Cuentos y prosa — relatos originales de autores contemporáneos | Otkrovenia

Авторът винаги има право (3) За него, глупчото! 🇧🇬

Авторът винаги има право
(3)
За него, глупчото!
Искра отметна бялото дантелено перденце на прозореца и започна да вдига металните щори.Уж го направи внимателно, да не събуди съквартирантите, но въпреки това шумът отекна в главата ѝ и тя ги остави спуснати до средата.,,Има нещо специално в тъмнината- ...

bojilova1

Prosa » Relatos

1.9K 7

Моят начин 🇧🇬

Пиша това, докато стоя сама в дома ти и си мисля за теб. Бих искала винаги да мисля за щастието, което ми даваш, и за хубавите ни мигове заедно... Но понякога едно тънко, подло гласче в мен започва да ми припомня, че времето ми тук бързо изтича. И че животът ми пак ще се превърне в безкрайно очакван ...

etikki

Prosa

1K 2

Недовършено! 🇧🇬

Здравейте! Бих искала да напиша, че долните редове, преди всичко, са приятелски, защото според мен трябва да може да се разговаря на всякакви теми с всички хора.
Понеже не зная как точно да започна, затова ще подчертая, че бих искала тези думи да достигнат до Вас и се надявам да ги приемете съвсем с ...

energi4nata

Prosa » Cartas

1.8K 1

На добър час, тийнейджери от два века! 🇧🇬

НА ДОБЪР ЧАС, ТИЙНЕЙДЖЪРИ ОТ ДВА ВЕКА!
Наскоро дъщеря ми съвсем споскойно ми обясни произхода на думата тийнейджър. В английския език числата от 13 до 19 завършват на teen. Съответно всички момичета и момчета в тази възраст са тийнейджъри.
Все едно ми каза: ”Не се притеснявай, мамо, просто числата с ...

StefkaGaleva

Prosa » Otros

1.4K 2

Истествено! 🇧🇬

Веднъж една жена ме спря на тротоара, там, постлан някъде под пожълтелите есенни листа на малкия провинциален град, и ме попита дали това е правилната посока за гарата. Това беше правилната посока, но тя водеше към още няколко посоки, всяка от които отваряше път към още няколко. Накратко – пътят до ...

Tzeck

Prosa » Relatos

1.9K 2

Смъртта трябва да почака 🇧🇬

Мълчаливо стояха край смъртния му одър – двама сина и една дъщеря. Беше ги повикал, за да се сбогува с тях, защото усещаше, че краят му наближава. Каза им, че няма да преживее нощта, и те знаеха, че ще бъде така. Познаваха го достатъчно добре, за да вярват на всяка изречена от него дума.
В стаята ца ...

hristam

Prosa » Relatos

1.3K 5

Малките неща и простите истини 🇧🇬

Малките неща и простите истини. Ето такива неща осмислят ежедневието ми. Не ми е нужно да познавам някого, за да мога да разбера езика на жестовете му. Всичко е там в малките неща и простите истини. И да не го осъзнаваме, те определят всяко наше действие. Винаги ще се намери някой глас, който да ни ...

Eeyorestz

Prosa » Otros

975 1

Няколко въпроса 🇧🇬

Кой показа среден пръст в лицето на успеха?...
Кой подложи крак, а предлагаше утеха?...
Кой ще ме накаже и кой ще ми прости?...
И кой с глава наведена ще шепне "помогни"?...

DubTrip

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

1.5K 1

Закачка с Джак Бауер* 🇧🇬

Някой се опитва да разбие с чук плочките в банята на съседния апартамент. Звуците трещят като изстрели и се чуват чак долу, във фоайето. По пътя си събарят премръзналите чаши в празния бар, килват шапката на пиколото и продупчват последния брой на „Тримогили нюз”, подпрян в ъгъла на стойката за чадъ ...

Romanov

Prosa » Relatos

1.5K 1

Усещане за....(4) 🇧🇬

Усещане за ...... / 4 /
1
Стоеше безмълвен, взирайки се в далечината.
Усещаше влажното, нежното докосване на океанския бриз по кожата си и тялото му леко потръпваше от вечерния хлад.
Наблюдаваше океана пред себе си и сякаш се загубваше в необятността му... ...

LEOMAX

Prosa » Relatos

1.3K 2

Горският 🇧🇬

Вие знаете кой е Лъжлив Съби, нали! И в наше село го има, сигурно и по други места… Помня го, дете бях тогава, а днес е вече стар, ама си е същият – образ и половина. Той да ви разправи някоя история, лъжа да е, така ще ги нагласи нещата, че да му повярвате. Горски беше и като такъв се пенсионира. К ...

