Prosa

41,8 el resultado

Авторът винаги има право (7) Адашът 🇧🇬

Авторът винаги има право
(7)
Адашът
Искра прочете късичкия мейл от Мария и се усмихна. Днешният ден се очертаваше да бъде наистина хубав! В цяла Испания- почивен вторник, навън –слънце, в стаята- кафе и препечени филийки...Сега и този шеговит мейл от редакторката в София относно стиха за Адаша ...
О ...
1.2K 8

Счупената ваза 🇧🇬

Пешеходеца отвори входната врата и онемя. На стълбището стоеше Катя.
Жена му.
Бившата всъщност.
Понечи да затръшне вратата под носа ù, но ръцете му го предадоха. Дори отстъпи крачка назад и тя влезе в коридора. Изглеждаше напрегната, но неотстъпчива.
Пешеходеца се примири. ...
1.5K 8

Миниатюри 🇧🇬

- Мани го тоя - махна с лапа Ко Та Рак. - Той не прави разлика между кръг и квадрат...
1K

Внимавай какво си пожелаваш (Част 1) 🇧🇬

Какво би станало, ако можехме да докоснем вселената? Да променим един физичен закон? Какво бихме направили?
Законът не би бил само един. Така наречените от учените "закони" са скелета на реалността ни. Дръпнете един, и след него ще тръгнат още. Всяко действие има последствия. Колкото по-голямо е то, ...
1.6K 5

Смъртта на един приятел 🇧🇬

Животните имат по-съвършенни първични сетива от нас, хората. Те усещат по-добре от нас какво предстои, какво ги очаква.
Така и моят котарак беше предусетил своята смърт. В последните си часове милият ми Письо се усамотяваше и когато аз отивах при него, ласкавият, милият и всеотдаен Письо Нафи биеше ...
1.2K 8

Да можеш да гледаш 🇧🇬

Да можеш да гледаш
Наближавам деветдесет години, а животът още ми се вижда хубав. Не изпитвам никаква носталгия, тъга или гняв. Чувствам се здрав. Бих казал, че се чувствам и щастлив. Обичам много да пътувам. Но най-много обичам да общувам с хората.
Тъкмо бях пристигнал на морето, където всяко лято ...
1.4K 8

Страх 🇧🇬

Много зависи от това на какво е свикнал организмът ви. Ако е свикнал да поема мазнини, ще плюскате, докато надебелеете неимоверно. Или не.
Аз много лошо не съм се научил на търпение, все още. Организмът ми като че ли имаше нужда от някакво ново усещане. Не гъби, не трева, не кур в гъза ми, макар че ...
739 1

Цената на истината 🇧🇬

Пулсът ù биеше като полудял. Сърцето ù блъскаше като обезумяло в гърдите ù. И само гласът на акушерката я вадеше от тъмното. „Напъвай!” крещеше гласът. И тя напъваше. Цялото ù същество напрягаше всеки възможен мускул в тялото ù. И така 4 часа.
В този момент той стоеше на ръба между световете. С една ...
807 1

Следи 🇧🇬

Само следи след това, което беше. Златни песъчинки, посипващи пътя, по който съм вървяла, все така трънлив и неравен. Разпилени спомени от зимния вятър. Лъкатушещи рани в душата ми и една черна замъглена сянка на същността ми. Бледолилави миражи, ограждащи света ми. Същият този свят, който видях как ...
959 1

Хотел Травелиън (Sci-Fi роман) 🇧🇬

1.
21/11/12
11:02 ч.
Очераваше се прекрасна слънчева събота. Габи и Ман бяха решили да се махнат от шума в града за уикенда, насочвайки се към местното курортно градче Трявна, сгушено в Стара планина. Пътят не беше дълъг, но нетърпението и предусещането за една дългоочаквана почивка караше времето д ...
1.2K 1 3

Събрание 🇧🇬

Тази вече в гората се провеждаше подредното годишно събрание.
- Онтологично погледнато, от днес нататък ще се наложи да алиенираме - рече важно бухалът, а с него по принцип никой не спореше. Имаше набор от най-чудати думи, които използваше под път и над път и никой горски обитател не искаше да изгле ...
919 1

Коледна сценка 🇧🇬

Дядо Коледа - Ох, о-о-х, все по-трудно става да си дядо Коледа в Европейския съюз! Пък и в тази криза...
Малко момиче - Защо пъшкаш, дядо Коледа? Какво има?
Д.К. - Какво ли? Джуджетата стачкуват, не искат да правят играчките. Малки им били пенсиите, затова не работят.
Момиче - А ти какво им казваш?
...
12.7K

Можеш ли? 🇧🇬

Можеш ли?
Не мога да накарам дъжда да спре, но мога да накарам слънцето да изгрее на лицето ти. Не мога да сбъдна мечтите ти, но мога да хвана ръката ти, когато осъзнаеш, че те няма да се сбъднат. Не мога да залича минали рани, но мога да те предпазя от бъдещи. Не мога да поправя разбитото ти сърце, ...
802 1

