Cuentos y prosa de autores contemporáneos

42.2K resultados

Будали 🇧🇬

По онова време наше село си беше многолюдно и училището си бе училище, а не кокошарник, и читалището - читалище, с каквито искаш книги и дори с киносалон в него, а не беше кръчма, както е днес, че даже и църквата си беше църква и не й бяха изпокрали още иконите. Та в една от тогавашните зарани Попов ...
1.2K 26

Битката 🇧🇬

1.
- Ще закъснееш, Тайсън! – провикна се от стълбите Слай. - Или може би искаш да те потроши?!
- Спокойно! - отвърна Тайсън със сънит глас. - Какво толкова? Досега не съм закъснявал за срещите си. Какво има за закуска?
- Пържени филийки по мексикански.
- Люто? - ококори се Тайсън. ...
1.3K

Среднощният пазач 🇧🇬

С капките дъждовни...
Унесен в скрит покой.
Аз търся думите, довели ме до тук.
Камбанен звън... топовен гръм -
разнесе дим във въздуха! ...
1.2K 1

Мисли за неудобните криле 🇧🇬

на алгор за вдъхновението
Крилете са тежък товар в свят, в който безкрилите са неудобно много.
Крилете са бомба със закъснител. Винаги могат да поникнат неочаквано.
Крилете са алтернативен източник на енергия, сравним само с вятърните мелници.
Крилете са люлка за безкрилите, които докато се люлеят, ...
1.4K 4

"Спортпалас" се мести на село при баба и дядо 🇧🇬

Точно преди четиридесет години бях новобранец в Спортната школа, там от всички сгради сега е останала само тази на музея ”Земята и хората”. Клетвата отмина и в началото на декември всички лекоатлети заминаха на лагер за десетина дни в ”Спортпалас”, на Златните пясъци. Само аз и адашът Любомир Прандж ...
787 2

Страх 🇧🇬

Цяла вечност стоя тук и наблюдавам. Гледам влакчето в увеселителния парк. Най-високото, най-бързото, най-красивото, най-опасното. Толкова много искам да се кача, а толкова много ме е страх. След всяко следващо кръгче съм готова да го направя, събрала съм нужната смелост, понечвам да седна във вагонч ...
1K 3

Дзен и желанието да разказваш истории 🇧🇬

Предговор
Всички събития, които са поместени тук, действително са се случили. Единствените неточности са свързани с времето (климата) на 11 декември 2009 г. в София и идеите за бъдещето. Това беше направено заради порочната практика да се говори за времето, когато няма какво да кажеш на някого – бил ...
1.1K

Моля те, съдба! 🇧🇬

МОЛЯ ТЕ, СЪДБА!
Вълненията остави на мен! Това е един смешен карнавал от страсти, въображения и семеен скандал. Дали да ти го кажа, ама не искам да споделям това мое желание, което ме привлича като магнит в сляпата действителност. Моля те, съдба, дай малко шанс на мен, пред която се изпречи ти! Тя - ...
895 1

Дневник. Малко политика. 🇧🇬

Скъпо дневниче,
Вече трети ден наблюдавам как тазсутрешните дъждовни капки се стичат по прозорците, тъжни като първокурсник след изпит по ЛТЗ. Боли ме главата, като че съм същият първокурсник пет дни след проваления изпит. Когато не вали, столичната мъгла носталгично ми напомня за отминалата ми непр ...
958

Жертвоприношение. 🇧🇬

Пръстите ти са ръждясали решетки на затвор. Ако случайно се допра до тях, ще се заразя с нелечима болест. Късно е. Отдавна ти вярвам.
Пръстите ти са остри ножове. Забиват се в тялото ми. Но кръвта ми не тече. Пресъхнала е. Сигурно съм имунизирана към болката, или дотолкова съм свикнала с нея, че веч ...
1.1K 5

От днес 🇧🇬

От днес.
Няма да позволя някой да ми казва, че не мога.
Аз ще направя нещата сам.
Ще бъда добър лидер за себе си.
От днес. ...
958

Несподелена любов 🇧🇬

Несподелена любов
Тази вечер тя го сънува. Такъв, какъвто беше, когато се запознаха – спокоен, мълчалив, леко пребледнял и вечно замислен. Стоейки на страна от другите, оглеждайки ги със зелените си, строги очи. Останалите го смятаха за странен самотник, който е толкова задръстен, че не може да завъ ...
2.1K 2

Голота 🇧🇬

Парчета чувства проблясват солено в тъмното наше сега. Мокра част от душата ми бавно пътува към ъгълчето на устни, които често те целуват.
Забравих да спра сълзите си. Душата ми се показа, полугола, крещейки след тях.
Късно е. Ти вече ме видя.
Тази част от мен расте необлечена. Плета щастие за нея н ...
1.4K 8

