Там някъде далече е моят малък рай... Простичък, но красив, аз го пазя дълбоко в душата си! И ще го запазя все така жив, докато ме има...
Гледах облаците - бели, като разстелената сутрин върху възглавницата коса на моята старица... Разресвах тези коси, милвах ги... Докато небето съвсем просветля... ...
Топла вечер и вятърът подухва и донася топлина, която пронизва тялото ти и те подклажда към „горещи изживявания". Отново ти и аз, поредната битка за „власт" се разразява, флирт и още нещо. Нещо горещо се очертава... горещо като вечерта и като пламъка по кожата ми. Ти и аз отново, без задръжки, игра ...
"... И цял Ефес кънтял от музика и песни, потънал в облаци от благовония. Когато Антоний влязъл за първи път, жените, които го придружавали, вървели отпред облечени - сиреч съблечени - само с една кожа от пантера като вакханки, а децата облечени - сиреч съблечени - като сатири и панове; целият град ...
Някой някога е казал: „Както се случва понякога, един момент се нарежда и се навърта и остава за повече от момент. И звукът спира, и движението спира за повече, много повече от момент. И след това моментът си отива.” … А може би ние му позволяваме да си отиде... В живота на всеки има или е имало так ...
Не смея да поглеждам в очите ти. Какво ли ще съзра там дълбоко в тях.? Дали бури урагани или просто безкрайна празнота? Не искам, не искам да поглеждам в тях, не искам да надникна във душата ти. Не ме вини,че те излъгах. Неволна грешка бе това. Виновна съм признавам. Не ме кори, че в мене чувството ...
Въведение
От :
- 34000 българи употребяват хероин.
- 47000 българи употребяват амфетамини и кокаин.
- 100000 българи употребяват т. нар. „меки дроги". ...
4О ДНИ
Ден 1
"ГОСПОДИ ЕНТЪРТЕЙМЪНТ" ИСКРЕНО СЕ РАЗКАЙВА ЗА ВАШАТА СМЪРТ, НО КАТО КОМПЕНСАЦИЯ ОТНОСНО НЕ ДОБРЕ СВЪРШЕНАТА НИ РАБОТА И БОЛЕЗНЕНАТА ВИ СМЪРТ ВИ СЕ ПРЕДЛАГА ЧИСТО НОВИЯТ НИ БОНУС - 40 ДОПЪЛНИТЕЛНИ ДНИ ЖИВОТ КАТО МЪРТВЕЦ!"
... Макар и много мъртва, много ясно осъзнавам какво още държи гла ...
♥♥♥Раздяла♥♥♥
Никога няма да остана безличен
Помня това беше казал някой в своята песен
Но животът не е лесен
Нищо лесно няма и любовта отново се разпада ...
Настроение
Понякога човек е като самотен фар в морето с едва забележима светлинка, потопена в красотата на нежния залез... Тогава взрив от безформени, недоизречени чувства сплитат в отчаяние стрелките на компаса на сърцето, с ясен и упорит зов... Попътни ветрове, донесли прохлада и свежест с грапави ...
-Господи, Боже наш, като благ и човеколюбец, прости ми каквото съгреших през този ден с думи, дела или помисъл. Дарувай ми мирен и спокоен сън. Прати твоя Ангел-пазител да ни закриля и пази от всяко зло, защото ти си пазител на душите и телата ни, и на Тебе - Отца, Сина и Светия Дух, въздаваме слава ...
Какво правим, когато си нямаме жена вкъщи, която да ни изкара извън нерви, да ни накара да махнем с ръка и да си кажем: Майната му на всичко! Отивам в кръчмата да пия една ракия!
Какво правим в такъв случай?
В такъв случай махваме с ръка и си казваме: Майната му на всичко, отивам да изпия една ракия ...
Даниела излезе от "Космополитън" и тръгна да се прибира. Беше станало късно, а тя трябваше да си легне, защото утре беше на работа. Жената работеше като учителка по английски език в старозагорската търговска гимназия и знаеше, че не бива да се успива, защото това никак не се харесваше на заместник д ...
Ели Милева чакаше.
На кръстовището светофарът подаде зелена светлина за пешеходците и те забързаха да пресекат оживената улица. Двойка на средна възраст - жена, облечена в скъпи дрехи и мъж с вид на заклет алкохолик от кварталната кръчма, леко изостанаха от тълпата.
