Cuentos y prosa — relatos originales de autores contemporáneos | Otkrovenia

Портрет - 17 част. Среща. 🇧🇬

Надявам се да си спомняте за тази история...
Картината е на художника Антоан Бланшар- "Старият Париж" се нарича... И е съотносима към времената на събитията в разказа.
Приятно четене!
Б.
Днес отново вали… Есен е и това си е нормално за Париж. Уличките на Монмартър са почти пусти - почти защото тук-т ...

kalin8

Prosa » Relatos

768 3

Спомен 🇧🇬

Спеше спокойно той, докато не го събуди поредният взрив. Отвори очи и погледна плъх тичайки из помещението. Той тръгна след него и го хвана, рече ми:
-Синко? - извиквайки се, - само да се бе родил по-рано и да бе видял каква храна имаше преди големия взрив, истинска храна, а сега ядем плъхове.
- Ще ...

Goran88

Prosa » Otros

1.1K 1

Психо (продължава) 🇧🇬

Как си? Добре. Защо дойде? Баща ми ме изпраща. Ти съгласен ли си да говорим? Да. Разкажи ми за струните? Той ококори очи. Знаеш ли за струните? Разкажи ми, след това и аз ще ти разкажа. Всичко е струни, които трептят. Различни трептения, различна енергия. Висока, честота, висока плътност, материя. Н ...

niko_niko

Prosa

1K

Из ,,Спомени от блатото" (2) 🇧🇬

Из ,,Спомени от блатото” (2)
.................................................................................................................
Най-трудният предмет в техникума си оставаше математиката. Доста двойки получихме, докато се научим как да се готвим по тази дисциплина. В основното училище ...

weary

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.5K

Черешова задушница 🇧🇬

„Ей, змийо летяща и зла,
страшна болест люта,
иди ти,
полети ти
в бялото тяло, ...

LordZombie

Prosa » Relatos

1.7K 1

Как да кажа... 🇧🇬

Как да кажа това
как неловко е
да те съветват от
хиляда места
и да не знаеш ...

energi4nata

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

1.4K

Здравето е най-ценното богатство (памфлет) 🇧🇬

Не те познавам, приятел, видиш ми се добър човек. Какво ме измъчва ли, ще ти кажа!
Не ме гледай такъв, че що-годе приличам на човек, а отвътре какво ми е, не знаеш, чурук съм като гнила ябълка, че то сърце ли не е, дробове, жлъчка и кръвно до тавана.
Писна ми от лекари. Аман от клинични пътеки, от к ...

georgovabc

Prosa » Relatos

3K 1

Първа и незабравима изгубена във времето любов 🇧🇬

Клепачите ми се отпускаха, изтощени от борбата с живота. Не исках да се предавам толкова лесно. Хиляди пъти се замислях за поне една причина, която би ме накарала да живея. Намирах я дълбоко в миналото си, където все още бях невинна и изпълнена с копнежи и мечти за едно бъдеще, което със сигурност н ...

elenasim1

Prosa

1.1K 33

Идиот 🇧🇬

Идиот!
За мен става дума.
Не премигвай!
Чудя се и се мая, какъв беше тоя мой късмет. Защо, кога бях още младо момченце, и пикаех още по шумките и се оглеждах накъде да свърна, не се намери един-единствен познат, който да ми каже:
- Върви, трябва да вървиш, но да не си тръгнал натам, дето се фишкат, ...

IvanStefanov

Prosa » Relatos

950 6

Амулетът 16 🇧🇬

Александрия -1971 година след Христа
“Принцесата на Египет” бе акостирал преди час в пристанището на Александрия и част от туристите вече го напускаха по спуснатия до кея трап. Денят бе слънчев, морето спокойно и към брега подухваше лек хладен ветрец.
“Тази партида туристи имат късмет с времето” – п ...

aplamen

Prosa » Novelas y novelas cortas

894

Синеоката 🇧🇬

Живееха на последния етаж. Също като в песента „Богатство” на група Тангра.
– Отивам на кино! Ще дойдеш ли? – попита Страхил.
Съквартирантьт му поклати отрицателно глава – оня характерен само за българите жест, който навсякъде по света се приема като знак на съгласие. Дори не вдигна поглед от кръсто ...

maistora

Prosa » Relatos

2K 2 31

Любовният парад 🇧🇬

Превръщам се в сянка. Все по-осезаемо е.
Легнах и дишах цигарата си. Врязвам се в спомените и режа на едро. Мисля си "Като по чудо съм останал жив/а" и "Нищо не си спомням". Люшкам се на онази люлка - "ту мъж, ту жена, ту мъж, ту жена'' и все по-тихо става.
Бедрата ми пулсират и съм телесен. Болезне ...

