20 522 резултата
БЯЛО ВЪЛШЕБСТВО
Генка Богданова
Тази нощ белоцветните вишни
във съня ми отново цъфтят.
Знак ли пращаш ми, Боже всевишни, ...
  398  13 
Истина ли е,
че няма нищо наистина?
Че надвиснало е
булото на заблудата
и с него забулва се ...
  795 
Необикновено обаяние
кръжи нестихващо край мен,
както нощта обхваната
е от тайнството на сенки,
след всеки следващ слънчев ден. ...
  361 
  516 
Чуй думите са просто мост...
трасирам в коридор Живот
и тихо следвам светлината
във моя ден щастлив и нов
докрай отварям сетивата ...
  344 
Онзи ден така обикалях улиците,
търсейки житейските пътища .
И пробвах ли пробвах ли дрехи...
маски, ветрила и много шапки...
Обувките ми бяха тесни и големи, ...
  1085 
Генка Богданова
Есен e! Дървото пак е оголяло!
Посърнало, унило, чака зима бяла.
С пръсти вледенени вятърът го брули,
със саван мъглата сива го забули. ...
  310 
Вървя през тъмни коридори,
търся нейде светлина,
но нищо не откривам
само мрак и тишина.
Себе си сама не виждам. ...
  504  15 
Тъмни, нощни картини,
обрисувани от нощното мастило,
в потъмнените сенки човешки,
красят стените черни, стеснени.
Насреща единствено лампата неизгасена ...
  434 
  522 
Нямам време за вестници и телевизия,
вече книги дори не чета.
Имам свое призвание, цели и визия,
искам тях да достигна сега!
Нямам време за спорове, себе доказване, ...
  1579 
"Не е добре да бъде човек лицеприятен.
Защото за един залък хляб такъв човек
ще извърши престъпление."
из "Притчи"
Не бе ги канил, но го посетиха. ...
  482 
  440  12 
Една съвсем предотвратима вечер,
зачената невинно, като звук.
Едно последно тръгване – от тук
до хоризонт, до раждане и по-далече.
Ухае на палта и пресен дим, ...
  943  10 
Усмивка
Много ли струва
да имаш една усмивка повече,
една усмивка във запас,
та ако някой ден ...
  265 
На баба ми Евгения
Да, времето бавно изтича.
Животът ти преполови,
отдавна към залеза тичат
твоите слънчеви дни. ...
  344 
Изпитвам нуждата да викам.
Да кресна или да руша.
Да махна си преградите по пътя.
Да успея съвест да утеша.
Да кажа си, че истината зная ...
  611 
Странно тъжен си, магьоснико!
Пролет в цветове избухва –
твоят свят кристален рухва
между слънчевите покриви!
Мълчалив си днес, магьоснико! ...
  409 
Генка Богданова
Тревожна, тежка е нощта.
Догаря свещ. Като свещта,
притихнал под юргана бял,
потръпва старец пребледнял. ...
  400  11 
Бели камъни. Зелена трева.
Огледало като бистра река.
Ухание на лалета и зюмбюли.
Разходка под слънцето на живота.
Понякога малко ни трябва, ...
  686 
Ще си взема топъл хляб и чиста вода,
и любовта, в която се чувствам щастлива.
Която ме кара да благодаря, че съм жива.
Когато се чувствам сама, смазана, наранена.
Ще си взема стиховете на певеца и пилигрима ...
  1000 
Броим
Няма.
Няма в годината
тринайсти месец,
няма и седмица ...
  451 
От толкова много говорене за мен
не можеш да се изразиш ти самия.
И от толкова много критикуване на
другите - храниш се със отсъствието си.
Заглушаваш така звука на гласи си. ...
  468 
Защо пък земята да не бъде плоска
защо пък ..не
защо пък две успоредни прави
да не се пресичат..?
защо пък вселената да е безкрайна ...
  290 
Слънцето си отива. Сянката наближава.
Но светлината на нощта ме прегръща
в обятията си. И страхът и мракът си отиват.
Затваря очите ми. Отключва сърцето ми.
Шепти ми, че едва сега проглеждам. ...
  1078 
To observe is to perceive,
to unveil those who deceive.
The see the demons within and without,
to discover the weakness of the proud.
I peer into the depths of the ocean ...
  1267 
Не върви толкова бързо из живота.
Остави се вятъра да те настигне.
Иначе няма как да усетиш бриза му...
по следите на този миг от любов...
Дай този шанс на сърцето си! ...
  1166 
ДОБРИТЕ ХОРА ЛЕСНО ГИ РАНЯВАТ
Добрите хора лесно ги раняват,
ех чупещи се клончета техните души,
те как постъпват ден и нощ внимават,
лъжи, обиди удряли техните уши. ...
  1069 
Вместо обич – скрити интереси.
Вместо слънце – студ и сивота.
Късно зреят ранните череши.
Страх напъпва в сънните цветя.
Дните раснат на години. ...
  4774  46  90 
Потъват стъпалата ми в пяна,
в пясъка на тези бели вълни,
в ръцете на морето, което ми пее
тихо на сърцето, как плуваме двама.
Старите капитани с китара мечтаят. ...
  984 
Емоциите в живота
са като солта и захарта.
Те извират от водата
и се вливат в сала на душата.
Да се развълнуваш. ...
  2236 
Генка Богданова
Душата ми e днес пред нея на колене.
Тъжно и виновно в мен сърцето стене.
Тя стои пред мене тиха, посивяла,
рони се мазилка от стената бяла. ...
  412 
Надежда, която тихо изтлява във мрака,
заключена – там е, примряла и чака
да дойде отново един лъч светлина,
да стопли, да сгрее душите човешки;
забравил утеха и нежност, трепти през нощта, ...
  874 
Театърът на живота се разиграва,
постановката остарява и се подновява.
Сценарият вече се пише самичък,
а поет се мъчи не само едничък.
Актьорите, както Шекспир е казал, сме ние, ...
  402 
Силни сме! Дори и в слабостта си,
приели я за временен залог,
избрали правото на свободата
и вярата - ключът дарен от Бог.
Силни сме! С усмивката която ...
  607 
Храним с вятър душите си тежки.
Не политаме.
Само слабеем.
Като грубо издялкани пешки
на дъски черно-бели ...
  479 
Живели нявга под звездите
джуджета – братче и сестриче.
Във пещера уютна под скалата
домът им бил сърце на планината.
По цял ден скитали в гората, ...
  1323  11 
Не трепват клони от тополите,
не свиват птиците гнезда,
не се усмихват вече хората,
а дните стапят се в числа.
Стареят тихо само думите – ...
  498 
Душата спорила с поета,
кое по-важно е,
призната грешка
или е егото човешко,
но невъзможна връзката била, ...
  454 
Като бяла магия напролет се движи
тишината – и сякаш извират цветя.
Да забравим ли вече досада и грижи,
щом погали ни с палава длан утринта?
Колко обич бълбука в кръвта им зелена ...
  751  15 
Предложения
: ??:??