Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
376 044 резултата
Не можех да проумея, какво ни привличаше толкова един към друг..
Бяхме си обещали да говорим за всичко друго, но не и подмятания за секс, да правим всичко което ни харесва,.. изглеждаше ми смешно понякога. Но какво пък толкова, на сила хубост не става, особенно когато ти гласуват и някакво доверие. ...
  1344 
Дуетен стих - Таня Денева и Таня Мезева
Т. Д. Годините минават неусетно...
Изнизаха се тооолкова лета...
И само ребусът върху лицата ни
от бръчици издава за това... ...
  839 
Наобичах ви.
Сега обичам себе си.
И не, че спря да ме боли,
просто ме имунизира времето.
Сега живея и се сбъдвам. ...
  328 
Чакам те вече 15 минути. Къде си? Закъсняваш! Този път няма да ти простя! Няма да ти простя и за онези цветя, които не ми подари и за филма, който не успяхме да догледаме, а и за онзи ден, когато не си вдигна телефона. Станаха 17 минути. Бясна съм! Не ме заслужаваш! Защо се облякох така? Сигурно си ...
  506 
На традициите не робувам,
живея ден за ден,
но тихичко си в мислите бленувам,
постигам целните мечти.
На суетата не слугувам, ...
  252 
Мантия в дъжда
Развяла мантия в дъжда –
си тръгна по „Крайбрежна“,
Зад тъмните ми очила –
разля зеници нежност, ...
  629 
На 17 май (30 май по нов стил) 1913 година е подписан Лондонският мирен договор. С него е сложен край на победоносната Балканска война по време на която Османската империя е разгромена от армиите на Балканския съюз. Според мирния договор Високата порта трябва да отстъпи всички свои балкански територ ...
  1434  42 
Русия I.
Бе при Брежнев прочута
с безбрежния си застой.
Достигна при Путин
и абсолютен покой. ...
  462 
Тефтерите грижливо подновява
той, дяволът – за нас приятел пръв.
Подписваш с капка свежа, топла кръв
и ето ти – богатство, лъст и слава.
На кремък твърд перото си наостря, ...
  442 
А й правда, крилатим ґрунту не треба.
Землі немає, то буде небо.
Немає поля, то буде воля.
Немає пари, то будуть хмари.
В цьому, напевно, правда пташина… ...
  1211 
Стихнал е дворът. И слисан изглежда
старият сив неизмазан дувар.
Стълбове слепи в калта се оглеждат —
празни канджи на незнаен рибар.
Помни чакълът игри на ашици, ...
  380  17 
Тик-так, тик-так отново и отново. С всяка секунда звукът на часовника прогонваше съня от очите ѝ. Беше ѝ студено. Завъртя се на дясно и се усмихна. Ана също се усмихваше. Малките ѝ ръчички леко я докосваха и с всеки допир студенината се отдръпваше. Малкото парченце любов лежеше до нея и нищо друго н ...
  275 
Две тела в една малка стая.
Две тела – само аз и ти.
Тишина. И само моя дъх до врата.
И само моя шепот "Обичам твоята топлота".
И драсканици по гърба, не от болка, от страстта. ...
  647 
Всяка твоя стъпка е плам.
Всеки жест е огнена лава.
Всеки твой поглед как покосява...
Сляпо ти вярвах , а ти не отвърна.
Любовта ти, сърцето ми в пепел превърна. ...
  383 
Така не чаках този ден...
И ти със дни се чудеше дали да тръгнеш.
Няма да си тръгнат спомените в мен.
Сега със тях до мене ще поседнеш.
Ще си говорим дълго до зори, ...
  319 
  644 
  767 
Най- мразя...
Хич не ми харесва, че остарявам,
а ме тревожи, че сигурно и личи,
тъй като понякога имена забравям
и всеки миг ми се говори! Е, почти.. ...
  581  23 
Аз съм много нещастно създание!
Не, няма да плача! Никога повече няма да плача. Животът е красив... Зелената тревичка, слънчицето, лекият ветрец и тези мушици.
Мразя мухите! Гадини! Завират се навсякъде. Ооо... Господи, защо ме наказваш!!! Всичките мъки на тази земя ли трябва да изтърпя? Нима от ран ...
  365 
Някак си трябва да го поделим,
ти си му близкото минало,
аз съм родената в мъжкия сън,
с мен във прегръдки заспива.
Ти си във спомените през деня, ...
  597 
От първи клас си знаеше мястото. По възможност в центъра, понякога на левия или десния чин, но винаги на първия ред.