kyra

Prosa » Relatos

745 1

Избор 🇧🇬

Аз направих своя збор. Все още не знам къде точно ще ме отведе. Не знам дали е правилен или грешен, но знам, че сега съм по-щастлива.
Щастието ли? Трудно е да се определи, просто го чувствам. Усещам докосването му вътре, дълбоко в душата си. Сякаш я гали с пръсти, минава през сърцето ми като едва до ...

lility

Prosa » Otros

967 2

Клонче от върба 🇧🇬

Нов ден. Посреща ме свежото утро. Нов свят. Откривам те отново, но нямам какво да ти дам. Имам само едно клонче от върба. Едно-единствено клонче, поело радостта и болката. Толкова е мъничко, а колко много е видяло. Стояло в топлата земя, завличано от бури, ветрове, прехвърляно насам-натам, летяло в ...

magdalina7

Prosa » Otros

860 2

Не си играй с мен 2 🇧🇬

Времето не даваше признаци за по-хубав ден от вчерашния. Почти си бе стегнала багажа, когато се позвъни на вратата. Ния потича боса по студения под към вратата да отвори. На прага с една голяма и изящна червена роза стоеше Николай.
- Здравей, мила - целувайки я нежно по нежното ù пребледняло лице.
- ...

ivetoo90

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.2K 2

Психо (откъс) 🇧🇬

Той отвори очи и стана. Погледна телефона: девет и трийсет. Нормално. След час вече беше закусил и пиеше сутрешната чаша чай. Телефонът звънна. Непознат номер. Той вдигна. Ало. Да. Слушам ви. Да. Заповядайте. Да, ще бъда тук. Довиждане.
След трийсет минути човекът дойде. Слаб, с дълго палто, изглежд ...

niko_niko

Prosa

1.1K 2

Въплъщението на сатаната (1-ва част) 🇧🇬

Ухапването
(ужаси, да не се чете от лица под 18 години)
Къщата се намираше на доста диво място, потънала в ярка тучна зеленина. Бенджамин я гледаше с любов и умиление, защото тя вече бе негова, само негова. Многобройните проблеми, свързани с покупко-продажбата на имота, с оправянето на множеството д ...

donkooooo

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.2K 10

Из "Спомени от блатото" (1) 🇧🇬

Из ,,Спомени от блатото" (1)
Преди пoвече от десетина години една моя позната учителка в механотехникума ,,Д-р Никола Василиади” в Габрово (сега политехническа гимназия) ме покани в часа на класния да разкажа на учениците от нейния клас спомени от времето, когато аз съм бил ученик в това училище. От ...

weary

Prosa » Novelas y novelas cortas

2.7K 2

Инодушците 🇧🇬

Аз съм войник. По душа съм войник. И вярвам, че има и други от моя вид, които преструвките, лъжата, лицемерието и подлостта не са успели да клонират в матриците си. За нашия вид трябва да се знае малко. Ние живеем в битките си и това, което печелим от тях, просто обичаме. И как само обичаме! Обичаме ...

Лепидоптерия

Prosa » Otros

1.1K

Приказен риболов 🇧🇬

Ето, че най-после получих отпуск и се впуснах в приключението "риболов с надуваема лодка". Това беше стара моя мечта и когато Стамат ме покани да запълня третото свободно място в неговата певеце - "робинзонка", не се поколебах и за миг. Натоварихме такъмите, забравихме помпата и ето ни на път за язо ...

popolo

Prosa

803 1

Баркодът на Сизиф - откъс от романа 🇧🇬

16. Радост
Холосите ù присъстваха на всеки купон. Вместо своето тяло, повечето момичета и жени, ползваха нейното за аватар в мрежата. Вместо екстракт на фатална жена, имаше поглед на незабравима. Статистиките сочеха, че за нощ се теглят два милиарда сънища с нейно участие. Милиард и осемстотин потре ...

cefules

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.3K 1

Сватба 🇧🇬

На сватбата дойдоха две бивши приятелки на младоженеца и един бивш приятел на булката (нейната първа ученическа любов). Идеята да ги поканят, малко ексцентрична наистина, принадлежеше на младоженката - актриса в местния театър, с която съпругът ù - адвокат, леко неохотно се бе съгласил.
Двете жени б ...

slan4ogled

Prosa » Relatos

1.2K 7

Детски мечти 🇧🇬

Заваля. Капките бавно се пронизваха през клоните на дърветата и се сливаха със земята. Пролетният дъжд подплаши играещите деца и те се затичаха към блоковете си.
‘И тая криеница не я доиграхме...‘ помисли си Митко.
Компанията се разотиде, играта се развали, а над навъсеното априлско небе останаха са ...

