koli4a
1 362 резултата
По "Тиха песен" - Валери Станков.
Видях от теб постъпки непростими
и чух аз думите ти укорими.
Че ти попари свежите дървета
и ми разби душата на поета. ...
  229 
И трети ден вече обилно валя,
и всичко отгоре съвсем побеля.
Навсякъде – бяло и в бяло светлѝ,
и няма да чуеш ти зимни петли.
От бяло по-бяло. И чисто. Личи. ...
  456 
Сън ли е или наяве,
но живея във затвор.
Сън е моята поява
в синия отвън простор.
Аз те исках на земята. ...
  322 
(по Валери Станков)
Как си носиш
менците с вода
със очи на мъж те аз погледах.
Ти във мен ...
  342 
Не съм поета на замята
и името ми не блести.
Не съм единствен във полята,
жадуващ нощните звезди.
Аз просто съм човек и който ...
  389  11 
В последна нощ, в последна сутрин,
в последен ден заставаш горд
и същността си днес залагаш
на този зноен тенис-корт.
Но цифрите не са победа ...
  311 
Във дни на най-голяма трудност
и влачейки голям карък,
в душата ми настъпи смутност,
а мислите се движат в кръг.
И срив в живота ми настъпи, ...
  340 
Под сянка на разлистени дървета,
огласяни от птичите гнезда,
сънувам в поднебесните полета,
изпадналата от небе звезда.
Лъчите си така изпраща звездни ...
  275 
Свързва ни една любов за двама,
писана под купола на храма.
Тръгнахме по пътя на живота
право към житейската Голгота.
Днес стареем си полека-лека ...
  320 
Растат годините от дни събрани.
Върви земята в орбитален път
и носи вечно земните си рани,
като следи от звездния ѝ съд.
Трепти над нея синята безбрежност ...
  310 
Душата ми – във зимна клетка,
затрупана от снегове.
Нерадостна е тази гледка
и радва мойте врагове.
А тялото ми се смразява ...
  338 
Боголюбна и нежна,
аз в душата те скрих,
като страст неизбежна,
като шепот на стих.
Като светла милувка, ...
  512  10 
Гласът ти – като музика прекрасна.
Душата ти е пухче от глухарче.
Ти цялата в очите ми порасна
и стана най- добрата ми другарка.
И с тебе ще изминем пътя труден ...
  300 
На този свят – за мене символичен,
животът кара ме да си внуша,
че ставам вече толкоз безразличен,
че го създавам днес и го руша.
И безразлична ми е всяка стъпка, ...
  209 
Бакър със вино ще изпия...
Нощта пък ще ми стане мост.
Безславно, за да се затрия,
за тебе аз ще вдигам тост.
И зарад' теб ще се напия - ...
  355 
Самота е моята фасада.
Мислено държа те аз в обсада.
С цялата си мъка в самотата
с мисълта напук на синевата,
настанявам се на теб в очите, ...
  252 
Не съм пророк или гадател,
но се увличам по мечти.
Не съм крадец или предател...
Куршум към мене не лети.
И тук съм вече от години, ...
  278 
Като морския бриз, като бяла вълнà
ме заливаш със твоите чувства.
Любопитството в мен мигновено пламнà
да си спомня любовни изкуства.
За да паля във себе си вечер свещта, ...
  330 
Казват, че мъжът не плаче.
Твърд дори пред мъката е той.
Мъжката сълза илач е
тя за мъжкото око – герой.
Скръб поема със сърцето – ...
  323 
Не спира вятърът да духа
от раждането ми до днес.
Съдбата ми обдухва суха
и гони ми дори гарез.
Понякога подухва леко ...
  292 
Вечер умирам със мъките дневни.
Сутрин възкръсвам за новия ден.
Гоня въпросите нощни и гневни...
Пак се възражда доброто във мен.
Тръгвам с деня си и слънчев, и топъл ...
  349 
Кога си слязъл на брега, моряко,
и в цели дни, и вèчерите яко
прегръщаш тайната любов безгрижен?
Живота си живееш непрестижен...
Сега престоят на брега ти свършва ...
  234 
Дойдох, живях и...си заминах.
И нищо в себе си не взех.
През много радости преминах
и щастието аз превзех.
Не се опазих и от болка... ...
  334 
Нелепо ли е днес да се наричам
любим, направен от любовна пръст?
И още тук – пред теб – да се заричам
докрай да нося този тежък кръст.
И през просото смело да минавам, ...
  232 
Изсякоха я брадвите гората...
Природата се сякаш натъжи.
На дънера напука се кората-
над него брадвата тежи.
И тази брадва в дънера забита, ...
  248 
Като вълци дните се озъбват
и глозгат календара ни до кокал.
Вечерите страшното поръбват
със мислите на древния Софокъл.
Тъй годините ни стават скелет ...
  237 
Светът- в размерите закръглен,
си тлее вечно, като въглен.
Достатъчна му е искрица
да срути стройната матрица.
Но ако тук се разрушава, ...
  232 
Като другите се силя
да участвам в маратон.
И във милята след миля
в бягане да давам тон.
Но отказват да ме следват ...
  218 
Минало не се забравя,
А бъдещето се гради.
Радостта не се прибавя
Газейки пък във беди.
А целунатите устни ...
  613 
Познавал съм те в спомени далечни,
когато още били сме деца.
Но ето: по законите човечни
събрахме нявга нашите сърца.
Аз сам те търсех в нощната тъмница. ...
  388 
( акростих )
Не ме забравяй в този или онзи свят
И спомняй си за мойто чисто име,
Кога цъфти в градината и моя цвят.
Опитвай се в студовете зиме ...
  659 
Кажи, защо ме ти напусна
във тоя свят неподреден?
Дали защото не е вкусна
и любовта ни всеки ден,
или защото аз съм беден ...
  296 
Пребродих морето, претърсих страната
и срещах се с хора добри, недобри...
В деня оглушавах, но чух тишината
и станах свидетел на много съдби.
И търсех късмета по пътя случаен – ...
  239 
На тялото ти ще напиша
един любовен мъжки стих.
И в него Аз-ът ми да диша,
да чувстваш шепота ми тих.
Във извор чувствата ще видиш ...
  334 
Слънце ме настига във полето
и със светла сянка ме завива.
Майка ми се спуска от небето
чиста, спретната, че и красива.
Грее сред полето и свещица ...
  224 
Ехо е от пулса на сърцето.
Полъх е от дъно на душата.
Светлата усмивка на лицето.
Ласкава комета опашата.
Тя е пухкавото на глухарче ...
  322 
"Човекът е човек, когато е на път"
П. Пенев
И както птиците на път
узряват те във своя чартър,
така пътува мойта плът ...
  305 
Всяка утрин е родилка –
ражда новия ни ден.
Времето му е носилка,
светофарът е зелен.
Бърза този ден нататък – ...
  224 
Бледнеят ми звездите
във времето заразно,
че пълни са очите,
сърцето пък е празно.
Душата ми се чуди ...
  334 
Седни пред мен за два коняка
и кротко да се разберем.
Раздялата ще ни е яка,
а може да се разберем...
В очите нека се погледнем ...
  296 
Предложения
: ??:??