20 516 резултата
Блага вест
Отново нацъфтели
са плодните дръвчета,
отново в тръпен унес
притихва и небето... ...
  593 
До гуша ми дойде от чужди истини,
от устрем чужд по мойте направления,
от чужди бури в тихите ми пристани,
от всякакви непожелани мнения.
И си направих път. Сред суматохата ...
  1429  17 
1
В дома си сив, наречен Аз,
поезията се косеше:
- Защо не никне тука цвете
и помътняват цветовете? ...
  626 
Цигулка малка на щурче
настъпих неусетно
и чух гласа ù как реве
под необятното небе.
Щурецът беше сам - ...
  632 
Хората са грешни, да - явно това е закодирано във нас...
Но нека да не бъдем чак толкова жестоки съдници - та нали все пак Човекът е най-съвършеното творение на природата, създавано някога!
Тоест най-вероятно и дяволът е пазител (вратар) на Ада по неволя...
Кой знае... може би ангелите...
:) ...
  1770  23 
На плажа
И днес на слънце се припичам.
Наоколо е цъфнал месец Май!...
Морето винаги аз ще обичам!
О, плажът му е моят Рай! ...
  419 
Всички мои грехове
Стоя си сам и блед в дъжда
с омачкан фас в разбитата уста,
във локвата застанал чакам,
плюя кръв, със зъби тракам. ...
  551 
Денят му е навярно като чаша,
която можеш да разбиеш лесно,
ако наливаш в нея липсващ залез,
заклещен нейде в градските каверни.
И цветно не сънува, много бързо ...
  568 
Обувките
Миличък Боже!
Как ми напомняш
моите зимни дебели обувки!
Тях си ги нося ...
  793  14 
Луната - пълна. Вълчи час. По вените ми тръгва мракът.
Първичен, неподправен бяс във челюстите ми протраква.
Потрепва мускул. Кехлибар и кръв е погледът ми мътен.
Не съм човек. Не съм и звяр. Сега съм просто гняв безпътен.
Висят изхлузени до мен различните ми вълчи кожи. ...
  2408  31 
Притча
В една гора от приказна реалност
живял самотен като Ветровете
един Мъдрец, отшелник там отдавна -
и другарувал с птиците и зверовете... ...
  478 
Стоя на тая гара като
Бог пред Сътворение.
От писъка на свирки оглушала.
Посрещам и изпращам влакове
в ръждясалото умозрение. ...
  566 
1
Едно щастливо щастие решило,
че е нещастно – и унило,
въздъхнало с тъжовен глас:
- Какво нещастниче съм аз! ...
  643 
Защо
Защо в неподходящо време съдбата се намесва да се срещнем
и нарушава комфорта ни от силни чувства и от мисли?
Защо, когато безнадеждно чакахме ръце да си протегнем,
не се откриваме, а отчаянието ни доведе до безсънни нощи? ...
  563 
ЕДНО
Страх
И вятърът се отказа от мен.
Стълби надолу се сбръчкват в краката ми.
И утре е ден, ...
  513 
"Д.Н.К."
Със сляп замах прогонваш чувствата си,
изрязваш миналото - както мазохист плътта
и сам превръщаш се във враг на себе си,
и мислиш си, че от играта ще излезеш чист, ...
  525 
Предпролет...
Днес в 07.14 часа дойде астрономическата
пролет...
На пролет Вятърът ухае,
но още скрита Пролетта ...
  505 
На Дявола
му се прииска
да е Ангел.
- Блазя ти ! каза -
Колко си красив! ...
  795 
Селце планинско ми помаха
с ръкав от стара антерия
на показ като на сергия –
встрани от пътя, до трънака.
И куче с морда на чиновник ...
  2035  16 
Лек за стрес
Забрани, забрани, забрани!
Закони, лимити, вета!
Аман от заплахи, закани,
акцизи, патенти, мита! ...
  853 
Приказка за Вълшебната гора...
Не знам къде отивах, а и вече
дори не си и спомням за какво,
когато насред пътя се изпречи
пред мен едно разлистено дърво... ...
  638 
Добре е!
Добре е, когато в лабиринта от събития
Душите ни повярват в топлата посока!
Тогава най-силни са и сладките открития -
сърцата ни, повели към нежната ни нам Голгота! ...
  1141 
1
Съвестта гризеше
ябълката на съзнанието.
Тщеславието, подстрекаваше ума
да се обгражда с нули. ...
  569 
С години прахосваме сили и време
в измислени битки и страсти.
Опитваме всичко в живота да вземем:
пари и любови, и щастия.
Съсипваме нерви и мозъчни клетки ...
  1366  14 
Често се случва така.
Заспива в 3 през нощта
всеки със своя малка тъга.
Събужда се пак сутринта,
преоткривайки бурно света. ...
  578 
Ще се стопят отново ледовете,
ще потекат пак буйните реки
и ще ни стопли слънцето сърцето,
ще ни припомни хубавите дни.
Как си мечтаехме там под звездите ...
  604 
1
На митницата - мъдростта.
Подава си паспорта знанието.
- До тук са твоите права –
не можеш да прекрачваш границата! ...
  623 
Само в космоса черната дупка
всепоглъщаща истински черна е!
И гробовният трап неподкупен
с двата метра вдълбана каверна.
Друго черно в природата няма! ...
  626 
Tempi passati*
Къде отива Времето след Края?..
Къде преди Началото било е?..
Аз цял Живот прахосах да узная,
но някъде изгубих се в безброя... ...
  518 
Преспах със него. И какво?
Веднъж изчуках го. И толкоз.
Бе просто секс. Без грам любов.
След секс без обич няма болка.
Сега съм сита като лъв, ...
  1656  10 
Харесвам онзи август от картината,
със кроткото безоблачно небе,
с ветреца, дето дипли кринолините,
с притихналите ярки цветове...
Със улицата прашна, с хлапетиите, ...
  915  24 
Родих се любопитен кестен
и паяк люлка ми оплете
от прежда слънчева и често
във нея слизаше небето.
Цъфтях напролет пребогато, ...
  1122 
Аз бях...
Аз бях по детски любопитен...
И търсех всякакви следи.
За новото бях ненаситен…
И туй ми носеше беди... ...
  482 
"Подземно небе"
Затворен във мазето,
ръждясвам с мисълта,
че повече небето
аз няма да съзра. ...
  449 
С тази рима, дето се заби в сърцето му,
чувството свободно в стихче се разля!
И усмивка светла озари лицето му!
А сърцето трепна... и го заболя!
С радост композираше пак стихотворение, ...
  592 
Във задния двор на духа ми
едно дете усамотено си играеше.
То нещо си бърбореше
и върху пясъка със пръчица чертаеше.
“Ще бъда Бог за него” - казах си. ...
  473 
След утрото, премръзнало до скреж,
и слънцето – аха, да се катурне –
като самотен сънен таралеж,
залутал се сред хълмовете стръмни –
повива в златна пелена нощта, ...
  635  10 
Дилмана и Дилбера
поливаха пипера.
Дилмана кàза:
- Беро,
полеем ли пиперо, ...
  1098  12 
Имам своята вселена -
като приказка е тя.
А душата - крехко семе -
е посяла Вечността.
Имам своята надежда ...
  1594  31 
Светъл лъч, сякаш истинска магия,
топли малките ми две ръце.
Излизам от дупката си вяла и изпита,
за да видя как се разтваря самото небе.
Толкова време не се събуждах. ...
  699 
Предложения
: ??:??