Вятър 🇧🇬

Стоиш, сам, стаята е толкова пуста, че ти се струва, че вятър дере раменете ти - нищо че си с пуловер. Студено е, зъзнеш, замръзваш, смразяващата прегръдка се е вкопчила в теб като малкото момиченце, което видя днес на спирката, да, татко ù заминаваше - щеше да ù липсва. Така и в теб са се вкопчили ...
665

Симфония на тъмнината 🇧🇬

Мастилото на мрака се сгъстява и изсъхва като кръв от стара рана.
Сърцето удря тъпо в тъмното, забравен часовник на ръката на мъртвец.
Нощта въздъхва мразовито и болезнено.
Светлината от тънката част на луната напомня на отблясък по ръба на висящо във въздуха острие.
Небето е ясно и черно, без звезди. ...
1.1K 1

Край в началото 🇧🇬

Изведнъж си спомних... Знаех посланието, оставено от мен за Алек.
Корен - дърво, огън - вода,
земя - въздух, Вселена - душа,
живот - смърт, вечност - съдба,
край, начало и след това. ...
786 2

Провокаторка 🇧🇬

Беше спокойна и топла есенна привечер. Анка погледна през малкото прозорче на стаичката си. Здрачаваше се и в градината на баба й надвисналите дюли сякаш имаха меденочервен оттенък, със златни отблясъци. Анка предпочиташе да се разходи на воля с приятелките си, но беше задължена да присъства на опре ...
1.9K 21

Мълчанието от листа (3) 🇧🇬

Три
Тряскането на една врата от долния етаж ме събуди и аз подскочих стреснато в леглото. Разтърках сънените си очи и ги присвих, когато погледнах електронния часовник, чиито цифри светеха в ярко червен цвят, който дразнеше очите. 5:49 часа сутринта. Учудих се защо майка ми е станала толкова рано. М ...
891 1

Лицата на Сандра, книга 1, глава 2 🇧🇬

2. Знам, че има нещо повече
Будилникът иззвъня и смути съненото спокойствие, царящо в стаята. Утринните лъчи докосваха завивките и галеха разпилените коси. Леглото проскърца и някаква ръка уморено се протегна и събори будилника от мястото му на нощното шкафче. Зъбците му се разместиха и той шумно се ...
1.3K

Дилемата - 3 🇧🇬

Понеделник беше кошмарно продължение на петък. Така мислех сутринта, щом видях трескавия поглед на шефа. Целият му вид беше такъв – очите му блуждаеха, търсейки да намерят някоя изпусната нередност. Косата му, въпреки че блестеше от гел, изглеждаше стърчаща, като че ли току-що беше пъхнал пръста си ...
1.5K 5

Дечицата! 🇧🇬

Погледнах навън през
отворения прозорец
и какво да видя -
слънцето отново
усмихнало се над ...
873 2

Криминален сценарий (5-то действие) 🇧🇬

Криминален сценарий
Действие 5
Участници: Всички, включително и човек, който играе полицай. Той бива сниман какво казва само от раменете нагоре;
Обстановка: Първо офиса и после стаята на Емануеле горе;
Полицаят: ...
1K

Лекота 🇧🇬

С лекота пристъпвай по този път - всяка съпротива е излишна.
Дори не пристъпвай, а по пътя се носи! Всеки път, когато набиеш крачка, разрушаваш частица от себе си.
Съпротивата е излишна. Колкото повече заучаваш, толкова повече ставаш неук. Всяка съпротива е излишна. Не се мръщи на околните - светът ...
814 2

Посветено 🇧🇬

Търсих те. Взирах се във всяко едно мъжко лице и търсих твоите очи, твоите черти. Надниквах в душите, в многото мъжки сърца и търсех твоето. Позволявах на чужди ръце да обгръщат моите, търсих твоите длани. Прокарвах пръсти през чужди коси, но никоя не беше като твоята. Аз теб търсих. В цялата ти пре ...
1.5K 2

Пътник 🇧🇬

ПЪТНИК
Беше студен зимен ден, няколко дни след новогодишните празници. Бях тръгнал да се прибирам в родния си град Габрово, за да се видя с родителите си. Когато пристигнах на гарата във Велико Търново, откъдето тръгвах, като всеки редовен пътник си купих билет и се качих във влака, в който имаше до ...
1.8K 2

*** 🇧🇬

Виждам го отдалече. Стъпвам бавно към него и ледът скърца под ботушите ми. Усмихва се кротко и ме гледа как приближавам. По шала и брадата му са полепнали снежинки, чака ме - величествен и бял, с ръце в джобовете. Гледаме се в очите, докато разстоянието не стане твърде малко, почти устни в устни. И ...
944 1

Падаща звезда 🇧🇬

Точно когато Звездите си говорили помежду си за хората на Земята, за това колко
капризни, алчни и лоши вече са, от сълзите на Звездата-майка се отронила сълза.
Всички добре знаем, че една сълза от Звезда се нарича Падаща Звезда.
И, разбира се, тази сълза паднала върху Земята, в един от най-богатите ...
2K 3

