за онова място?! Хората казват, че там е прекрасно, но аз не искам да разбера. Тук съм си свикнала.
Говорят, вън ухае на цветя и на живот. И какво от това?! В тази стая мирисът на самота се усеща и с ...

skyisthelimit

Prosa » Otros

860 2

Грегерии - 3 🇧🇬

Хора, смилете се над китовете, спасете ги... като им построите поне един свестен аквариум!
Течението може и да ви помогне да достигнете до някаква ваша цел, но до там... ще бъдете влачени!
Октоподът се замисли с кое от пипалата си да хване минаващата покрай него риба. Изтърва я...
Гларусът може да в ...

gurhito

Prosa » De humor

942 1

Една жена на станция "Опълченска" 🇧🇬

Станция „Опълченска“ – "прошепна" с висок тон актрисата, която беше записала гласа си, за да ни навигира къде се намираме под земята. Вратите на влака се отвориха и точно тогава погледите ни се сблъскаха. Отдалеч подозирах, че в мозъка ù няма кой знае колко син грим, колкото черен върху миглите ù. У ...

krisi15

Prosa

1.5K 4

Разковани дъски -7 🇧🇬

Ако търсиш непрекъснато под вола теле, бъди готов да срещнеш роднини...
Знам и по-болезнен начин да изгубиш почва под краката си - като паднеш от високо...
Не съм чувал някой да е нарушил Закона на джунглата...
Някои хора непрекъснато се опитват да надскочат себе си, само и само да си ударят гъза в ...

muhaninja

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

1.7K 15

Разминаване 🇧🇬

РАЗМИНАВАНЕ
Време…!
И мръсно!
И озлобено!
Няма вече с кого едно кафе да си пийна… ...

IvanStefanov

Prosa » Relatos

777 3

Ние 🇧🇬

Ние
Ние сме крила. Пеперудени. На гърба й. Тя е момиче. С плитка и раирани чорапи. Седи върху голямо цвете и размишлява. Иска да ни махне. Да ни сгъне… Ще ни смачка… Дискомфорт.
Някога нейната кръстница ни поръси с вълшебен прах. Оттогава усещаме всяко затопляне (и захлаждане), всяка капчица и засуш ...

ljubomira

Prosa » Otros

1.2K 3

Помня те 🇧🇬

Помня те. Спомням си очите ти, спомням си как ме пронизваха, как ме преследваха в онези безсънни нощи. Да, още помня ръцете ти, допира им. Спомням си невидимите рани, които оставиха по смъртно бледата ми кожа. Спомням си гласа ти, да, оня глас, който ме опияняваше в дългите летни нощи, който всяка с ...

AnTiHrIsTa

Prosa » Otros

1.2K 1

Така, докато в този град 🇧🇬

Така, докато в този град бях богат, най-напред се боях да не би някой на проникне в дома ми и да ми вземе парите, и да ми стори някакво зло. Сетне ласкаех сикофантите, понеже знаех, че не могат да ми сторят много повече злини, отколкото аз на тях. От държавата пък постоянно бяха ми налагали някакви ...

mari45

Prosa » Novelas y novelas cortas

996 2

Защото я обичам: Истината 🇧🇬

- По дяволите, какво си направил? – извика Ерик, като хвана брат си, извади го от леглото и го захвърли на другия край на стаята.
Чу се глухо тупване и Филип се стовари на земята. Не го заболя, но му се спеше, защото предната нощ имаше битка, която бе спечелил. Замисли се, че може да използва душата ...

cvetka-koketka

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

1.4K 2

Владислава 🇧🇬

Владислава
Бях трети курс във "ВИАС", тъкмо бях записал след едногодишно прекъсване. Сега бях с хората от следващия поток. Едно момиче ми направи голямо впечатление Владислава.
Тя беше с кестенява, къдрава коса до раменете. На определена светлина някой от кичурите стават червени. Без да са боядисани ...

eek69

Prosa » Relatos

1.8K 2

Като изглед от морски бряг... 🇧🇬

Любовта е като изгледа от морски бряг...
възхищаваме се на сякаш безкрайната гледка,
без да можем да видим отсрещния бряг!
Любовта? Хм? Това е нещо като магия, нали? Е, това сами ще го решите, когато ви разкажа собствената ми история. Беше толкова отдавна... нека помисля, но все пак кой би могъл да ...

