20 514 резултата
Пред нищо няма да се спра
и ще намеря път към тебе.
Та между нас това не е игра -
завистниците да треперят.
Не им харесва живото ни слово, ...
  1741 
За моята Муза
Напрягам се, насочвам сили,
опитвам стихове да пиша,
а Музата ми пак се хили
и сочи ме, стаена в ниша. ...
  525 
Безкрайност
Смирено заставам с очи към морето.
Смирено вълните в нозете ми спират.
Сребърни миди в ръцете ми светят
и в дланите мои безкраят събират. ...
  917 
Какво е бъдещето?
Аз не зная..
Какво ли ще ме сполети?
Защо ли трябва да се тревожа за нещо
или за преди? ...
  769 
Душата ми е овдовяла...
Крещи в агония предсмъртна
без глас, раздирана отвътре,
уверено към дъното потъва...
Душата ми е овдовяла... ...
  776  22 
Рисува фигури камшикът на умората
по дългата страна на хоризонта.
И се скъсява времето за ползване
във форма на въпроси и на отговори...
В изгубения смисъл на доверието, ...
  693  16 
Никой роди се, никой остана.
Беше съсипан с тежката рана.
Жалък, безсилен - бавно кървеше.
Малък, невидим - много болеше.
Тръгнал човекът път да открие, ...
  680 
Аз и моят стих
Задушавам те в стоманени прегръдки
от черен тон, роден във пустота.
Думите изгубват своите стъпки,
обгърнати в парчета тъмнина. ...
  527 
Отвори се, сърце неразбрано,
тази твоя мечта - неумора
да туптиш във крилете на птиче -
е катреч срещу истини голи...
Отвори се, сърце, и отвътре ...
  1027  26 
Те живеят в нашите сънища
и не лазят, а смело летят.
Без крила са на птици, но буря в тях
се завихря, когато решат.
Тези странни чудаци гостуват ни, ...
  1942  18 
Онзи свят, който е тук.
(вдъхновено и посветено на Макс Коен)
за ада говореха
било неуютно
горещо и някак дори задушно ...
  697 
Откакто аз се помня,
години дълги вече
играем със живота, на
"Не се сърди, човече!"
Щом малко понапредна, ...
  514 
Сол
... ако и солта обезсолее...
С есенни рими, изпечени в сол,
узрява стихът ми – объркан и гол.
В равни затишия, лепкав въпрос ...
  531 
На българоубийците и лицемерите
Моля ви, не ме търсете -
там, където ще ме няма!...
Нито сълзи, нито цвете
може да събудят камъка... ...
  766  13 
***
Нощ, звезда, жена -
торба с желания!
Свещ, килия, мъж -
банкрут и покаяние!
  775 
Миг за причастие
Дали времето спира за в миг
или е само едно стълкновение?
Проблясъци с надежди, мечти -
в необратимо постоянно движение. ...
  516 
Неутолима зима
Светулчено си тръгна лятото,
на бос крак шляпайки в простора.
Разтуха дири без умора
сиянието му подмятано. ...
  837  16 
Разхождам се по тези стари улици…
Мирише ми различно.
Непознато…
В душата ми са още недописани
надеждите ...
  644  15 
Нашето време
Не е роден човек за топла стая,
за дълъг и предвидим живот,
залинява от безветрието най-накрая
и залюбва жалкия, презрян хомот, ...
  640  14 
Съвременното чудо „нета”
удобно настани се в нашите домове,
мълчанието бързо ни превзема,
когато влезем в този виртуален свят.
Откриваме тук светове различни, ...
  472 
Душата ми за тебе още пита!
Тя дълго няма отговори – тихо е!
Отчупва залъци от слънчевата пита,
за да нахрани изгладнелите ми стихове!
Но слънцето е вече по-студено! ...
  741 
Преваля октомврийски ден,
листата с вятъра се гонят,
заглъхва птичият рефрен
и странна тишина се рони...
Навярно съм и аз листо ...
  1714  41 
  675 
КАЛЕНДАРЪТ
Най-свещен е скрижалът жълт на Календара -
в него е втъкана тънката нишка на живота…
Там на мисълта човешка записан е словара,
а самият Бог начертал е на дядо Ной кивота! ...
  529 
СЛЕД ДУМИТЕ
Тъжно ще ми е за всички вас.
Както за планетата Земя!... –
Щом решат от звездния Парнас –
с друга тихо ще я заменя!... ...
  991 
Здрасти, братко, мина доста време.
Де така се дяна, няма ли да кажеш?
Здрасти, брат ми... теб пък кво ти дреме?
По-добре една филия земи да намажеш!
... ...
  647 
Няма неотворими врати,
няма неспечелими войни,
няма невъзможни мечти,
няма неумиращи трепети,
няма неспасяеми души, ...
  580 
Спряла съм се до река от образи
и оглеждам лицето си плахо;
сред другите нежно размиващо -
линии, спомени... кратко
потапям се, ...
  695 
От белега не капе кръв. Не капе.
Пътечката си алена забравил.
Забравил и лицето, и ръката,
които с недомислие раняват...
По пътищата споменни единствено ...
  880  20 
На "по чашка" с времето
Времето търси своя дан и ни взема:
и воля, и закони, и вопъл, и стих,
всяка дързост потъва в мъгла неродена -
неведома присъда - вдигнах чаша и отпих. ...
  729 
Изниза се слънцето заедно с пясъка
от някакъв летен часовник.
Събудих се късно, но точно на мястото,
където зачевам инсомния.
И вместо да тръгна след ятото щъркели, ...
  2645  30 
НЕУСПЕХИТЕ
Раждат се от мрака и повличат
онзи миг на щастие и гордост.
Като мълния мечтата ти разсичат -
катализатор за безумно сляпа подлост. ...
  424 
Обречен
Стоя като обречен от Съдбата
и чакам да почука моя ред!
Кипят във мен вулкани във душата!...
Проблемите пред мене нямат чет... ...
  481 
Навън е студено
Навън е студено.
Септемврийският вятър
препуска с вихрушките.
И дъждец ромоли тихо, ...
  907 
Орисани сме да вървим и търсим ПЪТЯ,
през ниски страсти, земна суета...
Съзнаваме ли, че това пътуване
е всъщност път към нашата душа?
Години страдаме и търсим ...
  731  13 
Във някой иден ден ще се разсъня...
Вода със шепите в лице ще плисна.
А после одеялото ще сгъна
и ще запаля старото огнище.
Светът ще стане видимо приличен, ...
  729  16 
Риторично
От толкова скръб... преболях,
изгубих измамно-скъпи неща,
от лаври умирах... с рани живях,
сега с други очи гледам света. ...
  673  26 
Безумие
Ще спре ли часовникът
безумното бързане?
Ще изгуби ли
бесния пулс на минутите? ...
  505 
Понякога изгубва се душата,
отчаяно се лута мисълта.
- Дали съм прав? Дали пък смисъл има
във всеки миг с надежда, изживян от нас?
Понякога изгубва се надеждата ...
  377 
„Европа побърка хората -
направи ги „цепеняци.”
Уличен музикант
Усет за освобождаване,
мирис на пол, ...
  782 
Предложения
: ??:??