4 a.m. упорито твърдеше електронният часовник на нощното ми шкафче.
„Луд умора няма”, усмихнах се.
Дали се сетих за това, защото някой би ме помислил за луда, щом стоя по това време на терасата, без особена цел, просто взирайки се в мастилено-синьото небе? Или просто бях толкова лудо влюбена, че не ...
Запътих се към моргата. Това бе единственото място, на което се чувствах напълно спокоен и необезпокояван от нищо. Трябваше ми време да помисля.
"Докато ти, всепризнатият хирург, се нагласяш да възстановиш себе си, там горе, на масата, един живот се бори.''
Вътрешният глас ме изяждаше. Трябваше да с ...
Ще ви разкажа една история! С годините е малко избледняла, но силните моменти ще останат в съзнанието ми, докато съм жива.
Месец декември е. Зимата на 1982 година бе тежка. Толкова сняг не бе валял повече от 40 години (разказват по-старите хора). Малка къща в центъра на селото бе затрупана в преспи ...
Петъчната нощ се промъкна като закъснял пътник и се настани край припламващата камина. Разположи се удобно в мекия фотьойл и потъна в среднощно очакване. В тези приказни часове, когато тялото заспива, повалено от умората на отминалия ден, душата се събужда за среща с вълшебството ...
Тържествен акор ...
Замислям се върху думите на Исус. Нима ние, в нашето сиво ежедневие забързани за някъде, не забравихме що е хуманност? Кой ще ти мисли за нея? Вървим все напред и не знаем защо бързаме. Накрая какво? Все тази сивота. Не изпитваме никаква нежност и състрадание. Все този унес, без да виждаме около себ ...
Не знаеше как да започне и откъде. Посланието, което трябваше да предаде от името на своя далечен приятел, бе странно, но когато всичко свърши, се почувства много щастлив. Нищо, което не се бе случвало много отдавна с него.
Познаваха се отдавна. Дори една негова малка творба, превърната в картина с ...
Снимка върху стария бюфет 2
Ина се обаждаше редовно, след всеки изпит и го канеше на купон. Ники отказваше, намирайки разни причини. Даже веднъж си уредиха среща, на която Ник не отиде, а след това се извини, че спешно го извикали в редакцията на вестника. През есента се извиняваше с поправителната ...
Топчето
Аз съм топчето. Дървено. От огърлица. Не съм най-голямото, но мога да чувам сърцето ù. Сега сме върху бездушен манекен.
Той влиза в ателието. Забелязва ни. Опипва ни. Помирисва ни. Казва, че търси подарък за Нея. Художничката отговаря, че е изработвано за красива и умна жена. Той се усмихва ...
Разбира се, Джак не ме виждаше, но аз бях на една ръка разстояние от него - ако пожелаех, можех да го погъделичкам под мишниците или пък да го ръчна яката в ребрата, за да подскочи като уплашен заек. Не го направих. Гаджето му току-що го беше зарязало по телефона и той отиде в репетиционната, награб ...
.............
През една ранна ясна сутрин в началото на м. септември 1964 г един раздрънкан автобус ме носеше от село Златна Панега към гарата на Червен бряг. Във въздуха се носеше миризмата на нафта и похъркването на десетината работници, които се връщаха от нощна смяна от циментовия завод. Покрай ...
Как ли минава един работен ден на Господ? Сигурно става още преди изгрев слънце, за да провери дали слънцето ще изгрее и този ден, защото може и да не изгрее. Подобно на автомеханик Той запретва ръкави и започва профилактика на цялата вселена. Преглежда на канала всички закони на математиката, физик ...
Скалпелът в ръцете ми трепереше. За първи път не се чувствах сигурен. Животът ми протичаше около операционната маса и винаги се стремях да измъкна пациентите си от хватката им със смъртта.
Този път беше различен.
Жена, пострадала в катастрофа без видими травми. Лекият удар в главата ме навеждаше до ...
Трудно ми е да започна. Бих искала да ти кажа много неща, да направя много за теб. Само че единственото, което искам да сторя днес, е да избягам далеч. Искам да се махна от тук. Искам в сърцето си да имам машина, която да изключвам, когато ми дотежи. Аз, мили мой, стоя пред теб и се усмихвам, а зад ...
