Cuentos y prosa — relatos originales de autores contemporáneos | Otkrovenia

Нищо сериозно 🇧🇬

В сивата сутрин на късната зима едно перо прехвърчаше из улиците на нашия не толкова малък град. Удивителното за това перо беше, че беше бяло, бяло като снега, който покриваше кирливите тротоари на пустите улици. Да, тротоарите принадлежат на улиците. Това перо си се рееше свободно из пространството ...

MagnaHarta

Prosa » Relatos

2.1K 7

Страхил 🇧🇬

Страхил беше последен курс детска педагогика. Когато беше на девет години, родителите му загинаха при автомобилна катастрофа. Останал
съвсем сам, социалните го изпратиха в дома за сираци.
Един ден, към седем вечерта, реши да се поразходи. Наблизо имаше парк с храсти и дървета. Тръгна по пътеката. Ня ...

mari45

Prosa » Relatos

981

Порой 🇧🇬

Слънцето прежуряше летния юлски следобед. Ванката погледна през прозореца на кухнята и видя как фигурата на майка му се скри зад дърветата. Беше време да събере тайфата и да отидат на Струма.
Прехвърли през ума си задачките, поставени за деня и реши, че само за час-два ще отскочат до реката и после ...

inakrein

Prosa » Relatos

1.4K 12

Без какво можем и без какво не можем 🇧🇬

БЕЗ КАКВО МОЖЕМ И БЕЗ КАКВО НЕ МОЖЕМ
Натоварихме каруцата с дърва, качихме се върху тях и поехме към село. Щом конете изскочиха нагорнището, излязохме на асфалтовия път. Те тръгнаха по-спокойно, колата не друсаше и подхванахме разговор.
- Чудя ти се, Калине, защо са ти толкова много дърва. Дворът ти ...

ivliter

Prosa » Relatos

1.5K 2

Безсмъртниче 🇧🇬

Безсмъртниче
Тревите – поизсъхнали, вяло шумоляха, раздвижвани от есенния полъх. Влагата бе избягала, цветовете на земния плод, поизбелели и пожълтели, напомняха за непосилната жега и яркия слънчев огън... Огънят бе обагрил растенията и дал своя отпечатък на външността им. Замрялата в засуха природа ...

WIK

Prosa » Relatos

1.4K 2

Сбогом - 5 🇧🇬

Пиша това, което никой не иска да чуе,
пиша го, защото това е животът ни,
защото никой не може да избяга от нея,
но всеки трябва да се научи и да я приема...
Това е тя - смъртта... ...

energi4nata

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

909 1

Цената 🇧🇬

Виктория стоеше права до прозореца, загледана в единственото светло петно върху тъмната гръд на морето. Бялата яхта лениво се полюшкваше, закотвена недалеч от частния им плаж. Нелепо бяло цвете върху траурната дреха на нощта. Бяло, като розите, които току-що бе положила с трепереща ръка върху черния ...

evgeniagenka

Prosa » Relatos

1K 4

Как? 🇧🇬

Как стигнах до тука само не мога да си обясня… Как успях да падна толкова ниско, толкова, толкова ниско, че вече дори сама не се виждам. Нищожно мъничка, толкова низшестояща, че да не се откривам, когато реша да се вгледам в дъното, където преди бях. Дори в огледалото ми образът не е същият. Не вижд ...

NeiN

Prosa » Otros

1.6K 2

Вихър 🇧🇬

Зелената феерия прелиташе като мъгла, духана от мощен вятър. Клонките биваха умело избягвани, а падналите дънери биваха ползвани като рампи за отскок. Хладният въздух се отдръпваше от напиращата жега, заобикаляше я и отново заемаше пространството, оставено от нея. Момчето тичаше - пламъчетата в очит ...

