20 530 резултата
Днес пак поиска да ме смачкаш,
да ме подминеш, прередиш! Човеко,
отново ти се иска да ме притиснеш,
на дъното на твоята си клетка!
Не се мъчи, по хлъзгава съм от змиорка, ...
  568  13 
Години, прекарани в болка…
далеч от човешкия взор…
във влажната, тясна килия…
обвита от мрака дълбок…
аз формули писах с години… ...
  628 
...
Приемаш ме без резерви – сякаш съм нимфа
или Афродита над житейската пяна.
Колко ти трябва да се загубиш,
като зрънце еднакво в брутална плява?
Приличам ти даже и на светица – ...
  301 
Плаващи мъртви листа
оставят града да кърви,
отдавна позната есенна картина
подарява на очите сух плач,
пейзажът стар и непроменен стои, ...
  610 
Дълго многоточие
Колко дълго
Ще чакам дяла си любов?
Колко дълго
път ще търся ...
  797 
  443 
Животът си отива и куфара си стяга.
Засмивам се унило и после му помагам.
Една душа ще взема, нека я прегледам
В радост и в мъка премина толкоз време.
Мечтите подредени, изпълнени щастливо, ...
  402 
Душата ми – вече свита и плаха,
остава тя вярна на делника тих.
И моите мисли това го разбраха
и аз го отчитам във всеки мой стих.
Записвам отдавна във личната сметка ...
  296 
Светът създаден е от хаос,
но в хаоса си има ред,
в който малките, за жалост,
сме само фигури отпред.
Матрицата е сложно нещо, ...
  380 
Аз се возя в големи машини.
Притежавам деня и нощта.
Изтощавам народа с години,
до последната капка сълза.
Наблюдавам отгоре делата. ...
  442 
За пръв път те срещнах
и силно изплаках,
а ти ме погледна със нежност.
Помаха ми бегло
и тръгна нататък ...
  458 
Сънят ми пак докосна онзи праг,
зад който само сенки се разхождат.
Чертата между светлина и мрак
потръпна с неочаквана тревожност.
В часовника от пясък не тиктакат ...
  2384  28  24 
Играта на роли приключи.
Изгасна искрата към теб.
Защо не успя да нау̀чиш,
че вътрешно аз съм поет?
Целуна стотици неволи. ...
  463 
В плен на нашите тела, душите се раздират.
Те искат да излязат извън този затвор да съществуват.
Дали тялото желае или душата?
Ако сме само тяло, тогава сме животни -
жестоки и първични. ...
  1459 
Катинарът затваря човека
в студената клетка,
Череп без разум,
дихание в стъкло,
черупка от пепел. ...
  911 
Понякога се крия в тишината,
от празни думи ми тежи,
там откривам смисълът когато,
живота почва много да горчи.
Друг път пък прегръщам тъмнината, ...
  779 
Не искам да съм сам,
а искам да съм там -
там дори и срам
не може да ме спре
да се опитам да ти дам ...
  484 
Обичам те, скъпа, в коприна.
Сърцето ми, кубче от лед,
рисува изящна картина,
в градина на думи от мед.
Отричам греха на гърдите. ...
  399 
Катери се !
Недей да се отказваш!!!
Бори се!
На себе си доказваш!
На никой не робуваш! ...
  752 
Несбъднат до писък,
нечакан до смърт,
животът е твоя награда.
Поемаш си риска
и тръгваш на път, ...
  845  20 
Огънят ми твой е!
Твоят – мой!...
Ти си моята стихия,
аз пък – твоята!...
Въздух и вода, ...
  320 
Не знам защо боли...,не зная...,
но зная - вечно ще боли...
Не съм желала също края,
животът просто си върви...
Не се нарежда на сърцето – ...
  1768  11 
И чувам вече тъжната си песен,
и ангелите ми сега не спят.
Завърнала се, мойта синя есен
ме среща днес на жизнен кръстопът.
Какво във този час да я попитам ...
  406 
Юли…
През юли в мен нахлува светлина
дошла от неизвестното пространство,
крилете си разпервам в синева,
летя щастлива с тихо постоянство. ...
  1553 
ЛЯТНА ПОЧИВКА
Аз цяло лято ще стоя във село
и ще събирам селска тишина.
В градината ще бъркам неумело
и ще изкупвам своята вина... ...
  493 
Самотно, разбушувано море
безпомощно разбива своите стенания,
в скалата, със надежда болката да спре –
да изсуши сълзите му прелели от ридания.
На хиляди разпръснати частици ...
  497 
Ще ни покаже някой как се лети,
но няма да лети нашия полет...
Ще ни покаже някой как се мечтае,
но няма да копнее мечтанията ни...
Ще ни покаже някой как се живее, ...
  701 
Сънят ти мой е!...
В шепите ми!
Ти мое Сбъдване
и моя Красота!
Сънят ми твой е! ...
  358 
Недей разплаква чуждата любов!
Не помрачавай детските очички!
Не можеш да се скриеш – има Бог.
Навсякъде е Той... И вижда всичко.
Не разрушавай къщата на другия, ...
  1130  13  33 
Най-хубавото
Най- хубавото нещо на света,
когато са до теб твоите деца!
С усмивка държат моята ръка,
и заедно играем нашата игра! ...
  368 
Никога не е късно да се извиниш,
никога не пречи да съжалиш,
да, думите, ти няма да върнеш,
но след обидата в приятел може да се превърнеш...
В яда си казваме хиляди неща, ...
  419 
Пак заклинания, словесен борш, магии.
Не трябва ли да сложим край?
Апокалипсис в нивата е минал,
орал дълбоко, скудоумия вършал.
Остава шепичка от истина ронлива. ...
  306 
В „Града на птиците” аз бях –
нещата там са прости.
Живели мъдро или в грях –
оставили са кости.
За тях, на камъка писмо ...
  561 
Във последния трен,
на последната гара
от последния път,
тя погледна към мен.
Под седалката пари, ...
  707 
Онзи град не спи,
побърква се и състарява,
дрънчи, бучи, ехти,
за къде е тръгнал,
да се надживява… ...
  520 
Стихове- безсилие и сламки,
а въртопът те отнася надалеч.
Мислел си – тоз път ще е различно,
Господ те обича
и за всяка болка се намира лек. ...
  324 
Защо ли да се връщам у дома
Няма да отвориш пътната врата
Няма да ми кажеш и "Добре дошла"
Заспал си сам, далече на брега.
Започвам спомените да разплитам ...
  1219 
Мечти, предадохме се с вас.
Вие – мен, аз – вас.
Последни пориви на вятъра
разпиляват парченцата от нас.
От любовта обичах невъзможната, ...
  830 
ДО УТРЕ
Ела, седни до мене Самота.
Вечерта бавно се пропука.
Ето пак сме двете в тази тишина
и часът на спомените чука. ...
  393 
...когато в седем вечерта,
самичка къщата притихва,
поливам моите цветя,
ветрец в глухарчетата кихва,
и чака някой да рече ...
  651 
Предложения
: ??:??