D-Iwanowa

Prosa » Relatos

981 2

По пътя към ада (1-ва част) 🇧🇬

Стоян Антонов, 56 гoдишен охранител, привършваше смяната, оставаше му oще около час, направи една последна обиколка на обекта, който се намира до ж.п. линията. Профучава сутрешният експрес за София, вече е около 6 без 15, времето е мрачно, леко мъгливо и прикапва съвсем ситен и слаб дъждец, типично ...

alexss

Prosa

1.1K 1

Какво скрито искам да видя... 🇧🇬

Какво скрито искам да видя ли? Искам да видя истинската същност на хората. Много често хората прикриват своята същност и се представят с друга, измислена от тях. Хората изграждат себе си като съвсем друга личност и забравят какво всъщност са. В забързаното си ежедневие човек се стреми да прилича все ...

princetongirl

Prosa » Otros

1.1K 3

Защо, мамо?!... 🇧🇬

Защо, защо това, защо онова... защо, мамо, защо, тате, бабо?! Митко беше навлязъл в оная досадна детска възраст на постоянното и дежурно ”защо?”. Ако нервите ти са опнати до скъсване от напрегнатия работен ден, то взимането на малкия от детската градина беше черешката на тортата, истинско мъчение и ...

pepsi1975

Prosa » Relatos

1.2K 4

Видение... 🇧🇬

... Отпуснах тялото си на леглото. Денят беше изтощителен. Клепачите ми тежаха. Неволно кръстосах ръце. С върховете на пръстите си докосвах раменете. Усмихнах се на позата, която бях заела. Представих си египетски фараон, държащ в ръцете си бич и жезъл. Често фантазията ми работеше повече и от дейст ...

elenasim1

Prosa

1.5K 12

Последните думи на Апостола 🇧🇬

Станах рано, облякох се по градски, нахлупих си феса и тръгнах по Хаджигеоргиевата улица, защото беше по-пряко. Денят беше необичайно мрачен. Черни облаци бяха надвиснали над София, въпреки че беше февруарий месец. Градът беше тих - в тези размирни дни никой не смееше да излезе навън. Ако днес оттук ...

B1o1g1i1

Prosa » Relatos

1.5K 2

(за Ачо) Слепи момини сълзи 🇧🇬

(За Ачо)
"Слепи момини сълзи"
Живея на квартира в някакъв град в България, но работя в по-голям. Прибирам се в събота и неделя. Всеки Божи ден, пътувайки до работа, минавам покрай голям пазар с цветя, намиращ се в една пресечка на централната част. Трудно си намирам място за паркиране. Затова до офи ...

rygit

Prosa » Relatos

3.9K 2 8

Рижия 🇧🇬

Август 1962-ра - 38 градуса по Целзий!...
Целият гарнизон „набива крак” по разтопения асфалтов плац...
Предстои деветосептемврийски парад – демонстрация на нашата сила, мощ и сплотеност!
Покрай неблагоприятното развитие на кубинските събития е тягостно и напрегнато.
Тази вечер командният състав е на ...

Volter

Prosa » Relatos

846

Краят на слепотата(5) 🇧🇬

Лаура и Йоланда
Мина много време, откакто Лаура и Йоланда останаха сами. Той изнесе багажа си, без да се видят и Лаура изпадна в депресия. Никой не идваше да я прибира от работа, не я търсеше по телефона. Чувстваше се предадена. Чудеше се кога и по какъв начин е могъл да създаде нова връзка, като бя ...

