Prosa - historias eróticas y de humór de autor,fantasy y novela

Ширин 🇧🇬

ШИРИН
Предстоеше ми пътуване до Афганистан и Пакистан, но валидността на жълтия ми паспорт за задължителните ваксини бе изтекла. Веднага отидох при моя близък приятел Николай Николаевич- главен лекар в най-голямата болница в Техеран. Тази болница беше построена от бившия СССР, а и целият персонал бе ...

ХристоЗапрянов

Prosa » Relatos

2011-05-15T00:07:31+03:00 2.1K 15

Арабският принц 🇧🇬

Арабският принц
Помня първия път, когато ясно го съзрях в съзнанието си. Бях на не повече от две или три години, но имах усещането, че съм живяла векове. Всяка нощ, когато попадах в прегръдките на мама, подготвях душата си за поредния полет извън времето и пространството, прекрачващ граници и стопяв ...

hamdan

Prosa » Relatos

2011-05-14T16:29:41+03:00 1.8K 1

Французойката 🇧🇬

-Вие не сте вие! – отсече нотариус Дечев, бързо местещ неспокоен поглед от очите на клиентката си към личната й карта и обратно. –На документа ви за самоличност пише, че сте с кафяви очи, а вие сте с теменужено – сини. Другите черти на лицето ви напълно си съвпадат с тези от снимката.
Младата мургав ...

Eia

Prosa » Relatos

2011-05-14T14:56:04+03:00 1.9K 18

Може би любов 🇧🇬

Аз съм Венера. Едно обикновено момиче с мечти и сърце - поредното самотно и разбито. Предполагах, че очакваше да прочетеш поредната трогателна и щастлива история, но няма. Не всичко, което ни се случва в живота, е с розов оттенък. Не искаме да си спомняме някои неща, но не можем да избягаме от минал ...

heartless-girl

Prosa » Relatos

2011-05-13T21:36:32+03:00 1.6K

Вкусът на бонбон 🇧🇬

- Другарят Димитров умрял – измърмори татко.
- Как така? - подскочи мама.
- Дошло му времето, умрял - приключи баба.
- Сега какво ще правим? - проплаках аз.
- Пак ли ще се върнат фашистите? - попита голямата сестра. ...

Volter

Prosa » Relatos

2011-05-13T20:59:25+03:00 864

Аз не съм диригент 🇧🇬

- Чуйте сега, това е важно, всички, които в момента сте тук, за да четете, казвам ви напълно отговорно, че имате сериозни основания да се чувствате много по-умни от другите, които не са, защото... ами тия, дето не са го направили, просто не са наред! Кълна се, няма как да сте на по-подходящо място, ...

Kuzmo

Prosa » De humor

2011-05-13T20:54:49+03:00 1.3K 1

Сродни души 🇧🇬

Сродни души
Лежах на кушетката за пореден път. Психоложката ме гледаше внимателно, преценяваше подбора на думите ми, наблюдаваше всеки мой жест. Всичко си записваше в черен тефтер с грозна подвързия. Седеше на коженото си кресло, кръстосала важно крака. Очилата ù с червени рогови рамки стояха на сре ...

radost92love

Prosa » Relatos

2011-05-13T20:20:01+03:00 2K 2

В стаята на Рони 🇧🇬

Отидох на срещата три минути по-рано. Облеклото ми - сив шлифер, добре изгладен панталон със същия цвят и бяла риза, притисната от широки тъмносини тиранти, деликатно загатваше за синхрона между тайнственост и доверие, които всеки частен детектив е редно да притежава. Спрях за миг, преди да натисна ...

smelo_sarce

Prosa » Relatos

2011-05-13T20:10:54+03:00 938 1 1

Петък - тринадесети 🇧🇬

Адвокат Вескова излезе от нотариалната кантора позеленяла от яд. Тъп нотариус! Да се изразявала по-грамотно в акта! Дребнав човек – вместо да обръща внимание на спазването на основните правила, на важните неща, той ще я връща, че написала „парцал”, вместо „парцел” и „гъзопровод”, вместо „газопровод” ...

