248 799 резултата
На среща поканих те, майко, след седем години.
След седем години - завършен космически цикъл.
Дали ще успеем да кажем за всичко преминало,
или пък не искаме в лютите рани да бъркаме.
Седиш срещу мене. Наричам те "майко". Все още. ...
  1273  14  46 
Горска случка
Имало да става
В гората Кумчо Вълчо,
потънал в самота,
с вълчицата отдавна ...
  270 
Нима сме до бездушие обръгнали –
цветята вече трудно разпознаваме.
Кога ще дойде нашето разсъмване
със изгреви на парещите блянове?
Нима от битовизмите забарвихме, ...
  1132  11 
Ще те гушна и мракът ще свърши.
Ще е лято спокойно над нас.
Аз се лутах, от болката скършен.
Ти бе моят сърдечен елмаз.
Две деца най-невинно играха ...
  957 
От мене ще направя дом за теб.
Ще ти направя място.
За да те прегърна.
Домът е там където е сърцето.
И приютил, аз приютен ще бъда. ...
  432 
Родно ми е и се гордея с това,
че съм роден и живея в България.
Най-красивата е страна на света,
едни кътче от рая, дар ни е от Бога!
Родно ми е в нашата стара къща, ...
  382 
Ще ме загубиш
И ще ти кажа точно как ще стане:
ще ти се стори изведнъж,
ще махнеш със ръка и ще си кажеш:
"Какво пък?! Сигурното дръж!" ...
  291 
Тези стъпки, тези тихи стъпки,
дето нощем чувам във съня си
и се будя, и се моля в тъмното...
И на сутринта не знам какъв съм:
спомен, звук, рисунка на стената ...
  294 
Който може – да помни, който не – да заспи,
да сънува огромни, полудели вълни
как люлеят телата и владеят скръбта.
Няма суша позната, не припада тъма.
Епицентър предишен не утихва, трепти ...
  418  12 
Ръчичките ми вкопчени треперят
в меченцето – със стъклени очи.
И тази вечер сгушен съм в килера,
вън татко ми подпийнал е – гълчи.
Наказаха ме, че съм без домашно, ...
  1550  21 
През лятото съблякох тъгата.
Най - после смелост събрах…
С тази спътница толкова стара
май доста дълго вървях.
Без нея сякаш не съм същата - ...
  595 
Момчето от последния етаж
се движи трудно - в счупена количка!
За него - даже грубият паваж
е място за една ранена птичка...
Крилете му сега са две очи, ...
  759 
В някой тих и тъжен, нощен час,
попаднала в плен на непрокудна самота,
ще събудиш неразумно спомена за нас,
и по лицето ще изгаря мъничка сълза.
Сълзата мигом моят образ ще извае - ...
  242 
Какво си ти, животе мой? Светлик,
от плачеща среднощно свещ от болка.
Аз, слабият, се мисля за велик,
а тя догаря бавно. Още колко,
в очите ми звездите ще горят ...
  581 
Свиркам си. Здравите зъби строши
в мойта уста битието.
Учат ме: Никога то не греши,
сам си подритваш късмета.
Да, късметлия съм, вярвам си аз – ...
  705  17 
Чуваш ли ме? Свиркам – вярно и фалшиво,
и пека мисирка, и варя коливо.
Питките са топли, песента – попътна,
сто хиени с вопли, чакат да се гътна.
Покрай мене мракът легнал е на лакът – ...
  454  10 
Кажи ми душа, като кристал,
дълбоко свита в моето тяло,
колко години, без милост и жал,
аз те носех ранена, но цяла.
Не те познавах като млада, ...
  732  13 
Всеки август децата в квартала
заминават на юг на море.
Край Созопол, Бургас и Кавала,
а понякога… и в Сен Тропе.
Те са винаги… с майка и татко. ...
  959  17 
Есенната репетиция
в черно-бял репертоар,
птичи ноти върху жиците,
още лятото е цар.
Готви се, отива някъде ...
  558 
Те са там, тихо присъстват
в нежния бриз на морския повей.
Невидими до нас съществуват
с грижа, поверена от горе.