Enena

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.6K 10

Да не ви пука! 🇧🇬

Убеждават ме, че съм свободна. Нима се съмнявам? Да, такава съм. Само съм впримчена в ярем от лицемерна паяжина, с фино капсулирана отрова - опиат. Чак да ти е кеф да я поглъщаш вместо бонбони! Уж впрегната, но усмихната, смело тегля по браздата и дори си подсвирквам. Мисля си, че не съм говедо. За ...

Eia

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

1.3K

Картината 🇧🇬

Никога няма да забравя какво почувствах, когато я видях. Не беше голяма картина, нито особено ярка – напротив, цветовете бяха пастелни, светлината – приглушена, с атмосферата на нещо призрачно и приказно.
И въпреки това, а може би именно заради него, двете фигури на преден план изглеждаха така реалн ...

hristam

Prosa » Relatos

995 1

След бягството на Клара 🇧🇬

Днес отново с душата си на двубой излизам, а стаята ми, тази самотна приятелка, търси очите и пламъка ти вечен. Всичко е все така пусто и псевдокрасиво след заминаването ти, Клара.
Декоративните слънчогледи вехнат, свели поглед към пода и килима прашен. А аз - беден и самотен, но всъщност с мечти бо ...

Nos7radam

Prosa » Otros

1.2K 1

А Той я обичаше 🇧🇬

Това е стара история. За някои вероятно нещо скучно, тривиално, което се случва на всички... Нещо обикновено от живота... История за любов и приятелство, история за НЕЯ и НЕГО.
Тя – беше в онази крехка възраст, в която любовта бе силна и драматична, чувствата - изпепеляващи, а животът - така непозна ...

m-dimitrova

Prosa » Otros

2.2K 2

В името на любовта 🇧🇬

Температурите в Нигерия пак бяха надвишили 49 градуса, когато на бял свят се появи Якубо. Той беше един от рода Тхандиве. Хората ги наричаха '' обичащите'', а и Тхандиве значеше точно това. Но Якубо не отговаряше на името си, той беше различен. Още от малък се отнасяше зле с децата - дразнеше ги, об ...

iveto22

Prosa » Relatos

975

Да имаш любов и Да чувстваш любовта 🇧🇬

Като необяснимо и всеобхващащо понятие любовта може да се изразява и отразява във взаимната топлота между двама.
Може да се крие в душата на партньора и да е трудно изказуема,
но прозираща в действията му.
Може да се крепи на вниманието или чувството за загриженост,
които не винаги разпознаваме и се ...

animma

Prosa » Otros

1.1K 2

* * * 🇧🇬

Тишината в стаята се проряза с едно "Не мога бе, не мога, НЕ МОГА!", а после се чу тъп удар в стената с глава. Дам, Алиса беше застанала със забит в земята поглед и навярно отново водеше дуел с другата Алиса в себе си.
- Пак са се хванали за гушите. - промърмори под носа си пушещата гъсеница Абсолем ...

valli

Prosa » Relatos

1.1K

АКТА 🇧🇬

– Ако ударим некой с това дЪрво по главата, че умре ли?
– Па че умре.
…
Това беше диалогът между двамата, който някога дочух от някъде. И после цяла нощ сънувах ужасни кошмари.
Едно дърво се появява зад мен, както съм в тоалетната, и ме прасва по тиквата. И аз умирам, естествено. А после идват извън ...

меланхолик

Prosa » Relatos

1.7K 5

Спасение 🇧🇬

Братът и сестрата гледаха ширещото се пред тях опустошено поле. То беше сиво и мъртво. Някъде там бяха неразличимите от останалия пейзаж останки на доскорошния голям град. Той беше разбит от атаките. Преди беше гигант, препълнен с живот, но сега беше като изсъхнало мъртво цвете, чиито останки бавно ...

niatko

Prosa » Relatos

893

Спомени от детството - девета част 🇧🇬

Ето, че дойде време да разкажа за третото важно нещо в живота ми в Т., освен училището и акордеона. Това бяха книгите. Пред мен се разкриваше ден след ден прекрасният им свят. Този прозорец към света, живота, приключенията ми носеше много прекрасни мигове на наслада и вълнение. Най-желан подарък за ...

yogimax

Prosa » Otros

747 1

Жив хляб 🇧🇬

Жив хляб
Казваме, че една храна е ЖИВА, когато съдържа максимално количество ПРАНА – слънчева енергия. Що се отнася до хляба, най-жив хляб е самото ЖИТО - или което и да е друго семе от житните растения – ръж, ечемик, просо, царевица. И най-енергетично е СЪСТОЯНИЕТО, когато е СУХО или намокрено (нак ...