Eia

Prosa » De humor

2011-05-13T15:29:40+03:00 2.1K 18

Даница - I глава 🇧🇬

Сънуваше Мито. Пламъкът любеше медените тасове и сахани. Като обичана жена, медта стенеше, разнежена. Че и в съня се иска майсторлък, да запаметиш цвета и силата на огъня и да ги пренесеш в делника. Разгори ли се като страст, огънят опожарява дланите... А калайджията Мито го укротяваше с погалване, ...

azura_luna

Prosa » Relatos

2011-05-13T10:55:58+03:00 3K 3 37

До последната лъжа 🇧🇬

Знаеш ли? Животът бе по-красив, когато между нас нямаше лъжи. Когато приемах фактите и знаех, че болката ми е постоянна. Че тя всеки ден ще бъде в мен. Когато знаех, че държиш други ръце, че целуваш други устни, че друго тяло ти принадлежи. Да! Беше тежко. Не отричам, че и мен ме болеше, но тогава з ...

lility

Prosa » Cartas

2011-05-13T10:46:52+03:00 1.5K 3

Любовта казва всичко 🇧🇬

Всички хора са братя, но не всички по разум.
Но в едно съм сигурен -
имаме кръвна връзка помежду си
и това е Любовта.
Тя е универсален приемник и ...

muhaninja

Prosa » Otros

2011-05-13T10:17:53+03:00 1.2K 4

Накъде пътуват умрелите 🇧🇬

Краят на всички краища е един и същ. Просто край или на галено „крайче”. Там до скършеното на две крушово дърво, до стария напукан от времето камък, в неудобното легло, по средата на пътя или в канавката. Той винаги изглежда по един и същи начин. Това е единствената истина в живота, та чак до самия ...

stanef

Prosa » Relatos

2011-05-12T23:38:48+03:00 1.1K

Безмисленост 🇧🇬

Да напиша нещо, но какво да е? Не знам къде отива мисълта ми... безпомощна съм да я следвам и не искам… безнадеждна пустота във мене е… и самота кънти в ушите ми…
Да напиша нещо, но какво ли? За живота ли да е, за любовта ли... за нещо друго или пък за спомена... за нищото, което имам или другото…
Д ...

akfets

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2011-05-12T22:16:56+03:00 1.4K 3

В името на Хари Потър (Трета част) 🇧🇬

.
.
Трета част
„Не споменавай напразно името Господне”
Слънцето вече клонеше към залез, но се туткаше по небето, за да гледа какво става на площада във Ватикана. А там имаше голямо оживление. ...

The_Crimson_King

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

2011-05-12T22:14:40+03:00 2.5K 1

Задавам въпрос? 🇧🇬

Ако сняг завали през август,
всички ще се учудим...
Но ако видим човек да плаче,
всички ще го подминем
и никой няма да попита ...

energi4nata

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2011-05-12T22:10:43+03:00 1.3K 1

Сериозният разговор 🇧🇬

- Мамо, искам да поговорим. – Каза задъхано петгодишният ми син. – Ама, сериозно. Искам да те попитам някои неща, на които вярвам, че ще получа отговор.
Усмихнах се, поглеждайки в огледалото на колата и се учудих колко бързо растеше малката ми душица.
- Разбира се, че ще опитам да ти дам най-всевъзм ...

elenasim1

Prosa » Otros

2011-05-12T16:53:55+03:00 1.2K 26

За женското приятелство или историята с ликьора “Мор дьо Роа” 🇧🇬

За женското приятелство или историята с ликьора “Мор дьо Роа”
Вила “Дъбрава” се намираше в Троянския Балкан. До нея се стигаше с джипове по лъкатушещ път. След отбивката от главния път се пътуваше около час.
Инспектор Петров пристигна с полицейски кортеж към 12.30 на обяд на 4 април и влезе във вила ...

radost92love

Prosa » Otros

2011-05-12T15:35:50+03:00 1.4K

Животът свършва като песен! 🇧🇬

Животът свършва като песен!
Пее ми се, но сълзите отнеха ми всичко, което притежавах. Няма ги думите, мелодията, свободата, нито трепета от първата целувка – дойде и моят ред нечакан. Като затворник в града студен и мрачен, блуждая, ала надеждата все по-трудно успявам да намеря. Какво спечелих, отка ...

