20 522 резултата
Той някога е бил възвишен светъл дух,
наречен Луцифер – за облика си лъчезарен.
Дошъл от Висши светове преди епохи тук,
но бил със суета и властолюбие покварен.
От светъл принц той станал княз жесток ...
  939 
Ах ах ах...какъв е този нежен прах
бял като снежец
като произведен в ТЕЦ
странна миризма излъчва
като вмирисаната бъчва ...
  476 
Отиват си добрите ми приятели,
един след друг от мене си отиват,
животът си играе със душата ми,
а после пък земята ги прибира.
Оставам да живея с враговете, ...
  759 
БЪЛГАРКА
Генка Богданова
Аз не съм тихата, кротка женица,
за еснафи мъже – идеал.
Не съм ангел, ни модна кралица, ...
  2239  12 
По презумция
Изстрадах всеки ден от този Ад,
събирах си оглозганите кости,
преписах Данте, падах и горях,
научих се и да живея просто. ...
  772 
Вече няма да мечтая!
Много силно ме боли,
когато ясно осъзная -
няма сбъднати мечти!
Вече няма да се боря! ...
  586 
На дъщеря ми
Като жилав корен,
жилав корен
избрана си –
да бъдеш... ...
  642 
...и чучулига съм,
и сова през нощта.
Пристигат думи,
причудливи гости.
Потропват на вратата, ...
  356 
Оковите на старите ми грешки избледняват,
а аз все по-смирена ставам.
Все по-близо до свободата съм
и като птиченце се радвам.
Онази, тихата, смирена радост се оказа истинската, ...
  577 
Загубих същността си.
Превих се. Огънах се.
Смирена вече ходя.
В неистинския нов свят се уча да проходя.
Неистински нов свят?! ...
  980 
Загубих вдъхновение
Вдъхновението изгуби смисъл
Няма нужда от самовнушение
че ще се събуди отдавна заспалата мисъл
Речника ми обедня ...
  525 
Истинската красота...
"Окото само по себе си не вижда. - Хипократ"
Тъгата ме придружава, когато виждам суетата
в която се съдим ние хората с повърхностност...
Принципите, уважението, добротата забравят се, ...
  694 
Преди двайсет и пет века,
в атинския съд е Сократ
със присъда никак лека,
на седемдесет и чудат.
Обвинения и стари, ...
  571 
Как да ти помогна?
Сърце мое, изтерзано...
Щом и на лъжите ми не вярваш!
Кажи ми, как сега да те подмамя?
Оставих те да страдаш безутешно, ...
  1065 
– Обичаш ли го още? Как така?
– Нима, кажи ми, чувствата умират?
– Обичаш ли го още? – Аз мълча.
Звездите гледам. Те поне разбират.
– Но ти не си го срещала дори! ...
  593 
Времето ни някак си неохотно изтича.
А казваше, че дълго ще остане.
Но ето, Февруари веч наполовина мина
и да го върна все по-трудно става.
Времето ни. Не е само Февруари. ...
  769 
Когато каза „Да!“,
сърцето ми рида,
но продължило „Не!“
ми радостта отне.
И въпреки това ...
  383 
Между тревата пълзи,
съска с отровен език.
Не думи, а вик!
Тишината срази.
Дълго на слънце седи. ...
  698 
Когато свърши всичко,
в смях изречено,
останалото е изплакано...
и нищо друго няма.
Аз не познавах ...
  1092  19 
Тихо, тихо -
птиците не говорят;
те пеят; мълчат.
От чиста тишина направени -
идват, за да мълчат. ...
  495 
Като прекрасна арфа с нежни струни
създадена от Бог си ти, любима!
Той те настрои и те подари
на мене – като Негова светиня!
Благоговейно вземам те в ръце, ...
  954 
Позиция
Къде е за живота истината?
В желанието да съм щастлив?
В това да радвам другите?
Да им украсявам живота сив? ...
  511 
Възроден съм от хубава фея,
дала ми нови, големи криле
и с усмивка продължавам да пея
по безкрайното ширно поле.
Възроден съм от нейната сила, ...
  381 
Мраморни гробове,
покрити с изкуствени цветя.
Издигнати каменни мостове
между живи и мъртви лица.
Свраки злобно пеят във дъжда, ...
  488 
Се насмеа на мојата сиромаштија
иако беше стопати победна од мене
и носеше катран во својата самоуверена појава.
Носев вода во решето
за да ги полевам своите полиња ...
  325 
Вече не зная как се говори.
Зная единствено как се мълчи.
Всичко разказах. Тъй много истории.
Вече от думите малко горчи.
Вече съм празна. Не диря надежди. ...
  822 
Пасторално
Когато всички се събирахме на маса
Когато всички се събирахме на маса,
светът бе млад, животът – весел, лек,
с крила политаше добрата ни тераса ...
  887  18 
Като гавроши по витрините надничаме.
с евтин грим душата си обличаме
сърцето тъжно страда
от наложената-маскарада
но с усмивка на лицето ...
  410 
Его...
Виждам те как се появяваш тук,
като огън и като дим невидим...
Виждам те и как така както идваш
щом поискаш изчезваш изведнъж... ...
  670 
Виновна, гневна, жива
Виновна съм – че в този свят разлюшкан,
несигурен, коварен и студен,
в живот безсмислен – детска катерушка,
пързаляща надолу моя ден, ...
  801  17 
All of us are storytellers,
whether to ourselves or our fellows.
Narratives we live and breathe,
some to reveal, some to deceive.
As Shakespeare once wisely said, ...
  1283 
„Всички светове –
сплотени в хайку – с ОБИЧ!“ -
ЛЮБОВТА зове...
„Всички светове –
побратимени с ОБИЧ!“ – ...
  323 
В света, където душите мечтаят...
Една мечта, започва да се сбъдва.
Една мечта, която не помня кога...
за първи път се появи в сърцето ми...
но няма да има последен път за нея. ...
  489 
Времето
Някак бързо си отиват дните..
минута, час и ето друг.
Някак ми се струва малко,
твърде бързо идва лято, после студ. ...
  421 
Аз съм пясъчен човек
и безмилостен бурен вятър
надалеч ме разпилява
отвъд безкрайния хоризонт.
Натрошен и изсъхнал, ...
  694 
В океана от мисли и идеи,
в спомени и пътища възможни,
за които човек така копнее,
чертаят се карти прости и сложни.
Не се ли научиш умело да плуваш, ...
  446 
Кралице...
На едно специално момиче...
Да вървим, принцесо моя! Събуди се!
Момиче малко, колко си голямо...?!
Не забравяй никога дните на радост... ...
  528 
Кои сме ние?
От къде идваме и къде отиваме?
Глави празни, ръце също...
борба за несъществуващото.
Разпилян живот, съдби разбити... ...
  400 
Добрата самота
Все повече обичам тишината,
уюта на добрата самота,
расте в душата ширината,
и космоса, и вечността. ...
  334 
Преглъщам тихо
Къде са всички хоризонти,
които преживях до днес?
От спомени в преливащи
въпроси живеем си поне... ...
  496 
Предложения
: ??:??