Лесничея

Prosa » Otros

2.2K 10

Зовът на едно дете 🇧🇬

Сякаш всичко беше замряло. Сякаш цялата материя и нейното движение бяха изчезнали. Нямаше нито време, нито пространство. Беше само той и смразяващата гледка, която се разиграваше пред очите му. Болката го пронизваше като шип, забучен в малкото му туптящо сърце. Крещеше и не спираше. Гърлото му беше ...

faraway

Prosa » Relatos

1.7K 5

Понякога... 🇧🇬

Понякога животът ти поднася изненади, понякога са толкова хубави, а друг път толкова лоши… животът ти отнема и дава хора... понякога хората, които ти дава, са толкова скъпи и безценни за теб, че страхът да не ги изгубиш те превръща в друг човек… Понякога животът ти предоставя шанса да обичаш, но ист ...

princetongirl

Prosa » Otros

1.3K 2

Полигон "Корен" 🇧🇬

Армейско занятие - полигон „Корен”!
Взводът за разузнаване трябва да отцепи източната страна, откъм с. Иваново.
Командирът на взвода посочи през теодолита мястото на всеки от нас.
Трябва да отцепим черните пътища от случайно преминаващи животни и хора.
Имало е случай, когато човек си оре с магарето ...

Volter

Prosa » Relatos

1.2K

Ама хич не е възпитателно така 🇧🇬

Ами да, не е възпитателно. Излязоха хиляда човека на улицата да протестират срещу АСТА и хоп управляващите се изметнаха като крива дъска. Нямало да ратифицират споразумението, вслушали се били в народната воля. Ами ако пенсионерите започнат да искат по-високи пенсии, такива като на гърците? Ами ако ...

Heel

Prosa » Otros

826 1

Cuentos y prosa de autores contemporáneos

Поли и Силвия 🇧🇬

В мъгливото 🇧🇬

Предупреждението 🇧🇬

Нестинари 🇧🇬

Отиващият си живот 🇧🇬

Клоун 🇧🇬

Страх 🇧🇬

Грегерии - 3 🇧🇬

Една жена на станция "Опълченска" 🇧🇬

Разковани дъски -7 🇧🇬

Разминаване 🇧🇬

Ние 🇧🇬

Помня те 🇧🇬

Така, докато в този град 🇧🇬

Защото я обичам: Истината 🇧🇬

Владислава 🇧🇬

Като изглед от морски бряг... 🇧🇬

По пътя към ада (1-ва част) 🇧🇬

Какво скрито искам да видя... 🇧🇬

Защо, мамо?!... 🇧🇬

Видение... 🇧🇬

Последните думи на Апостола 🇧🇬

(за Ачо) Слепи момини сълзи 🇧🇬

Рижия 🇧🇬

Краят на слепотата(5) 🇧🇬

Да не ви пука! 🇧🇬

Картината 🇧🇬

След бягството на Клара 🇧🇬

А Той я обичаше 🇧🇬

В името на любовта 🇧🇬

Да имаш любов и Да чувстваш любовта 🇧🇬

* * * 🇧🇬

АКТА 🇧🇬

Спасение 🇧🇬

Спомени от детството - девета част 🇧🇬

Жив хляб 🇧🇬

Зовът на едно дете 🇧🇬

Понякога... 🇧🇬

Полигон "Корен" 🇧🇬

Ама хич не е възпитателно така 🇧🇬

Cola