Всъщност, не знам много... относно писането.... 🇧🇬

Когато друго не остава!
Фалшиво прозорците усмихват се...
В пресъхналия поглед капят струните.
Повтарят се глупаво сезоните.
С тях окапват първите коси. ...
1.3K

За мишките и хората 🇧🇬

Не, не и не! Този плъх не се лови. Какво ли не залагам в капана - сиренце, препечена коричка, саламче... Само филе от акула и черен хайвер където още не съм му поднесъл. Даже и аналгин му сложих, защото миналата година пак ни нападна един плъх - беше влязъл в шкафа с лекарствата и изял всички аналги ...
1.2K 3

Първата брачна нощ 🇧🇬

Сватбената дандания в града скоро свърши и малко след това младата булка, заедно с дребничкия си благоверен вече се крепеше на магарешката двуколка, на която по онова време викаха „Сталинка”. Бързаха, както беше традицията, да отидат в дома на жениха – за първата брачна нощ. Младоженецът бе от едно ...
2.2K 18

Криминален сценарий (4-то действие) 🇧🇬

Криминален сценарий
Действие 4
Участници: Майката на Емануеле, Бащата на Емануеле, Емануеле, Мартин, Калин, Данчо, Майката на Данчо;
Обстановка: Бащата на Емануеле вече е отишъл до магазина. Действието се случва вътре в апартамента и около офиса;
(Домофонът звъни. Емануеле се приближава и отговаря. ) ...
866 2

Йордановден 🇧🇬

Водици.
Още вчера надвечер разбиваха леда във вира на реката. Там - малко по-надолу от моста, като всяка година, за да може отец Никола да хвърли Кръста Божий и да освети водата за здраве и берекет.Ала на сутринта се видя, че Голям Сечко е заледил отново вира, та се наложи пак да се разбива, макар и ...
789 5

Дневник. Образованието. 🇧🇬

Скъпо дневниче,
Готвя се за изпити - чета Тери Пратчет и слушам музика. Ако в университета приемаха с изпит по хеви метъл, от изпита щях да изляза с титла професор. При толкова четене двете ми мозъчни клетки получиха втора специализация, след като възстановиха способността си да се делят.
Образовани ...
1.2K 3

Приятелска любов 🇧🇬

Поредният звънец бие. Потънала в мечти, забравям дрехите и раницата си и излизам навън в снега по къс ръкав. Снежинките ме връхлитат от всички страни, леденият въздух смразява тялото ми и ме кара да се върна в училище и да се облегна на топлото парно, но желанието да те видя надделява и аз тръгвам к ...
1.5K 9

Франклин Томас (12-та, последна част) 🇧🇬

Франклин Томас и тайната на щастието
мелодрама
Това е роман на щастието, това е най-доброто, което съм способен да напиша, това са най-позитивните чувства, които бих могъл да излея! Когато го четете, от време на време си пускайте тихо някоя разтърсваща балада или някоя красива музика. Може би така щ ...
950 8

Франклин Томас (11-та част) 🇧🇬

Франклин Томас и тайната на щастието
мелодрама
Това е роман на щастието, това е най-доброто, което съм способен да напиша, това са най-позитивните чувства, които бих могъл да излея! Когато го четете, от време на време си пускайте тихо някоя разтърсваща балада или някоя красива музика. Може би така щ ...
932 4

Мишлето 🇧🇬

Спи градът, спи потънал в тишина, сънува може би дъжда, защото навън вали сега. Гръмотевици единствено звънят в мрака. Раздират коприненото черно небе, няма и звезди, само заблудени скитници...
-Сега е моят шанс да намеря храна! - тропна с лапичка едва.
-Къде си тръгнала, ще подгизнеш цялата!
-Аз съ ...
984

Да возиш госпожа Тенди 1 🇧🇬

Джон Стефанович беше назначен за шофьор на госпожа Тенди точно на двайсет и петия си рожден ден. Той прие това за добър знак. Нямаше никакви причини да мисли другояче. Заплатата беше повече от добра, а работа нямаше много. Повечето време той извършваше дребни ремонти по старото бентли на госпожа Тен ...
1.7K 3

Приказка за кръста 🇧🇬

... Беше навремето, доста отдавна. Бях млад, щастлив, енергичен, пълен с идеи, уверен в себе си. Нищо не можеше да ме спре - имах мисия. Носех си кръста честно и праведно години наред. Но с времето той ставаше все по-голям и по-тежък, а моите сили не се увеличаваха, дори напротив - отслабваха.
Изпус ...
902 5

Учители ми бяха пеперудите 🇧🇬

Не бива да танцувам. Учила съм се от пеперудите. След всеки танц ги откривам в дрехите си. Една, четири… четиридесет. Зависи колко съм танцувала. Колко съм била отдадена на танца си. На усещането. Аз не танцувам, аз отдавам тяло на Промисъла. На един разказвач на приказки, който с думи е създал прир ...
1.4K 2