В клетката на моето страдание 🇧🇬

В клетката на моето страдание
.
Омразата в сърцето ми впива
своите остри като бръснач зъби
и отровата ѝ във вените ми се влива. ...
829 4

В гората на Лодлориен 🇧🇬

Надали имаше нещо по-разтоварващо от това да се разхождаш посред нощ в гората на Лодлориен и то в пълнолуние. Той осъзнаваше това, макар че вече му бе рутинна дейност, но нямаше как да не го констатира и то в нощ като тази.
Стигна до разклонението на горската пътека и притеснение обзе отново мислите ...
1.7K 1

"Денят, който смятах за изгубен" или как мечтите стават реалност 🇧🇬

„Денят, който смятах за изгубен”
или
как мечтите стават реалност
- Ти ще си навън на Нова година, нали? – попита леля ми с тон, нетърпящ възражение. Леля Поли – най-безпристрастният арбитър на света, що се отнася до копринени рокли, лазаня със синьо сирене и стайни цветя. Отговорих машинално:
- Да, ...
980

Собствен дом 🇧🇬

Собствен дом
И сега си я спомням - малко приведена, как слиза отгоре, задяната с цедилото, и все бърза да работи, да свърши нещо. Тя израсна в чорбаджийския дом, до големия яз с патиците. Уж всичко има. Но поняко­га господ наказва. Дали нея или майка ù, не можа да се разбере. Как я закачи задното ко ...
1.3K 3

Off 🇧🇬

уморени са
ветровете ми
уморено ги спуска нощта
върху клоните
върху цветето ...
704 2

Гилен-Баре 🇧🇬

Слънчевите лъчи проникват през въздушните завеси на спалнята. Бавно се протягам, неповторимият аромат на кафе достига ноздрите ми и окончателно ме събужда. Отново ставам много късно, но по-рано от обикновено. Днес е моят рожден ден и се налага да бъда във форма, за да подготвя нещата за партито дове ...
3.3K

Раздробена същност 🇧🇬

„Седя, блуждая в мрака,
а сърцето ми все теб си чака.
И лъжа се, че пак живея,
а вътре в себе си
тайно, непрекъснато, болезнено ...
830 1

Приключениятя на делфинчето Скип 🇧🇬

В най-дълбоките води на океана живееше делфинчето Скип с родителите си. То беше едно много добро делфинче и обичаше да прави добрини на морските обитатели. Дъщерята на морския крал много го обичаше и заедно двамата прекарваха целия ден в игри. Един ден майката повика рожбата си за да я нахрани. След ...
1.3K 4

Пиано бар 🇧🇬

Има такива хора. Още ги има. С очите си ги видях. Със сърцето си ги почувствах. В душата си ги приех, както и те мен в тяхната компанийка. За някои те са атракция, за други – притурка към обстановката, за трети – просто развлечение. За мен обаче, в оная вечер, те бяха зарядът, с който ме допълниха, ...
1K 1 7

Три нюанса на... червено 🇧🇬

Знамена...
Седяха бай Ставри и Никола и играеха табла.
Седяха и играеха, както всяка вечер от деветдесет и кусур години...
Деветдесет години ли? Гледаш ги на по 35-40, най-много да им дадеш, но те седят всяка вечер от деветдесет години и играят табла! Значи, интересна и дълга история. Интересна, но ...
662 2

Зор 🇧🇬

Ти, момче, не се притеснявай. Викаш, че криза било, трудно се живеело… Аз да ти обясня какво е криза, за да разбереш и да не се тревожиш. Кризата е зор, момче, а зорът е криза. Ха, това е…
Като ти разкажа какво съм преживял, ще видиш, че животът на човека си е перманентна криза, която той сам си съз ...
1.3K 3

Доган - глава тринадесета - Женският пазар 🇧🇬

Петъчните дни бяха от онези дни в Папаз дере, в които интригите не си отиваха заедно с края на работната седмица, но сега се зараждаха. Това се случваше поради простата причина, че тогава отваряше петъчния женски пазар. Това беше единственото място във високопланинското село, където можеше да открие ...
718 2

В играта на котка и мишка няма място за вълци 🇧🇬

- Каквото и да си говорим - каза един ден Черната Пантера Ра. - В играта на котка и мишка няма място за вълци...
- Абеей! - изръмжа Но Щен Вълк. - Така като ни гледаш, че сме вълци, да не си мислиш, че пасем трева?!
- Да - подкрепи го Вълк в Сянка. - Ти не знаеш ли, че вълците трева не пасат?
- Обач ...
1.5K 3

Аз ли?! 🇧🇬

Аз ли?! Аз съм детето, радващо се на дребните, малки, незначителни за другите неща.
Аз ли?! Аз съм детето, което открива във всеки един слънчев лъч красота.
Аз ли?! Аз съм детето с невинна, широка усмивка.
Аз ли?! Аз съм детето, което често прави бели, което неволно без лоша умисъл греши...
Аз ли?! ...
1.3K 1

