p74poli
297 резултата
Приказни предчувствия
Далеч от грижи и покруси,
сред цветни звуци и гори,
обдишвам паметни минути
и жива жар по мен вали ..... ...
  527 
Били в гората да работят ..
Оттам видели, че селото им гори …
Какво ли е - да изгориш с молитва в Бога …
А после само ти да се спасиш?!!
…. ...
  591 
Мина топъл, животворен вихър
и събуди новата надежда,
а в деня - разцъфнала и тиха -
светлината бавно се оглежда.
Необятът диша с жар, от пещи, ...
  492 
Отново пеят грейнали цветята,
излитат птици, вятъра блести ..
дори да завали порой, от необята -
не ще отмие насъбраните мечти!!!
Вървя с кураж под пролетните клони ...
  639 
Полети със мен !
Виж, цялата преливам от Любов,
сърцето ми от Обич силно бие,
Ела - мой нежен благослов -
и нарисувай с устни мойто име ! ...
  513 
Любовта е стихия
В очите ти потъвам до забрава
и ставам част от твоята душа, ..
и всичко имам, всичко зная –
размиват се ненужните неща . ...
  632 
Създадени от светлина
Дори и след триста години
денят ще е ден след нощта,
ще има простори красиви,
създадени през мисълта. ...
  420 
С дух велик
Стъпва нежно утринта –
рони капчици въздишки,
а сред тях искри дъга,
гали всеки със усмивки. ...
  461 
  470 
Страст
От трепети изгарят небесата,
стихии сливат се със сласт,
през тътени изливат се недрата
и пада дъжд пороен, и по нас. ...
  1187 
~~~~
Склонил глава подвластен на присъда,
застанал гордо пред палача примирен:
С каква защита да се пазя, за да бъда
огнище благо, а не навеки вкаменен? ...
  488 
Редом до звездите
Чаках те да дойдеш,
чаках те в съня ми,
светлина да бъдеш,
въздух помежду ни. ...
  516 
Светъл ден! Чуден ден!
В мен дъга искри!
Ето ме! Ето те!
С нашите следи!
Само аз! Само ти! ...
  265 
Добрата самота
Все повече обичам тишината,
уюта на добрата самота,
расте в душата ширината,
и космоса, и вечността. ...
  310 
Преглъщам тихо
Къде са всички хоризонти,
които преживях до днес?
От спомени в преливащи
въпроси живеем си поне... ...
  462 
Ураганен въздух,
пясъчно съприкосновение,
небето вае златни нишки,
изгрява тихо вдъхновение
със кармени въздишки. ...
  428 
Тишина. Зора. Изваяни лъчи
пробиват въздуха с мъглите,
дърветата – изправени бойци,
на пост са редом със звездите.
Нозете ми потъват из снега – ...
  339 
Силата е в нас!
Силна е душата ни велика
преродена за родина и дела,
бойно паметта ни блика
над покоя зейнал из пръстта. ...
  348 
В мига на сладката забрава
Окичена от пролетни цветя,
обагрена със слънце и магия,
поемам в шепи първата роса
и с някаква духовна обич пия. ...
  337 
Топъл дъжд
Вали. Повдигат се мъглите
удавили простора на деня,
измива се прахта в душите
в кристалния порой вода. ...
  319 
До теб
В зеницата на твоята душа
потъвам бавно до забрава,
размиват се ненужните неща
и само любовта остава. ...
  427 
Грее слънце
Взех от огненото лято
лъч за моята душа,
взех крила от волно ято
и политнах над света. ...
  332 
В чест на Васил Левски
Склонил глава подвластен на присъда,
застанал гордо пред палача примирен:
С каква защита да се пазя, за да бъда
огнище благо, а не навеки вкаменен? ...
  743 
Остана чиста светлина у мен
Нестихват лунните камбани
да бият сред предела на нощта,
побирам космоса във длани ...
А има ли предел безкрайността? ...
  364 
Коледна звезда
В небето се отварят двери
в очакване на празника велик,
кънтят нестихващи завери
чрез дух и сила в този миг. ...
  436 
Магически минути
О, ти оставаш - огън и магия -
роден като Пегас из вечността,
кипи у теб божествена стихия -
радетел на доброто и честта. ...
  330 
Свята неизбежност
Мигът до теб е вечност.. Знам,
че Раят на земята е възможен,
щом Любовта - е моят Х Р А М,
а твоят образ в него е положен. ...
  361 
По живите пътеки
На път! На път!.. Отново съм на път!
Шумят гори, безкрайните ливади.
Неповторими спомени тълпят
в издигнати от памета грамади. ...
  345 
Под дъжда
Светът притихнал е, навън вали!
Вали над стари и над млади.
Вали над ниви, борове, души,
над чувства живи, чувства нями. ...
  268 
О, нека вали!...
В прозореца се вглеждам.. Пак вали!
През сълзи пак въздишат небесата.
След дни на тишина и паднали мъгли
сега се чисти от прахта душата. ...
  360 
Върви изправен! И мълчи.
Натежава въздуха на дните
и сякаш всичко клетвено тежи,
какво са без мечтите ти очите,
с ръка върху сърцето си кажи? ...
  454 
Минутите летят .. И отминават.
Отлитат, но създават светове.
Защо не взимаш своята награда,
а падаш пак скован на колене?
Скован от страхове и от утехи, ...
  367 
Жена
С тихи стъпки идва утринта,
а после неусетно си отива,
като пламнала в деня жена,
нощем - нежна самодива. ...
  401 
Потребни
Врязани сме в своята съдба
от тишина и вселенска далечност,
сред ек от безсмъртна тръба
и полета от смътна човечност. ...
  427 
Вглеждане
Тъжиш. И става страшна тишината.
Светът за нас така е сътворен.
Когато гасне паметта в душата -
угасват чувства ден след ден. ...
  318 
Чрез Теб
В зеницата на твоята душа
потъвам сякаш до забрава,
размиват се ненужните неща
и само Любовта остава. ...
  395 
Събуден съм!
Възроден и очарован в тишината
за тебе греят хиляди слънца,
събуден си от влюбения вятър
за всички щедри и добри неща. ...
  423 
В динамика
Сред шеметният бяг на времето
стремително препуска утринта
и сякаш ти обяздваш стремето
с размаха на камшик в ръка. ...
  394 
Пламнала звезда
Изгряла сред слънца и звездопади,
пулсира в тебе пламнала звезда
и грееш като лъч над тъмни клади
с изтръгната от мрака светлина. ...
  313 
Новогодишен поздрав
Нека можем да прощаваме,
нека топлина да даваме,
нека винаги да се обичаме
и в добро да се обличаме! ...
  422 
Предложения
: ??:??