И неделята хукна по хълма
да търкаля по склона минутите —
непорочна, със спомени пълна,
безнадеждна, с нозе необути...
Тя прилича на агънце бяло ...

Заснежѝ се земята с кристални пера,
избелели от тромава липса на памет.
Симетрично оставени дири от двама
оцеляват с обичане в тихия град.
Избледняващи стъпки, прозирни едва, ...

Пълнеж на „Дънкин Донътс“ шоколад
във тоя мъжки свят приспива я.
И вместо две ръце на някой млад
чиклит роман сладнящ завива я.
Сама си казва „лека нощ, Любов“ ...

Небесно е. Красиво с дъх на бяло.
И стъпките ми даже са прозрачни.
Оглеждам се в деня си – огледало,
което с побелели сълзи плаче.
Минавам през кристалната завеса ...

Чекрък от светлина, от облак – руно
и, някой ангел, който да заприда
най-приказната коледна фъртуна...
Такова чудо, ще ми се да видя!
Как нишката се вие необятно, ...

на В
Рисувам си поредната илюзия,
защото знам, че някъде те има.
Усмихнати са сенките на музите
в палитрата със Алфа и Проксима*. ...

Студено е — няма деца на поляната
и няма сърца за човеците снежни.
Тъй рано е още за пролет засмяна,
че няма обичане, няма копнежи...
И няма надежда, и няма запитване ...

Подписах в мрака тайно с Луцифер
и сключих с Него договор лъжовен,
след туй записа ме в дебел тефтер
и бодро тръгнахме на път съдбовен.
Каква ли сделка съм приел? Не знам! ...

вятър полюшва
глухарче прави стриптийз
пилонът е гол

Приятел, търся си сърце,
такова... истинско, човешко.
Мая Нарлиева
Сърце ли ми поиска? Откъде?
Да беше ми останало, бих дала. ...

Тук младостта е далечна утопия –
спомен от стари животи.
Как се наричат камини нетоплещи?
Жадни за обич имоти...
Тъжни парченца от тихо безвремие ...

(с 2017-та)
Не искам да те помня. Обещавам
(на себе си), че ще останеш прах.
Оттук нататък само ми остава
да констатирам, че те преживях. ...

Не си ме викал, аз сама дойдох,
когато есента си тръгна.
И късно беше вече за гнездо –
след залез, догорял до въглен.
Ще постоя. Такава тишина ...

Заплита паяк мислите, заплита
въжета от неказани въпроси,
денят ми сив, на тях обесен, пита
защо и днес мечтите ми са боси.
Защо са в дрипи поривите светли, ...

ПУЛС
Не ме оставяй дълго, ти,
пред прага
на твоята безкористна любов!
Душата си в ръцете ти полагам, ...

В кръвта ми като слънчев ток
се влива музика.
Денят – зеленогривест, светлоок,
издува по момчешки бузи.
Предзалезен е, с розови страни ...

Имам стара, прастара душа —
църква, пълна с бръшлян и със сови.
Греховете си с болка руша.
Не разравяй пръстта под основите ми!
Знам, че спящите там имена ...

Припознай ме в сърце и нахвърляй червена боя
върху всичката бяла самотност на моята кожа.
Украси ме с две рамки — не питай дали се боя
от ръката ти с пъстрите ласки, за мен невъзможни!
Припознай ме в дърво. Нарисувай по него гнезда, ...

В съня ми – сън... Античен град
в полуефирен плам и ням...
Издигат се колони там.
предверие към рай и ад.
И нежен лъх, и мъртъв хлад ...

Ало? Здравей! Да, да, аз съм, но съм ново момиче
със спластен аркансил уморена тъга по клепачите.
Дали те забравих? Не зная. Сънувам как те обичам...
Януари е топъл. Вали... Не, отдавна не мога да плача.
Не помниш гласа ми? Същият – късен алт саксофон. ...

> Младостта си отива...
>
> М. Белчев
Любовта си отива... В неделя. По здрач
Наранена от много човечност... ...

АЗ СЪМ!
Поетесата Еди Коя Си.
Дето в стихове те облича.
Ти - не беше ли мъж на жена си?
Нямам идея защо те обичам. ...

Изгубих се в посоките на дните.
Сърцето ми мълчи. Разнопосочно!
Живея си (на някого в очите)
Умирам - иначе... Съвсем нарочно!
На някого - във сънищата влизам. ...

Колежката отива за кафе –
оправя се, намята си сакото...
Приведен уж над мойто чекмедже,
следя я тайно с края на окото.
Аз не че нещо... ама може би така... ...