- Ще кръшкаш, а? - крещеше алкохо ...
Лято е. Жега. Върви си Милка по една прашна улица, води майка си за ръка. Говорят си как Милка сега е на четири и половина, че скоро ще стане на пет... Говорят си и вървят... По едно време Милка се спира и започва да души с носле из въздуха:
- Мамо, мирише ми... на котка с бълхи!
ЗАКЪСНЯЛО ЗАВРЪЩАНЕ
Дамата от Англия ме изпраща до паркинга под старите дъбове. Тя е слаба, руса жена, на възраст малко над петдесетте, но с чар на двадесетгодишно момиче. Сбогуваме се като и обещавам, че ще изпълня всичките и поръчки относно апартамента в новопостроения хотел в Банско, който в същи ...
Дандания! Изведнъж процеп! Вертикален. Хоризонтален. Звезда. Точка! Ето ме и мен.
Наоколо трещи, запушвам уши, трещенето не спира, а напротив, става все по-силно, изведнъж спира. Не, трещенето е преминало в тъпа болка. Разбиращото казване е преминало в проумяващо беззвучие на вече отказалия се. Болк ...
... Бам... бам-бам... бам... бам-бам...
Събудих се от барабанния ритъм, който беше част от съня ми, но сега отекваше почти доловимо някъде около мен.
... Бам... бам-бам... бам... бам-бам...
Почти нямах избор - нещо ме влечеше към невидимия барабан. Може би щях да се възпротивя на това посегателство, ...
Времената бяха вълчи, а Пешеходеца беше разведен, безработен и с дете.
В ламаринената кръчма "Свирката" постоянните клиенти бяха седем осем, но наминаващите от време навреме поддържаха необходимата бройка. Свободните места никога не надвишаваха маса и половина.
В началото на пролетта съотношението в ...
Рано сутринта в хотел "Верея" се бяха събрали ученици, оцелели от нощта на бала. Тържеството по случай завършването на 12 клас беше разкошно и прекрасно. Всички ученици и учители танцуваха и се забавляваха до полунощ. След това някои абитуриенти се прибраха, а останалите бяха решили да се опитат да ...
Летни небивалици
Пост №4
Всеобщо е схващането, че в днешно време най на далавера измежду учителите са тези по математика и литература. Всеки средностатистически гражданин има свое собствено мнение по въпросите на образованието, но в общи линии във всяко едно от тях изплува образа на математика сметк ...
Порядъчен безпорядък царуваше в душата ми тогава. С тенекиена корона и дървен жезъл, пред моето объркване език оплезил, той - хаосът - преглъщаше тежко, тежките мисли и се давеше пиянски в тихите води на моите мечти.
Но ти дойде, светъл ден, със зари от пурпурен лазур; ти дойде и аз бях променен, на ...
- Жените и децата не воюват, Йенси. Бъди човечен и добър с тях.
Мама ме гледаше тъжна, но не заплака дори и сега. Никога не пророни сълза, макар да беше бедна вдовица и да ме отгледа сама. Защо си спомних точно това, докато сваляхме багаж от колата и разпъвахме палатките за лагеруване?
Беше май, още ...
Дита не беше кучка по душа. Цинизмът и беше продукт на разочарованията, през които беше минал живота и.
Дните и след онзи 17-ти рожден ден, когато великолепното момче, което уж беше много влюбено в нея, я изнасили брутално по време на купон, се нижеха ужасно тягостно, обсипани в разочарование, депре ...
Среднощни къпания в сребристия блясък на луната по водната повърхност... След като слънцето тихо заспа, разливайки багри по нея, тя е пречистена, по-чиста от всякога, от шума на деня. Звездите са само декор за романтични изживявания. Най-красивата гледка е това лице, с мокрите кичури, очертаващи мек ...
... Покрай павилиона за закуски беше пълно с пластмасови чашки от кафе, празни бутилки от боза и куп мазни хартийки.
- Виж ги ти, гражданите - рече си дядо Стойчо - не може така.
Остави торбичката и събра чашките и другите боклуци, като ги изхвърли в циментовия кош, който беше на две крачки от павил ...
“Сутринта изветрява като бутилката вино, която забравихте отворена на купона за седемнайстият ти рожден ден. Тогава се влюби за първи път. Помниш ли? Помниш ли как света изветря и Нищото повече нямаше значение. Дали само, защото обичаше или само, защото остави очите си плътно затворени в преследване ...
