Красиво беше тука. Сякаш Бог беше изсипал цялата си благодат и въображение точно на това място. Пролет поляната ставаше като шарена черга от безбройните цветя дето само тука можеха да се видят. А тревата беше толкоз зелена, че като я огрееше слънцето, очите те заболяваха. Лятос тишината нарушаваха с ...

Стоя пред чашата със вино.
Навън вали... И е заразно!
Самотно е... Проклета зима!
А чашата до мен е празна...
И май ще взема телефона... ...

Не ме болеше. Всъщност бях във тръпки
от хиляди подкожни пеперуди.
Нахъсена, раздирах и изкърпвах
довчерашните грешки и заблуди.
Мълчах си. Предпочитах се невидима - ...

Делеше с нас и свят, и - грош.
И вярваше на всички.
И махаше - за лека нощ -
на някаква звездичка.
Момчето с пътища от дъжд ...

Подобно на бездомно куче
скитосва селските дворове
и търси сам деца да учи
на правопис и правоговор.
Родителите бизнесмени ...

Посрещнах Невена пред зала зелена,
когато денят си отиваше бавно.
Изчаках да дойде, погледнах я хладно.
Небето намигна – тежат ми проблеми.
Очите ѝ сини блестят до луната, ...

... нещо май ти липсва.
И личи си:
- в уискито „за твоя сметка” пак;
- в мисълта за пух и белезници;
- в пръста ти, допрян до моя крак; ...

Не съм дете – не мога да простя
и в ясен юлски ден да те прегърна.
Сега далеч от теб ще отлетя.
До прошка щом дорасна, ще се върна.
Признавам, че си лято в земен Рай – ...

Шефът обяви, че след Нова година ще ни плаща заплатите с криптовалута.
– Това е модерно – поясни той. – И доста по-изгодно за вас. Ще станете част от световната финансова система и ще може да пазарувате във всяко кътче на планетата само с едно щракване.
Зарадвахме се. Досега получавахме заплатите си ...

По склоновете стръмни на деня
се спускаше безименен скитáлец.
Животът му – сурова планина,
поглъщаше угасващия залез.
И като в стар, почти забравен филм, ...

Отдавна няма в селото ми поп
и църквата отколе се руши.
Тук изгревът – малинов гъст сироп –
с мълчание над мъртвите крещи.
Под бели преспи сняг лозята спят ...

Аз зная как боли да раждаш себе си
и може да се случи много пъти -
възкръсваш и се вкопчваш в световете си,
а болката прегризва връв в съня ти.
Камбаната изтърсва прахоляка ...

Те ще пият. Отново.
Всеки петък щом мръкне
под тавана оловен
на житейската мъка.
Ще налеят ракия, ...

Дата е - сол в календара.
Твоята дата, светице!
Кой липов чай за попара
днес ще ми сипе в паницата?
Мъка е. Мъка стоглава. ...

Сълзата, от която съм създадена,
е само капка премълчано време.
Не си ме победил!
Не ти е даденост
пространството над дланите допрени. ...

Паметта ми е малко момиче.
Свои приказки нежно шепти.
В стари спомени ходи да тича
и отваря самотни врати.
В късни нощи безсънна се взира ...

Светът е в залез. Огнен като жар.
И хоризонтът - кървав като рана.
Преди да си отида - нека дар
да бъда... И такъв да си остана!
С последните си топлещи лъчи ...

Платих си примирено.
Без отстъпка.
Наясно бях с високата цена...
Задавях се, но пиех -
с алчна глътка ...

Намерих я на тесния перваз
под снежната си купчинка да чака.
Навярно е похлопала у нас
с надеждата, че още има някой.
Но няма. И домът е пещера ...

Валя ли дъжд? Пръстта ли беше жадна? –
луната блесна с капа на монах.
Стените ми поддадоха – пропаднах –
в такава нощ на йота оцелях...
Основите останаха – да зидам, ...

Случвало ли ви се е да усетите как някой ви гледа?
Усетих втренчения поглед и се обърнах, но там нямаше никого. Тогава чух сладко детско гласче:
– Дайте ми левче, моля Ви!...
Очите ми се свеоха надолу по посока на гласа. Детето беше високо колкото масата. Имаше големи влажни очи, дълга коса и сополи ...