Може би те виждам за последно,
може би прокоба е зловеща,
че съдбата с тази вест поредна
днес ме води на подобна среща.
Тихо е във болничната стая, ...

Един във друг тела сме вплели
и с чувства гоним тишината.
Дори без звук – щастливи, смели,
гори в очите лудост свята.
С ръце в коси, с мечти от вятър, ...

Устните ти шепнат нещо!
И любов ми обещават…
Устните ти са горещи
и ми пречат да решавам…
Във душата ми се втурна, ...

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, просто трябва късмет.
Търкаме и трием минало, настояще, бъдеще. Заличаваме надежди, любов, страдания, лишения, идеи. Важното е да спечелим. Пари, не друго. Парите днес са обич, признание, радост, смисъл, щ ...

Най-тъмно е, преди да си отидеш.
Тогава тъмнината няма име.
Повдигам се на пръсти да те видя,
И проумявам колко сме раними.
На прошки се изронва пустотата. ...

Ех, дочаках те, моя мечтана, сънувана пролет!
Разорало е нови бразди по лицето ми времето.
Но в душата цветя на надежда са вече наболи –
много пъти да мога на тази земя да те срещам...
Да танцувам под клонки разцъфнали с южния вятър... ...

Аз не се усъмних, че луната е кръгла.
Сърповидно ме гледаха чужди очи.
Те с въпроси дълбаеха дупка към пъкъла.
В окосено небе и луната горчи.
Нащърбéна от нас, тя мечтите ни стряска ...

Денят догаря като клада,
враждебно сенките пълзят
и сякаш бликащата радост
изгубва ведрия си цвят.
И сякаш слънцето умира, ...

"Колко любов може да понесе сърцето, преди умът да му я забрани?"
Подозирам, че времето стига,
да откраднем каквото ни трябва.
Не по план... или даже по книга.
Нещо ценно, по-ценно от хляба – ...

Любовта
(по глава XIII на I Коринтяни)
Боже мой, направи ме готов
да обичам с такава любов!
На езици човешки и ангелски даже ...

Сняг от ябълков цвят.
И отново април е.
Пак се вглеждам назад:
Господ в мене повил е
чист и чакан живот... ...

Пет прасета се събрали
пред съдебните портали.
И разпънали плакати:
"Не на Кóледи богати!"
Силно викали, грухтели, ...

Живея в небето и в здрачните вирове.
Израснах на речния бряг и чепата.
Ту губя си образа, ту пък намирам се –
оглежда ме все на обратно реката.
От гняв са набъбнали моите корени, ...

До себе си писма ли писах?
Дъждът ли скришом ги прочете?
Аз бях облякъл бяла риза.
Изпра я облакът безцветен.
Потекоха на хоризонта ...

Като махало съм на стар часовник –
със стихове в широка амплитуда.
Веднъж пред вас съм пламенен любовник,
а друг път – клоун, ярко изрисуван.
Монета съм със две лица различни – ...

От нежни лъчи сплитам слънчеви плитки
и с нишки от обич съшивам мечти.
Сред пухкави облачни кули политам,
гласът ти ме следва и с моя ехти.
Не гледай в очите ми сякаш съм чужда – ...

Маймуна съм. От мъжки пол. Живея в оазис. Той е моята Родина. Не е нещо особено, но аз си го обичам. Когато съм далече, страдам, копнея по-скоро да се върна. На това му викат носталгия. Наоколо има и други оазиси. И те не са нещо особено. Бих казал, че... Не, това няма значение. Те не ме интересуват ...

Как искам да съм камък, скален къс.
Да бъда ледник със лице прозрачно
и никакъв житейски земетръс
да не намокри моите клепачи.
Да онемее смелият език. ...

Каталавено*. Днес разбрах,
защо кръвта така ме вика
към този пуст, потънал в прах,
далечен бряг на Халкидики.
То ксеро**. Вече знам. ...

Дойдох от път. Почти последна гара.
И куфар стар – с почти ненужни вещи.
Настъпила съм здраво тротоара –
останалите някой ги посрещна.
Не тръгвам. А нощта е онемяла. ...

Една мушица в моята душа
припява тънко, звънко на капчука.
Не знам отде, кога е тя дошла,
но май добре се чувства вече тука.
Уж добродушна, тиха, но уви, ...

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха следобед за Варна, да доведат внуците след завършването на учебната година, и точно тази нощ баща му умря. За Камъка се знаеше, че е кораво копеле, но усетил смъртта да тегне като вледенена плоча във въ ...

Това е само спомен — не е стих —
за татуиран с аромати вятър,
за времето, в което преоткрих,
че любовта на другите е свята.
Това е само спомен, ала аз ...

Пробита ли е лодката - не знам.
Животът по вълните се клатушка.
Не мога нищо повече да дам.
Илюзиите ронят дъх отлющен.
Всемирът - този властен командир - ...