Nos7radam

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2011-05-12T11:01:46+03:00 1.1K

Различните - част шеста 🇧🇬

РАЗЛИЧНИТЕ - част шеста
(Баба Станка)
"Здравей, младо момче!
Аз съм баба Станка. Но ти може да ме наричаш баба Таня. Даже това "баба" може и да не го използваш. Писала съм, че съм на 75 години. Между нас да си остане, това не е истина. На 78 съм.
Скрих три години, за да съм по-интересна. Загубих дру ...

nikjelev

Prosa

2011-05-12T10:47:27+03:00 1K 7

Отвъд времето 🇧🇬

Влудяващото тиктакане на часовника. Половин час до полунощ. Дъждът навън стеле сива пелена. Не е спирал целия ден.
Оглеждам се. Разхвърляна хотелска стая в съмнителeн квартал на противен град.
Какво правя тук?
Затварям очи, а в главата ми все още кънтят токчетата ми по влаковия перон. Пристигнах таз ...

cappuchina

Prosa » Relatos

2011-05-12T10:45:00+03:00 849

* * * 🇧🇬

Завой наляво, после надясно, после пак наляво и бях там. Отново онази стара изоставена фабрика. Пак имаха някаква работа за мен. Винаги имаше нещо. Влязох навътре и видях онзи, наемника, от предния път. Ухили се до уши като ме видя и бързо се приближи.
- Имам подарък за теб! - каза той нетърпеливо к ...

JessieJ

Prosa

2011-05-12T10:42:52+03:00 1.1K

Една среща, двама души и начало на два нови живота 🇧🇬

Вчера, на 31.01.2009 г. решихме с Мартин да опитаме пак, пък ще видим какво ще излезе. Писах на Митко следния СМС: ''Митко, ти много ме нарани. Мартин пожела да опитаме отново и аз се съгласих. Искам да започна живота си наново. Искам мъж, на който да вярвам, който да не ме лъже и който да иска да е ...

siiv

Prosa » Otros

2011-05-12T10:17:33+03:00 963

Отражение 🇧🇬

В очите ми се отразявахте. Ти... там... с нея...
И в тихо безмълвие откривах все повече и повече неща, за които си струва да боли... Усмивката, която търсех в онези дъждовни сутрини над чашата с кафе – студено и горчиво... Усмивката, с която се чувствах и аз по детски щастлива... Усмивката, която дн ...

sols

Prosa » Cartas

2011-05-12T10:14:18+03:00 1K

Обич... 🇧🇬

Мислех, че някога ще те забравя... Мислех, че няма повече да те сънувам... Ти замина и това бе моят шанс! Но уви, завърна се отново и всичко пак взе да се повтаря... Надеждата, че ще те видя... Трепването всеки път, когато това се случи... Непоносимото желание да съм винаги с теб...
Гледам снимките ...

murtvata

Prosa » Cartas

2011-05-12T10:12:56+03:00 1.2K

Афоризъм 2 🇧🇬

Ние идваме на земята, за да изкупим своите грехове, а любовта е начинът, чрез който
душите ни се връщат отново в рая.

momo752

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2011-05-11T20:20:53+03:00 1.2K

Пробуждането - 2 глава 🇧🇬

Втора глава
Целият ден бе дъждовен. Небето се стъмни още в четири часа и когато погледнах през прозореца в часа по история, за момент ми се стори, че това е последният ми час и че най-после ще мога да си тръгна. Но, уви, имах още цели два часа, а от историята оставаха още 20 минути, изпълнени от ску ...

mars15

Prosa » Novelas y novelas cortas

2011-05-11T20:14:37+03:00 1.2K

Амулетът 11 🇧🇬

Египет, 870 година преди Христа
Бе средата на шему[1]. Бубастис отново се бе превърнал в море от хора, музика, цветове и танци. Тесните улички на града се бяха изпълнили с тълпи от празнуващи мъже и жени, които под звуците на флейти и дайрета се бяха отправили в една посока – към центъра, където се ...

aplamen

Prosa » Novelas y novelas cortas

2011-05-11T20:00:07+03:00 976

Живко 🇧🇬

Димо бе от мъжете, които се опитваха да стоят изправени, но все по-трудно запазваха равновесие. Животът някак на шега го пързулна и докато да се усети вече бе разведен, с детенце, което живееше при бившата му съпруга. Самотата го притискаше, но поне в работата намираше някакво разнообразие. Озовеше ...

Eia

Prosa » Relatos

2011-05-11T19:43:47+03:00 1.3K 14

Нечовешко унижение 🇧🇬

Н Е Ч О В Е Ш К О У Н И Ж Е Н И Е
Току-що си пренесохме багажа в нова квартира. Стар етаж, със стари хазяи. Ние ще ползваме старата спалня. Стар гардероб и стар, обикновен салонен бюфет. Цялата спалня мирише на старо и цялата къща. Не смея да помръдна. Гледам скупчения багаж и се вцепенявам още толк ...

