Patrizzia
2 304 резултата
Поиска ли да ни накаже
за някакъв неволен грях,
мечтите изпълнява, даже
най-нереалните от тях.
Студени сме и меркантилни, ...
за някакъв неволен грях,
мечтите изпълнява, даже
най-нереалните от тях.
Студени сме и меркантилни, ...
533
3
12
Дори когато босонога,
сред тръни и къпини газих
и полудявах от тревога,
къде да търся пак онази,
която с птиците говори, ...
сред тръни и къпини газих
и полудявах от тревога,
къде да търся пак онази,
която с птиците говори, ...
411
4
8
Оковите сами си ги ковем,
дори за тях измислици да бъдат.
В приятелства не вярваме съвсем –
да си поет, че то си е присъда.
Подрежат ни крилата и с замах, ...
дори за тях измислици да бъдат.
В приятелства не вярваме съвсем –
да си поет, че то си е присъда.
Подрежат ни крилата и с замах, ...
407
3
7
Има, има и обич такава –
побелялата, грубата, нежната.
Тя дори изневяра прощава,
плаче в стих, дави в смях неизбежното.
Две очи, две ръце, шепа лято, ...
побелялата, грубата, нежната.
Тя дори изневяра прощава,
плаче в стих, дави в смях неизбежното.
Две очи, две ръце, шепа лято, ...
351
6
19
Засвирил като козоног сатир
по турски седнал сред тревата суха,
сирингата и глухите я чуха,
че есента пристига най-подир.
Той е бездомник вятър - северняк, ...
по турски седнал сред тревата суха,
сирингата и глухите я чуха,
че есента пристига най-подир.
Той е бездомник вятър - северняк, ...
358
2
1
С теб се знаем отдавна, от няколко мъртви любови.
Все пристигаше тихо във вечното жълто такси.
Уж тешиш и прегръщаш, а въглени в нощите ровиш,
ти с утроба безплодна, за мащеха даже не си.
Всяка чаша с уиски в очите ти вдига могили, ...
Все пристигаше тихо във вечното жълто такси.
Уж тешиш и прегръщаш, а въглени в нощите ровиш,
ти с утроба безплодна, за мащеха даже не си.
Всяка чаша с уиски в очите ти вдига могили, ...
422
3
8
Врабченце съм нахакано и сиво
и с есента из стария квартал
рисувам лято дето си отива,
за пъстрите листенца ми е жал.
Врабченце съм и уличен побойник, ...
и с есента из стария квартал
рисувам лято дето си отива,
за пъстрите листенца ми е жал.
Врабченце съм и уличен побойник, ...
283
2
8
Висок и черноок, и прям
той в тесен подлез с мен се сблъска,
на белите коси за срам,
се позахласнах, като гъска.
Че недовиждам и е мрак, ...
той в тесен подлез с мен се сблъска,
на белите коси за срам,
се позахласнах, като гъска.
Че недовиждам и е мрак, ...
1274
5
16
Дай ми само парченце от твоята твърд, жилав корен
да се впия до дъно, до болка, до смърт, до скала.
Слънчоглед да съм. Господ с усмивка да гледа отгоре,
нямам сили, Родино! И помня каква си била.
Дай ми късче едно от небето, дори и без птици, ...
да се впия до дъно, до болка, до смърт, до скала.
Слънчоглед да съм. Господ с усмивка да гледа отгоре,
нямам сили, Родино! И помня каква си била.
Дай ми късче едно от небето, дори и без птици, ...
615
4
11
Реката буйна рано придойдѐ,
напук на есен, листопад и суша
и спря септември, от нема̀й-къдѐ,
гласът ѝ светлоструен да послуша.
Разказва тя, че ручей е била, ...
напук на есен, листопад и суша
и спря септември, от нема̀й-къдѐ,
гласът ѝ светлоструен да послуша.
Разказва тя, че ручей е била, ...
346
1
5
Кифли, бухти и мекички,
прави мама, по тава.
С апетит изяждам всичко –
за десерт и грис - халва.
Макароните, в неделя ...
прави мама, по тава.
С апетит изяждам всичко –
за десерт и грис - халва.
Макароните, в неделя ...
1522
3
19
От делника си тръгват мълчешком
и любовта, и вярата полека.
Товар излишен те се чувстват, щом
пò вълк от всички вълци е човекът.
Денят отдавна крее, нелюбим, ...
и любовта, и вярата полека.
Товар излишен те се чувстват, щом
пò вълк от всички вълци е човекът.
Денят отдавна крее, нелюбим, ...
592
13
24
Цял живот съм така – просто малкото зло,
на преструвки и подлост не нося.
Нося тежка вина за било – не било,
но съм истинска – гола и боса.
И не стигам до вас – много ниска, уви, ...
на преструвки и подлост не нося.
Нося тежка вина за било – не било,
но съм истинска – гола и боса.
И не стигам до вас – много ниска, уви, ...
369
4
9
Кърпи душата си разбита. Зли камъни, за кой ли път,
към теб от сенките политат. Като куршуми са – свистят.