С жестомимично изпружване на ръката, младият покани Янко в манастира, който представляваше двуетажна сграда с тераса и марсилски цигли по покрива. Орехът разклати клони, натъжено. На циганчето възложиха наблюдението на конете при изпомпването на водата от кладенеца, помитането на терасите и отнасяне ...
Защо ни подкрепяше, след като сега
искаш да ни разделиш...
Защо забоксувахме и причината си ти...
Защо вяра нямаш ни и колкото и да
ти е странно, твоите помисли грешни са били... ...
Моля, жените, които си знаят цената, да я отбележат в данъчните си декларации!
Не можах да изтрая илюзиите ми да доживеят до дълбока старост. Оставих ги да умрат... от глад.
Надявах се и на нашата улица да изгрее слънце, но гледам, че пак притъмня...
Някои политици непрекъснато декларират, че не яда ...
Снимка върху стария бюфет
Някога сигурно е бил красив. Формите му бяха приятно закръглени и симетрични. Долната част беше по-дълга и по-широка от долната, която беше по-малка, но за сметка на това остъклена. Вътрешната задна страна беше изцяло покрита с огледало, олющено тук-там от дълга употреба. Г ...
Имало едно време.... там из малко, безлично селце в подножието на Пирин, едно невероятно момиченце на име Елица. Викали й Ели. Тя била едва на 5 годинки, с катранена коса и бяла кожа, пъстри очи и червени устни. Сладурана. По цял ден бягала без страх, неспирно, из планината, наслаждавала се с часове ...
Небе за всички
Бях на гости на един приятел, когато получих съобщение на телефона си. Беше за уговорен час на Централна гара. С подателя на съобщението се бяхме организирали да посетим авиоизложението в Пловдив “Небе за всички” и уговорката бе за сутрешния влак в шест и петнайсет. Няколко месеца пре ...
Това е първият от поредицата "Окъс(н)ели разкази".
Хем ще са къси, защото не мога да пиша дълги, хем ги разказвам късно...
Дано ви харесат!
Б.
–Я, па баш на тоя урок не сам бил… Тоя ден сигурно не сам бил в училишче! ...
Вървеше с бавна крачка към мястото на срещата, но вътрешно не беше спокоен.
Независимо от разказите на приятели по чашка, че психологическият момент ще изиграе важна роля и ще повлияе на волята му, той не вярваше. Не можеше или не искаше да се представи, но под натиска на околните се записа в клуба ...
Насред лозята се разпукваха орехите. Тупаха в меката пръст. Като кости се зариваха полуразголените им черупки. В тревата спеше мъж, свит на кълбо, с гръб, опрян в ствола. Едва доловима светлина минаваше през шумака. Процеждаше се през свитите, почернели шепи на берача. Вятърът се промушваше през лоз ...
Йоан затвори тихо входната врата и събу старите си обувки. Влезе в кухнята, където спеше шестгодишната му дъщеричка Божидара и остави хляба на малката масичка. Момиченцето се размърда и отвори очи. На слабата светлинка от запалената свещ то видя баща си, който беше седнал на пода до него. С едната с ...
Стоях на парното, седнала, чаках да дойде учителката по български и да започнем часа. Но малко закъсня, другите момичета започнаха да пристигат, по две, по една и така се събра целия клас, влязохме. Минаха и първите два часа, отидох да си купя нещо от магазина, когато се връщах в стаята, те ме чаках ...
18+Въплъщението на сатаната (11-та, последна част)
🇧🇬
"Краят"
(Ужаси, да не се чете от лица под 18 години!)
...................
Автомобилът сякаш летеше по пътя, отминаваше безкомпромисно светофарите и кръстовищата и препречваше пътя на другите автомобили, които спираха, за да му осигурят предимство. Бенджамин вече се намираше на върха на блаженството, ...
Аз наистина много те обичам и държа на теб!
Без теб, твоите прегръдки, целувки и усмивки чувствам, че част от мен умира минута след минута.
Всеки път, когато те видя, усещам пеперуди в стомаха ми и се вълнувам, все едно те виждам за първи път.
Голямата ми любов не знам дали си ти, но знам, че си ист ...
Отново се чу ранното проскърцване на трамвая в полуразбудения град. Тук-таме светваха опушени прозорци. Сънени пешеходци преминаваха по заледеното улично платно, сгушени в дебелите си палта. Всеки потънал в грижи и тревоги, замислен за кой знае какво, не поглеждаше към присвяткващия прожектор при па ...