StefkaGaleva

Prosa » Relatos

2011-05-11T14:29:15+03:00 1.5K 6

Прости ми 🇧🇬

Прости ми
Прости ми думите, с които нараних те…
Не ги мисля, те са моята защитна реакция към теб…
Прости ми действията, с които нараних те,
те са липсата на разум в моя ден… ...

zaikobaikokukuraiko

Prosa » Cartas

2011-05-11T14:25:16+03:00 1.8K 1 1

* * * 🇧🇬

Шестнайсетгодишен, пускащ дълга коса, без да знае защо точно го прави, но сигурен, че ще го направи... Слуша скорпиънс, баладите. Пълни с красиви чувства. Малко тъжни, малко минорни и много красиви! Това съм аз, преди няколко години. Спомням си го този ден. Усещах, че нещо се случва с мен. Виждах ги ...

bet365

Prosa

2011-05-11T09:51:16+03:00 977 2

Маска 2 🇧🇬

Плени ме в мига, в който те видях.
Плени ме чаровната ти усмивка и искрящите ти очи.
Плени ме твоят танц под звуците на музиката.
Харесвам те, но ти не знаеш.
Постоянно си в мислите ми. ...

jgo

Prosa » Cartas

2011-05-11T00:10:59+03:00 980 1

Врагове 🇧🇬

Когато приключи полската работа, през деня баща ми ходеше с овцете.
През нощта – дядо.
Той беше първият в селото, който се „записа“ в ТКЗС-то.
Земята се водеше на негово име.
Имуществото и животните по старшинство, пак на него. ...

Volter

Prosa

2011-05-10T22:04:05+03:00 748

Отговор 🇧🇬

Отговор
Тишина, спокойствие и сивота около мен бележат вечността. Аз съм душа, чакаща ред да сложи лице, да стане човек с биещо в гърдите сърце. Идвам от там, където се раждат безсмъртните души и чакат на опашка за кръговрата на живота. Чакат ред, име да получат и смъртни да станат. Като цяло това е ...

SouL_SkaR

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

2011-05-10T21:59:23+03:00 863

Безразсъдно съчинение 🇧🇬

БЕЗРАЗСЪДНО СЪЧИНЕНИЕ
Думата сарказъм, преведена от гръцки, значи -
късам месо
Седнала съм в Градската градина. Обичах я – градината. Вече не ми се сяда там. Може би ме надушват някакви интелигентщини. Нападат ме, а те, както се знае, не са интелигентни. Менте! От едната ми страна играят шах и комар ...

Wali

Prosa » De humor

2011-05-10T21:53:36+03:00 1.3K 5

Монолог с въпроси 🇧🇬

Колкото и страници аз да напиша, не ще опиша това, което изпитвам към теб. Да събера мислите си на листите не бих могла, защото с всеки ден всичко гори и се разпалва в мен, лежи на сърцето ми и копнее за теб, за частица внимание и да те види отново… Желанието е толкова голямо, че всеки изминал ден в ...

petq-marinova

Prosa » Cartas

2011-05-10T21:41:33+03:00 1.3K

Като 🇧🇬

Като вятър без скорост.
Като море без бряг.
Като огън без пламък.
Като музика без ноти.
И летях нагоре, ...

doych

Prosa » Otros

2011-05-10T21:35:12+03:00 776

Съсипването на Райската градина 🇧🇬

Съсипването на Райската градина
Еден е от планетите, които се срещат толкова рядко, че с право носи името си “Райска градина”. Тя е сякаш копие на Прародината Земя по големина, гравитация, атмосфера. Има подобни климатични пояси, морета, реки и езера. Има богата растителност и животински свят. Не е ...

karnobatlova

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

2011-05-10T21:34:17+03:00 1.5K

От 6 декември 2007 г. до 9 декември 2007година 🇧🇬

ОТ 06. XII. 2007 И 09. XII. 2007 Г.
Цялата съм в кръв. Седя в тоалетната и от мен падат като топки за тенис – огромни парчета кръв. Ужасът ми е огромен. Превръзките си сменям на всеки 5 минути. Тръгвам си от работа. Два километра вървя пеш и през целия път усещам как на тласъци, тласъци тече кръвта ...

StefkaGaleva

Prosa » Relatos

2011-05-10T18:07:16+03:00 1.1K 2