И лунен лъч – мехлем на рана, но как от болката ранен,
с перцето, дето ти остана, да обрисуваш слънчев ден?
И думите, любов ти дали побягнаха – без дом и род ...
към теб от сенките политат. Като куршуми са – свистят.
И лунен лъч – мехлем на рана, но как от болката ранен,
с перцето, дето ти остана, да обрисуваш слънчев ден?
И думите, любов ти дали побягнаха – без дом и род ...
304
3
8
Димят в очакване стърнища,
та семена да приютят,
а аз не чакам вече нищо,
а Месецът е тънък, млад.
Опитва нещо да ми каже, ...
та семена да приютят,
а аз не чакам вече нищо,
а Месецът е тънък, млад.
Опитва нещо да ми каже, ...
608
2
4
Погледна ли творбата Си отблизо?
Ликът е Твой – духът – несъвършен е.
Дарявай, каза втората си риза
и нямай божества, а само мене!
Дали съдба е, мъст, или закана, ...
Ликът е Твой – духът – несъвършен е.
Дарявай, каза втората си риза
и нямай божества, а само мене!
Дали съдба е, мъст, или закана, ...
490
2
8
Понеже дните ми се разпиляха
и есенно въртят ме всички кости,
от дланите си ще направя стряха,
от дъжд да пазят чудесата прости.
И ако зъл порой небето прати, ...
и есенно въртят ме всички кости,
от дланите си ще направя стряха,
от дъжд да пазят чудесата прости.
И ако зъл порой небето прати, ...
640
5
12
Дъждът един поема риска,
да ни оплаче неведнъж.
Ридае ли, или се киска?
Че кой го знае? Просто дъжд.
Раздира ризата небето, ...
да ни оплаче неведнъж.
Ридае ли, или се киска?
Че кой го знае? Просто дъжд.
Раздира ризата небето, ...
348
4
8
Кажи ми, мамо, аз като порасна
от татко и от тебе по-голям,
дали Луната още ще е там –
Вечерницата - все така прекрасна?
Че вчера вечер леличка ужасна, ...
от татко и от тебе по-голям,
дали Луната още ще е там –
Вечерницата - все така прекрасна?
Че вчера вечер леличка ужасна, ...
323
1
7
Склониха астрите глави,
да чуят вятърът припяващ.
Студът врабчетата ловѝ,
а ти на лято се надяваш.
В росата сутрин зъзнат вън, ...
да чуят вятърът припяващ.
Студът врабчетата ловѝ,
а ти на лято се надяваш.
В росата сутрин зъзнат вън, ...
444
2
5
Намерих снимки – пожълтели, стари,
в картонена кутия скрили свят,
мил, позабравен... Спомените спят,
усмихнати лица, любов, другари.
И сякаш звънко с човчица удари, ...
в картонена кутия скрили свят,
мил, позабравен... Спомените спят,
усмихнати лица, любов, другари.
И сякаш звънко с човчица удари, ...
1333
8
10
Дори до кръв, до кост да издереш
протегнатит за прегръдка длани,
крепят душата обич и копнеж
и болката – лекарство – за избрани.
Дори да дойде ден за опело, ...
протегнатит за прегръдка длани,
крепят душата обич и копнеж
и болката – лекарство – за избрани.
Дори да дойде ден за опело, ...
732
2
5
Обричаш лятото на незабрава,
с инат запъваш пак в пръстта пети.
Светулке, сетна, в шарена дъбрава,
с душата си се молиш: Освети,
онази незабравка – да напомни, ...
с инат запъваш пак в пръстта пети.
Светулке, сетна, в шарена дъбрава,
с душата си се молиш: Освети,
онази незабравка – да напомни, ...
310
1
7
"... напиши някоя глупост за разнообразие." - Генек
Ще взема вечерта, по тъмно,
ей там сред онзи храсталак,
съвсем небрежно... Да се гръмна,
че пѝсна ми и още как! ...
Ще взема вечерта, по тъмно,
ей там сред онзи храсталак,
съвсем небрежно... Да се гръмна,
че пѝсна ми и още как! ...
596
5
15
Какво ли питам се, не ни достига?
Емпатия, любов, човечност, вяра?
Страхът? Държи ни – кукли на верига...
Я стига, тая що не се разкара?
Прочитам го в очите ви и тръпна, ...
Емпатия, любов, човечност, вяра?
Страхът? Държи ни – кукли на верига...
Я стига, тая що не се разкара?
Прочитам го в очите ви и тръпна, ...
529
5
14
Побрала би се в шепа на дете,
в око на птица, в тичинка и полен,
но тесен ѝ е – вечно недоволен,
светът. В душата болката расте.
Летяла би, с калинка и пчела, ...
в око на птица, в тичинка и полен,
но тесен ѝ е – вечно недоволен,
светът. В душата болката расте.
Летяла би, с калинка и пчела, ...
1004
2
9
Когато старчески главата ми заклима
и сняг от спомени среднощно завали,
ще бъде дълга, вълча и студена зима,
ще вие вятър леден в тъжните ели.
Тогава ситно времето ще отброява ...
