Patrizzia
2 237 резултата
Като градушка едър дъжд зачука,
дървета заслониха хризантемите.
Приглася звънко гневен и капчукът,
че буря се задава – от големите.
А залезът на ураган червен е ...
дървета заслониха хризантемите.
Приглася звънко гневен и капчукът,
че буря се задава – от големите.
А залезът на ураган червен е ...
960
6
17
Тъжни и есенни, плачейки песенно,
птици отлитат на юг.
Шарени къщите, уж са си същите,
есен художник е тук.
Слънцето – слабичко, сгърбени бабички, ...
птици отлитат на юг.
Шарени къщите, уж са си същите,
есен художник е тук.
Слънцето – слабичко, сгърбени бабички, ...
618
5
6
Отново безпризорни и разплакани
и скупчени под нощното небе,
словата избелели са, от чакане,
ни мащеха, ни майка ти не бе.
Животе мой, с тъга неприласканите, ...
и скупчени под нощното небе,
словата избелели са, от чакане,
ни мащеха, ни майка ти не бе.
Животе мой, с тъга неприласканите, ...
418
1
7
И дъвчем пропагандата им куха,
присяда, не присяда – туй е то.
Лъжите им и глухите ги чуха,
превтасаха до клисаво тесто.
И кръстове, надве-натри сковани, ...
присяда, не присяда – туй е то.
Лъжите им и глухите ги чуха,
превтасаха до клисаво тесто.
И кръстове, надве-натри сковани, ...
621
10
19
Остарели, опърпани, боси,
само в сънища вече ги има,
чудо всяка в сърцето си носи,
в мойте стѝхове – луди, за трима.
Сивотата напразно се пъне, ...
само в сънища вече ги има,
чудо всяка в сърцето си носи,
в мойте стѝхове – луди, за трима.
Сивотата напразно се пъне, ...
344
9
13
Тънко, болезнено жилване, спомен. О, колко познато!
Мидичка бяла на пясъка, замъци, приказно лято.
Детството босото. Миши опашчици с вятъра тичат,
простичко всичко е. И са далече градът, смогът, кичът.
Колко съм мъничка! Все ме заливат вълните пенливи, ...
Мидичка бяла на пясъка, замъци, приказно лято.
Детството босото. Миши опашчици с вятъра тичат,
простичко всичко е. И са далече градът, смогът, кичът.
Колко съм мъничка! Все ме заливат вълните пенливи, ...
704
4
8
Щом мъка ѝ душата набразди
в пиянството самотно, за забрава
не е сама, щом хиляди звезди
в косата ѝ закичени остават.
Понякога е с облачни очи ...
в пиянството самотно, за забрава
не е сама, щом хиляди звезди
в косата ѝ закичени остават.
Понякога е с облачни очи ...
530
4
19
И всичките мъже са легнали в краката ми.
Не искам никой тишината да разплиска.
Разпада се и битието ми, на атоми.
Май остарях. Дали да стана феминистка?
Че не било в млекото – хайде в суроватката. ...
Не искам никой тишината да разплиска.
Разпада се и битието ми, на атоми.
Май остарях. Дали да стана феминистка?
Че не било в млекото – хайде в суроватката. ...
509
2
6
За краткия живот, почти до жътвата,
примигват все фенерчетата, малките,
та в ямите житейски да не хлътвате
но кой ти гледа – буболечки жалки те,
по жътва все полепват по диканите, ...
примигват все фенерчетата, малките,
та в ямите житейски да не хлътвате
но кой ти гледа – буболечки жалки те,
по жътва все полепват по диканите, ...
401
4
12
Безкрайната любезност сладко лепне,
сълзите театрални са, уви.
Достигнала е възраст – достолепна,
и с фалш душата трудно се лови.
Дори и струна някаква да трепне, ...
сълзите театрални са, уви.
Достигнала е възраст – достолепна,
и с фалш душата трудно се лови.
Дори и струна някаква да трепне, ...
288
2
6
Кратуни казваш? Щекотлив въпрос,
че даже на света ги бихме дали.
Най -умният оказва си се прост –
в бунище търси звездни магистрали.
Кратуните подрънкват си безкрай, ...
че даже на света ги бихме дали.
Най -умният оказва си се прост –
в бунище търси звездни магистрали.
Кратуните подрънкват си безкрай, ...
459
3
10
В две малки, топли женски длани,
светът е птиче голишар,
та в поглед детски да остане,
заветът майчин – свиден дар.
Защото всичко си отива, ...
светът е птиче голишар,
та в поглед детски да остане,
заветът майчин – свиден дар.
Защото всичко си отива, ...
301
2
6
Неделята ухае на канела
и тихичко подсвирква си – под нос.
Каквото седмицата дала – взела –
в неделята е всичко на поднос.
Кафето с “Бейлис" глезено изприда, ...
и тихичко подсвирква си – под нос.
Каквото седмицата дала – взела –
в неделята е всичко на поднос.
Кафето с “Бейлис" глезено изприда, ...
