4 965 резултата
Изтръпна мрачината
осветена от изгрева на новий ден
и земята, чието време се събуждаше с рефрен,
бе мокра от целувките на речна нимфа.
А рибките маслени картини, Ин и Ян ...
  414 
СЕЛСКИ ДЪЖД
Над селото нощта едва се спусна...
И подстъпите Времето затвори.
Луната пълна в облака се впусна
и нещо с него в тъмното заспори... ...
  442 
Все още слънцето над двора се е спряло...
От запад черен облак се тълпи!
А Времето край мен е сякаш спряло,
очаквам вятър да се появи!
С Конете си в Небето е Свети Илия! ...
  434 
Ах, морето!
Слънце. Жега. Задух. Мор.
Пясък. Бриз. Бикини. Зор.
Ром. Мастика. Скоч. Мезе.
Дюни. Мацки. Плаж. Море. ...
  791 
Две дъги - душата на природата.
В две девствени дъги.
Стихове, мелодия.
Тайните си не издават те.
Човекът е в беда, ...
  594 
Лятна гора
Лятна нощ е. Хиляди звезди
от небето палаво намигат.
Като малки огнени искри
светлината им до нас достига. ...
  533 
1.Старата ни майка гледа,
носи домовете ни на своя гръб.
дивеч за нас отглежда.
В сърцето й място за нас има,
снагата си пред духа ни свежда. ...
  1159 
Крилата ти, слънчево лято,
покрѝва прашец пеперуден.
Ще кацнеш в дланта ми, когато,
градът нито спи, ни е буден.
По котешки гръб ще извиеш. ...
  518  14  22 
It's raining, raining hard
A scruffy, lost dog's walking in the dark
My jeans, jacket, sneakers are all soaked
but it is fine - the darkness, the rain
the slow traffic and the cold. ...
  1367 
Розов облак от сладък памук
се разплака по залез и рече:
„Да избягам как искам от тук!
Но морето е толкоз далече…”
Щом разбра босоного врабче, ...
  864 
Брегът е коленичил
пред изгревна соната,
с очакване закичил
на утрото душата.
Облечен в риза тънка, ...
  661  18 
Ако стъпя в сянката на камбана
и от змийска кожа си направя икона,
тишината в храма ще изсъска приятелски,
а пламъкът на свещта, с език раздвоен,
по вярата ще ме близне. ...
  496 
Отново ме среща морето,
горещият мирис на лято,
вълните със вечния шепот
и чайките с острия крясък.
И всичко за миг се повтаря, ...
  846  11 
Виж залезът деня придърпа
и сведе мигли вечерта,
завита в тъмната си кърпа...
Мирише на липи нощта.
Чуй диша къщата, заспива, ...
  1393  13 
Тиха и спокойна
беше нощта!
Подухваше лек и
спокоен летен бриз.
Птичките спяха, ...
  825 
Въздушни течения
пренасят влага
изморила изящните
дантели. Полетите
са ремисия ...
  953 
НА СУДОРМАТА
/на чардака/
Стоя подпрян на судормата
и гледам нежно вечерта,
видях как идва тъмнината ...
  461 
Откосите, като зелени вълни,
полягат след набега на косите.
Аромат се носи, в ноздрите струи,
последно дихание на тревите.
Морен денят след залеза си тръгва. ...
  442 
Люляков шепот навън
ранното утро сънува.
В синьо-лилавия сън
звън на усмивки се чува.
Цветните росни треви ...
  552  12 
Кораб се чернее в пустиня безкрайна
А мракът там придава красота омайна
Нейде из таз пустиня страховита
Скита една душа с овал от мъки увита
Сърцето й бе като компас преди ...
  623 
"За онези моменти, които никога няма да си върнем,
но винаги ще останат с нас като спомени"
Някъде там скътана в средата на града
Спи една стара вековна сграда
Тази сграда достатъчно е видяла ...
  574 
Запалиха се градските фенери,
разходила се лунна светлина
се плисна по паважи и алеи
и фойерверк във този миг изгря!
Ефирът стана бляскаво оранжев, ...
  637 
РИСУНКИТЕ В НЕБЕТО
Аз винаги, когато се загледам във небето!
и видя облачния шарж,
картините небесни вземам със сърцето,
отдавнашно, по навик стар! ...
  256 
По случай деня на стареца
Когато ти си млад е всичко лесно,
нещата те са по вода,
но кокто е на всички ни известно,
във Старостта не е така! ...
  473 
Чувам зов от далеко,
гайда свири на хълма,
овчар си стадата гледа,
мома до него менци излива,
що пълни, вода за овцете. ...
  1260 
Дълбочината му безкрайна,
раждаща великия живот.
Мракът му със силата незнайна,
виновен за не един потоп.
В него пилеят се безброй, ...
  523 
Делфините с очите си засмени,
проправят своя път към хоризонта.
Обяздили вълните несломени,
завръщат се с осанката си горда.
Делфините не вярват на заблуди ...
  392 
1. Вечерта навън
отвътре те навява,
слабост сеща гръд, сърце.
Жално ти е за зората,
га милно Слънцето изгрява. ...
  788 
Нагарча юни.
Съдрано от плач небе.
Изведнъж грейва слънце
и трудно се берат череши.
Горе на върха ...
  437 
Стопи се билото във здрачината.
Небето бавно потъмня.
И само някъде високо в планината
белее пряспа под върха.
Дали е пряспа или дреха на жена ...
  380 
Нощта разкъса черния си фрак
и литна от гръдта и́ птица бяла.
Окъпа в злато хребетите пак
вълшебен лъч на утрин засияла.
Разсъниха се росните треви. ...
  774 
Осем бе часът, създаващ еуфория.
Девет пъти изругах на ум, чакайки момента да те заговоря.
Десет нощи аз не спах.
На единадесетата си обещах.
Дванадесет души имаше около теб. ...
  406 
До гарата „НАДЕЖДА“ взех билет,
качих се от разбития перон
и с влак от меланхолия обзет,
потеглихме с прощален свирков стон,
през мъдрите скали освободени ...
  431 
Има надежда
Алени макове
като огньове греят
карат душите от сърце да се смеят.
Майското слънце ...
  969 
Следобедът нахлува тихо в мен
когато слънчевата сянка се протяга
като ленива котка, молеща да я погаля...
Отива си и този топъл ден...
и ароматът на липите гърлото ми стяга... ...
  739 
Казват, че приличам на вулкан,
изригна ли веднъж, нанасям щети
и тук, и там.
Казват, че приличам на земетресение,
на едно голямо наводнение, а сърцето ти ...
  655 
Залезът е запалил небето.
Върховете на Витоша бдят
над притихнали сънни полета.
Рой звезди към луната летят.
Вятър в унес светулките гони, ...
  940 
За тебе ми разказаха брезите,
видели са безмерна красота,
във синьото небесно на очите,
във буйната разюздена коса.
Разказаха ми, че видели още, ...
  1015  11  19 
КЪТ В ПАРКА
Вървя по старата алея,
с напукен от кютюците асфалт.
За мен и есента е епопея
и истински и в нея съм живял! ...
  348 
Южен вятър над полята,
топли слънчеви лъчи,
килим застлали са цветята.
Пролет е! Радвай се ти!
Многобройни птичи ята ...
  440 
Предложения
: ??:??