20 515 резултата
Приютът
Каква е тази улица без име
с протрит, напукан, сринат калдъръм?
По шипове, ръждясвали с години,
сълзите си процежда кисел трън. ...
  886  14 
Когато нямаш поглед за света,
красивото в душата не живее,
небето от възторг не аленее
и не припява славеят в леса.
Господства ли в сърцето ти гневът, ...
  992 
Нямам нужда от дванадесет апостоли...
От чудеса... Вечеря тайна.
От предатели...
Не искам
и евангелисти - ...
  545  12 
Тоягата
Животът ме обрули
със тояга...
окърши пъпки,
цветове, бодли. ...
  484 
Разрошени глаголи - порочно голи,
неспрегнати - напрегнати,
разхвърляни по пода от мечти.
Забравили за своите игри,
горещи и зловещи като свещи ...
  786 
Потъвал ли си ти на Истината в звездните очи?
Опитай! Поне веднъж в живота себе си бъди!
Но знай, че след това не можеш да се върнеш,
да си такъв, какъвто бил си някога преди.
Бездънен кладенец е тя и в него се изгубваш. ...
  524 
Имам объркан в генома си файл –
мога да виждам различното.
Дребен на вид (не по същност) детайл –
виждам с подробности всичко.
Виждам оттатък просторите. Над ...
  1144 
Омръзна ми да пиша тъжни стихове;
от зениците да блика тайно мракът.
А да видя смисъл в парещите мигове,
които се изплъзват, без да чакат...
Като жаден във безкрайната пустиня ...
  655 
Из живота ми скита фантом.
Виждам сянката му зад ъглите.
Мойте мисли избрал е за дом,
тишина, самота - реквизитът.
Все го търся къде се е скрил, ...
  1971  11 
В святата до полуда белота
Неотменно бялото идва, не стихва, става ясно…
Вали безпощадно бяла, искряща, Тишина пълзяща…
Небесната вода раздипля хрупкаво-свежи воали…
Като от поглед на Бога нахлува снежно-ведра омая ...
  741 
Тялото ми е топлата дреха,
пазеща Сърцето ми
от Космическия Студ.
Духът ми Гори Отвътре
и огрява Взора ми ...
  1019 
Всеки своята правда си има
и за нея горещо се бори,
но понякога тя е незрима
и я няма, и не говори.
Тя ни залъгва с присъствие, ...
  659 
  1071  10 
Лао забрави културата,
Лао забрави и думата.
Лао забрави изкуството,
Лао забрави и чувството.
Лао забрави за умното, ...
  754 
Трънлива облачност!
Вестú старата прашна небесна сгурия.
И вие - усмихнато сбръчкана,
криейки в тръни потънали облаци
от ония, чийто нос в облачност сгъчкан е. ...
  694 
Есен на Царевец
на Корнелия
1.
Животът тук кипял от страсти,
примирал нощем от любов, ...
  544 
Не го наричай съмване,
ти просто си Оттатък,
лъжите тук са истински,
а твоят дом - от пясък,
вратите са безмислени, ...
  2029  38 
Пролетна асоциация
Денят сияе и цъфти
от щастие,
защото е залюбил
Пролетта. ...
  394 
Нетърпеливо ме прегръщаш,
жадно гледаш моите очи.
Нощта в магия ти превръщаш,
луди сме, луди аз и ти.
Целувай ме страстно ти, ...
  923 
Допуснах я до себе си и даже я погалих
и взрях се в нея като във съдба,
със огън мислех, че я палих,
но тя остана в моите крака.
И бягам аз от нея като от ...
  605 
Ето ги мойте шепа мечти,
оставям ги на дъното на кладенеца ти.
Последна надежда в морето хвърлям.
Изтривам сълзите си
и смело напред тръгвам!
  1035 
Пухче перушина
срещу две машини
На пътен възел „Детелина”
(в ремонт от н’ам коя година)
летеше пухче перушина: ...
  569 
Казвате, че животът е сложен?
Да си осигури бъдеще човек?
Нима бил така устроен
да се трудиш цял век?
Да намериш дом, семейство? ...
  1177 
Затяга ни животът своята примка
и стресът дебне ни още с първите лъчи.
Вече не сме като на онази стара снимка
и всяка година по-ясно си личи.
Ти беше листо, аз пък сламка ...
  819 
Страстната неделя*
В Живота ни обидно кратък
щом дойде Страстната неделя*
замисляме се, че Оттатък
на групи Господ ни разделя ...
  782  13 
"Последна лопата"
Когато и последната лопата
над гроба ми нахвърли пръст,
запейте нещо за душата,
забийте дървения кръст. ...
  843 
Потъват спомените в мен,
натоварени от тежестта на времето.
Животът ни минава ден след ден,
незабележимо бързо мина на мача полувремето.
Оглеждам се в очите на моите деца, ...
  690 
Тръгвам с колата често
в ранни зори, в сънни мъгли...
Карам по макадам
като за последно...
Пътища, птици, луди завои... ...
  559 
Свещта догаря. Птичи крясък
се гмурва с мислите в нощта.
Един бял лист, уви, прашасал.
Две чаши, не с ром... С тишина.
И няма болка. Просто мракът, ...
  2061  26 
Memento mori*
Gaudeamus igitur
iuvenes dum sumus…**
Когато се опиваме от музиката
на искрящото във чашите ни вино- ...
  666 
Все бързаш, тичаш - няма как,
с живота трябва да си в крак.
И мъчиш се с работа да преуспееш,
но все повече затъваш – кражби като не владееш.
Възпитан си добре, с университетско образование, ...
  716 
ФЕЙСБУК
Стените ти са прашни от одумване
и клюките, превзели всеки стон.
Ръцете ми са празни на сбогуване,
празнота горчи след тебе в моя дом. ...
  1014  11 
Ах, как да бъда милостив,
как да продължавам да съм хрисим;
животът към мен не беше жалостив,
но пак от волята му съм зависим.
В какво да вярвам не остана, ...
  1350 
Там, край пътища, чезнещи в кишата,
бели преспи затрупват недавното
и земята студена, въздишаща
под мъглите, застелили равното!
Побелели от сняг са могилите, ...
  505 
Не пресичай магистралата
Спри се в своя непомерен бяг.
Никой не пресича магистрала.
Нито чака посред лято сняг,
нито вижда в правата – спирала. ...
  717  13 
Паунови пера
Родих се.
И живея на земята.
В спестовна книжка
трупам свойте дни. ...
  1426 
Последното танго в Париж...
Историята е позната,
не можеш да я промениш:
било към края на Войната
и окупиран бил Париж... ...
  1381 
Смирих се – пораснах, помъдрях…
Назад оставих всякакво съмнение
коя… защо съм… бях или не бях
на Бог или на Дявола творение...?!
Изстрадала, разбрала що е грях ...
  1038 
Там, под снагата на млада бреза,
поспряло се бе да отрони сълза
едно птиче плахо, безсилно, самó,
изгубило пътя към свойто гнездо.
Ридаеше тихо сред пустата шир, ...
  828 
Ранен лист отронва есента...
И като сълза в око на птица,
не можем да го видим, от това
пак в ежедневие улисани.
А знак е той за Вечността – ...
  437 
Предложения
: ??:??