Cuentos y prosa — relatos originales de autores contemporáneos | Otkrovenia

Петото дете 🇧🇬

Чакаше го да се върне, а се молеше да не прибере. Трябваше да се обади, но бе доволна, че телефонът мълчи. Парите свършваха, хората заминаваха от България, а тя не знаеше кой път да хване. Обземаше я ужас при мисълта за мъжа ú и сърцето ú се вледеняваше. Страхуваше се от това, което става, искаше да ...

inakrein

Prosa » Relatos

2.1K 16

Свободна 🇧🇬

Свободна съм. Спокойна. Все още еднослойна. Дихание стабилно след време колабирало. Роклята е мека - първата утеха. Ударите на сърце - слухово: полу-дете. Миризмата на лоза - трета степен по скалà. Вкусовете на деня - сладко-кисели зърна. Светлината в зениците - профилира леко птиците.
...
Свободна ...

ljubomira

Prosa » Otros

1.3K 4

Винаги остава по нещо 🇧🇬

ВИНАГИ ОСТАВА ПО НЕЩО
Виждам, че си отровила съкровените си мечти. Огромните им тела вонят пред вратата. Не им позволи да избягат, подкупи най-малката от тях, обещавайки ù да оглави списъка.Отне им дори литургията и последната опрощаваща молитва. Егото ти се е скрило в мазето и се налива със силни с ...

wishpin

Prosa » Otros

1.3K 7

Заемът 🇧🇬

ЗАЕМЪТ
Есенното слънце залива всичко с мека светлина. Топлите му лъчи приятно галят лицето ми. Пожълтелите листа на трепетликата весело шумолят. Птица някаква запява, прикътана в сенчестите клони. Нечии стъпки ме откъсват от сладостта на съзерцанието на природата.
- В тебе ми е надеждата - виква ми ...

ivliter

Prosa » Relatos

835 1

Две таблетки "Нищо" 🇧🇬

Така... нека първо се представя. Казвам се мис Х, интересно име, а?
Цялата ми биография се свежда до дете на разведени родители, частен ученик, поетеса-аматьор, депресирана девойка, посещаваща психолог всеки вторник от две години насам, философ по душа и лесбийка до скоро. Не се шегувам, просто съм ...

Момичето...

Prosa » Relatos

1.4K 3

Дали е късно? 🇧🇬

Късно е. Прекалено късно е за сън, защото утре ще дойде достатъчно скоро. Прекалено късно е да се връщам в миналото, защото настоящето вече си отива. Прекалено късно е, за да утоля жаждата си, защото сама унищожих и последните си глътки, макар да знаех, че съм в пустиня. Късно е да съжалявам, прекал ...

яаа

Prosa » Otros

1.8K 1

One dream 🇧🇬

Вечерта започна чудесно. Всички съученици бяха дошли: красиви, весели, готови да се забавляват. Украсата, атмосферата, музиката, всичко беше невероятно, но не предполагах колко по-хубаво ще стане…
Цветя, светлини, усмивки и танцуващите двойки наоколо, какво по-хубаво. Аз бях сама, както обикновено, ...

albaJ

Prosa » Relatos

1.7K 1

Проза е… а трябваше да е поезия…. 🇧🇬

Спомням си вече доста мъгляво, когато в училище учехме Гео Милев. Спомням си и че не го харесвах особено. Даже „Септември” не харесвах особено. Смятах го за прекалено самопревъзнасящ се и се дразнех много. Тези експресионисти само се надуват като пуяци и отричат всичко, което е било някога преди тях ...

wanderingmind

Prosa » Otros

1.1K 1

Папагалът емигрант 🇧🇬

Папагалът емигрант
В блока ни се случи голямо нещастие. Иванови си взеха папагал. И то не какъв да е, а говорещ. Сам по себе си този факт не е повод за трагедии. Имаше обаче една малка подробност. Речникът на папагала обхващаше всички известни псувни по българските земи. В тази област бе богат и зад ...

Greg

Prosa » De humor

1.9K 10

Изкушението - шеста част 🇧🇬

- Какво, по дяволите, правиш тук? – изпищя Далия, а лицето ù поаленя от ярост. - Не ти ли стана ясно, че не желая да те виждам повече?
- Знаех си, че не си от най-непорочните девойки, с които съм бил, но не предполагах, че до такава степен владееш курвенските номера – изсмя ù се в лицето черноокият ...

