4 966 резултата
Вървя. Под стъпките хрупти
във утрото натрупан сняг.
Гората заснежена спи,
посипана с блестящ варак.
И само птица прелети ...
  395 
Една снежинка долетяла
напомня, че ще завали.
Красива, пухкава и бяла
ветрецът нежно я върти.
Внимава да не я съсипе ...
  641 
За какво ли си мислят лодките зиме,
в прегръдките златно - зелени люляни?
Делфини и чайки в съня им ли има,
брадат ли рибар – златна рибка да хване.
Потрепват в просъница – сребърна мрежа, ...
  1057  11 
Пухкаво небето, пухкаво морето,
с пухкави кадели докосват моят ден.
Пухкави картини рисуват във сърцето,
пухкаво усмихват, усмихват всеки ден.
Гларусите бели в редица са строени, ...
  613 
За ноември дойде време
да си тръгне с есента.
Наметалото си взема –
наметало от мъгла.
С него той покри земята ...
  232 
Снежни преспи се трупат навън,
галят пейки, площадки и клони,
само живота потънал е в сън
из зорите от хлад неспокойни!
Леко дочуват се стъпки в снега .... ...
  452 
Ето ги, отвън се сипят -
Бели, нежни чудеса.
Дървета, къщи, всичко кичат,
със белоснежна красота.
Вълшебни мънички кокетки - ...
  921  10 
Късна есен гората съблече,
а ноември мъглите довлече
и небето с олово напълни,
преди дните си той да изпълни.
Дъжд и вятър листата подгони ...
  554 
Ноември ме прегърна с хризантеми,
набра ми най-красивия букет,
с мириса на сняг, на зимно време,
с нов пейзаж и с нов сюжет.
Наивен и смълчан ме гушна, ...
  870 
Поточе бистро бърза и не спира
и ден и нощ забързано е все.
От где извира и къде отива –
като живота то безспир тече.
Моравата край него е зелена, ...
  930 
Сияят локви, в тънки ледени премени,
звънчето вятърно трепти – премръзнало.
Прелита утро, май се е подхлъзнало,
къде ли бърза? Толкоз целеустремено.
Навързва вятърът мъглата на кордели, ...
  408 
Таралеж
Вечерта приспа гората
и зави я със мъгла.
Таралежът на земята
прави си легло с листа. ...
  617 
Белият хаос на танцуващите снежинки
ме отвежда в бялата хармония на моята тишина...
Светлината на бялото изпълва всичките ми клетки...
Мислите ми започват да прошарват белотата
и да изпращат бяла енергия към света... ...
  427 
Ухае чаят, поизстинал,
припукват весело дървата.
Вълшебник бял, нощес е минал –
изписал с приказки стъклата.
Сребристи думи щедро пръснал, ...
  313  10 
Есен подранила
Есен подранила ме облъхва –
Слънцето по ля́тному гори́,
вятърът в баира се задъхва,
въздухът ухае на мечти... ...
  238 
Океанът...
(поема)
Океаните заемат почти ¾ от
повърхността на Планетата ни.
Факт ...
  303 
Есен, време за размисъл...
Есен!...Време на размисъл,
тъжно Време за Въпроси:
--Има ли Животът Смисъл,
щом на тоя Свят сме гости?... ...
  246 
Тържествено за Есента...
Стихиен вятър сви внезапно,
из клоните се омота́
и до Безкрая и обратно
със грация се извъртя́... ...
  186 
Зимата не ще си присвои
ни лискащите ведра,
отде се спускат струйкащи пътечки,
ни обгорелите от дългото стоене
под короната на слънцето листа, ...
  267 
Морето днес е в истински фурор,
величествено... в стола на безкрая.
С диапазон вокален на тенор...
от арията му... небето се разтваря.
Притихнали са гларусите черно-бели. ...
  438 
Слънцето диня е жълто-червена,
мирис разнася навред,
плува сърцето сред морска вселена,
чувството пие шербет.
Синьо жребче е небето и тича, ...
  333 
А корените тук са още живи.
Макар че веят немилостиви бури.
Слънчева памет живее в нивите.
И соковете гроздови са още щури.
Небето е притъмнено и студено. ...
  703  14 
Залез в Южните морета...
Потъна залезът в морето,
но чудно – то не потъмня́,
а неочаквано засве́ти
и заизлъчва светлина́!... ...
  320 
Ранна есен, късно лято
Ранна есен, късно лято
още всичко е зелено,
късно вдига се мъглата
и животът се променя... ...
  235 
Наметнала предзимни дрипи,
градината ми посивя.
Тя спи, а севернякът сипе,
листа, над къщи и нивя.
Оклюмала в калта - последна, ...
  337  10 
Океани, лунни но́щи –
преживяни там и о́ще...
О, безкрайни и безсънни
лунни но́щи от избраните,
във които и не стъ́мва ...
  312 
Ноември се разбяга в надпревара,
за миг той впрегна всички ветрове.
В колесницата си вече остаряла,
решил е днес Есента да отведе.
Дрипав като уличен разбойник, ...
  416 
Камбаната бие -
часовник без време
брои пак сълзите
на облачно небе;
Мерим със крачки ...
  665 
Тихо пристъпя зимата
към нас.
Дните ни са преброени.
Повейне мрачен вятър
с хладен глас... ...
  353  21 
Недописан стих
върху листче хартия,
топъл липов чай,
любимото ми сладко
върху препечева филия... ...
  432 
Изгрев като захарен памук,
в розови дантели по небето,
капе по вълните там и тук,
като ключ от щастие ми свети.
Пясъкът - златист, непипан смях ...
  431 
Жълтурчета сред килим от глухарчета-
вълшебни, кристални топчета!
Две се пръскват и зарята гръмва.
Безброй снопчета във въздуха,
падайки подават ръка за танц, докато се съмва. ...
  513 
Отворих прозореца.
Ти си вятър... нахлу,
погали с разбиране раменете ми.
Една цигулка запя.
Сякаш стене, но чу, ...
  512  11 
Пак си тук.
А вън вали.
Косите ти са с дъх на есен.
Стъпки в мрака.
Мокро е, нали? ...
  359  13 
Есенна импресия...
И в тази утрин е мъглата рано
затиснала горите и полята –
реколтата отдавна е обрана
и дреме във очакване земята... ...
  223 
Ноември с охра блясва пак в гледеца
на мършав пес с усмивчица в очите.
Бездомен, полугладен е крадецът,
на добринката, людската разчита.
Проскубаната есен пак подскача, ...
  195 
Премръзващ,
Оглеждам се и търся
Някой миг от слънчевото лято
Сгушен и забравен,
Криещ св във някой ъгъл, ...
  276 
Студ е. Птиците не пеят,
а небето - леден щит -
и звездички плахо греят
над земята... от гранит...
Стъпките ми не оставят ...
  252 
Ноември-ласкав и добър
запали златна вощеница.
Жадува пламък всеки двор.
Зазорява. Небесна плащеница
Архангел Михаил над нас разстла... ...
  304 
След Бурята...
На запад Слънцето пропада
подгонено от ветрове –
кълбят се облачни грамади
в тревожно-сиви цветове... ...
  228 
Предложения
: ??:??