и сняг от спомени среднощно завали,
ще бъде дълга, вълча и студена зима,
ще вие вятър леден в тъжните ели.
Тогава ситно времето ще отброява ...
407
1
6
Като градушка едър дъжд зачука,
дървета заслониха хризантемите.
Приглася звънко гневен и капчукът,
че буря се задава – от големите.
А залезът на ураган червен е ...
дървета заслониха хризантемите.
Приглася звънко гневен и капчукът,
че буря се задава – от големите.
А залезът на ураган червен е ...
990
6
17
Тъжни и есенни, плачейки песенно,
птици отлитат на юг.
Шарени къщите, уж са си същите,
есен художник е тук.
Слънцето – слабичко, сгърбени бабички, ...
птици отлитат на юг.
Шарени къщите, уж са си същите,
есен художник е тук.
Слънцето – слабичко, сгърбени бабички, ...
662
5
6
Отново безпризорни и разплакани
и скупчени под нощното небе,
словата избелели са, от чакане,
ни мащеха, ни майка ти не бе.
Животе мой, с тъга неприласканите, ...
и скупчени под нощното небе,
словата избелели са, от чакане,
ни мащеха, ни майка ти не бе.
Животе мой, с тъга неприласканите, ...
455
1
7
И дъвчем пропагандата им куха,
присяда, не присяда – туй е то.
Лъжите им и глухите ги чуха,
превтасаха до клисаво тесто.
И кръстове, надве-натри сковани, ...
присяда, не присяда – туй е то.
Лъжите им и глухите ги чуха,
превтасаха до клисаво тесто.
И кръстове, надве-натри сковани, ...
663
10
19
Остарели, опърпани, боси,
само в сънища вече ги има,
чудо всяка в сърцето си носи,
в мойте стѝхове – луди, за трима.
Сивотата напразно се пъне, ...
само в сънища вече ги има,
чудо всяка в сърцето си носи,
в мойте стѝхове – луди, за трима.
Сивотата напразно се пъне, ...
385
9
13
Тънко, болезнено жилване, спомен. О, колко познато!
Мидичка бяла на пясъка, замъци, приказно лято.
Детството босото. Миши опашчици с вятъра тичат,
простичко всичко е. И са далече градът, смогът, кичът.
Колко съм мъничка! Все ме заливат вълните пенливи, ...
Мидичка бяла на пясъка, замъци, приказно лято.
Детството босото. Миши опашчици с вятъра тичат,
простичко всичко е. И са далече градът, смогът, кичът.
Колко съм мъничка! Все ме заливат вълните пенливи, ...
746
4
8
Щом мъка ѝ душата набразди
в пиянството самотно, за забрава
не е сама, щом хиляди звезди
в косата ѝ закичени остават.
Понякога е с облачни очи ...
в пиянството самотно, за забрава
не е сама, щом хиляди звезди
в косата ѝ закичени остават.
Понякога е с облачни очи ...
566
4
19
И всичките мъже са легнали в краката ми.
Не искам никой тишината да разплиска.
Разпада се и битието ми, на атоми.
Май остарях. Дали да стана феминистка?
Че не било в млекото – хайде в суроватката. ...
Не искам никой тишината да разплиска.
Разпада се и битието ми, на атоми.
Май остарях. Дали да стана феминистка?
Че не било в млекото – хайде в суроватката. ...
552
2
6
За краткия живот, почти до жътвата,
примигват все фенерчетата, малките,
та в ямите житейски да не хлътвате
но кой ти гледа – буболечки жалки те,
по жътва все полепват по диканите, ...
примигват все фенерчетата, малките,
та в ямите житейски да не хлътвате
но кой ти гледа – буболечки жалки те,
по жътва все полепват по диканите, ...
443
4
12
Безкрайната любезност сладко лепне,
сълзите театрални са, уви.
Достигнала е възраст – достолепна,
и с фалш душата трудно се лови.
Дори и струна някаква да трепне, ...
сълзите театрални са, уви.
Достигнала е възраст – достолепна,
и с фалш душата трудно се лови.
Дори и струна някаква да трепне, ...
321
2
6
Кратуни казваш? Щекотлив въпрос,
че даже на света ги бихме дали.
Най -умният оказва си се прост –
в бунище търси звездни магистрали.
Кратуните подрънкват си безкрай, ...
че даже на света ги бихме дали.
Най -умният оказва си се прост –
в бунище търси звездни магистрали.
Кратуните подрънкват си безкрай, ...
492
3
10
В две малки, топли женски длани,
светът е птиче голишар,
та в поглед детски да остане,
заветът майчин – свиден дар.
Защото всичко си отива, ...
светът е птиче голишар,
та в поглед детски да остане,
заветът майчин – свиден дар.
Защото всичко си отива, ...
340
2
6
Неделята ухае на канела
и тихичко подсвирква си – под нос.
Каквото седмицата дала – взела –
в неделята е всичко на поднос.
Кафето с “Бейлис" глезено изприда, ...
и тихичко подсвирква си – под нос.
Каквото седмицата дала – взела –
в неделята е всичко на поднос.
Кафето с “Бейлис" глезено изприда, ...
394
1
4
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