Grafinia_Liz

Prosa » Novelas y novelas cortas

1K 3

Болка (писмо до мама) 🇧🇬

Това съм аз – твоето дете. Нима не ме позна? Аз съм... Защо се държиш така? Нараних ли те...? Душите са раними, да... съжалявам. И ти ме нарани... Боли ме. Боли, защото съм сама. Къде си ти в този миг? Къде е любовта ти и защо аз чакам да я получа, но не я виждам... не я усещам. Седя на спирката и ч ...

cryingangel

Prosa » Cartas

1.5K 1

Хан Татар 🇧🇬

ХАН ТАТАР
Залезът разливаше огнено багрило, а слънцето тичаше към върха, с последните си лъчи и отстъпваше място на здрача. Тишина тегнеше над селото - децата бяха притихнали, булките срещаха мъжете си, но без оная припряна шетня около тях.
Вестта дойде днес и попари селото. Донесоха я бежанците. Ли ...

zelena

Prosa » Relatos

6K 2 39

Кухини 🇧🇬

КУХИНИ
Дори в неделния ден трябваше да стане рано. Още не съмнало добре, а той вече е на крак. В неделя - в деня, благословен от бога за почивка след напрегнатата седмица. Вместо да си отспи до късно тази сутрин, ето го с маркуч в ръка сред лехата с доматите - трябва да се полива. И другите не спят, ...

ivliter

Prosa » Relatos

935 1

Празнота 🇧🇬

Малко празен се чувствам, море от сълзи за теб изплаках. Странно как бях онзи, който те разсмиваше, а станах онзи, който те измаря!!! Как към мен за помощ се обръщаш, но рядко за ръка ме хващаш. Какво ли да изрека, каква ли поема да напиша, за да ме забележиш. Целуваш ме на тъмно и когато си гузна, ...

cenitel

Prosa » Cartas

1.4K 1

Прелестни създания 🇧🇬

Благодаря ви предварително за това, че ще прочете моя разказ.
Написах го специално за конкурса "Прелестни създания" и трябваше да са включени митични същества. Задачата ме затрудни повече, тъй като текстът не трябва да съдържа повече от 5000 символа. Съжалявам, че всичко е наблъскано и действието се ...

play-girl

Prosa » Relatos

1.8K 2

Пеперудката на баба Ани 🇧🇬

Пеперудката на баба Ани
Тая къща преди около век е била навярно една от най-красивите в града. Но сега беше само старица с отблясък от предишно величие. Гледаше белналите се наоколо нови сгради със снизхождение и достойнство. Сякаш искаше да им каже: ”Какво ли знаете вие?! Когато преживеете колкото ...

ZAGORA

Prosa » Relatos

1.3K 1

Демон в душата... 🇧🇬

Блести усмивката на лицето,
а зад нея дяволът със зло душата пълни...
Пребляскват очите,
а зад тях лъжата доброто пие...
Тупти сърцето, ...

bLoOdYkIsS

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

1.1K

Правилният човек 🇧🇬

Пред селското кметство младата Айше, подпряла се на дълга метла, чоплеше семки и се надплюваше с бай Асан. Когато преценяха, че шлюпките покрай тях са достатъчно, те ги забръсваха в лопатата си. После Асан много бавно и внимателно отиваше до коша и ги изсипваше, доволен от добре свършената работа. О ...

Eia

Prosa » Relatos

1.3K 2

Още те чувам 🇧🇬

Излязох на разходка, спонтанно ми дойде желанието да избягам. Потърсих най-тихото кътче, но гласът ти ме преследваше навсякъде... Отидох на най-шумното място, но ти продължаваше да кънтиш в мен. По дяволите... Вървях и се опитвах да не мисля, бях толкова съсредоточена в това, че очите ми се напълних ...

posh`

Prosa

1.1K 8

Обединението на Италия и още нещо... 🇧🇬

- Паола! Паола, побързай!- викаше Джузепе. Той току-що беше седнал да закусва и сигурно беше любопитен да види сутрешния вестник. По това време всеки се интересуваше от военните действия на Джузепе Гарибалди, обещал да обедини Италия. На него всъщност бе кръстен младият собственик на имението “Де Ро ...

ToSh

Prosa » Relatos

1.5K

Легенда за сънищата 🇧🇬

Легенда за сънищата
- Дядо, време е за още една приказка! - викаше детето. – Вчера ми обеща!
- Да вярно е, обещах ти – отговори дядото, – тогава ще ти разкажа.
Питал ли си се някога какво е това сънят? Какво става, докато спим? Да, разбира се, че си се питал – усмихна се дядото, – всички хора се пит ...

inanm

Prosa » Cuentos y obras para niños

2.8K 2

Коледна магия 🇧🇬

Един декемврийски следобед, в деня на Бъдни вечер, улиците на малко градче бяха изпълнени с глъчка и хора. Макар че навън имаше гъста мъгла и беше студено и мрачно, това не спираше жителите да вършат задачите си. Всеки бързаше да избере подарък за любим човек, да купи храна за вечеря, да посрещне бл ...