Света София - част 1 🇧🇬

Светофарът светна червено и Николай Господинов яростно настъпи спирачките на чисто новото си BMW.
- Абе, малоумник, кой ти е дал книжка на теб?!! – кресна той на шофьора на малкия Fiat отляво. Другият понечи да каже нещо, но замълча и се обърна напред.
Няколко секунди по-късно BMW-то отпраши с доста ...
761 1

Ежедневия 🇧🇬

Ежедневие 1
Шум на рано тръгващ си мъж…
Бележка “Звънни ми…” (без да е оставен номера).
Включена кафеварка. Опарени устни.
Лек грим. Автобус. ...
665

Аз, любовницата... 🇧🇬

Аз съм любовница!
Не ме гледайте толкова ужасено! Ще станат кръвоизливи в разширените ви очи. Не клатете съжалително глави, аз избрах да бъда такава.
Съвременната любовница иска да бъде сама, тя носи травмите от миналото си и е замразила сърцето си. Вместо да си губи времето да отнема съпруга ти, тя ...
7.4K 1 9

Бяла роза 🇧🇬

Събуждам се и слънцето нежно докосва лицето ми. Сама съм в една голяма светла стая, украсена с безброй малки бляскави камъни. Стените са от чисто злато, а подът ми се струва диамантен. Това, което съм помислила за слънце, е било всъщност отблясъка от всичко, което ме заобикаля. Леглото, което е един ...
1.3K 3

Край огнището 🇧🇬

Край огнището
Защо обичам толкова много огъня? Дали защото от дете обикалях около мама, когато го подпалваше и пос­ле слагаше нещо да ври в котлето, или заради тези ог­нени човечета, които се плезят едно на друго и си гово­рят нещо. Не знам. Май че е повече от яденето. В еди­ния край на огнището ври ...
1.5K 9

Полицаят и крадлата 🇧🇬

Полицаят и крадлата
– И сега какво? - попита русото момиче.
– Ще си понесеш последствията, момиче. На колко си?
– Има ли значение?
– Да! А сега ми кажи на колко си. ...
1.2K 1

Никому нито дума 🇧🇬

- Добър вечер. Имам две лоши новини. С коя да започна?
- Има ли значение, щом... Божичко, изглеждаш ужасно! Но какво се е случило?!
- Днес ръководството на Корпорацията съобщи за някои предприети организационни промени. От нашия отдел са уволнени осем служители. Аз съм един от тях.
- О, не... И сега ...
1.6K 13

38 градуса по Целзий 🇧🇬

38 Градуса по Целзий.
Лятото беше в разгара си. Бяха настъпили юлските горещници. Навън камък се пукаше, въздухът беше нажежен като прегрята пара. По улиците беше пусто. Софиянци бяха край морето, във вилите си или крачеха по сенчестите планински пътеки. В градинките между блоковете беше пусто. Няма ...
2.4K 1

Чашка 3 🇧🇬

Том 3 – Загубата на всичко
Когато си допуснал грешки, усмихни се на тях и ги поправи! Момчето се прибра гневно, изкарваше си яда, ритайки всичко, което му видят очите. Отиде до хладилника и взе бутилка с вино, в момента, в който опита да пие, той тресна бутилката на пода.
- Уморен съм вече от това! ...
775

Кой ще плати на Емилия? 🇧🇬

КОЙ ЩЕ ПЛАТИ НА ЕМИЛИЯ? - I ЧАСТ
/РАЗКАЗ В ДВЕ ЧАСТИ/
- Много го обичах, о, колко го обичах...! – прошепна жената с блага усмивка. Изглеждаше приятно уморена от всичките бързо прехвръкнали години, спокойна, ленива, малко високомерна, жена с благородно лице, добило цвета на отдавна излята, медна камб ...
1.7K 1 9

Не могат да ме видят слаба 🇧🇬

През живота ми минаха много хора и още толкова умножени по две ще преминат и занапред. Колко още лицемери ще видя, колко безсърдечни и фалшиви същества, но и някъде там сред тълпата ще видя и такива, за които си заслужава да се обърна. Животът ми винаги ми е изпращал от най-трудните задачи за решава ...
1.4K 1 4

Вълк 🇧🇬

Слънцето сивееше, забодено като карфица между мръсните ризи на облаците. Студено и преобърнато, бърчеше чело. Заспиваше. Зъзнещо, полето се свиваше под снежните навявания. Шареха го дамги от гарванови нокти и зайчи лапи, сякаш го задържаха да не хукне през глава покрай тракащите със зъби дървета. От ...
2.4K 1 46

Армаган от Турция 🇧🇬

АРМАГАН ОТ ТУРЦИЯ
В този мошенически кървав век.
Сред тоз народ от света и Бог отлъчен.
Ако срещнеш честен - (беден) човек -
убий го да не се мъчи. Ст. Цанев ...
2.2K 7