Май е месецът, в който цари оживление и забава, защото тогава идват абитуриентските балове. Учениците цяла година чакат да дойде този момент, в който ще празнуват и ще плачат, че се разделят и тръгват по различни пътища. Пет години всички заедно прекарваха в учение и труд, за да заслужат накрая своя ...
Уловил безпокойството ми в погледа, отецът сложи меката си ръка на рамото ми и се усмихна насърчително, посочи една пейка в близост и се отдалечи от нас. Топката отново се сви в стомаха ми, но не посмявах да поглеждам Марко. Давах си сметка, как изглеждам и какво може да се предполага. Сърцето ми бе ...
Хората винаги си тръгват...
( People Always Leave)
Хората винаги си тръгват... Идват, когато не ги чакаш и си отиват, когато имаш най-голяма нужда от тях! Това е толкова болезнено... Получава се един безкраен кръговрат. Чувствам се толкова изморена от него. Вече нямам сили... и само виждам преминава ...
Бяха юлски горещници. От небето се стичаше огнена лава... Трите приятелки решиха да се разхладят на биричка, цаца и пържени картофки. Напук на всички диети. Ресторантчето се намираше в парка сред природата и беше предпочитано място от жителите на градчето. Почудиха се, че няма хора по това време, но ...
Аз срещу себе си - Нирвана...!
Охх... пак се лутам някъде из пространството. Този път не знам дали съм в моя свят или в реалния. Всъщност като се замисля даже няма значение. Колко интересно чувство само... за последната седмица станаха какви ли не гафове, а аз се радвам. Даже не само се радвам, а съ ...
Фло обичаше мекото лятно утро, опипващо с ласкавите си слънчеви пръсти града. Слънцето заливаше първо терасата на нейната мансарда. Галеше топло по лицето Изкушаваше очите да се усмихнат на новия ден.
Фло скачаше от леглото с грацията на дива котка. С устрема на ястреб. С трепета на пролетно цвете. ...
Свят на силни и слаби
Прах и дим се издигаха високо в бялото небе. Капка след капка се сипеше кръв по пустата безплодна земя. Огромни мъже с камшици налагаха безмилостно слабите кокалести роби. Стенанията и молитвите им ехтяха из огромния каменен град. Ослепителното слънце гореше плътта, изсмукваше ...
Жената на Пешеходеца го напусна в един мрачен януарски ден.
Той беше без работа от две години и все още таеше надеждата, че това е временно.
Предишната вечер се бяха карали. Всъщност, не пропускаха вечер.
Общата налична сума вкъщи бе точно тринайсет лева и двайсет и осем стотинки. Сметката за тока б ...
"Пиян, за кой ли път убийствено пиян... боли и болката ме реже като нож... Кой сега до теб заспива?... Трябваше това да съм аз..."
В стаята беше тихо и спокойно.Той се бе свил на стола, но не защото му беше студено. Потръпваше при мисълта за въпросите които щеше да му зададе тя.Седеше точно срещу не ...
Откъс от романа "Реформата"
"Европата и дядо Стойчо"- част първа
... Дядо Стойчо беше решил да иде в столицата, за да види как България ще влезе в Европата. В селото идваше автобус от близкото градче два пъти седмично, а от там за София ще се качи на друг.
Беше чел по вестниците, беше слушал по ради ...
Черното Паджеро спря пред сенчестото, квартално кафене и от него се подаде изящен крак, обут в красива, маркова обувка, с около осем сантиметров ток, тънка златна верижка на глезена и само миг след това, седящите на масичките, с отпуснати челюсти мъже, едва преглътнаха, горчивата глътка кафе, разпоз ...
Надпревара за живот
Лъскавите ми черни обувки тихо и равномерно потропваха по асфалта на път за работа.
Живеех в сравнително малък и спокоен квартал в разрастващия се мегаполис и всеки ден си повтарях колко голям късмет съм извадил, че съм успял да се установя в този район. Особено бях горд от запоз ...
Последната капка
Ето ме, на терасата съм. Безспирно търсещ смисъл в обърканото си съзнание. Опитвам се да свържа мислите си. С едничката цел от тях да разцъфне някой безполезен разказ. Но, уви! Думите, картините и звуците в главата ми профучаваха безцелно. Те не се спираха дори за миг. Не ми даваха ...