xXxBloODyLoStSouLxXx

Prosa » Relatos

918

Писмо 🇧🇬

Обичам те! Какво повече ти трябва да знаеш за мен?! Липсваш ми всеки ден! Липсва ми усмивката ти, гласът ти, думите, които ми прошепваше всяка вечер, преди да заспим! Липсва ми дъхът ти, лицето ти, целувките, всичко в теб! Искам да си тук, до мен! Да ми казваш, че времето ще спре и този миг ще бъде ...

sonya

Prosa » Otros

1.6K

Легенда за крилатия въжеиграч 🇧🇬

Някога – много отдавна, толкова отдавна, че би могло и да не се е случило. Някъде – неизвестно къде, че би могло вече и да не съществува – живял един въжеиграч. Той бил най-прекрасният от всички въжеиграчи, защото под неговите нозе въжето просто оживявало, след което притихвало като омагьосано, дока ...

mtrifonov

Prosa » Otros

1.2K

Повече от чувство 🇧🇬

Поглеждам телефона си и на екрана виждам изписано неговото име, в този момент усмивката се появява на лицето ми и усещам как се разтрепервам. Изведнъж всичко около мен спира, просто седя и гледам... името му, толкова пъти съм го казвала, сънувала и мислила, толкова пъти съм искала да го чуя, усещам ...

ellsy

Prosa » Otros

1.7K

Вдъхновението 🇧🇬

ВДЪХНОВЕНИЕТО
Нахвърляният върху платното сюжет, изискваше от художника пълно съсредоточаване. Цветовата пъстрота трябваше да бъде овладяна, да се пожертват в интерес на цялостното въздействие на картината някои от иначе добре намерените детайли. Рисуваше на открито.
- Много отрано си я застъпил - ч ...

ivliter

Prosa » Relatos

771 1

Как се подканят гости? 🇧🇬

Ето я одаята за всичко в дома на дядо Поп - сякаш отново влизам в нея.Тя още е пропита с неповторимия аромат на нещо архивно и ценно. Когато бях малък, там се вмъквах на пръсти, от страх да не настъпя някое съкровище и внимателно се заравях в миналото. Църковни вестници, писма, старинни картички, кн ...

Eia

Prosa » Relatos

1.2K 1

Amores@yahoo.es(август) 🇧🇬

II
%
Какво умниче е твоето куче! И аз бих целувала това лице право в устата!
%
Разхвърляните чорапи са доказателство за здрави крака в дома, глупаче! Ти подредена къща ли предпочиташ, или жива? ...

bojilova1

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.3K 6

Раздадох се... 🇧🇬

Ще вървя по улицата и ще викам! Ще крещя, ще псувам! Ще пея с цяло гърло... Ще освободя всяка емоция от мен. Всичките ще ги оставя на пътя... бездомници. Ще се изпразня! Нека душевността ми потече из мръсните вонящи шахти. Нека мре в калта! Защо ми е?
Ще си счупя токчето, заклещено между паветата. Щ ...

stefitopz

Prosa

1.2K 4

Във влака 🇧🇬

Колко красиво е навън, си мислеше девойката. Студено, но и красиво. Сама в купето, тя се радваше на снежните картини, които се редяха една след друга като на филмова лента. В този момент ù се искаше влакът да спре и тя да слезе и да се порадва на снега, както правеше като малка. Но много неща се бях ...

cryingangel

Prosa » Relatos

1.2K 1

Есенни далии 🇧🇬

Есенни далии
/посветено и подарено на Виктория Ракова/
Беше ранна есен. Буковете и дъбовете тъкмо започваха да тъкат своят пъстроцветен килим по земята. Листата им се носеха надолу толкова нежно... като перца. Танцуваха последния си валс в карнавала.
Насред хилядолетната гора, където отдавна вече се ...

Nemesis.

Prosa » Cuentos y obras para niños

2.2K

Топлината на свещта 🇧🇬

Пешеходеца дори не си спомняше откога не е давал пари назаем. Случвало се е, разбира се, но много отдавна, в друго време и друг живот.
Повечето хора не обичат да дават заеми. За Пешеходеца обаче това беше доказателство, че съществува, че го има. Че поне нещо, макар и дребно, зависи от него в тази ог ...

krashkov

Prosa » Relatos

1.2K 8

Среща 🇧🇬

СРЕЩА
Двама приятели се срещнаха, след като не бяха се виждали от младостта си. Единият живееше в града, а другият на село. Градският човек беше началник, а селянинът се занимаваше със селскостопанска работа. Неусетно двамата се върнаха в спомените си от детските години.
- Да седнем някъде да се поч ...

ivliter

Prosa » Relatos

829

Светът днес 🇧🇬

СВЕТА ДНЕС
Беше отдавна. Чаках вече час. Влакът дойде. Влязох в първото купе. Там седеше само една жена. Отначало мълчахме и гледахме неловко през прозореца. После
заговорихме за горещините и цените. Неусетно пристигнахме на софийската гара. Слязох с последните пътници. Майка ми бе дошла да ме посре ...

