Patrizzia
2 237 резултата
Хлапакът кестени търкаля
и по паважа трополят.
Такъв – тук лъскав, там окалян
изглежда целият ни свят.
Под скъсаните му обуща ...
  345 
И няма прокопсия, няма,
небе, звезди и камънак,
но две липи, салкъм и мама,
и дърпат спомените пак,
невидима, но стоманена, ...
  218 
Среброкори, тънички и нежни,
тъжната ви орис е такава.
Есен ви разплаква неизбежно,
купчинката златна се смалява,
носена от вятър непокорен, ...
  663  10 
По мене не 'оди юнако млад,
не дрънкай с шпори дето и да мина!
Ни маска имаш, ни сертификат,
и хич и не помисляш за ваксина.
Сред село на хорото пръв левент, ...
  287 
С ръка отмахвам кичур непокорен,
а вятърът отказва да го пусне.
От цветето остана само корен,
от грозда – вино. Зажаднели устни
разтварят се за вик, а не за песен, ...
  1863  13  32 
Оказва се, че никак, друже не е лесно
в катранен век да се опазиш бял,
и с низост, или злост, като с парцал,
все някой близък през лицето ще те плесне.
Страниш от всички, занимание нелесно, ...
  330 
Каквото, а и както да ми кажете,
от сутринта ушите ми заглъхнали,
пищят, не чувам. Облаците даже те,
на топличко в очите са се пъхнали.
Деца оплаквам. Висват по оградите ...
  438 
Луди сме и си го знаем,
но си свиркаме и в здрача
спомени, ако заплачат,
искат кърпичка назаем.
Остарях и побеляла ...
  239 
И не вървях по чужда диря,
до мене спътник не вървя.
Сто пъти вярата умира
и се възражда след това.
Крилете слънцето топеше – ...
  1053 
Защо не завилнеят летни бури,
гръмовно да разтърсят този свят?
Дори небето да се прекатури,
в блажено неведение си спят
душите ви. Отдавна загрубели, ...
  477 
Плашилата си знаят от къде
им слага шапки шарени и сиви.
И щом лети, то значи се яде,
а после вечно враните кресливи,
разнищват ти душицата, растат ...
  573 
На Моми
Какъв немирен спомен пак дойде?
Вратата хлопна и изпука съчка.
Нетърпеливо дръпнато перде,
в усмивка светла утрото набръчка, ...
  295  13 
Нощес сънувах макове сред нива,
метличини, пшеничено море.
Събудих се, ноември е. Добре.
И с шапка от плашило, но накриво.
Излязох вън - море златисто двора, ...
  577  18 
Мирише на чимшири и на дим
и по небето вятърът гадае,
дали ако за малко замълчим,
ще чуем и сърцата си накрая?
Препускаме, крещим – човешка сган. ...
  465  13 
Вървим си дружно, уж сме в крак,
слепци ни водят среброоки.
А без билетче няма как,
посоката е... Напосоки.
А някой беше обещал, ...
  303 
Къде ме водиш ти, пътеко сред тревите?
И зеленееш под нозете в студ и зной.
Дали човекът там, на крайчеца ти скрит е?
И знае ли, че още вярвам в него той?
В червено храстче там, отляво запламтяло, ...
  475 
Едно зайче на полянка,
две ели му правят сянка.
Три сърненца тъй игриви,
четири са. И красиви.
Пет лисичетата мили, ...
  543 
Малка сивичка гризана,
Маца гони от зори.
Стой, мишленце, да те хвана,
че съвсем ме измори.
Аз да те изям ли? Няма! ...
  702  10 
Понеже все съм трън... Къде?
Съвсем не знам. Нали съм дама.
За свада тон ли се даде,
капела слагам по-голяма.
Че дребничка съм си го знам, ...
  345 
Бяла чапла лети и перце от крилото отронил
реши вятър златистите тънки върбо̀ви косѝ.
И осъмва човекът загледан в предзимните клони
и се ражда бял стих, и поет си, дори да не си.
И небето е лист и почти до последно изписан, ...
