248 414 резултата
От делата живея
Времето е ценен капитал, когато
Разбере човекът, че то е съд и "кофа"
За дела, които пък са - "дърво", което
Дава плодове. ...
  288 
Сърцето ми-
то къса се на две.
Че не мога да повярвам,
че си ми изневерил.
,,Дали тя знае? ...
  141 
Как да вдишвам този тежък въздух,
черен катран, раздиращ дробовете ми?
Имам ли място в себе си да вдишам?
Не трябва ли първо да издишам
насъбралата се пепел от изгорени спомени? ...
  193 
Вързах ги всичките. В тъмното ъгълче.
Триста са. Трудно е, но ги побрах.
Стига животе, безсрамно си лъгал, че
някой разбира ни. Мен или тях.
Изпотроших всички стомни от бързане ...
  432 
Надеждата се ражда,
проплаква, без да знае,
че нещо ще пирува с душата ѝ невръстна.
Замахва острие
и кръв по пода пари, ...
  160 
Хвърлиш се в една посока!Тихо кимнеш надясно...
И вече си пропуснал срока!Жената в бранша бясно
запристъпва като пантера.Да устоиш:невъзможно
е!Нали от сънната Химера* иде дихание безбожно?
Озверял от безперспективност,хващаш някоя посока! ...
  287  10 
ПИЦИКАТО ЗА УМИРАЩОТО ЛЯТО
Водно конче над морето литва в утринна езда.
Спи вълната там, където пият мравките вода.
Изгревът пристига морав, жълт, зелен и син от студ.
Малкият ми книжен кораб търси в залива приют. ...
  189 
Обичам те, когато пада
безкрайна нощна тишина,
чертаят сенки светлините,
луната се усмихва над града.
Обичам те, когато идва ...
  183 
Синът на Немезида из тревата тича бос,
а в родопската гора там нейде сладко пее кос.
Той облякъл тънка бяла роба, днес е хубав, пременен.
С отворена душа го чакам да пристигне тук при мен.
Но няма златен лавър той в косите гъсти и черни, ...
  158 
Мигът предвкусва влюбено значение,
когато всичко капе в нас щастливо
и любовта е лятно изречение,
което все расте, не си отива,
без точка, запетаите ги няма, ...
  239 
напитка на богове
да обуздават
присъстващите умове
  133 
Ако мъжът на дъщеря ти
Или някой изобщо в живота ѝ
говореше на нея
Също както
Твоят говори на теб ...
  284 
Крачи август властно и жари
стърнища и храсти покрай прашния път.
Очите му - въглени от димни пожари.
Стъпките му - дълги сенки растат.
Още малко и ще хлопнат прозорците. ...
  319 
Здравей море
Пак при теб се завърнах мое море,
бях далече но те носих в мен!
С теб сме заедно отдавна, от дете
и мислех за теб аз всеки божи ден! ...
  303 
Стени във мъх и стар бръшлян,
пропити с восък и тамян,
камбанен звън във полунощ,
беснее буря с дива мощ.
Магия с кръв и кръстен знак, ...
  185 
Премного всяка истина се окислява,
за да остане кислород.
Един случаен лъч понякога присъства
и след залеза.
Мехурчетата въздух ...
  327 
Такава съм си. Още от момиче.
Там, горе някой тъй ми го е драснал.
Да бъда кротка мога и безстрастна,
ала такава би ли ме обичал?
Луна да няма – ще ти я покажа, ...
  201 
Изтръпвам още от онази притча
как гонел майка си синът-палач.
Тя тичала по голото стърнище,
и ужасена викала през плач:
„Пази се, има много тръни, сине!... ...
  211 
Стана ми байгън от Байдън,
от уокизъм пък - съвсем.
На политкоректност - майна.
"Джендър" идва от "джендем".
Знак за качество си нямам - ...
  141 
Брегове
Най-стръмни
са онези брегове,
които
сме издигнали ...
  162 
В годините ми кратки като седмици
пристигаше за малко ти добра
но аз мечтаех за безсмъртие
За подвизи в желязната гора
Живеех сякаш в центъра на здрача ...
