Как искам да съм камък, скален къс.
Да бъда ледник със лице прозрачно
и никакъв житейски земетръс
да не намокри моите клепачи.
Да онемее смелият език. ...

Каталавено*. Днес разбрах,
защо кръвта така ме вика
към този пуст, потънал в прах,
далечен бряг на Халкидики.
То ксеро**. Вече знам. ...

Дойдох от път. Почти последна гара.
И куфар стар – с почти ненужни вещи.
Настъпила съм здраво тротоара –
останалите някой ги посрещна.
Не тръгвам. А нощта е онемяла. ...

Една мушица в моята душа
припява тънко, звънко на капчука.
Не знам отде, кога е тя дошла,
но май добре се чувства вече тука.
Уж добродушна, тиха, но уви, ...

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха следобед за Варна, да доведат внуците след завършването на учебната година, и точно тази нощ баща му умря. За Камъка се знаеше, че е кораво копеле, но усетил смъртта да тегне като вледенена плоча във въ ...

Това е само спомен — не е стих —
за татуиран с аромати вятър,
за времето, в което преоткрих,
че любовта на другите е свята.
Това е само спомен, ала аз ...

Пробита ли е лодката - не знам.
Животът по вълните се клатушка.
Не мога нищо повече да дам.
Илюзиите ронят дъх отлющен.
Всемирът - този властен командир - ...

От толкова отрова, все на глътки,
които му се пишеха на сметката,
Ромео се пропи, и хвана пътя,
престанал да подбира жулиетите.
Замръкваше по пивниците, с риза ...

Наздраве с чаша бренди до камината.
Не топли, инак имаме дърва.
Нали и с тебе някога се имахме,
но огънят не стигна... Затова
ела до мен. Седни. Навън се мръква. ...

И защото бях лятна, наивна и топла,
тази зима дойде и без милост се вкопчи
във сърцето ми, мислите, моето тяло,
и завинаги явно реши да остане.
Между мене и тебе днес сняг навалял е. ...

Аз си мислех, че си неизбежен.
Истината толкова е явна.
От тъга физически болеше.
От внезапна радост ослепявах.
Вплитах те във дните си сурови, ...

Душата ми видя те и избра
до теб да е в горчивина и сладост.
Дарявам те с криле от цветна радост,
днес сочен плод за теб ще набера.
Притискам тайно пламнали бедра... ...

От снежнобялото
на болничната стая,
пак тишината се усилва.
Премазва тялото,
а болката не стихва. ...

Златната рибка се оказа обикновена каракуда и ми омръзна вече да клеча край гьола за тоя, дето духа. Говоря му на д-р Г, че трябва да се смени стръвта, но той все ми разправя едни небивалици, че златните рибки кълвели на кебапче, на пържола, на хайвер... „Абе приятелю, - обяснявам му – времената сег ...

Крета къщата – морна, самотна вдовица –
напоена от спомени с тежкия дъх на пелин,
а на покрива стар, като фар за изгубени птици
дуелира се с вятъра ням и опушен комин.
Поразбит от годините, килнат, без няколко тухли ...

Бягай, бягай невръстна робиньо,
мъгла се вдига, потеря иде!
Бягай от чужди, крий се от свои –
за грош предава, който те види!
Бягай нагоре, навръх балкани, ...

Какво си мислиш, Тодоре, кажи,
понесъл подарената ти риза -
че покори моминските очи
и зарад тебе на мегдана слизам,
че стъпвам кръшно, за да ме следиш ...

Ветеринарният лекар си тананикаше в такт с музиката. Колата подскачаше по селския път, но това не го ядосваше, напротив – беше му приятно да усеща неравната земя под себе си. Днес беше на обиколка в района. Имаше само още едно село. Той нарочно го беше оставил за последно. Харесваше шепата хора, кои ...

Красиво беше тука. Сякаш Бог беше изсипал цялата си благодат и въображение точно на това място. Пролет поляната ставаше като шарена черга от безбройните цветя дето само тука можеха да се видят. А тревата беше толкоз зелена, че като я огрееше слънцето, очите те заболяваха. Лятос тишината нарушаваха с ...

Стоя пред чашата със вино.
Навън вали... И е заразно!
Самотно е... Проклета зима!
А чашата до мен е празна...
И май ще взема телефона... ...