Ръждивата любов не остаря.
По листовете смисълът се свлече
с мастилото ѝ, станало на прах,
до точката, поставена пред "вечност".
От ноктите на времето изсечен, ...

Дълго върви по ръба на покрива
сянката на месец тих, омаен...
Две звезди във погледа на коте,
с топчица от сънища играят.
Щурчови цигулки, без съмнение, ...

Музика; Наско Христов
Изпълнява: Елисавета Тодорова Лаловска
Аранжимент: Бойко Иванов
Специални благодарности на beti (Бехрин) и маестро nickkoll (Николай Колев) . След една ползотворна дискусия песента придоби този вид. Сега и Ели е в целия си блясък , и самата песен е по-разчупена.Надявам се да ви ...

Набързо свличаш плътската си риза –
и тази необятна нощ е твоя.
В небето само по душа навлизаш,
свободно сред сърцето на покоя.
Сълзите самодивски по тревите ...

Ако бях бързoструйна вода,
запреливала, тебе да търси,
снеговете ти щях да крада
и да роня, поройна, брега си,
да удавя в гнева на вълнá, ...

Ще стане някой ден апокалипсис
и космосът на късо ще даде –
ще се превърне в точки и елипси
прочутият кафез на Фарадей;
ще се разклатят силите небесни, ...

Неизменно
Неизменно в деня ми се случва така:
ти ме пиеш на глътки, по малко,
и прииждаш с любов, набраздена с тъга,
поразмесил стипчиво и сладко. ...

Те те пращат на смърт, Капитане.
На света не му пука за теб
и нехае за твоите рани.
Днес светът е парченца от лед.
Ала пáри кръвта ти, гореща е ...

Ние, динозаврите, сме тук.
Знаем, че сме доста ретро, диви.
Въпреки, напротив и напук,
ние, динозаврите, сме живи.
Виждаме във вашите очи ...

Ще бъде ден. От тези, във които
земята е гореща като жар.
Конете парят морните копита
и търсят хлад при своя господар.
Усетиш ли, помнѝ: ще ти се случа ...

Помниш ли ме още – лекокрила веда –
слънце ясно беше бялата ми пазва.
Вечер за любовно биле ти разказвах,
сутрин те оставях оскотял и беден.
Мрежи ти заплитах с тънките си пръсти, ...

Като луд Диоген, без фенер и без къща,
ме прегазват тълпите — фиданка без корен.
Късоглед слънчоглед от луната се мръщи,
а звездите побутват я — бръмбари торни.
Сенки пилят със кучешки зъби ъглите, ...

От слънцето откраднах златно зайче,
а вятъра приех за кръвен брат,
те - сенките, се свиха на кравайче
и тихичко се молят, да умрат.
Възкръсна в мене вещицата млада, ...

Стара майчице, виж! Вънка куково лято се плези
и се люшка на люлката, вързана с вятърни въ̀рви.
Занеси му от хляба си сух най-големия резен,
па запей за реката, в която душите потъват.
Нека звънне гласът ти, да тропне по глухите къщи, ...

Ти си морето!
Аз съм пясъчният бряг.
Рóниш ме! Любов.

Ще спра дотук преди да се подхлъзна,
но няма да ти кажа: „Остани!”.
Душата ми сега ужасно зъзне
под напора на минали вини…
В най-фините ѝ гънки е студено ...

Тази нощ е изящна — дълбае в очите ми стигма.
Наедряла луна ме следи и по покрива крета.
Пожълтява небето, невинно съня ми достига
и прилича на къща с прокъсани звездни пердета.
Тръгвам смело след спомена, кривнал в най-късата пряка. ...

Товарен влак през шарена каруца,
така през мен минава всеки ден.
Разстроена цигулка пак скрибуца.
Как само мразя този стар рефрен!
Огромен ледоход в сърцето плува, ...

Децата ни... децата заминават---
Билетите им – все еднопосочни...
След тях остава... болката остава...
Ала не знаем тя къде е точно...
Дали в ума ни или пък в сърцето, ...

Такава е. Недейте я убива.
Различното на нея ѝ е даденост.
Говóрите за грях недопустим,
а стискате в ръката си огниво.
Нали, в противоречие на кладите, ...

Днес под стряхата на баба свиха си гнездо врабци.
„Влез!“. Дали я изненадах? Вън започна да вали.
На котлето ври запа̀рка – чай от мед или лимон…
Вчера бях с момиче в парка. То си тръгна без поклон.
Подарих ѝ скъпа роза. За прегръдка замечтан, ...

Една лъжкиня, братко, аз видях.
Очите ѝ ме хвърлиха в простора.
Нарекох я богиня, огън, грях –
изправих се и почнах да говоря.
От меката ѝ плът се разтопих, ...

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ?
Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини за тяхното решаване. Проблемите, с които се сблъскваме и не ни унищожават, ни правят по силни. Климатът се променя и това е проблем, за чието решаване ще бъдат необходими много време и усилия.
Всеки де ...

Доскоро мислех, че недостижим
е вятърът към петата посока
и, колкото и с теб да се стремим,
ще носи обичта все по-високо...
Едва сега откривам оня вкус ...