Liudmil

Prosa » Relatos

1.1K 1

Продължение от книгата 🇧🇬

Майка му беше сложила къшей от коледния хляб на полицата.
- Това е да станат житата през лятото по-високи - изрече тя.
В края на вечерята Павлето се търкаляше върху сламата, но само на една страна. От майка си знаеше, че това се прави, за да натежат житните класове от зърно и да полегнат на една стр ...

mari45

Prosa » Novelas y novelas cortas

795

Суеверията на татко 🇧🇬

СУЕВЕРИЯТА НА ТАТКО
Обикновено баща ми се приготвяше за лов от вечерта, но имаше и такива дни, в които всичко се извършваше сутринта, преди тръгването. Ловуваше най-много през зимата, когато нямаше работа навън и му омръзваше да стои по цял ден вкъщи край печката. В един такъв ден бе станал по тъмно ...

ivliter

Prosa » Relatos

944 1

Последна спирка 🇧🇬

На последната спирка на света, на една пейка приседнаха едновременно един Господин и една Госпожа. Господинът беше с измъчен вид, около петдесетгодишен, висок, попрегърбен, със смачкано пардесю, прашлясали обувки. Навремето е бил истински хубавец, а и сега все още жените въздишаха тайно по него. Гос ...

valia1771

Prosa » Relatos

1.4K 20

Осъзнаване-15 и 16 от първа част на романа 🇧🇬

XV
Братът на дядо Радо бе веселяк, а също и пееше хубаво. Беше около четиридесетгодишен, едър и здрав чиляк. Казваше се Благо и името му прилягаше - правеше живота на людете покрай себе си някак по-поносим.Той имаше жена на име Даря, която не се спираше, все нещо готвеше и шеташе.Тя майстореше най-в ...

Eia

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.2K 8

Онова, което не ни казват за брака 🇧🇬

Трябва да запазим любовта завинаги. И успяваме! Един ден отваряме фризера и я изваждаме под формата на айсберг от Ледената епоха - втвърдена и покрита със сух скрежец. И не ни стига времето до края на дните ни да я размразим.

670301

Prosa » Otros

908 5

Ехо. 🇧🇬

- Тук ли си?
- Да, точно до теб.
- Не, не по този начин.
- Всякак съм до теб.
- Защо не те виждам? ...

Punkass

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

1.3K 1

Четири дни. Цепя с дясната. 🇧🇬

Аз трябва да си измия очите и да тръгвам... и без това закъснях.
Как да загубя нещо, което никога не съм имала? Как да се преборя с елементарното желание, как да спра да искам да съм друга? Една и съща книга, толкова много пъти, чета едно и също, знам, че някъде там пише нещо за мен, на някой ред в ...

gergana-yancheva

Prosa » Cartas

1.4K 3

Есен 🇧🇬

ЕСЕН
В гората е тихо. Само отвреме-навреме по някое листо капва с шумолене на земята. Ставри обича да сяда сам в меката шума и забил очи в пъстротата на гората да се отдава на спомените. Когато беше млад често мечтаеше, но сега изворът на мечтите е вече пресъхнал, отстъпил е на спомените. "На моите ...

ivliter

Prosa » Relatos

3.2K 2

Календарът 🇧🇬

Календарът
“I find the map and draw a straight line
Over rivers, farms, and state lines
The distance from 'A' to where you'd be
It's only finger-lengths that I see ...

Fun

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

797

Болестта на дядо Симо 🇧🇬

БОЛЕСТТА НА ДЯДО СИМО
През последните месеци дядо Симо се оплакваше, че не се чувства добре със здравето. Бедно живееше старецът, не му стигаха парите да отиде на лекар. Но като разбра, че няма накъде, изтегли от малкото си спестени парици и замина за града.
Като го видя, че се е върнал и се щура из ...

ivliter

Prosa » Relatos

814 1

Малките неща 🇧🇬

Беше лято, месец Юни. Майкъл Демпси повдигна клепачите на очите си, след което ги потри с ръце. Той се взря в тавана, където родителите му бяха налепили неонови звезди, които светеха през нощта. Първата мисъл,която мина през главата на Майкъл, бе: ,,Странно, защо звездите не светят през деня”. Но ми ...

Aress

Prosa » Relatos

1.4K

Продължение от книгата 🇧🇬

Неочаквано се върна назад и си спомни, когато беше на осем години. Бяха група деца, коледарчета, които обикаляха къщите. Беше Малка Коледа - 24 декември. Тогава баща му му направи дряновица, наричаха я коледарница. Стрина Стефана я украси с такава любов, като приказна невяста. Накичи я с пуканки, си ...

mari45

Prosa » Novelas y novelas cortas

816

Осъзнаване-13 и 14 от първа част на романа 🇧🇬

XIII
Дядо Радо ми каза, че ще е добре да се грижа за овцете. С радост доях, а също и извеждах стадото на паша. Вечер се прибирах при семейството - играех си с децата, ядях и лягах да спя в общата им одая.
Хубавото не продължи дълго. Една сутрин стопанинът не ме пусна с овцете. Рече ми:
- Султанът е ...