sols

Prosa » Relatos

4.8K 1

Сънувах го... 🇧🇬

Сънувах го… Беше по–красив от всякога и най–хубавото: беше мой… Говорехме с часове, смеехме се и се забавлявахме, докато не я видях - нежно-груба сребърна халка на безименния му пръст… Стоеше красиво, но грубо напомняше: Не го докосвай, той е мой… Върху халката беше изписано име… Името на другата... ...

bradshaw

Prosa » Relatos

1.2K 3

Тежи ми... 🇧🇬

Тежи ми фактът, че
всеки опитва се да ми се
качи на главата, уви...
Всеки дава си съвети
и на никой не му пука за това, ...

energi4nata

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

1.5K 1

Всичко / Everуthing 🇧🇬

Всичко... Какво бе всичко? Животът, смъртта, денят, нощта, залеза, зората... За мене всичко се криеше в едно просто шестбуквено име. Неговото име... Име, което ме преследваше навсякъде и не ме оставяше да го забравя... Име, което не можех да притежавам и поради твърде високата му цена. Цена, непосил ...

bradshaw

Prosa » Relatos

1.1K 2

Гробът на Димо (първа и втора част) 🇧🇬

ГРОБЪТ НА ДИМО
Между селата Извор и Дебели лак се намира баирът
Котеш. На него била крепостта на някой си цар Котис, а под
крепостта било селището Оролаци. Между Дебели лак, Егълница и
Блатешница в местността Шундола също имало голямо селище. ...

khanas

Prosa » Novelas y novelas cortas

6.1K 4 8

Страх ме е... - продължение 🇧🇬

Шшшт... Опитай се да си по-тих. Видя ли какво му се случи на предишния бял лист?
Да, скъсах го. Но после се появи тя. Пак в бяло беше облечена, но изглеждаше различна. В очите ù нямаше страх.
Без да ми говори, разбирах, че мога да ù поверя малката си тайна. Тя грижовно събра накъсаните му части и ги ...

elenasim1

Prosa » Otros

1.1K 21

Разплата 🇧🇬

Старият манастирски монах беше излязъл на сутрешната си обиколка в околността. Той заобиколи черквата и пое по един тесен път, водещ надолу към реката. След като се огледа, забеляза в далечината силует. Отецът се приближи и видя, че е момиче - младо, петнадестгодишно някъде. Къдравата му черна коса ...

AxlSaint

Prosa » Relatos

2K 2

Светулка 🇧🇬

Една светулка влезе в стаята ми тази вечер. Донесе мъничко сияние в тъмнината. Успя да оживи предметите, прелитайки с крилца около тях. И мрачното лице със своето фенерче озари. Една светулка толкова обикновена. Тя може да лети и свети и не търси смисъл в себе си. Една светулка толкова обикновена е ...

ivelina90

Prosa » Otros

1.3K

Желание 🇧🇬

Искаш нещо. Искаш го толкова силно, че дори не успяваш да се наспиш, защото разни мисли те държат буден... А знаеш, че не можеш да го имаш... Ставаш и чак тогава осъзнаваш колко е студена нощта и леки тръпки плъзват по тялото ти от отворения прозорец. Поглеждаш навън, а улицата долу е празна, тиха и ...

sols

Prosa » Otros

1.4K 1

Осъзнаване - от втора част на романа /17 и 18/ 🇧🇬

XVII
Продължително звънене на входната врата ме накара да оставя Доброславовото житие. Вече бях чевръст и успях да отворя без залитане и почти без влачене ни на ляв, ни на десен крак. Двама жандармеристи веднага ме подхванаха здраво от двете ми страни, сякаш знаеха, че съм пострадал и ги беше страх ...

Eia

Prosa » Novelas y novelas cortas

1K 15

Хиляди пластове цигарен дим 🇧🇬

"Трябва да спра цигарите..." Помислих си, докато гасях поредния фас. Този ужасен навик ми беше останал от студентските години... Спомням си как ненавиждах цигарите. И как обичах дългата си коса. Какви къдрици имах.
***
Всички тези спомени ме връхлетяха в деня, в който видях причината да си отрежа ко ...

darkness

Prosa » Relatos

1.6K 8

Изгряващо слънце (първа глава) 🇧🇬

Първа глава
Зад един голям дървен прозорец, на канапето седеше Катя. Отново беше замислена и неспокойна. До вчера беше толкова щастлива и не знаеше как да изкаже радостта си, а сега бе подтисната и тъжна. От очите ù се прокрадваха сълзи. Те се опитваха да надделеят, но тя все пак ги спираше. Седеше ...