  271 
Какъв език ли не научи?
И не, че ще те разберат.
Говориш с котка, птица, куче,
искри в очите им блестят.
Денят ти с мокър нос започва ...
  214  10 
И залък хляб за гладен съм била,
вода за жадния крайпътен просяк,
а раните от "дружески" дула
стотици са. И зная за какво са.
Понеже с обич скитах и с добро, ...
  844  12  21 
Сърдито ми е детството, сърдито,
дори за мене вече и не пита.
Лети само, разрошено глухарче,
ръчичка не подава и макар че,
душата ми по детски чака чудо, ...
  262 
Днес ми е схлупено, мрачно и тъжно,
облак е в чашата с чай отразен.
В локвите кална и мокра окръжност
с пръчка чертае унилият ден.
Тихо е някак светът е преместен, ...
  640  10 
Поискаш ли аз всичко ще ти дам,
това което имам не е много.
Поостаряла обич, женски плам
от птица глас, от вятъра тревога.
От бурята и мълния, и гръм, ...
  626  13 
Политала съм толкова високо,
че хората изглеждат мравки чак
или метлата вярната посока,
издирвала е от зори, до мрак.
Небето неотклонно ме привлича, ...
  202 
И може би тогава ще се спреш,
когато нищо друго не остане,
в жена превръщаш огън и копнеж,
а дребничка съм в силните ти длани.
Искрица съм, сърцето ми гори, ...
  440 
Трептят в премръзналите длани
безкрайно нежни хризантеми,
та дъх от тях да ти остане,
когато зимата си вземе,
полагащото ѝ се право, ...
  307  12 
Имам нужда от светли простори!
Този дъжд, тази кал твърде рано.
И приятел, дори да поспорим
и едно, даже тъжно пиано.
Имам нужда от мъничко синьо! ...
  557  14 
На Мая
Пълзи си ниско и незримо,
отровно биле, с чуден цвят.
Като цветята мирис има
и като него те цъфтят. ...
  1035  16 
Не са небетата ни гробища. Не са,
а люлки нежни. Преброих ги - седем.
И глупава, наивна вяра в чудеса,
помага ми, отвъд дъгата гледам.
Наивността ми сякаш ангели рои ...
  428  10 
Като се разбръмчат, помагай, Боже!
Един да беше знам, но кошер цял?
И отеснява собствената кожа,
до днес, за бога как си оцелял?
Депресиите на песен ги избива, ...
  452  15 
Съвсем по момчешки ме сръчка
немирният вятър и ето,
изпука под стъпките съчка,
или пък... Разби ми сърцето.
Къде по света ли е скитал? ...
  674 
И просто е, дори да ни се иска
Вселената да ни е роден дом,
животът ни куцука сляп и хром.
Под лустрото е кърпената ризка.
И май земя разкаляна, но близка, ...
  383 
Подканва с гегата пастирът
и не брои, дори в егрек
и държеливи, не умират,
овцете. Дупка на геврек,
са обещанията празни, ...
  242 
Чадърът ми мечтае си за полет,
отново ще повярвам в чудеса.
В листата скрити, враните се молят
парченце от дъга да донеса.
И вятър с грубоватата си ласка ...
  879  11  22 
Откакто севернякът пак повя
и сви деня ми, дреха умаляла
зачака сняг студената земя,
за белота и нежност закопняла.
Откакто под оловни небеса ...
  359 
Аз ще те срещна, зная рано, или късно,
там под дъжда случаен миг подгонил.
Мехурче шарено сред локвата ще пръсне,
на сто искри Вселенските закони.
Дали защото ще е есенно и мокро ...
  395 
Тихо, тихо дъждецът ми шушне,
нещо тайно и мокро мълви.
И къдрица една непослушна
пак на пръста си вятър нави.
Тупна кестен в листата, подплаши, ...
  255  11 
Пируват стръвно в паметта ми сенки сиви
и като мека пепел спомен разпилян
поляга кротко в Божията длан,
като дете, не знаещо къде отива.
За него е Земята дом и е красива, ...
  292 
Предложения
: ??:??