352
1
4
Всяка нощ, всяка нощ, всяка нощ,
през небето – прозорец отворен,
влиза вятър – разгърден и лош
и изтръгва съня ми, от корен.
И виси, и виси, и виси, ...
през небето – прозорец отворен,
влиза вятър – разгърден и лош
и изтръгва съня ми, от корен.
И виси, и виси, и виси, ...
344
1
7
Откак се помня все ме свѝра,
в канавката отруден делник,
а имал планове Всемирът –
да съм поет – щастлив безделник.
Добре, разбрах, но що не прати, ...
в канавката отруден делник,
а имал планове Всемирът –
да съм поет – щастлив безделник.
Добре, разбрах, но що не прати, ...
795
8
14
Първите красавици – от восък
тази нощ отвориха очи.
Есен ли пристига? Смугла, боса,
август някак тайнствено мълчи.
Да не би отрано да подплаши, ...
тази нощ отвориха очи.
Есен ли пристига? Смугла, боса,
август някак тайнствено мълчи.
Да не би отрано да подплаши, ...
526
10
14
И бронята ми е съвсем ръждива,
заглъзна конят в близката река.
С химери малодушно се опивам,
че рицарите правят и така.
Омръзнаха ми кървави турнири, ...
заглъзна конят в близката река.
С химери малодушно се опивам,
че рицарите правят и така.
Омръзнаха ми кървави турнири, ...
295
3
11
Всяка дума е моя
и ги владея – всичките.
Оставям ви покоя –
мочурите в душичките.
Гледам ви и желая ...
и ги владея – всичките.
Оставям ви покоя –
мочурите в душичките.
Гледам ви и желая ...
444
3
13
Да пишеш е било занятие тъй скверно,
отнася те далече от света студен
и риташ цял живот, срещу ръжен.
Убиват пратениците. Не жалят в черно.
Сто пъти до̀земи превиха те, но ето – ...
отнася те далече от света студен
и риташ цял живот, срещу ръжен.
Убиват пратениците. Не жалят в черно.
Сто пъти до̀земи превиха те, но ето – ...
270
1
8
Дали ще стихне тази клада в мен,
която без остатък ме изгаря?
Аз прашен пилигрим съм – ден, след ден,
душата си принасям, на олтара
и тя топи се, като бяла свещ – ...
която без остатък ме изгаря?
Аз прашен пилигрим съм – ден, след ден,
душата си принасям, на олтара
и тя топи се, като бяла свещ – ...
920
6
9
Познавате ме по- добре от мрака.
Понякога поглъща и мълчи.
Дори на прага обич да ме чака,
лъжа забулва нейните очи.
Луната от високо – не видяла, ...
Понякога поглъща и мълчи.
Дори на прага обич да ме чака,
лъжа забулва нейните очи.
Луната от високо – не видяла, ...
387
3
6
Гражданки бяха и двете ми баби –
бялото сладко, в поднос от сребро.
Силни жени, но в душите си – слаби.
Еви, от нечие твърдо ребро.
Рано земята и двете повика, ...
бялото сладко, в поднос от сребро.
Силни жени, но в душите си – слаби.
Еви, от нечие твърдо ребро.
Рано земята и двете повика, ...
229
2
7
Недей да вярваш в сънищата – знай че,
съновникът – самотник го е писал.
Измамата се свива, на кравайче
и замъглява ясната ти мисъл.
Недей да слушаш напевите стари ...
съновникът – самотник го е писал.
Измамата се свива, на кравайче
и замъглява ясната ти мисъл.
Недей да слушаш напевите стари ...
268
5
8
Измолих те. Не питай с устни как слепих,
фотоните от мрак разбити на Всемира.
Изписах небесата, нощни – всеки стих,
една звезда, що закарфичена умира.
Боля до смърт, но ето – някак преживях, ...
фотоните от мрак разбити на Всемира.
Изписах небесата, нощни – всеки стих,
една звезда, що закарфичена умира.
Боля до смърт, но ето – някак преживях, ...
235
7
Миг от злато, топло лято,
бриз, с горещи длани.
Сребърното звездно ято –
пиленца събрани.
В тъмнината, край Луната – ...
бриз, с горещи длани.
Сребърното звездно ято –
пиленца събрани.
В тъмнината, край Луната – ...
275
3
9
Ела пред здрач, тогава болката заспива,
звезди прелитат – мракът е чудесен.
Тогава съм добра и мъркам обичливо
и мека съм и топла – просто есен.
Ела пред здрач, в косите царевична свила, ...
звезди прелитат – мракът е чудесен.
Тогава съм добра и мъркам обичливо
и мека съм и топла – просто есен.
Ела пред здрач, в косите царевична свила, ...
300
4
8
Кога се уморих от този свят?
Така и не разбрах, но ми е тъжно.
Сред лято лицемерия валят
и маски, като някаква си длъжност.
Кога израсна на сърцето трън? ...
Така и не разбрах, но ми е тъжно.