Eia

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.2K 10

... 🇧🇬

Писна ми да ми пука за теб. Омръзна ми да съм като твоя сянка, искам да съм далеч от теб. Защо ме преследваш навсякъде? Защо просто не ме оставиш? Превзе мислите ми, сънищата ми и ме накара да плача. За жалост аз нямам дом, който да нарека своя крепост, защото в моя не се чувствам сигурно. Ти ме пре ...

yanc

Prosa » Otros

1.2K

* * * Животът е... 🇧🇬

* * *
Животът е това, което виждаш в очите на хората, които обичаш.

нмг

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

1.1K 8

Будителите днес 🇧🇬

Будителите днес
(Литературно съчинение)
Човекът, който не се страхува да каже на глас мнението си. Този, който смята, че начинът, по който “стават” нещата в нашата държава е несправедлив… Призоваващият към онова, което всички виждат, че е наложително да се случи, но само малцина бранят. Той е будите ...

katetoladjova

Prosa » Bosquejos literarios

7.7K

Надпревара 🇧🇬

Тичам.
Опитвам се да избягам.
Тичам.
След всяка крачка боли.
Тичам. ...

Fun

Prosa

805

Искаш ли да ходим? 🇧🇬

Знаеш ли, сега тайно те харесвам... но...
След време ти ще откликнеш на чувствата ми, защото знам, че и ти ме харесваш. Ще сме лудо влюбени един в друг. Ще се целуваме на някоя пейка. Ще правим глупости, много младежки глупости. Ще усещаме живота така, както само ние можем. Аз ще ти купувам цветя за ...

Aleks-Green

Prosa » Relatos

1.6K 5

Странният дракон 🇧🇬

Още при появата на първите съвсем бегли слухове сърцето му се сви в смъртно предчувствие. Надяваше се да не са верни, да са просто някаква измислица или преувеличените страхове на някой беден и измъчен жител от покрайнините на огромното кралство, но нещо отвътре, някакво необяснимо чувство му подска ...

AndyVTR

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

1.5K 1

Принцовете 🇧🇬

Представете си каква бъркотия щеше да настъпи, ако всеки получаваше каквото иска
- Май обичам принца, а! – гледаше ме и не разбирах закачка ли се таи в гласа ù, или в галещите слуха ми нотки има доза истина. И, да, приятно ми беше да го чувам и се надувах, че се случи точно на мен. Аз не съм никакъв ...

Romanov

Prosa » Relatos

1.3K 5

We're not gonna take it 🇧🇬

WE’RE NOT GONNA TAKE IT
We’re not gonna take it
No, we ain’t gonna tаke it
We’re not gonna tаke it
Anymore! ...

remer

Prosa » Relatos

1.3K 1

Обичта 🇧🇬

ОБИЧТА
С мой приятел пътуваме с автобус. Красиви облаци се носят над пожънатото поле. Леко ми става на душата, като ги гледам. Пътуването ми носи истинско удоволствие. Опитвам се да споделя доброто си настроение с приятеля си, но той е угрижен и не забелязва нищо. Накрая открито го попитах:
- Какво ...

ivliter

Prosa » Relatos

1.1K

Жени 🇧🇬

ЖЕНИ
Алармата на телефона се включи и отражението на спалнята се раздвижи в огромното огледало. Изящна ръка се измъкна от сатенените чаршафи, протегна се и пипнешком го изключи. Валерия се надигна, извърна глава към прозореца и примижа. Слънцето нахално се провираше между полуспуснатите щори - яркат ...

zelena

Prosa » Relatos

2K 39

Мъглата 🇧🇬

...Тъмен град и тъмни сенки. Тъмни хора, тъмни дни. Тъмен ставаш, щом до него се докоснеш. Тъмен си, ако от него бягаш ти. -Вили
Далеч от въпросите за избора се крие истината. Далеч от там, а точно тук, където небето винаги е покрито с облаци; където мъглата си проправя неясни пътеки в тъмнината на ...

Fun

Prosa

750

Селска спирка 🇧🇬

Тръгвам си. Няма смисъл. Взех в един малък куфар най-необходимите неща за път, заключих го с три катинара и го овързах с дебел ластик. Стана студено и се захлюпих с моя стар шлифер. На спирката беше много ветровито. Стара, неизползвана от години междуградска спирка, някъде край полето, между две ано ...