Stalev_

Prosa » De humor

1.6K 3

Правото да присъстваш или пристъп на разум 🇧🇬

Слушах внимателно партитурите на летния здрач- потни илюзии, копнеещи есен!
Няколко лениви мисли, търсещи покой на реализация.
Надпреварата е безсмислена игра. Винаги има първи сред пъргавите.
Родината е страна, която ражда. Флагът е следствие на жизненост.
Цветята обикновено са плод на трудолюбие и ...

pureblack

Prosa

1.5K 11

Изхакани мисли - част 18 🇧🇬

muhaninja

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

1.8K 14

Разпъването на Исус 🇧🇬

Седеше в ъгъла, прибрал колене в скута си и тъжно наблюдаваше човека пред него.
Екзекуцията беше утре, а нещастникът не знаеше, че поради видимата им прилика щеше да бъде разпънат на негово място. Не знаеше, че законът за Пилат се измерваше в количеството злато, а не в доказването на вината.
Исус бе ...

satanas

Prosa

888 2

Разходка по една пловдивска улица 🇧🇬

Елена обичаше ранните утрини, когато градът започваше да се разбужда, да се прозява и протяга сънено, а неустоимият аромат на кафе крадешком да се промъква под праговете на пловдивските домове, изкушавайки първите минувачи. Сега тя бавно вървеше по улица „Иван Вазов” и сякаш покрай нея къщите оживяв ...

Eia

Prosa

2.7K 3 17

Звезда в небето 🇧🇬

Защо не ме взе с теб...?
Защо ме остави тук сред грехове и болки...?
Поглеждам към небето, вдигам ръце и крещя...
Къде си...?
Коя от всички звезди си...? ...

DubTrip

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

1.1K 1

Може би... 🇧🇬

Колко пъти се взирах в твойте очи, без да зная какво изпитвам, колко ли пъти потъвах във тях и може би се влюбих... Може би обичах както никога досега, но нима оставих инатът да потъпче всички твои чувства и да захвърли толкова надежди и мечти? И остана един спомен за теб, който пари в душата ми и д ...

krasitoo

Prosa » Cartas

1.9K

В търсене на вдъхновение 🇧🇬

Беше изминала една година, откакто Явор бе поемал ей така към непознатото. За това време, несъмнено се бяха случили доста интересни неща с още повече повратни моменти. Началото на пътя бе близо, а с всяка секунда сърцето му препускаше все по-силно и по-устремено. Сигурно чак хората на метри от него ...

Eeyorestz

Prosa » Relatos

831

Защото я обичам: Не искам проклетата половина! 🇧🇬

- Тя наистина е прекрасно момиче! - каза Филип, седейки на леглото на спящия си брат.
Ерик отвори едното си око и погледна брат си. Реши, че е по-добре да изслуша какво има да му казва и чак тогава да реагира.
- Какво искаш? – попита той.
- Искам само да ти кажа, че се налага да отидеш при татко и д ...

cvetka-koketka

Prosa

1.4K

Боли 🇧🇬

Боли…
Когато те видях за първи път, така прониза съзнанието ми, замъгли погледа ми и разтуптя сърцето ми, че усетих болка. Истинска болка. Болеше ме, но бях щастлива. Осъзнах, че съм способна да обичам.
Когато усетих за първи път устните ти върху моите, дъхът ми спря. Не исках да поема въздух, за да ...

imperfect

Prosa » Cartas

1.6K 1 6

Душата на Ваня 🇧🇬

Душата на Ваня
На Ваня ù липсваше връзката с Бога и тя подсъзнателно се стремеше към него.
Междувременно Ваня чистеше, готвеше, переше, простираше, гладеше, гледаше двете си малки деца и ги готвеше за училище, работеше на две места, пазаруваше на старите си родители, а най-накрая, късно вечер, миг п ...

Раш

Prosa » Relatos

1.2K 1

Амулетът 27 🇧🇬

Наши дни
Жуженето на самолетните двигатели на Боинга се сливаше с тихото похъркване на професор Хари Коен, който бе задрямал преди час. Бе нощ и повечето от пътниците в икономичната класа спяха. Някои бяха закрили очите си със специалните наочници, които се раздаваха в самолета. Линда О’Браян седеше ...

aplamen

Prosa » Novelas y novelas cortas

1K 1

Изборът 🇧🇬

Ръцете ú бяха студени. Столът се впиваше в бедрата ú. Адски неудобно. И после спекулумът... И той бе студен и груб. Заболя я! Отправи остра забележка към гинеколожката. Тя надигна глава, погледна я учудено и каза:
- Тия опашки пред кабинета ми не са, защото прегледът е най-приятното нещо на света! С ...

l1l1t

Prosa » Relatos

967 2

Carpe Diem 🇧🇬

Толкова е прекрасно да летиш.
Не с балон, не със самолет, а с мисъл. Разперваш ръце и се извисяваш в небосвода.
Свежият въздух ободрява дробовете ти, лекият вятър докосва нежно бузите ти.
Летиш над вечнозелени гори, кристално чисти реки, спиращи дъха планини.
Горските животни вдигат очи към теб, пти ...