Шумолят с листата, шепнат в снега, ...
  305 
ИЗДРАСКАНА КЛЕЧКА КИБРИТ
Потегля ли към оня свят,
навярно всичко ще забравя –
по пътя римите тежат –
и по-добре да ги оставя. ...
  640  13 
Подмладяване на нацията
чрез евтаназия на старците.
  331 
Твоето гуш е толкова сладко,
че се разтапям във него изцяло.
И цяла нощ да ме гушкаш е кратко,
Обичам прегръдката на твоето тяло...
И аз да те гушкам Обичам, Обичам - ...
  1398 
С фенерче в ръката
лети из гората
малката светулка.
Утре ще е булка!
Затуй сега ходи ...
  494 
Погледни ме в очите, приятелю.
Нима си струва да живееш в страх?
Спомни си за вълните, приятелю,
свободен си - точно като тях.
Не се предавай след всеки провал, ...
  367 
Как се молех и чаках,
исках място във твойто сърце,
но от теб не очаквах
да получа частица небе,
да усетя сърцето ...
  703 
Свиркай си! Болни и криви са зъбите на битието.
Страшно излиза на снимките, още по-страшно - на живо.
Лайква основно красивите. Другите чуват "заето".
Гълта ни жадно стотинките, после облича ни в сиво.
Днес си разхожда мисирките, вързани здраво с каишка. ...
  598 
Властва той от кулата на своите суети,
а тя не може нивга да го доближи,
защото в гърдите му бие камък, а не сърце
и няма как чувствата да разбере.
По заник тя го чака да се появи, но не успява да го зърне и уви - ...
  723 
До кафето и часовника
на масата
блестят карфиците -
на купчинка.
Внимателно те наблюдавах ...
  586 
Един мой Живот, една моя борба,
седя сега и пиша с тъга мойте слова.
Лицето ми каменно е, но спускат се сълзи,
две сълзи, от едната и от другата ми страна.
Тези две сълзи изгарят моето лице, ...
  358 
Жената, която съм аз,
си тръгва достатъчно рано -
преди да разкрият тайните ѝ,
преди да стане излишна,
преди да се превърне в позната земя. ...
  330 
С токчета чаткам по улиците пусти,
вали, чадърът ми прави компания.
Локви неонови светят в краката ми
по паветата, подредени в хармония.
Обичам да скитам в мокрите вечери, ...
  262 
Опряхме пак до тиквени медали,
изпънали сме жили – от пети,
за да докажем, че сме много дали
около нас Земята се върти.
А Бог ни гледа тъжен и объркан, ...
  319 
Днеска обаче май нещо,
из въздуха леко витае,
и сякаш на мило и сладко,
на любов и пролет ухае.
И както пчелите опрашват, ...
  218 
Грехота е светът да пропадне и в тъга да се срине пред нас.
Ако ние за радост сме жадни, да надигнем човешкия глас?
Изоставяме бавничко всичко, разрушено от пуста вина...
Сякаш всичко е трилър на Хичкок и ридаеща мощно жена.
Аз се мъча доброто да пазя и за него се боря с любов. ...
  299 
Вървя и гледам как вървя
и виждам, че пристъпвам.
Дочувам звук от тишина.
По тишина ли стъпвам?
Пощипвам се. Не, не греша. ...
  728 
В душата ми огън бушува
и се боря с ветровете
да опазя любовта ти скъпа,
да не изгние от дъждовете.
Цветовете ѝ ще поливам ...
  1050 
В момента,
в който надникна ви в очите,
виждам без да искам
портала - на вас душите...
Вратичките на емоциите ...
  587 
Глухарчетата в дядовата нива
среднощ изстрелват празнични салюти.
Дали от утре с август си отива
и лятото с вълшебните минути?
Градът ще се изпълни с гневни хора, ...
  292 
Аз съм стихотворението, което никога няма да споделиш,
снимката която няма да сложиш на стената си,
песента на която станцията ще смениш,
спомена който още гори душата ти...
Аз съм сънят, който на никой не разказваш, ...
  379 
Предложения
: ??:??