Навремето първолачетата се бутаха кое да седне там, после се усетиха и започнаха да заемат стратегически позиции назад. Освен, ако „моля другарката“ нямаше свои виждания за конструира ...
  333  15 
Започнах и аз да се заглеждам по витрините с детски играчки...
Е, на мен поне винаги са ми доставяли радост с подаръчета по някой повод и още си пазя бялото зайче с оперпелени уши и леката кола с дистанционно...
Купих й голяма плюшена панда.
Как да я тътри сама из метрото,... после шайтан знае къде ...
  1443 
Вълшебството на музиката ми говори
със тонове и образи, и светлина,
като картина ми рисува цветни багри,
и носи радост в моята душа.
Понякога извиква пясъчни пустини, ...
  826 
Залата за наблюдения, Спиралният ръкав
– Сигурен ли си, че спи? Да не е…
– Не говори глупости, Перкун не може да умре!
Габриел и Каспар стояха пред бюрото на Координатора и се вглеждаха в половината от лицето му, обърната към стената със силовото поле. Другата половина, покрита с огромната му длан, ...
  496 
липсва ми да си говорим,
липсва ми да те видя за обяд,
липсва ми да те зарадвам,
имам толкова красиви мисли за теб,
и не знам дали мога да ги споделя, ...
  536 
Когато душата ти се оголи
и мръзне самотна в нощта.
Когато съвестта те гложди
и зашепне: "избирай ти смъртта".
Недей ги слуша ти, вдигни се ...
  448 
"Неизпратени писма"
от Елена Михайлова
Всяка вечер Даяна му пишеше писма, които така и не прати. Просто нямаше смисъл. Започна да пише още преди 5 години, когато се запозна с приятеля на брат си. Е, запознанството им не мина много добре. Имаха котка на име Сара, която ненавиждаше водата - всеки път ...
  372 
  814 
  670 
ИЗЛИШНО МНОГОТОЧИЕ
Пуст и мрачен селски път –
край смълчани коловози.
Тука птици не гнездят,
няма помен от възторзи. ...
  448  11 
По привичка да сриваш стени,
да диктуваш посоки и смисъл,
интригантът у теб да не спи,
лековерни невинно залисал.
Оттренирал дълбоки очи, ...
  327 
Ако зная, че утре самѝн ще остана
и душата ще скита по сивите друми,
ще обикна света и ще хвана Балкана,
ще засвиря словесно на фините струни.
Ще залюбя жена и дори да изгарям, ...
  264 
Развълнувах се днес и ми се прииска да разкажа вълнението си на баба. Вдигнах телефона и й се обадих. Говорех толкова бързо, че чак въздух не ми стигаше, а тя кротко стоеше на отсрещната линия и мълчеше.
Разказах й как хората се припознават в мен и колко е особено чувството, когато ми кажат, че съм ...
  440 
Ето ме – сама на ръба на вечността,
но не се боя, че ще изтлея в бездна.
Илюзия за безсмъртие не носи утеха.
Смъртта за всеки е участ неизбежна.
Съдник на света или на някой друг не бях. ...
  463 
Петър обичаше баща му да го води в Айтоския зоопарк, защото не беше далеч от Бургас, пък и имаше доста животинки, които привличаха вниманието му. Любим му бе мечокът, който държаха в изкуствено направен хабитат в края на парка, или накратко казано - ров, ограден с масивни стоманени огради, за да се ...
  496 
- Смъртта те дебне на всяка крачка - каза си Чунг Хе. - Това е най-важното.
Нямаше как - реши да тръгне към Монголия - като един от малкото варианти, които му оставаха. Да, пътят през Китай определено беше твърде рискован и невероятно опасен. Най-важното обаче беше, че беше напълно сам. Не можеше да ...
  658 
Чувствителна струна в душата
Вълнуват ме вечните теми,
обичам да пиша за тях –
понякога цели поеми,
понякога само на смях. ...
  366 
Ще бъде някой жарък здрачен ден –
напукана земята ще потръпва.
Защото е сънувала, че в плен
на своите кошмари ще е утре.
А аз ще съм на прага, оскотял, ...
  452 
Невидимо се приближава до душата,
по волята ми шепне, послания реди.
Говори сякаш от името на свободата,
а спуска плътен облак с капчици лъжи.
Навлиза нагло в ролята на избавител, ...
  389 
Не чакам ни петък, ни събота, нито неделя,
отварям широко вратата на поредния ден.
Часовник безстрастен времето в такт разпределя,
по неведоми криви животът се движи край мен.
Природата, фокусник сръчен, сезони редува, ...
  838  17 
Предложения
: ??:??