Wali

Prosa » De humor

1.1K 1

За мълчанието 🇧🇬

Често хората премълчават нещата, които искат да кажат, нещата, които трябва да кажат. Говорят с недомлъвки и намеци, страхуват се да бъдат искрени. Крият се зад маските на честността и добротата, а всъщност зад тях крият и истинските си чувства. Смятаме, че познаваме някого? Не... това е просто поре ...

Suncho10

Prosa » Otros

857

Amores@yahoo.es(юли) 🇧🇬

ІІ
%
Гледам снимките, които си ми изпратила и не вярвам на очите си. Каква си мъничка, слабичка, да те духнат, ще паднеш! А като чета как си минавала десетократно границите с детето на ръце и какво си преодоляла, докато стигнеш до собствена фирма за недвижими имоти, се убеждавам за сетен път в следн ...

bojilova1

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.7K 1 12

Змията 🇧🇬

Прохладата на бадемовата сянка погали кожата ù и змията се протегна доволно. От храстите можеше да огледа пътя като на длан. Време беше. Слънцето стоеше високо и кръвта ù пулсираше сладостно. С всяка клетка усещаше приближаващи мънички стъпки. Тя е. След малко щеше да се покаже на вратата на гробища ...

inakrein

Prosa » Relatos

1.6K 9

Обръщението 🇧🇬

- Как ще се обърнете към дъщеря си в поканата? - някак боязливо нотариус Тошев попита клиентката си, готвейки се да започне писането на исканата нотариална покана.
До бюрото му, като на тръни, в самия край на стола, се беше прегърбила една дребна, съсухрена женица.
- Не може ли без обръщение, а да с ...

Eia

Prosa » Relatos

1.3K 7

Червенокосата 🇧🇬

Когато една червенокоса жена остана насаме в мислите си, се уплаши от техните въртоглави творения, изпъстрени с цвят и копнежи. Докато червенокосата пиеше кафето си, със студено мляко и прегъваше между пръстите си, с яркочервен перфектен маникюр късмета си за деня, се чудеше...
- Защо, по дяволите, ...

desi.mandradjieva

Prosa » Relatos

2.1K 6

Лекцията 🇧🇬

- Доброто е във всички нас, злото - също - четеше лекцията си Професорът. - Така че, дали ние не сме такива, каквито вярваме, че сме...?
- Не сме - измърмори под нос Гар Ван, която вече започваше да съжалява, че е дошла на лекцията, обаче Професорът явно имаше много добър слух, защото я чу, въпреки ...

Bersek

Prosa » Relatos

785 1

Cuentos y prosa de autores contemporáneos

Петото дете 🇧🇬

Свободна 🇧🇬

Винаги остава по нещо 🇧🇬

Заемът 🇧🇬

Две таблетки "Нищо" 🇧🇬

Дали е късно? 🇧🇬

One dream 🇧🇬

Проза е… а трябваше да е поезия…. 🇧🇬

Папагалът емигрант 🇧🇬

Изкушението - шеста част 🇧🇬

Болка (писмо до мама) 🇧🇬

Хан Татар 🇧🇬

Кухини 🇧🇬

Празнота 🇧🇬

Прелестни създания 🇧🇬

Пеперудката на баба Ани 🇧🇬

Демон в душата... 🇧🇬

Правилният човек 🇧🇬

Още те чувам 🇧🇬

Обединението на Италия и още нещо... 🇧🇬

Легенда за сънищата 🇧🇬

Коледна магия 🇧🇬

Писмо 🇧🇬

Легенда за крилатия въжеиграч 🇧🇬

Повече от чувство 🇧🇬

Вдъхновението 🇧🇬

Как се подканят гости? 🇧🇬

Amores@yahoo.es(август) 🇧🇬

Раздадох се... 🇧🇬

Във влака 🇧🇬

Есенни далии 🇧🇬

Топлината на свещта 🇧🇬

Среща 🇧🇬

Светът днес 🇧🇬

За мълчанието 🇧🇬

Amores@yahoo.es(юли) 🇧🇬

Змията 🇧🇬

Обръщението 🇧🇬

Червенокосата 🇧🇬

Лекцията 🇧🇬

Cola