  214 
1. ПЪРВИ ОГЛЕДАЛЕН МАГИСТРАЛ
И рог виж жив гори, полита...
Романтиката е прекрасна.
Омайното превъплъщава
героят в приказка нескрита. ...
  268 
ГМО-сезони безбедствени
с декрет се въвеждат:
например, зима без снегорини –
сиреч, безснежна.
  133 
В сиво стенат зловещите улици,
не небе е над тях, а река,
сбрала всичките съ̀лзи страдалчески -
кално бъдеще - мътна вода.
Ледове са ръбатите облаци, ...
  227 
ПЕСЕН ЗА НЕБЕСНАТА ЖЕНА
С роклица на листопади,
с китка есенни цветя,
вихрулѝца над ливади –
някой ден ще мине Тя. ...
  158 
Ж Е Л А Н И Е
Желая...,просто една пресконференция,
с присъствие на светила от енергийния бранш,
която да прекъсне тъпата,гадна тенденция,
водеща до световен енергиен блокаж. ...
  104 
Липсваш ми когато
Искам да споделя,
Да намеря себе си,
Да празнувам,
Да се смея, ...
  209 
Аз съм тази, която се учи да преживява цялостта си, когато се разпада на парчета.
Аз съм тази, която се учи да присъства в желанието си да избяга.
Аз съм тази, която се учи да се свързва с откъсването от всичко.
Аз съм тази, която се учи да проявява емпатия към апатията.
Аз съм тази, която се учи да ...
  285 
Мигър било е тигър свръхстрашен,
келтски,-
туй от глад мяукащо котенце ...
в задния евродвор селски.
  112 
Кажете ми, приятели поети.
Защо сме разделени? Аз не знам
не стигат ли вълшебните куплети
за общия строеж на нежен храм?
Кажете ми защо сме тъй далечни? ...
  229 
Тишина, вълшебство, самота...
Гълъби кръжат над фара!
Вятърът носи тайнствена прохлада...
Еротика, самота, жътвата приключи.
Луната - тъмна блудница... ...
  212 
Ех, да можех да пиша
като онези големите автори,
да можех да одера емоциите си,
да ги просна върху листа с думи,
да се оголя до кокал, ...
  232 
Една жена, когато си отива,
под краката на мъжа светът се срива;
доземи вятър клоните превива,
дъжд силуета в спомени размива...
Една жена, когато си отива, ...
  213 
На прага на осезанието /Телешко в глинен съд/
Бих искала да имам предвид
цялата любов около себе си.
Да бъда релационен сбор,
който носи неизменно смисъл, ...
  286 
Зряла смокиня е краят на август.
Сладък и вкусен погалва небцето.
Сякаш налива във чашата Бакхус
вѝно от ангел, пронизан в сърцето...
Сладост вълшебна e пивкото слънце, ...
  185 
бременност -
любов
набъбва
бременност -
любов ...
  231 
Мила, толкова си всеотдайна,но се пазиш от мъже,
които носят скритите тайни и съвестта им ги гризе!
Вярно ли, че са гризачи?Или слепи прилепи в тъма?!
Че подире ти се влачат на буксир с проядена кърма...
Вземат че ти пристанат на някой остров вдън море. ...
  238 
ПЕЧЕНЕ НА ЕСЕНЕН ПИПЕР
... комшията под мен пече пипер, дебел червен пипер върху оджака,
и тихичко в небесния безмер димът с канапче сякаш дърпа мрака,
във дворчето тъй сладко зауха във сумрака! – от печените чушки,
че две съседки в цветната леха се сринаха пред мене не наужким ...
  136 
Където и да ходят, все се връщат
на пълното си място небесата.
И облаците слагат вратовръзки...
Расте навътре тихичко душата.
По гръбчето на циганското време ...
  363  14 
Ще си отида,
ще си тръгна тих
в сърцето с мъничка обида,
от тука със прощален стих.
Присъствието ми, явно, е дразнител, ...
  474  13 
Предложения
: ??:??