Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
375 918 резултата
Спуска се прощална тъма,
наближава тъгата на есента,
душата ми е смутена и сама -
ще ме приспи скоро нощта.
Тревогата ме притеснява силно, ...
  297 
  838 
Есен е вече, море!
Бриза мете листата,
посивяло е синьото небе,
замлъкнал е глъча на децата.
Това натъжава те, море, ...
  342 
Суетна съм, когато иде реч за чистотата на душата.
Не казвам, че стерилна е...сред другите витае.
Не искам да изричам клетви на безгрешници,
самата аз греша и си прощавам. Простено и на Вас да е.
Гневя се. Макар, че този гняв обида е за гневните. ...
  406 
Кому е нужна тая злоба?
Кому е нужна тая жлъч?
Последна спирка ни е гробът,
до него всичко е калъч.
Всеки втори, ум раздава. ...
  707 
Не ме търсѝ в казино или в бар.
Хазарт и флирт на мене не прилягат.
В игрите на лъжи и на комар
печели само, който не залага.
Във водките и скъпия коняк – ...
  1143  11  22 
  1103  12 
  1557 
  1126 
  807 
Отида ли си, знам ще ме потърсиш.
Ще бъда някак блѝзо и далече.
На няколко пресечки от безсмъртие
и вляво до инфарктната сърдечност.
Ще имам километърна ограда ...
  299 
Лято лепи ми по миглите още,
устните с ягодов дъх са пропити.
Синьо сънувам небето си нощем.
Птици в душата прелитат, прелитат.
Малко море си запазих в очите, ...
  1511  15  29 
Небето сякаш се предаде,
таено чувство как боли,
на болката си се отдаде
и рукна дъжд – вали, вали ...
И не разпитвам, не гадая, ...
  376 
Бледа луната зад върхари наднича,
светло е още, огнен залез гори.
Полудяло слънцето в дъга се облича,
в небето проблясват неродени звезди.
Затаила дъх на манежа пристъпвам, ...
  458 
Навярно нявга съм обичал.
Съчинявал съм балади.
След някоя девойка тичал
и съм правил серенади.
Навярно в къщи съм стоял ...
  329 
Аз, ти и Вселената
Вземи Вселената огромна
със всички светещи за теб звезди!
Дарявам ти я! Да е твоя!
И както искаш ти я украси! ...
  404 
Днес,
косите ми са бели...
А лицето - набраздено
Сякаш вятърът по него,
с пирограф е писал ...
  495 
Живяла някога, много, много отдавна в далечна източна земя чудно красива принцеса. Казвала се Айгул – Лунно цвете. Стройна и гъвкава като горска сърна, с коса като атлаз, сплетена на безброй атрацитено черни плитки, дълги до кръста; с очи, искрящо-зелени като изумруди. Когато се смеела все едно перл ...
  1203 
  1280  11 
ТОВА, КОЕТО ПРЕМЪЛЧАВАМ
Самотата е щит за отбрана –
от досадните хорски сплетни.
Не за показ е моята рана
и тъгата на вкус не сладни. ...
  962 
- Плюй!
Кървава ръка с кал под ноктите стискаше кръста . Усети миризмата на пот и вкиснало.
- Плюй бе, гяур!
От параклиса се стелеше дим. Навсякъде писъци и...
Видя, как разкъсаха ризата на дъщеричката му, а голото телце трепереше от ужас. ...
  1202 
- Сине, сине – вика майката – Приятелите ти са женени вече. Не се ли замисляш?
- Мисля, мамо. Но няма как да им помогна…
хххх
Опитният готвач се храни в съседния ресторант…
хххх ...
  797 
Жега, ама жега… На улицата едва се издържаше – като че между плочките изригваше врящ вятър, който сушеше дробовете.
Затова бързах. Едно – да се скрия под асмата, второ – чичо Пешо очакваше спасение. Под формата на няколко кенчета бира. Просто и вчера беше кипящо време и той използвал последните дози ...
  667 
***
човек на Бог да
се нада - че от ада
няма пощада
..........................................
първа редакция: ...
  226 
Гробарите пристигнаха като всеки ден в 7:30 сутринта. Поръчаха си кафетата и кротко засмукаха от цигарите си. За тях започваше поредния работен ден, за Пепи също. Бяха от първите му клиенти, кротки и тихи хора. Вадеха си поминъка с лопатите, подпрели ги на колоната до прозореца. Дори бяха щастливи и ...
  426 
Всичко в този свят е разделено на два полюса, две крайности. Началото е поставено още с навлизането на религиите.
Небе-земя, светлина-мрак, любов и омраза, война и мир. Временно и вечно.
А къде е средата? Навярно е там, където е мечтаната "Утопия" на Томас Мор.
Средата е там, където са невзрачните, ...
  1474 
Дали ще мога да си тръгна
като камбанен звън разкъсал тишината?
В мълчание сега да се превърна,
да докосна на камбаната душата.
Дали ще мога с нея да запея ...
  1426  14 
Добро утро, есенен хлад!
Благодаря ти за нахалната лудост!
За топлина предизвикваш ти глад,
прелюдия към божествена близост!
  1011 
Поиска прошка. Не сега.
На мен не ми се дава още.
Нагазих в болка и тъга
На всичкото отгоре - нощ е.
Не зная колко е часът ...
  420  13 
  1310 
  774 
Откакто разцъфтяха в мене стихове,
от нежен смях в прегръдките ти ваяни,
събужда аромати неутихнали
едва дочуто ранобудно баене,
разсънило по устните копнежите ...
  350 
  1190 
  2087  12 
  1341 
  830 
  885 
Аз от много отдавна съм в Ада
Аз от много отдавна съм в Ада
и още дълги години там ще остана,
навярно ще получа голяма награда
за всички болки, несгоди и терзания. ...
  337 
Ако по пътя спънеш се на камък
и от това кракът те заболи,
ако окаже се случайно,
че глезенът ти счупен е дори,
ако от болка покрай тебе ...
  372 
Ти ме научи да бъда Жена,
и че не е нужно да се справям с всичко сама.
Показа ми толкова нови неща,
че след теб няма как да съм същата.
Заобичах се. Горда и вярваща в себе си. ...
  373 
Предложения
: ??:??