diana1992

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.1K

Медальон 🇧🇬

Слънцето напада с жълтия си чук и ме разплесква върху наковалнята на асфалта. Удар след удар и ето, че послушно започвам да променям форми. Палещите звуци галят, шептят, приласкават госпожа Метаморфозата. Ето я и нея – с лек вечерен тоалет по пладне и с изискани маниери на прикрита кучка. Аз съм неи ...

popolo

Prosa

866

Начинът, по който трябва да изживеем живота си 🇧🇬

Животът никога няма да бъде това, което искаш. Ще се променя, както всеки ден изгревът и залезът са различни, както всеки ден е неповторим. И трябва просто да го изживеем, без да се опитваме да го разберем.
Не е трудно да сме щастливи. Първо трябва да си го позволим. Можем някак по-лесно да се научи ...

lility

Prosa » Otros

1.8K 1

Сива 🇧🇬

Тя го чакаше да се върне. Гледаше мълчаливо през прозореца и за нищо не мислеше. Масата беше готова - салата, чаши, чинии за супа, за основното, прибори. Салфетки... А, салфетките беше забравила. Стана, отвори шкафа, камбанката, закачена на дръжката му, иззвъня и извади жълтите салфетки. В този моме ...

Milimili

Prosa » Relatos

1.9K 4

Написах призори... 🇧🇬

на Георги
Времето се ниже бавно на гердан от километри разстояние. И всяко мънисто е капка очакване, и всяко мънисто е мъничка болка, и с всяко мънисто герданът е все по-дълъг и все по-тежък. А как искам да мога с ножица от пръсти да срежа злата верига! Да хвърля всичките ù грозни дрънкулки в бардак ...

ivelina90

Prosa » Otros

1.3K 1

Страх ме е... 🇧🇬

Добре. Знам, че звучи много странно, но аз трябва да споделя с някой. Не виждам да открия доверие към когото и да било, затова ще опиша страховете си върху теб бял лист. Нито говориш, нито би ме предал особено, ако си те съхраня на сигурно място. Да, преследват ме. Искат нещо от мен, но още не съм р ...

elenasim1

Prosa » Otros

1.1K 14

История с дъждове (Из "Приказки за необратимото") 🇧🇬

Тръгваше си…
Върху пианото ми една пеперуда прелистваше някакви ноти… с криле – вместо пръсти! Не успявах да зърна фактурата, може би беше нещо от Лист… или Рахманинов… Помниш ли как ти свирех по тъмно… ей така – без да палим свещите… помниш ли?
И онзи смях… и ръцете ми в твоите, само малко ми трябв ...

beti

Prosa

1.2K 9

Cuentos y prosa de autores contemporáneos

Портрет - 17 част. Среща. 🇧🇬

Спомен 🇧🇬

Психо (продължава) 🇧🇬

Из ,,Спомени от блатото" (2) 🇧🇬

Черешова задушница 🇧🇬

Как да кажа... 🇧🇬

Здравето е най-ценното богатство (памфлет) 🇧🇬

Първа и незабравима изгубена във времето любов 🇧🇬

Идиот 🇧🇬

Амулетът 16 🇧🇬

Синеоката 🇧🇬

Любовният парад 🇧🇬

Избор 🇧🇬

Клонче от върба 🇧🇬

Не си играй с мен 2 🇧🇬

Психо (откъс) 🇧🇬

Въплъщението на сатаната (1-ва част) 🇧🇬

Из "Спомени от блатото" (1) 🇧🇬

Инодушците 🇧🇬

Приказен риболов 🇧🇬

Баркодът на Сизиф - откъс от романа 🇧🇬

Сватба 🇧🇬

Детски мечти 🇧🇬

Сънувах го... 🇧🇬

Тежи ми... 🇧🇬

Всичко / Everуthing 🇧🇬

Гробът на Димо (първа и втора част) 🇧🇬

Страх ме е... - продължение 🇧🇬

Разплата 🇧🇬

Светулка 🇧🇬

Желание 🇧🇬

Осъзнаване - от втора част на романа /17 и 18/ 🇧🇬

Хиляди пластове цигарен дим 🇧🇬

Изгряващо слънце (първа глава) 🇧🇬

Медальон 🇧🇬

Начинът, по който трябва да изживеем живота си 🇧🇬

Сива 🇧🇬

Написах призори... 🇧🇬

Страх ме е... 🇧🇬

История с дъждове (Из "Приказки за необратимото") 🇧🇬

Cola