Julian--

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

1.4K

Наркоман по таван 🇧🇬

Наркоман по таван
Алегорични стенания пропиваха цялото му същество. Стенания на цигулка, чело, орган... Мисълта е бедна скитница пред гениалността на изкуството, сковаващо духа му сега, чак до всеки изминал момент на мехури спомен. Ще пребъде зависимостта, а знанието му в тоя утопичен миг нямаше веч ...

PetroffSlav

Prosa

1.4K

Цветна импресия 🇧🇬

Цветна импресия
Вместо небе, безкрайни полета синчец и незабравки, тук-там осеяни с маргаритки и минзухар. Вместо земя, есенни листа, смесени с желъди и диви кестени, блестящи от топъл дъжд.
Лалета покриват улици и булеварди, а площадите са ливади от алени макове сред едри листа папрат и лютика. Све ...

gudman

Prosa » Otros

1.3K 5

Европа 🇧🇬

Европа
Живеем в Сердика. В един блок на петия етаж. Стар и мръсен, празен апартамент. В хола - диван, в спалнята - спалня, в кухнята - маса. И навсякъде хлебарки. Току-що си продадохме телевизора. Нищо нямаме и ние, освен трите сака с дрехите ни и един леген. Червен. И пред нас, пред блока - тополит ...

StefkaGaleva

Prosa » Relatos

1.4K

Живот – реален и… - 2 🇧🇬

Протегна ръка и набра номера на родителите си.
- Мамо, днес няма да успеем да дойдем на обяд. Имаме малък семеен проблем, не се тревожи. Емил каза, че иска развод.
- Но… - усети недоумението и тревогата в гласа ù.
Майка ù беше твърда жена, която беше свикнала да се справя сама в живота, въпреки пост ...

Alina1

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.3K

Сънят 🇧🇬

Сънят
Тъмнозелените, кадифени завеси бяха спуснати. Прозорците затворени, за да се изолира шумът от преминаващите по булеварда коли. В стаята беше тихо. Слънчевата светлина не успяваше да си пробие път през завесите, но все пак осветяваше, макар и слабо стаята. Тя спеше - дълбоко и непробудно, за пр ...

NikitaYan

Prosa » Relatos

1.3K 2

Никола Фламел и "Живата роза" 🇧🇬

Часът за свиждане бе приключил. Голямата светла стая се изпразни. Обитателите на психиатричната клиника на улица „ Джеймс Баучер” 46 си отдъхнаха. Никой от тях не обичаше вторниците и времето за свиждане в тях. Жаклин обходи с поглед тихото помещение. Тя работеше тук вече трета година. Първоначално ...

l1l1t

Prosa » Relatos

1.3K 5

Който може 🇧🇬

Можем ли да заповядваме на сърцето си? Аз не мога! Това не го умея, а колко много исках да имам тази способност. Да захвърлям чувствата ей така, да забравям бързо болката и да бягам, когато не си заслужава. Да обичам когото трябва и да не очаквам прекалено много от всеки до мен.
Можем ли да заповядв ...

lility

Prosa » Otros

1.2K 2

"Пада лист от календара" 4 🇧🇬

Младостта продължава...
Вече си прехвърлила психологическата граница от 30 години. До вчера беше девойка, а вече си млада жена. Качила си някое килце, появил се е някой и друг бял косъм, някоя малка бръчица. Но какво от това, щом се чувстваш млада. И щом момчетата и мъжете все още се обръщат след те ...

slan4ogled

Prosa » Otros

1.4K 1

Майки16 - финал 🇧🇬

24. Присъдата
Вече два часа прокурор Каменов четеше обвинителната си реч. Цялата зала с нетърпения очакваше края ù, за да чуе какво наказание ще поиска Обвинението за такива тежки престъпления. Точно в 13 часа съдия Мария Петрова удари с чукчето и обяви прекъсване до 16 часа. И напусна тържествено з ...