Сред лято лицемерия валят
и маски, като някаква си длъжност.
Кога израсна на сърцето трън? ...
174
4
7
За какво ми е това легло,
щом те няма – светлинка си в мрака?
Плача, за било и не било,
вън, на прага любовта ми чака.
Вятър – вместо мене овдовял, ...
щом те няма – светлинка си в мрака?
Плача, за било и не било,
вън, на прага любовта ми чака.
Вятър – вместо мене овдовял, ...
366
1
6
Задянал август шарено цедило,
понесъл есента на гръб и крачи.
Приспива я и пее тихо, мило
да бъде лято. Морните косачи,
повалят бързо равните откоси, ...
понесъл есента на гръб и крачи.
Приспива я и пее тихо, мило
да бъде лято. Морните косачи,
повалят бързо равните откоси, ...
1088
7
17
Рецептори за толерантност нямам вече,
психиатърът ми... Ами... хвана пътя.
Търпението ми, в канала май изтече
и с него все на някого водата мътя.
И не, не съм родена просто търпелива, ...
психиатърът ми... Ами... хвана пътя.
Търпението ми, в канала май изтече
и с него все на някого водата мътя.
И не, не съм родена просто търпелива, ...
252
4
И нека хората да дрънкат,
че ако млъкнат ще е тихо.
И с пустословието лихо
мълчанието ти разбиха,
като кристална чаша тънка. ...
че ако млъкнат ще е тихо.
И с пустословието лихо
мълчанието ти разбиха,
като кристална чаша тънка. ...
297
5
11
Нощта е стих и шепот на тополи,
целунати от лунните лъчи.
Ветрецът някак тайнствено мълчи,
едно щурче за спящите се моли.
И розите, среднощно заухали, ...
целунати от лунните лъчи.
Ветрецът някак тайнствено мълчи,
едно щурче за спящите се моли.
И розите, среднощно заухали, ...
1095
8
12
И всеки ден без стих за теб е пропилян,
защо родена си такава?
А в нощите перце си, в Божията длан –
додето диша – да създава.
Очите ти тъгуват, ала ти се смей – ...
защо родена си такава?
А в нощите перце си, в Божията длан –
додето диша – да създава.
Очите ти тъгуват, ала ти се смей – ...
245
2
8
Мълча си аз, че кихам всеки ден,
че нощем край хладилника си дрема.
Кантарът – перманентно е строшѐн,
кила, размери – забранена тема.
Закусвам в шест и в десет – гладна, ух ...
че нощем край хладилника си дрема.
Кантарът – перманентно е строшѐн,
кила, размери – забранена тема.
Закусвам в шест и в десет – гладна, ух ...
727
4
13
Под път, над път безпътици вървят,
отдавна грешно се върти компасът.
Продават ни измислици и плът
и лъжат, мажат – само да сколасат,
да купят пак душите ни, за грош ...
отдавна грешно се върти компасът.
Продават ни измислици и плът
и лъжат, мажат – само да сколасат,
да купят пак душите ни, за грош ...
290
5
3
Очите стъклени пак сънен град отваря,
и тази нощ плътта трепери, за разгул.
сред дим цигарен, водка, похот и поквара,
кой би гласчето, треперливото дочул?
Продава свежи рози за среднощни дами, ...
и тази нощ плътта трепери, за разгул.
сред дим цигарен, водка, похот и поквара,
кой би гласчето, треперливото дочул?
Продава свежи рози за среднощни дами, ...
346
3
9
От жегата главата ми блокира.
А зиме пък замръзва – все беля.
Обърнах го на цаца и на бира,
съвсем от мен мъжът ми побеля.
И неопран, и гладен, и небръснат, ...
А зиме пък замръзва – все беля.
Обърнах го на цаца и на бира,
съвсем от мен мъжът ми побеля.
И неопран, и гладен, и небръснат, ...
311
5
6
Звездите вън увиснаха над къщите.
Приспа светулките Луната синята.
И уж е лято, уж сме с тебе същите,
а есента дими над нас, в комините.
И дните ни – полека изостанали, ...
Приспа светулките Луната синята.
И уж е лято, уж сме с тебе същите,
а есента дими над нас, в комините.
И дните ни – полека изостанали, ...
380
9
14
Ръцете ти – талян за ветрове,
косите ти – зелени водорасли.
Душата – буревестник ме зове,
с вълните – чак до слънцето израсли.
А плаха чайка – моята душа, ...
косите ти – зелени водорасли.
Душата – буревестник ме зове,
с вълните – чак до слънцето израсли.
А плаха чайка – моята душа, ...
360
2
7
И да искам не мога да страдам така,
както страдах за всяка раздяла.
Не нагазва се два пъти в съща река,
или аз съм, виж ти! Помъдряла.
Огледало едно ли разбих на сърчи? ...
както страдах за всяка раздяла.
Не нагазва се два пъти в съща река,
или аз съм, виж ти! Помъдряла.
Огледало едно ли разбих на сърчи? ...
258
5
9
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