Pishpunta

Prosa » Relatos

1.3K 1

Кукумявката 🇧🇬

КУКУМЯВКАТА
Мария не спеше. Събуди я тежкият грохот на ранния автобус за смяната, който накара стъклата на прозорците да зазвънтят. Тя се завъртя в леглото и провисналата пружина простена под тежестта ù. Машината накъса тишината на парченца, но те бързо се утаиха върху спящата улица, натежаха върху ...

ivliter

Prosa » Relatos

1.9K

Осъзнаване-11 и 12 от първа част на романа 🇧🇬

XI
Тази сутрин в двора на едринския сарай цареше необикновено оживление. Султанът потегляше на лов.Той яздеше прекрасен бял кон, следван от приближените си люде, възседнали силни жребци, както и от доганджиите, всеки от които беше с обучения си сокол на рамо. Край това шествие подтичваха ловните хръ ...

Eia

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.2K 9

Тъмни сенки (Част Втора - Сделка) 🇧🇬

Глава 2
Сделка
Тъмнина, тъмнина и пак тъмнина. Имах усещането, че всичко около мен е потънало в бездънен мрак. Не усещах нищо, не можех да чуя каквото и да е, а относно зрението ми, сякаш бях сляпа.
Не разбирах, как толкова бързо успях да загубя съзнание. Нали бях вампир, нали бях безсмъртна, тогава ...

jointmania4ka

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

1.2K

Осъзнаване - 9 и 10 от първа част на романа 🇧🇬

IX
Работа кипеше в султанския двор. Какви ли не майстори изпълняваха прищевките на султана! Имаше мимари, дърворезбари, златари, ковачи на желязо, художници и каменоделци, като моя приятел Злат Момчилов. Повечето бяха от румелийската земя, но освен гърци и българи, срещах още и италианци, маджари, б ...

Eia

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.4K 17

Точно толкова смъртоносен, колкото изглежда 🇧🇬

На Алекс, защото усмивката ù ме кара да си спомням.
Some say you can learn a lot from books
Thrill right to second-hand living
Life is just as deadly as it looks
But fiction is more forgiving ...

truthiseek

Prosa » Relatos

2.2K 6

Amores@yahoo.es(последна част) 🇧🇬

IV
%
Дали наистина Азорските острови са толкова далече, колкото ти се струва?
За да бъда по-убедителна, ще ти задам един не-много подходящ за момента въпрос/само не се плаши, ОК?/:
-Представи си за секунда, че съм на смъртно легло и единственият начин да оздравея е да ми донесеш шишенце жива вода от ...

bojilova1

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.2K 9

Cuentos y prosa de autores contemporáneos

Нищо сериозно 🇧🇬

Страхил 🇧🇬

Порой 🇧🇬

Без какво можем и без какво не можем 🇧🇬

Безсмъртниче 🇧🇬

Сбогом - 5 🇧🇬

Цената 🇧🇬

Как? 🇧🇬

Вихър 🇧🇬

Продължение от книгата 🇧🇬

Суеверията на татко 🇧🇬

Последна спирка 🇧🇬

Осъзнаване-15 и 16 от първа част на романа 🇧🇬

Онова, което не ни казват за брака 🇧🇬

Ехо. 🇧🇬

Четири дни. Цепя с дясната. 🇧🇬

Есен 🇧🇬

Календарът 🇧🇬

Болестта на дядо Симо 🇧🇬

Малките неща 🇧🇬

Продължение от книгата 🇧🇬

Осъзнаване-13 и 14 от първа част на романа 🇧🇬

... 🇧🇬

* * * Животът е... 🇧🇬

Будителите днес 🇧🇬

Надпревара 🇧🇬

Искаш ли да ходим? 🇧🇬

Странният дракон 🇧🇬

Принцовете 🇧🇬

We're not gonna take it 🇧🇬

Обичта 🇧🇬

Жени 🇧🇬

Мъглата 🇧🇬

Селска спирка 🇧🇬

Кукумявката 🇧🇬

Осъзнаване-11 и 12 от първа част на романа 🇧🇬

Тъмни сенки (Част Втора - Сделка) 🇧🇬

Осъзнаване - 9 и 10 от първа част на романа 🇧🇬

Точно толкова смъртоносен, колкото изглежда 🇧🇬

Amores@yahoo.es(последна част) 🇧🇬

Cola