Животът ни предлага изненади, затова внимавайте
🇧🇬
Честит празник на всички българи
(А в празничните дни е редно и малко да се повеселим)
Животът ни предлага изненади - внимавайте!
Ако може да се вярва на дългогодишните наблюдения на световно неизвестни социолози, социалантрополози, психолози, психотерапевти и обикновени квартални клюкарки, има чети ...
Наскоро четох, че той е съчетание от страдания, наслади и радости. Същността му е съчетание от сбор от явления и сили, които се редуват. Той е съчетание от разнородни промени, които се извършват последователно, но от един деятелен организъм.
Често казваме, че в клетките има живот. Но човешкият живот ...
И тази нощ ще гледам в тавана, мислейки, че стаята ми е празна и съм само аз тук, в тая бездушна и уморена вечер. Опитах се да се вкопча в остатъците от снощните сънища, ама те отдавна се стопиха някъде из абсурдния свят на моето въображение.
. . .
Добър вечер, мило момче.
Тази вечер ще ти разкажа п ...
I
Всяка една история трябва да бъде разказана. Може би, много години след случването ù, но определено всяка, особено такава, като тази, която ще ви споделя, трябва да бъде казана. Това е, вероятно, най–интересната и потресаваща такава, на която станах свидетел през житейския си път и аз дълги години ...
Планината бе място, където всички свободни по душа хора намираха своя пристан. И не защото така бе записано в дебелите книги, а защото природата там предразполагаше със своята хармония. Унифицираше изконните норми на човещината и онази дребнавост и презрителност рядко успяваше да премине през дълбок ...
Писна ми от твоите лъжи и всеки път отново мен да ме боли от тях. Замисли ли се поне един път какво точно означавам за теб? Какво чувстваш към мен? Защото аз постоянно мисля за това - за теб... за мен... за нас... какво можеше да бъде и какво наистина стана. Защото аз наистина те обичах. И въпреки в ...
Писнало ù беше на Руска от просяци. Да са един или двама, добре, ще помогне, ама те се навъдиха много. И нахални, нахални... Уж просят, пък те преджобват, без да се усетиш! Ето сега и тази – даде ù парче хляб и три-четири домата скъса от градината, а тя напира да влезе в двора и все мънка „Дай, кака ...
Бях командирована на тридневен семинар в едно курортно градче. Чувствах се на седмото небе от щастие – последните години съдбата ме превърна в крепостна гражданка. Така копнеех да видя света, а и той да ме забележи… А хотелът беше истинска наслада за окото и душата! Но се наложи бързо да се приземя. ...
- Добре дошли в пионерски лагер "Дружба" - приветства ги лагерният отговорник. - От днес ви приемаме в пионерската организация.
- Хъм - изсумтя Вълк в Сянка. - Аз вече съм приеман за пионерче.
- Какво е това "пионерче"? - попита Ко Те.
- Да, наистина... - възкликна Мър Мър.
- ... какво е? - довърши ...
"Началото на касапницата"
(Ужаси - да не се чете от лица под 18 години!)
................
Първото нещо, което съзряха очите му, бе колата му, паркирана пред вилата. Бялото "Ауди" сякаш сияеше в тъмнината и го очакваше. Той рядко фокусираше вниманието върху надписа "Ауди" - за него това бе "неговата ...
Как Чико Чиков Не стана Президент
Изборите минаха. Резултатите, макар и необработени, бяха официално признати както от ЦИК, така и от световната демократична общественост. Вестници, подлистници, радио и телевизия, както и всички други медии пееха литании за новия Президент. Хубавото беше, че той щеш ...
Изненадата
„Колко е прекрасно утрото и денят“ - помили си тя и стомахът ù се сви на топка при спомена за него. Тя отпи от голямата, синя чаша, пълна до горе с кафе и в тялото ù се разля топлина от спомена за топлите му, плътни устни и кафето. Утрото обещаваше поредния горещ августовски ден от отлита ...
Ние, българите, много обичаме да празнуваме. Едва ли има нация с толкова много празници в годината като нас. Ако ли пък празникът е от голямо значение като Великден или Коледа, то намираме начин да го правим по два пъти, а понякога и по три пъти. Кой ли ще отрече значението на съборите или, както ги ...