koli4a
1 362 резултата
Далеч остана моето начало.
Към мен пристъпва неизбежен край.
Отдавна миналото отзвучало,
тъгува то за хубавия май.
И с моите страхливи крачки вече ...
  484 
Ще ги разкъсам тежките вериги
на този брулен мой до днес живот.
И през напуканите нервни диги
ще хвърля този мълчалив хомот.
Ще тръгна аз през равните полета ...
  425 
Без дори да ме попитат
ще тъжа ли всеки ден,
щъркели на юг отлитат...
Ще се върнат ли при мен?
Ще броя отново дните... ...
  527 
Когато слънцето преваля
и червенее залезът от срам,
нощта обувките си сваля
и боса влиза тя във своя храм.
На лунни свещи под небето ...
  429 
Привършвам преждата си вече.
Платното е към своя край.
И тръгнал доста от далече,
достигам края си комай.
И тъй сега вървя надолу, ...
  594 
Нощта безличен мрак разстила
в небе от облаци и дим.
На залеза дори простила,
го скрива в пазва невредим.
Блести луната мълчалива, ...
  506 
Светът във скута ми да легне
и зло от мене да побегне.
Да чуя нощем и китара
да ми припомни песен стара.
Една луна да ми напомня ...
  490 
Смълчани, стройните тополи
се взират в звездното небе.
И вятър в клоните трополи -
със шепи листите гребе.
Съблечените клони вече ...
  443 
Мираж ли си или не си?
А остър меч над мен виси.
И ангел си, и звезден гръм.
Със теб ли съм или не съм?
Какви очи, какво лице! ...
  771  11 
Един до друг сме двамата сега.
Един до друг - изправили снага.
И гръд до гръд са нашите тела,
пронизани с Амурова стрела.
Едно до друго - двете ни лица ...
  533 
Аз искам утрото да бъде
по-мъдро и от вечерта.
Да ме предпазва във деня ми
със непрекъсната черта.
Аз искам моят ден да мине ...
  688 
Във двора ми зелен и цветен
една овошка посадих.
В земя я закопах дълбоко.
Край нея скеле изградих
да я опазя от повреди ...
  802 
Ще се разделя с душата -
тя над мене надделя.
С вечен спор върху нещата
и глава ми побеля.
Тялото избра земята - ...
  521 
Всеки ден е лист откъснат
от житейския роман.
Като пепел е разпръснат
по небесния таван.
Всяка нощ е черно було ...
  530 
Какво по-ценно от това,
че още си със мене?
Че шепнеш живите слова
и с теб сърце не стене.
Че спиш и дишаш ти до мен ...
  533 
На жената!
Всеки ден си ти със мене.
Всяка нощ ти спиш до мен.
Вятър вънка тънко стене -
пее той познат рефрен. ...
  479 
Отчаян на прага съм седнал,
а утрото в стаята влезе.
Към слънцето тъжно погледнал,
пред мене то сякаш залезе.
Но Господ при мен те изпрати. ...
  530 
Едно кокиче
върху слана,
като момиче,
като жена...
Замръзна бяло, ...
  377 
Преминах всичките сезони.
Посрещнах всичките си дни.
И ето. Вятърът ме гони
със хъс към други бъднини.
Където всички са без тяло, ...
  425 
Ниско студовете плуват
там във голата гора.
С четка - зимна - те рисуват
по напукана кора.
Снежно-бяло одеяло ...
  523  12 
И нежни думи се изричат,
и в клетви даже те се вричат
във нещо тайно, невидяно,
а само в чувствата владяно.
В усещане за нещо ново ...
  481 
Честита Баба Марта!
От залеза червен изплетох
ширит за нощната луна.
От слънце бяло пък оплетох
ширит за другата страна. ...
  425 
През булото на късни нощи,
през пръстите на нови дни -
с печатите на нежни пощи,
в душата своя погледни.
Във крачката си по тревата ...
  1081 
Преди да си отиде мама
с една библейска чистота,
и както си седяхме двама
тез думи тя ми завеща:
"търси си, синко, красота ...
  539 
Вземи очите ми добри
и взорът ми да изгори.
Вземи последната троха.
Лишù ме даже от стреха.
Вземи ми слънцето добро. ...
  530 
Когато сутрин слънце се събужда
и нощ очите си измива,
когато чак душата има нужда
от хубав ден да се напива,
когато птицата криле разпери ...
  578 
До моята самотна стая,
пред дваж заключена врата,
се спря една жена - оная,
която чакам сто лета.
И на вратата тя почука... ...
  480 
Един към друг отдавна тичаме
и името насън си сричаме.
И срещнахме се насред пътя ни
със думи във душите кътани.
Свалихме дрехите разкъсани ...
  623 
Морето е сълза, в която
потъва синьото небе.
А сянката на всяко ято
в море с крилата си гребе.
Очите на земята древна ...
  559 
Годините ни край предричат
и вече си броиме дните.
Пред погледа ни те се стичат
във сенки мъртви по стените.
Влажнеят ни очите вече ...
  453 
По "До първи петли" от argonyk
Нощта се разстила над мене
и мракът на рамо лежи.
Мъглата на прага ми стене
и злобна край къщи кръжи. ...
  796  14 
За празнуващите на Св. Валентин
И тази вечер ще е наша
със погледи горещи, като пещ.
И без, любима, да те плаша
ще пламне в нас любовната ни свещ. ...
  563 
И всяка сутрин тихо ставам
за среща със пореден ден.
С очи пред слънцето заставам
и всеки лъч се спира в мен.
И чувам песничка на птиче, ...
  413 
Четирсет години съм с тебе
и толкова ти си със мен.
Познавам те сякаш от бебе
и ти ме познаваш съвсем.
И двама сме ние в браздата... ...
  1008 
Каквото и да си говорим,
и казаните думи се забравят.
Каквито и дела да сторим,
от времето дори се те заравят.
С ръка написаното слово ...
  457 
Провокирано от "Защо пишем" -
Райсън
Преда словестните си нишки -
от тях да си навивам стихове.
А трудно се издават книжки ...
  449 
От светлите звезди в небето
се спуска чувство за безкрайност.
От нежно цвете във полето
наднича слънчевата тайност.
По стъпките на дните сиви, ...
  416 
От слънцето ми лъч се спусна
и право в мене се заби.
Сърце ми ритъм го напусна.
За кратко свят ми се зави.
С присвитите очи поглеждам ...
  580 
Дойдох при тебе тихичко - на пръсти.
Не искам да те будя и да ставам лош.
Защото всеки трябва да се кръсти
пред спящата жена след бурната ù нощ.
Че спящата жена е тя икона, ...
  538 
И работа със работа се свършва.
И път се свършва само със вървене.
Със лоша дума устрем се прекършва.
И рана заздравява след кървене.
От нòщите се ражда и денят ни. ...
  462 
Предложения
: ??:??