gudman

Prosa

923 1

Мъжки разказ 🇧🇬

„Скъпо дневниче, днес…”, „скъпо дневниче” ли, кви ги пиша и аз, може ли да бъде по-гейско?” – последва дълбока въздишка, след което Виктор се просна на дивана и сложи ръце под тила си. Загледа се в тавана и се замисли:
- Ама и аз почнах като тъпите американци на психолог да ходя. Да се е*а в глупака ...

viki-dimitrova

Prosa » Relatos

3.2K 5

Изненадата 🇧🇬

( Посветен на дъщеря ми)
-А бре, Петре! Ке се спънеш, па ке се пребиеш, бе! – смееше се весело Недка. Драго ù беше да го гледа как уж върви напред, а пък цял се е извърнал назад към нея. Тя седеше на малката скамейка отпред до вратата. С една ръка засеняше очите си от слънцето, а с другата неволно п ...

siaina03

Prosa » Relatos

1.7K 3

Бисквитопродавачката 🇧🇬

Беше мрачен февруарски ден. Навън нямаше никой освен едно малко, слабо дете. То беше сгушило ръчички към тялото си и плачеше. Момиченцето се казваше Луси. Луси бе дошла в големия град от едно селце и двамата с баща си живееха сами. Тя бе изгубила майка си още на пет години. Всеки ден след жестоката ...

SweetDaniel

Prosa » Cuentos y obras para niños

1.7K 5

Девет часа 🇧🇬

Ако преди две години някой ми беше казал, бих го нарекла луд. Всъщност дори не бих му отговорила – толкова нелепо би ми прозвучало. И как не? Нали се сещаш за онези хора, които толкова разпалено ти обясняват нещо, че нямаш сила да им покажеш колко е несъстоятелно и просто се усмихваш на тяхното леко ...

Jade-

Prosa » Otros

986 2

Извън него 🇧🇬

Тя го обсеби от първия миг, в който я зърна.
Ако беше малко по-голям, сигурно щеше да се досети, че става дума за така наречената "любов от пръв поглед". Но тогава още не знаеше нищо за любовта. Тя просто му се стовари изневиделица и го свари съвършено неподготвен.
Това, че момичето беше от неговия ...

hristam

Prosa » Relatos

1.1K

Пътят към щастието 🇧🇬

Всеки от нас търси щастие и любов. Толкова вглъбени в това търсене, ние го подминаваме. Когато си казвате не е в мен вината. Лъжете се! Само вие и никой друг сте виновни за вашите неуспехи. Лесно е да прехвърлим вината на друг, но е трудно да погледнем реалната причина в лицето в случаят „огледалото ...

ivetoo90

Prosa » Otros

1.6K 1 3

Черно море 🇧🇬

ЧЕРНО МОРЕ
- Загоряла си.
- От морето е.
- И си се разхубавила.
- От морето е ...

StefkaGaleva

Prosa » Otros

1.5K 1

Cuentos y prosa de autores contemporáneos

Авторът винаги има право (3) За него, глупчото! 🇧🇬

Моят начин 🇧🇬

Недовършено! 🇧🇬

На добър час, тийнейджери от два века! 🇧🇬

Истествено! 🇧🇬

Смъртта трябва да почака 🇧🇬

Малките неща и простите истини 🇧🇬

Няколко въпроса 🇧🇬

Закачка с Джак Бауер* 🇧🇬

Усещане за....(4) 🇧🇬

Горският 🇧🇬

Правото да присъстваш или пристъп на разум 🇧🇬

Изхакани мисли - част 18 🇧🇬

Разпъването на Исус 🇧🇬

Разходка по една пловдивска улица 🇧🇬

Звезда в небето 🇧🇬

Може би... 🇧🇬

В търсене на вдъхновение 🇧🇬

Защото я обичам: Не искам проклетата половина! 🇧🇬

Боли 🇧🇬

Душата на Ваня 🇧🇬

Амулетът 27 🇧🇬

Изборът 🇧🇬

Carpe Diem 🇧🇬

Наркоман по таван 🇧🇬

Цветна импресия 🇧🇬

Европа 🇧🇬

Живот – реален и… - 2 🇧🇬

Сънят 🇧🇬

Никола Фламел и "Живата роза" 🇧🇬

Който може 🇧🇬

"Пада лист от календара" 4 🇧🇬

Майки16 - финал 🇧🇬

Мъжки разказ 🇧🇬

Изненадата 🇧🇬

Бисквитопродавачката 🇧🇬

Девет часа 🇧🇬

Извън него 🇧🇬

Пътят към щастието 🇧🇬

Черно море 🇧🇬

Cola